Решение по дело №2191/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 374
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20215300502191
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502191 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по две жалби-въззивна и насрещна въззивна,против решение №
260885/18.03.21г.,постановено по в.гр.д.№ 2850/20г.по описа на ПдРС,3-ти бр.с.
Решението е атакувано с въззивна жалба,депозирана от А. Н. П.,ЕГН-********** в
частта му,с която е изменен размера на присъдената с решение № 1302/07.04.11г.по гр.д.№
14486/10г.по описа на РС-Пловдив месечна издръжка,която е осъден А.П. да заплаща на
малолетната си дъщеря Н. А. П.,ЕГН-********** чрез нейната майка и законен
представител Е. Н. К.,ЕГН-**********,като е увеличен същия от 100лв.на 250лв,считано от
датата на подаване на исковата молба-20.02.20г.до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното й изплащане,както и в частта,с която се разрешава на
малолетната Н.П. да пътува извън пределите на РБългария,придружавана от своята майка Е.
Н. К. или от упълномощено от последната пълнолетно лице,без ограничения на
държавите,до които пътува,с цел участие в конкурси по пеене,в рамките до 10 дни за всяко
конкретно пътуване,за период от 5 години от влизане на решението в сила.Излагат се
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните му
части и се иска отмяната му-в частта за издръжката-до определения за страната
1
минимум.Не са претендирани разноски.
Въззиваемата по тази жалба страна-Е. Н. К. в качеството й на майка и законен
представител на дъщеря си Н. А. П. счита същата за неоснователна по
съображения,изложени в писмен отговор.
С отговора е подадена насрещна въззивна жалба против постановеното по делото
решение в частта му,с която е отхвърлен предявеният от нея иск за изменение на
присъдената с решение № 1302/07.04.11г.по гр.д.№ 14486/10г.по описа на РС-Пловдив
месечна издръжка,която е осъден А.П. да заплаща на малолетната си дъщеря Н. А. П.,ЕГН-
********** чрез нейната майка и законен представител Е. Н. К. за разликата над уважения
размер от 250лв.до пълния претендиран такъв от 300лв.месечно.Посочва,че
първостепенният съд не е отчел факта,че с оглед на специфичния талант на Н. са й
необходими и се правят допълнителни разходи за уроци по пеене и по пиано и за посещения
на конкурси в страната и чужбина,за което са необходими средства за сценични
тоалети,такси за участие,разходи за преспиване,храна,пътни и др.Представя
писм.доказателство-вноска бележка за изплатена от П. издръжка в общ размер на 2370лв.от
20.04.21г.Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемият по насрещната въззивна жалба А.П. намира същата за
неоснователна.Излага съображения,че приема да осигурява ежемесечно издръжка от
200лв.за своята дъщеря,но по-висок размер счита за прекомерен с оглед неговите
доходи.Представя разписка за получен от него заем на 16.04.21г.за 2300лв.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в законния срок от легитимирани страни против обжалваем
съдебен акт и са процесуално допустими.Разгледани по същество са неоснователни.
По делото е безспорно,а и се установява от събраните по делото доказателства,че Н.
А. П. е дъщеря на ответника А.П. от съжителството му на съпружески начала с Е. Н.
К..Безспорно е също,че родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката с решение по гр.д.№ 14486/10г.на ПдРС,(с което бащата е осъден да заплаща
100лв.месечна издръжка за Н.),и от тогава детето е живяло с майка си до преди две
години,когато малолетната Н. заживява с дядо си и баба си по бащина линия заради
семейни и здравословни проблеми на Е.К..Не се спори също,че ответникът има сключен
брак с П.П.,от която има три деца-М. на 5 год. и две близначета,родени през м.август 2020г.
По делото са представени писмени доказателства,събрани са и гласни такива-
свидетелката на ищцата Д.П.,майка на ответника,и свидетелят на ответника Р.В..
Районният съд е описал подробно фактическата обстановка,поради което настоящата
инстанция намира за безпредметно да я възпроизвежда отново и препраща към нея.
