ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3651
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110107009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. № 2559/06.01.2025 г. на ответника
„Дженерали Застраховане“ АД, с искане за изменение в частта за разноските
на постановеното по настоящото гражданско дело решение №
22636/13.12.2024 г. и намаляване на присъдените в полза на ищца разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС.
Навеждат се твърдения, че претендираният от насрещната страна размер
на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото.
В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от ищеца с
подробни доводи за неоснователност на искането. Сочи, се че претендираното
от ответника възнаграждение е под минималния размер /преди начисляване на
ДДС/, поради което не е налице твърдяната от ответника прекомерност.
Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело решение №
22636/13.12.2024 г. е уважен изцяло предявения от ищеца иск по чл. 432 КЗ.
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, има само ищецът в производството. Такива са своевременно поискани и
присъдени в доказания по делото размер от 1080 лева с ДДС, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка /л.
1
82/.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
2
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /В
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа
за 2024 г. на ВКС, IV г.о./
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер за представителство не се явява прекомерен по
изложените в решението мотиви, с допълнението, че стойността от 1080 лева е
така след начисляване на ДДС.
С оглед на това, съдът намира, че подадената от ответника молба се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2559/06.01.2025 г. на
ответника „Дженерали Застраховане“ АД, с искане за изменение по реда на чл.
248 ГПК в частта за разноските на решение № 22636/13.12.2024 г. по гр.д. №
7009/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, чрез намаляване на присъдените в полза
на ищца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1080
лева с ДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3