№ 1296
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508388 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЦВ. Й. Б. срещу Решение № III–139-
20058337/04.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 57005/2019 г. по
-ти
описа на СРС, III ГО, 139 състав, с което е предоставено, на основание чл.
127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Д. М.Б., родено на **** г., на майката ЦВ. Й. Б., при която е
постановено и местоживеенето на детето, определен е, на основание чл. 127,
ал. 2 СК, режим на лични отношения на бащата М. Р. Б., гражданин на САЩ
с детето Д. М.Б., както следва: първа и трета събота от месеца за периода
09:00 часа до 12:00 часа в присъствието на майката или на друго лице,
изпратено от майката; осъден е М. Р. Б., гражданин на САЩ, роден на **** г.,
да заплаща на детето си Д. М.Б., чрез неговата майка и законен представител,
на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 1 СК издръжка в размер на 200
лв. месечно, считано от 07.10.2019 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до навършване на пълнолетие или настъпване на
основание за прекратяване или изменяване на издръжката, като е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 1 СК за
разликата над 200 лв. до 1800 лв.; заместено е, на основание чл. 127а, ал. 2 СК
вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, съгласието на бащата М. Р. Б. за пътувания на детето Д.
М.Б., в Съединените американски щати, само със съгласието на майката ЦВ.
1
Й. Б. и придружавано от майката или от посочено от нея пълнолетно лице, за
срок от пет години, както и за издаването на паспорт или друг равнозначен
документ на детето по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката ЦВ. Й.
Б.; допуснато е, на основание чл. 127а, ал. 4 СК, предварително изпълнение на
решението в частта за издаването на паспорт и заместващо съгласие за
пътуване на детето в чужбина.
С тази въззивна жалба решението се обжалва в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция за издръжка, за сумата над 200 лв., а именно
за сумата от 1600 лв., които ответникът следва да заплаща за малолетното
дете Д., както и в частта, в която е заместено съгласието на ответника майката
да извежда сина си извън границите на Р.България само за срок от 5 години,
от влизане в сила на решението.
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон, като се излагат съображения.
Моли да се постанови решение, с което да бъде уважен искът за
издръжка в пълен размер, със законните последици, както и да се постанови
решение, с което да се замести съгласието на ответника майката да извежда
детето си извън границите на Р.България, в частност в САЩ, за срок до 18-
годишната му възраст, както и да се присъдят разноските по делото за
настоящата съдебна инстанция.
Подадена е и насрещна въззивна жалба, депозирана от бащата М. Р. Б.,
чрез особения му представител, с която се обжалва горепосоченото решение в
частта, в която бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева,
сочи се, че в тази част решението е необосновано и следва да се отмени като
неправилно, излагат се съображения. Моли се да се отмени решението в
частта, в която М. Р. Б. е осъден да заплаща издръжка за сумата над 162,50
лева, като бъде отхвърлен искът за останалата част до присъдените 200 лева.
Всяка страна е подала отговор на съответната жалба, като я оспорва и
моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.
Първата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а втората в срока
по чл.263, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
С Решение № III–139-20058337/04.03.2021 г., постановено по
гражданско дело № 57005/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
-ти
139 състав, е предоставено, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Д. М.Б., родено на
**** г., на майката ЦВ. Й. Б., при която е постановено и местоживеенето на
2
детето, определен е, на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични
отношения на бащата М. Р. Б., гражданин на САЩ с детето Д. М.Б., както
следва: първа и трета събота от месеца за периода 09:00 часа до 12:00 часа в
присъствието на майката или на друго лице, изпратено от майката; осъден е
М. Р. Б., гражданин на САЩ, роден на **** г., да заплаща на детето си Д.
М.Б., чрез неговата майка и законен представител, на основание чл. 127, ал. 2
СК вр. чл. 143, ал. 1 СК, издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от
07.10.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
навършване на пълнолетие или настъпване на основание за прекратяване или
изменяване на издръжката, като е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 1 СК за разликата над 200 лв. до
1800 лв.; заместено е, на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
съгласието на бащата М. Р. Б. за пътувания на детето Д. М.Б., в Съединените
американски щати, само със съгласието на майката ЦВ. Й. Б. и придружавано
от майката или от посочено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години,
както и за издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето по
реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката ЦВ. Й. Б.; допуснато е, на
основание чл. 127а, ал. 4 СК, предварително изпълнение на решението в
частта за издаването на паспорт и заместващо съгласие за пътуване на детето
в чужбина.