2
По иска по чл.150 от СК:
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК
е обусловена,след определяне на предходната издръжка,от настъпването на
трайни,съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия
издръжка родител.Следователно за уважаване на иска за увеличаване размера на месечната
издръжка е необходимо да се установи промяна в размера на доходите на всеки от
родителите и настъпила ли е трайна промяна в потребностите на детето за претендирания
период,с оглед на което съдът следва да установи размера на издръжката,съобразявайки се с
нуждите на детето и възможностите на родителите,като се отчита,че издръжката,дължима
на ненавършило пълнолетие дете е безусловна.
Районният съд е приел иска за основателен и го е уважил частично,като увеличил
размера на издръжката от 100лв.на 250лв.Изложил е доводи,че и двамата родители са здрави
и работоспособни млади хора,че нуждите на детето са се увеличили и освен обичайните
разходи за него се правят и извънредни такива,свързани с развитието на таланта му.
Настоящата инстанция намира тези изводи за правилни.На първо място следва да се
отчете,че е изминал един продължителен период от присъждането на предходната издръжка-
10г.,за който и нуждите на детето Н. са нараснали значително от тези на тригодишно дете до
тези на ученичка,навлизаща в тийнейджърска възраст с произтичащите от това увеличени
разходи за учебни помагала,пътни разходи,дрехи,джобни,необходимост от
развлечения,съобразно възрастта й.Съдът приема за доказано,че освен обичайните за дете на
нейната възраст разходи в случая на Н. са необходими и допълнителни такива,които са
свързани със специфичния й талант и необходимостта от неговото развитие.Музикалният
талант на детето е виден не само от многобройните му участия в певчески състезания и
конкурси у нас и в чужбина,но и най-вече от спечелените от него призови места на тези
конкурси,което означава,че този талант е оценен високо от музикални експерти.За да се
развива и усъвършенства този талант са необходими постоянство и непрекъснато
продължително обучение,а това е свързано с посещаването на уроци,в случая-по пеене и
пиано и участие в конкурси,на които детето да бъде оценено.Затова са необходими средства
извън обичайните за дете на възрастта на Н.,като по делото има данни,че детето посещава
уроци по пиано,пеене и английски.За участие в състезания по пеене,независимо дали в
страната или чужбина,са необходими разходи за пътни,нощувки,за храна,за участие в
конкурсите,за сценични тоалети.Разходи се правят дори и когато конкурсите се провеждат
онлайн.
По отношение на възможностите на родителите да дават издръжка се
установява,основно от показанията на св.П.,че майката Е.К. е живяла с детето си до преди
две години,по професия е тапицер и е работила като такава,но след като се разболяла от
тежка астма,вече не можела да упражнява тази професия,поради което понастоящем е
безработна,а детето се отглежда в дома на бабата и дядото по бащина линия в *** и се
вижда с майка си,която живее в ***с нейния баща,през почивните дни.Следователно от
3
времето на присъждане на предходната издръжка е настъпила съществена промяна в
доходите на майката,които са намалели до степен да й е трудно да се грижи за детето
си.Бабата по бащина линия работи,и заедно със съпруга си и с майката на Н. полагат грижи
за нея.Е.К. давала пари-по 50лв,по 100лв.,когато има възможност,носела дрехи на
детето.Тъй като живее с баща си,не заплаща наем,има и жилище в ***в което живее дядо
й,т.е.няма възможност да реализира доходи от него.Няма задължения към други низходящи
освен дъщеря си Н..
Налице е промяна от присъждането на предходната издръжка и при ответника.Той
има още три деца от настоящата си съпруга П.П.,която в момента е в майчинство,но по
професия е счетоводител.Бащата има задължение за издръжка и към другите си деца,които
са три,но разходите за всяко от тях са по-малки с оглед на ранната им детска възраст-едното
дете е към момента на 6г.,а близнаците на 1 год.Не се доказа по категоричен начин едното
от близначетата да страда от сериозно заболяване-сърдечен порок,което да е свързано с
допълнителни разходи за него.По-голямото дете страда от хронично заболяване-астма,видно
от медицински протокол на ЛКК от 21.08.17г.
