Решение по дело №2319/2013 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ R- 678                                                                                        20.11.2013 година                                 град Ямбол

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Ямболският районен съд,                                                              ХІV граждански състав

На шести ноември                                                                     две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав

 

 

                                                                                                              Председател: Галя Русева

 

при секретаря М. Г.

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 2319 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Г.Р.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Я., ул. *** – адв. В. К., против МГ „Атанас Радев” – Ямбол с адрес гр. Я., ул. „Цар Иван Александър” № 12, представлявано от директора Е.И., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № ***/28.08.2013 г. на директора на училището уволнение на ищцата, същата бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението длъжност „***” и ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за 6-месечен период  - от 01.09.2013 г. до 01.03.2014 г. /по 700 лв. на месец/.

Ищцата твърди, че е работила по ТПО при ответника на длъжност „***”, прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.3 от КТ поради намаляване обема на работа със заповед № ***/28.08.2013 г. на директора. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не изпълнил задължението си да упражни законосъобразно правото си на подбор съгласно чл. 329, ал.1 от КТ /не е спазил критериите за това/, както и задължението си по чл. 333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ да поиска предварително разрешение от ИТ и мнението на ТЕЛК към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на ТПО /релевантният момент/, тъй като ищцата страдала от заболяване, ползваща я с особена закрила при уволнение. Поради това, претендира отмяна на уволнението и възстановяване на работа. Твърди, че след уволнението е останала без работа, поради което претендира шестмесечно обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 4 200 лв.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат, сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ във вр.чл.225, ал.1 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете, като е посочил, че е изпълнил задължението си предварително да изиска информация от работника за евентуалните заболявания, ползващи го със специална закрила, че към датата на връчване на предизвестието ищцата не се е ползвала с такава, както и че въпреки това, на по-късен етап, с оглед допълнително представена от нея медицинска документация, е изискал мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, с което е спазил процедурата по чл. 333, ал.1 и ал.2 от КТ, макар това да не било нужно, тъй като към датата на връчване на предизвестието ищцата не била доказала да страда от заболяване, ползващо я с особена закрила при уволнение. Оспорват се възраженията за неупражнено право на подбор с твърденията, че е имало назначена комисия, която е определила критериите, по които е следвало да се осъществи подборът, и съобразно тези критерии ищцата е класирана на последно място. Поради това ответникът счита, че уволнението е законно, че е спазена предварителната закрила при уволнение и че е извършен подбор по определените критерии. Оспорва и акцесорния иск за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ.

В съдебно заседание ответникът се представлява от директора на училището и от адвокат, сочи доказателства, моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, възраженията на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Страните не спорят и това е видно от представените по делото доказателства, че ищцата е работила при ответника на длъжност „***”. Със заповед № ***/28.08.2013 г. на директора на училището трудовото й правоотношение е прекратено с работодателя на осн.чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа, след като й е било отправено писмено предизвестие с изх.№ ***/28.06.2013 г. /лист 8 от делото/. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.1 от КТ, в случаи на съкращаване на работници поради намаляване обема на работа, работодателят може да уволни работник/служител само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, ако се установи, че същият боледува от болест, определена наредба на министъра на здравеопазването, като преди уволнението работодателят задължително взима мнението и на ТЕЛК.