Относно издръжката в мотивите си първостепенният съд е посочил,
че не е установено детето да има особени нужди и потребности от издръжка,
надхвърлящи тези на деца на неговата възраст, растящи в столицата на
страната и потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в
своето развитие, поради което при определянето на издръжката следва да
служи статистиката.
Приел е също, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е
установила при условията на пълно и главно доказване актуални доходи,
квалификация и притежавано имущество на ответника, поради което
енамерено, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в
минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК - 162,50 лв. мес., считано от датата на
исковата молба 07.10.2019 г. до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на издръжката.
Относно молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК,
първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки
има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал.
1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Приел, че правото на свободно движение в рамките на държавите-
членове на Европейския съюз е гарантирано допълнително и от правилото на
чл. 3, § 2 ДФЕС.
Приел е също, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017
3
г. по т.д.1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите,
по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен
период от време и до определен или определяем кръг държави.
Приел е, че е в интерес на детето е да пътува извън територията на
Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като
по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще се отразят
благоприятно на възпитанието и развитието му като цяло, както и че с оглед
обстоятелството, че майката е заминала за САЩ, от първостепенно значение
и интерес за детето е да може да пътува до тази страна, за да бъде в контакт е
майка си, но по отношение срока, за който да се замести съгласието на другия
родител, СРС е намерил, че не е в интерес на детето да бъде определен срок
до навършване на неговото пълнолетие, предвид обстоятелството, че към
момента на устните състезания детето е на по-малко от шест години и период
от 12 години до пълнолетието е твърде дълъг е оглед възможността
обстоятелствата да се променят.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че ответникът е работил в
САЩ докато страните били заедно и вероятно продължава да работи, за да се
издържа и че е ноторно известно, че заплатите там са десетократно по-високи
от тези в България, както и че първоинстанционният съд е следвало да се
съобрази със стандарта в САЩ и да уважи иска в пълен размер.
Изложено е също, че детето е силно привързано към родителите на
майката, които живеят в България, като не е оправдано, когато навърши 10
години и вече може обективно да възприема реалността, да бъде лишено от
възможността да посещава България и баба си и дядо си, по този начин и
майката няма да може да посещава родината и родителите си, тъй като няма
да има на кого да повери сина си, за да пътува сама.
В насрещната въззивна жалба са изложени доводи, че в мотивите на
обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни
аргументи за това, че ответникът следва да се осъди на издръжка в
минималния размер по 142, ал. 2 СК от 162,50 лева, а същевременно, без
каквато и да е аргументация, в диспозитива на решението ответникът е
осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв., което води до
необоснованост на обжалваното решение и представлява основание за
отмяната му като неправилно в тази част.
Настоящият съд намира за основателно оплакването във въззивната
жалба относно срока (5 години), за който е заместено съгласието на бащата
М. Р. Б. за пътувания на детето Д. М.Б. в САЩ, само със съгласието на
майката ЦВ. Й. Б. и придружавано от майката или от посочено от нея
пълнолетно лице.
Действително, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г.
по т.д.1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по
реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен
период от време и до определен или определяем кръг държави.
4
Също така, съгласно цитираното Тълкувателно решение, пътуването
може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да
променя местоживеенето си извън България. Пътуването може да е и с цел
промяна на местоживеенето на детето в чужбина. Даването на разрешение за
пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава
съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава
или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания,
през определен период от време, но също до определени държави, следва да
се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната
семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално,
психологическо, материално и медицинско естество, включително при
разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и
предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.
Настоящият съд достига до извода, че е в интерес на детето Д. М.Б.,
срокът, за който да бъде заместено съгласието на неговия баща за пътувания в
чужбина и в частност до САЩ, да бъде до навършване пълнолетие на детето,
тъй като следва да се отчете спецификата на случая – детето е родено в САЩ
(видно от удостоверение за раждане, издадено на 03.09.2019 г.), негов баща е
американски гражданин, майката пътува често от България до САЩ и
обратно, като там е намерила и реализация.
Следователно от първостепенно значение за интересите на детето,
което е с американско и българско гражданство, е да му се разреши без
ограничение да пътува до САЩ, тъй като от една страна е гражданин на
САЩ, от друга страна е и гражданин на Република България, като в САЩ
живее неговият баща, а в Република България живеят неговите баба и дядо по
майчина линия, към които детето е привързано и които понастоящем
отглеждат детето, видно от писмо на ДСП Възраждане, постъпило в СГС на
20.05.2022 г.
При постановяване на своето решение, първоинстанционния съд не е
съобразил срока с посочените специфични причини за пътуване на детето и
даване разрешение за излизането му в чужбина, и в частност в САЩ.
При това положение, първоинстанционното решение следва да се
отмени, като вместо това се замести съгласието на бащата за издаване на
паспорт или друг равнозначен документ и за пътуване на детето извън
пределите на страната за срок до навършване 18 годишна възраст на детето.
Относно размера на определената издръжка – оплаквания в тази връзка
се съдържат както във въззивната жалба, с искане да бъде уважен размер от
1600 лв., както и в насрещната въззивна жалба – с искане да бъде определен
минимален размер на месечната издръжка.
Настоящият съд намира доводите както във въззивната жалба, така и в
насрещната въззивна жалба за неоснователни.
Пред първата инстанция ищцата не е ангажирала никакви доказателства
5
относно възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания
от нея размер – не са ангажирани доказателства за доходи, имущество и
квалификация на ответника, въпреки указаната й доказателствена тежест. При
това положение, правилно съдът е осъдил бащата да заплаща месечна
издръжка в размер близък до минималния такъв, регламентиран в
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, а именно, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Относно насрещната въззивна - действително в мотивите на
първоинстанционното съдебно решение е цитирана сума в размер на 162.50
лв. като месечна издръжка. Доколкото обаче определеният размер от 200 лв. е
близък до минималния размер, визиран в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
който понастоящем вече е 177.50 лв., съдът намира за неудачно и ненужно да
ревизира решенето в тази му част.
По разноските: предвид характера на спора – спорна съдебна
администрация, разноските, сторени от страните, следва да останат в тяхна
тежест, така, както са направени. Правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
127а, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетните деца, поради което
то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № III–139-20058337/04.03.2021 г., постановено по
гражданско дело № 57005/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
-ти
139 състав, в частта, в която е заместено, на основание чл. 127а, ал. 2 СК
вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, съгласието на бащата М. Р. Б., гражданин на САЩ,
роден на **** г. за пътувания на детето Д. М.Б., ЕГН **********, в
Съединените американски щати, само със съгласието на майката ЦВ. Й. Б.,
ЕГН **********, и придружавано от майката или от посочено от нея
пълнолетно лице, за срок от пет години , както и за издаването на паспорт
или друг равнозначен документ на детето по реда на ЗБЛД, само със
съгласието на майката ЦВ. Й. Б., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, вр. чл.76, т. 9 ЗБЛД,
съгласието на бащата М. Р. Б. , гражданин на САЩ, роден на **** г., за
издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето Д. М.Б., ЕГН
********** по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката ЦВ. Й. Б., ЕГН
**********, както и за пътуване на детето му Д. М.Б., родено на **** г., ЕГН
6
**********, в Съединените американски щати, без ограничения в броя на
пътуванията, само със съгласието на майката ЦВ. Й. Б., ЕГН **********, и
придружавано от майката или от посочено от нея пълнолетно лице, за срок до
навършване на 18-годишна възраст на детето Д. М.Б., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III–139-20058337/04.03.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 57005/2019 г. по описа на Софийски
-ти
районен съд, III ГО, 139 състав, в останалите обжалвани части относно
размера на определената месечна издръжка.
ОСЪЖДА М. Р. Б., гражданин на САЩ, роден на **** г., да заплати по
сметката на Софийски градски съд за държавни такси държавна такса за
насрещната си въззивна жалба в размер на 27 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЦВ. Й. Б., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7