Не е спорно,че П. по професия е зъботехник.Неговите твърдения са,че страда от
хронични заболявания-вродена спина бифида,коксартроза и атхезивна болест на средното
ухо,за чието лечение дава ежемесечно повече от 100лв.По горните причини не осъществявал
дейността си по специалността и бил безработен.По делото е представена медицинска
документация в потвърждение на твърденията на ответника за описаните хронични
заболявания и рецепти за закупуване на лекарства,но в по-нисък размер от твърдените
100лв.месечно.Естеството на тези заболявания обаче според настоящата инстанция не са
пречка за ответника да упражнява професията си на зъботехник.В показанията си св.П. също
отбелязва,че вроденото му заболяване не му е пречело да работи по специалността
си.Самата свидетелка,която е стоматолог,е работила с него в продължение на 20 години и
му е давала само тя работа поне за по 1500-2000лв.месечно,а той работел и с други нейни
колеги.Преди година и половина ответникът отказал да работи с нея.Според свидетелката тя
го е водила в нейната фирма като хигиенист,тъй като неговата лаборатория била
незаконна.Посочва,че знае,че синът й продължава да работи с частната си
лаборатория,защото имала колежки,които работят с него.Преди ответникът притежавал и
вила в Бачково,която прехвърлил на брат си,понеже го търсил съдия-изпълнител за
неплатени издръжки,после вилата била прехвърлена на неговия приятел-св.Р.В.,а той от
своя страна я прехвърлил на съпругата на П.-П.,(с която ответникът има предварително
сключен брачен договор,по силата на който съпрузите са възприели режим на разделна
собственост на придобитото по време на брака им движимо и недвижимо имущество).
Установява се от показанията на св.П.,че след брака на ответника с П.родителите му
предоставили собствения си апартамент в г***,за който ответникът не заплащал наем.От
скоро семейството се преместило в собствено жилище,а това на родителите му П. отдал под
наем.Съпругата му имала собствено жилище,което също отдавала под наем.П. твърди,че с
4
единият наем П. покривала изплащането на ипотека,а с другия наем и с получаваното от
нея майчинство посрещали нуждите на семейството.Самата П. също страдала от варикозни
вени и й предстояла скъпоструваща операция.Отделно при раждането на близнаците било
необходимо секцио,за което платили 2000лв.
Настоящата инстанция кредитира показанията на св.П.,въпреки данните по делото за
влошените отношения между ответника и родителите му,доколкото нейните впечатления са
преки и непосредствени,тя се грижи за детето и има пълна представа за потребностите
му,поддържа контакти с майката на детето и познава добре сина си.Отделно от това нейните
показания,при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК се преценяват заедно с
останалите събрани писмени доказателства,с които си кореспондират.Показанията на
св.Р.В. съдържат противоречия,освен това са опосредени и почиват на разказаното му от
самия ответник,поради което съдът не им дава вяра.Житейски нелогично е свидетелят да не
помни от кого е закупил недв.имот (вилата в с.Бачково),дори и да е било отдавна,нито на
каква приблизителна цена я е продал преди само година-две.
От изложеното настоящата инстанция намира,че както ответникът,така и неговата
съпруга,и Е.К. имат заболявания,които обаче не са довели до някаква трайна
инвалидизация,поради което правилно ПдРС е приел,че бащата и майката на Н. са млади и
работоспособни.Като такива същите могат да реализират доходи.За разлика от заболяването
на Е.К. обаче,което се явява пречка да упражнява професията си,заболяванията на ответника
и съпругата му не са пречка да работят по своите специалности,които са и високо
платени.Не се доказа категорично,че бащата е безработен,а с оглед на изложеното от майка
му,че лабораторията му е била незаконна може да се предположи,че и към момента той
упражнява тази професия по същия начин.Дори и да се приеме,че в момента не работи като
зъботехник,той сам се е поставил в това положение,като е отказал да работи с майка си-
поведение,неприсъщо за силно материално затруднен човек.Доколкото издръжката е
безусловна,а ответникът е работоспособен и високо квалифициран,то той има възможност
да реализира и по-високи от средните за страната доходи,поне от порядъка на 1500-
2000лв.Пандемичната обстановка не се е отразила в толкова голяма степен на доходите на
лицата,работещи в областта на стоматологията,че да не може да си намери ответника работа
по специалността си.Налице е един стремеж у ответника за прикриване на доходи-
прехвърлянето на вилата му на няколко лица,за да се окаже,че отново е собственост на
семейството чрез удобния брачен договор,представянето на договор за заем от неговия
приятел В. няколко дни преди да заплати издръжката на Н.,натрупана за дълъг период от
време,и в същия размер.Разписката за заема е оспорена от въззиваемата страна,като
настоящата инстанция намира,че същата не следва да се цени,тъй като не съдържа
съществени уговорки между страните,като данни за падежа,на който следва да се върне
заема,дали ще се връща на части или изцяло.Установява се,че ответникът и съпругата му
притежават две жилища,в едното от които живеят,и още едно,за което се води съд.спор по
чл.108 от ЗС с родителите на ответника,но така или иначе ответникът го отдава под наем
заедно с другото жилище.Индиция за добрите финансови възможности,с които разполага
5
семейството на ответника са представените от самия него писмени доказателства,от които е
видно,че близнаците са родени в частна болница,а медицинските прегледи на П.П. по време
на бременността й също са платени.
Действително ответникът има задължения към трите си по-малки деца,но,както бе
отбелязано по-горе,техните разходи са значително по-ниски в сравнение с тези на едно
навлизащо в тийнейджърска възраст момиче,което има и допълнителни разходи във връзка с
развиването на таланта му.Освен това за трите му деца част от издръжката се поема и от
съпругата му,която има имоти,от който може да реализира доходи (апартамент и вилата в
Бачково),има и добре платена професия,която може да упражнява,за разлика от майката на
Н.,която заради астмата си не може да работи като тапицер.Това не я освобождава от
задължението й да дава издръжка за детето си и същата може да работи друга подходяща за
състоянието й работа,но нейните доходи биха били по-ниски от тези на ответника и
неговата съпруга.
Изложените във въззивната жалба доводи относно желанието на бащата да отглежда
Н. не са относими към настоящото производство,което е за изменение на издръжка,а не за
родителски права.Не се доказва от събраните по делото доказателства,че майката Е. не дава
издръжката от бащата на детето,а я ползва за себе си,включително такъв извод не може да се
направи от социалния доклад,на който се позовава жалбоподателят.Признатият от страните
факт,че за детето в момента се грижат неговите баба и дядо по бащина линия и поемат
почти изцяло издръжката му не означава,че родителите на детето са освободени от това си
задължение.Бабата и дядото нямат задължение да дават издръжка на внучката си,но нейните
родители имат,при това задължението е безусловно.При това възможностите на майката Е.
са много по-скромни от тези на бащата,който въпреки другите си деца,на които също дължи
издръжка,разполага с по-добри финансови възможности,може да реализира доходи от
имотите си и споделя отговорността за другите деца със съпругата си,която също има по-
добри финансови възможности с оглед на професията си.Ето защо настоящата инстанция
намира за правилни изводите на районния съд,че за месечната издръжка на Н. са
необходими 450лв.месечно,от които 250лв.следва да се поемат от бащата.
Решението в тази му част като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.Уважаването на иска в пълния претендиран размер обаче би затруднило
ответника,доколкото следва да се вземат предвид разходите по отглеждането и на другите
три деца на същия и факта,че съпругата му в момента е в отпуск по майчинство.
По отношение на иска по чл.127а от СК:
Първостепенният съд е приел,че е в интерес на детето да му бъде разрешено да
пътува извън границите на РБългария,придружено от своята майка или от посочено от нея
пълнолетно лице с оглед развиване на таланта му,за участие в конкурси по пеене,като е
ограничил пребиваването в чужбина до десет дни за всяко конкретно пътуване за период от
5 години,но без ограничение на държавите,до които да пътува Н..
6
Настоящата инстанция намира за правилни изводите,че пътуванията в страни,извън
РБългария за участие в конкурси по пеене са в интерес на детето,което по този начин има
възможност да развива и популяризира певческите си заложби.Отделно от това с оглед на
свидетелските показания на св.П. и представените декларации за съгласие,дадени от
ответника се установява,че той препятства излизането на детето в чужбина за такива
участия,било като не й разрешава да отиде,било като дава съгласие в последния
момент,което поставя под въпрос или затруднява организацията на пътуването.