Безспорно е и това се установява от представените по делото писмени доказателства /писмо от 17.06.2013 г. до ищцата/, че преди да пристъпи към уволнение и към отправянето на предизвестие, работодателят е изискал писмено информация от същата дали се ползва със закрила по чл. 333 от КТ. Информацията е поискана писмено в срок до 21.06.2013 г., като ищцата е предупредена, че в противен случай работодателят ще смята, че същата не се ползва със закрила. Видно от доказателствата, представени по делото от ответната страна, ищцата е уведомила с молба вх.№ ***/20.06.2013 г. работодателя, че има закрила по чл. 333 от КТ, но не е приложила документи и не е уточнила в какво се състои закрилата. По този повод й е било указано с писмо изх.№ ***/25.06.2013 г. /т.е. извън първоначално определения срок/ до края на работния ден – 25.06.2013 г., да представи документ, доказващ защитата й по чл. 333 от КТ, защото в противен случай ще бъде прието, че не се ползва с такава. Тогава ищцата е представила медицинска бележка от същата дата, издадена от д-р А., с вписан код, от която не става ясно дали лицето страда от някое от заболяванията, ползващи го със закрила, или не. Поради това, с писмо изх.№ ***/28.06.2013 г. гимназията е изискала мнение от ТЕЛК – Ямбол дали представената медицинска бележка представлява годен документ, доказващ защита от съкращение, и дали посочената в нея диагноза е включена в заболяванията по Наредба № 5/1987 г.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. М. – заемаща длъжността «***» в училището, се установява, че така представената медицинска бележка е била занесена на място в ТЕЛК –Ямбол от колега в училището и там са отговорили, че компетентен орган да се произнесе по въпроса налице ли е защита от съкращение е СТЕЛК – Бургас, до която докумените е следвало да се изпратят чрез Регионалната картотека за медицински изследвания в гр. Я.. Посочили са, обаче, че медицинската бележка не е документ, удостоверяващ закрила по чл. 333 от КТ. Ето защо, с писмо изх.№ ***/01.07.2013 г. ответникът е уведомил ищцата, че тази бележка не е достатъчен документ за доказване на защита по чл. 333 от КТ и че в срок до 05.07.2013 г. същата следвало да представи допълнителни доказателства. В тази връзка, ищцата допълнително е представила амбулаторен лист от 01.07.2013 г., епикриза вх.№ ***/03.07.2013 г. на МБАЛ «СВ. Пантелеймон» АД – Ямбол и протокол на ЛКК от 02.07.2013 г., с който същата е била изпратена на СТЕЛК за мнение относно съкращението й. Тези документи са били изпратени от работодателя до СТЕЛК – Бургас с писмо изх.№ ***/08.07.2013 г., с което е било поискано компетентно мнение относно предстоящото съкращение. СТЕЛК се е произнесла с експертно решение № 1443/09.08.2013 г., с което е прието, че ищцата е с водеща диагноза «***» и е определена като работоспособна. Последвало е и предварително разрешение на Инспекция по труда – гр. Сливен вх.№ ***/27.08.2013 г. за прекратяване на ТПО с ищцата, след което същото е прекратено с оспорената заповед, считано от 01.09.2013 г.

             При горната фактическа обстановка съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението си преди уволнението да събере предварителна информация дали работникът страда от някое от заболяванията, ползващи го със закрила, респ. – да поиска предварително мнение на компетентната ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 333 от КТ е императивна и същата повелява, че в случай на съкращаване на щата работодателят може да уволни само с предварително разрешение на ИТ за всеки отделен случай работник или служител, който е трудоустроен или който боледува от болест, определена в наредба на МЗ /чл.333, ал.1, т.3 от КТ/, а съгласно ал.2, в случаите по т.2 и т.3 на ал.1 преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК. Същите текстове са възпроизведени и в приетата с оглед приложението на чл. 333, ал.1 от КТ Наредба № 5/1987 г. Последната в чл.1, ал.1 лимитативно изброява заболяванията, при наличието на които работодателят има задължението по чл. 333 от КТ да поиска предваритерно мнението на ТЕЛК, а след това – и разрешение от съответната Дирекция «Инспекция по труда». Тези заболявания са: исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване и захарна болест. Посоченото заболяване, от което страда ищцата, е сред изброените в чл.1, т.1 от Наредбата, като същевременно липсва предписание на компетентните здравни органи за необходимост от трудоустрояването й. Въпреки това, работодателят е отправил запитване и е получил предварителното разрешение на Инспекцията по труда преди уволнението. Следва да се има предвид също, че работодателят не е бил длъжен да стори това, след като в първоначално указания на ищцата срок – до 21.06.2013 г., същата не е представила изобщо никакви доказателства във връзка със защитата си по чл. 333 от КТ, а задължението за това е нейно съгласно чл.2 от Наредба № 5/1987 г., който гласи, че работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Едва тогава работодателят представя получените медицински документи по чл. 2 пред съответната трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение – чл.3 от Наредбата. С оглед на това, наведените в тази връзка доводи за незаконност на уволнението поради нарушение на процедурата по взимане на предварително разрешение от Инспекцията по труда са неоснователни, и спорът следва да бъде разгледан по същество.