Следва да се има предвид,че възможните ограничения,при които следва да се
разреши по реда на чл.127а от СК на детето да пътува в чужбина без съгласието на единия
родител,произтичат основно от това да се гарантира опазването на най-добрия интерес на
детето,а това не може да стане,ако пътуването не е предвидимо във времето и
пространството.Именно като се изхожда от интереса на детето,при даването на разрешение
за пътуване,следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в
място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни
природни бедствия или в място, където макар и временно,не е препоръчително да се
пътува.Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск.В този смисъл са
и постановките на Тълкувателно решение 1/03.07.17г.на ВКС по т.д.№ 1/16г.на ОСГК на
ВКС,с които обаче районният съд не се е съобразил при постановяване на решението си.В
т.1 от цитираното ТР е посочено,че съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави,респ.държави,чийто кръг е определяем.Следователно,когато родителите не се
споразумеят по отношение на пътуването на детето в чужбина,съдът може да разреши както
конкретно пътуване за определен период и до определена държава,така и неограничен брой
пътувания,но за определен период от време и до определена държава или държави
настоящия случай съдът е разрешил неограничен брой пътувания на детето Н. в рамките на
до 10 дни за всяко конкретно пътуване за период от пет години,но не е ограничил
държавите,до които е разрешено пътуването,а тези държави следва да са определяеми.
Ето защо възивният съд намира,че следва да отмени решението в частта му,с която е
разрешено на малолетната Н. да пътува без съгласието на ответника извън пределите на
РБългария,придружавана от майка си или от упълномощено от последната пълнолетно
лице,без ограничения на държавите,до които пътува,с цел участие на конкурси по пеене в
рамките до 10 дни за всяко конкретно пътуване за период от пет години,като следва да се
постанови друго,в което да се посочи определен кръг от държави,до които детето да може да
пътув.Съдът определя като такива всички държави-членки на Европейския съюз,както и
Сърбия,Турция и Република Северна Македония.При необходимост от участие на детето в
конкурси в други държави,извън посочените,ищцовата страна разполага с възможността да
поиска разрешение за конкретното пътуването на детето без съгласие на бащата до
конкретната държава.
7
По разноските:
Разноски са претендирани от въззиваемата страна и с оглед изхода на спора следва да
бъде осъден жалбоподателят да й заплати такива за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 600лв.съобразно представените ДПЗС и списък на разноските
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260885/18.03.21г.,постановено по в.гр.д.№ 2850/20г.по
описа на ПдРС,3-ти бр.с. в частта му,с която е изменен размера на присъдената с решение №
1302/07.04.11г.по гр.д.№ 14486/10г.по описа на РС-Пловдив месечна издръжка,която е
осъден А. Н. П.,ЕГН-********** да заплаща на малолетната си дъщеря Н. А. П.,ЕГН-
********** чрез нейната майка и законен представител Е. Н. К.,ЕГН-**********,като е
увеличен същия от 100лв.на 250лв,считано от датата на подаване на исковата молба-
20.02.20г.до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане
ОТМЕНЯ решение № 260885/18.03.21г.,постановено по в.гр.д.№ 2850/20г.по описа
на ПдРС,3-ти бр.с. в частта му,с която се разрешава на малолетната Н.П.,ЕГН-********** да
пътува извън пределите на РБългария,придружавана от своята майка Е. Н. К.,ЕГН-
********** или от упълномощено от последната пълнолетно лице,без ограничения на
държавите,до които пътува,с цел участие в конкурси по пеене,в рамките до 10 дни за всяко
конкретно пътуване,за период от 5 години от влизане на решението в сила,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА на малолетната Н.П.,ЕГН-********** да пътува извън пределите на
РБългария,придружавана от своята майка Е. Н. К.,ЕГН-********** или от упълномощено от
последната пълнолетно лице за неограничен брой пътувания с цел участие в конкурси по
пеене в рамките до 10 дни за всяко конкретно пътуване за период от 5 години от влизане на
решението в сила,до страни-членки на Европейския съюз,както и Турция,Сърбия и Северна
Македония.
ОСЪЖДА А. Н. П.,ЕГН-********** да заплати на Е. Н. К.,ЕГН-********** сумата
от 600 (шестотин)лв.разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.

8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9