В исковата молба, освен твърдения за неспазване на процедурата по чл. 333 от КТ, са наведени и твърдения, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 329 от КТ да извърши подбор, или че извършеният такъв е незаконосъобразен, тъй като не са спазени предварително определените критерии.

От представените по делото писмени доказателства  се установява, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 329 от КТ, преди да пристъпи към уволнение поради намаляване обема на работа, да извърши подбор измежду учителите, които заемат една и съща длъжност – «***», от която е следвало да се съкрати една щатна бройка във връзка с намалелия прием на ученици през учебната 2013/2014 г. /протокол от 13.06.2013 г. на заседание на комисията за определяне на щатния персонал, който да обезпечи учебния план за съответната учебна година/. Назначена е комисия със заповед № ***/14.06.2013 г. на директора, която да определи критериите за подбора, да извърши подбор съобразно тези критерии, да класира участниците в подбора и да разгледа документите за закрила по чл. 333 от КТ. Тази комисия е приела следните критерии за подбор: специалност, отговаряща на преподавания предмет; ПКС /професионално-квалификационна степен/; оценка от точкуването, извършено във връзка с диференцираното заплащане; резултати на ученици по съответния предмет – изяви, класиране на национални състезания и олимпиади; трудов стаж; защита по чл. 333 от КТ.

Видно от протокола с резултатите от 25.06.2013 г., в подбора за длъжността са участвали петима учители, заемащи длъжността «***», и работодателят е предпочел да остави на работа другите четирима от тях, тъй като същите по-добре се справят с възложената работа и имат по-висока квалификацията в сравнение с ищцата. Преценката на работодателя в тази връзка е такава по целесъобразност и може да бъде предмет на съдебен контрол съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.

Установява се от приложения по делото протокол на комисията, че трима от учителите *** в училището са със специалност от висшето си образование «***», докато ищцата и колежката й Г.С.  са със специалност «***», т.е. висшето образование на ищцата не съответства на преподавания предмет. Освен това, ищцата има едногодишна следдипломна специализация по *** и няма придобита ПКС /професионално-квалификационна степен/, докато колежката й С. има положена двугодишна следдипломна специализация по *** и има втора ПКС. Т.е. комисията при подбора е съобразила факта, че ищцата е с най-ниска квалификация измежду участващите в подбора. На следващо място, отчетени са и резултатите от работата на ищцата през последните две години и това, че е показала по-ниски резултати в сравнение с трима от колегите си от същата дисциплина въз основа на данните от справката за точкуването при изготвяне на диференцирано заплащане. Съобразен е и фактът, че ищцата няма излъчени ученици, които да са участвали в национални или международни олимпиади или състезания по ***. Ищцата е и с най-нисък трудов стаж – 10 г. С оглед на това, на ищцата е даден най-нисък резултат и най-ниска оценка и същата е класирана на последно място в протокола. Ето защо може да се заключи, че ответникът е следвал стриктно заложените от комисията по подбор критерии и че извършеният подбор е законосъобразен, тъй като в резултат на преценката е предпочел да останат на работа онези учители по ***, които имат по-висока квалификация и работят по-добре в сравнение с ищцата.

С оглед на горното, не се установяват нарушения нито на чл. 333 от КТ, нито на чл. 329 от КТ. Последното води до неоснователност на предявените искове и същите като такива следва да се отхвърлят.

            Ответникът има право на съдебно-деловодни разноски, които ищцата следва да бъде осъдена да му заплати на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.

            Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

             ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Г.Р.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ямбол, ул. *** – адв. В. К., против МГ „Атанас Радев” – Я. с адрес гр. Ямбол, ул. „Цар Иван Александър” № 12, представлявано от директора Е.И., искове за признаване като незаконно и за отмяна на извършеното със заповед № ***/28.08.2013 г. на директора на училището уволнение на ищцата, за възстановяване на същата на заеманата отпреди уволнението длъжност „***” и за осъждането на ответника да й заплати сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за 6-месечен период  - от 01.09.2013 г. до 01.03.2014 г. /по 700 лв. на месец/.

            ОСЪЖДА Г.Р.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Я., ул. *** – адв. В. К., да заплати на МГ „Атанас Радев” – Ямбол с адрес гр. Ямбол, ул. „Цар Иван Александър” № 12, представлявано от директора Е.И., съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лв.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от 20.11.2013 г., пред Ямболския окръжен съд.

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: