Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                           № 158      

                    Б., 20.10.2017г.

                 

               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

при секретаря-Т.Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 493 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

           „****”ЕАД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“***“ Бизнес парк С., сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез пълномощник адв.В.Г. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на А.Ц.Т. ***, с ЕГН: ********** за съществуването на вземането на „****”ЕАД, за което е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 79.34лв./седемдесет и девет лева и 34 стотинки/, представляваща незаплатено задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 04.07.2013г., от 20.12.2013г., от 29.04.2013г., от 22.10.2013г. и от 07.04.2014г. за абонатен № ***, както и за сумата от 614.47лв./шестстотин и четиринадесет лева и 47 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва  върху горната сума-главница, считано от 15.12.2016г. до изплащане на вземането, както и да се заплатят направените разноски по настоящето дело и в заповедното производство.

        В с.з. ищецът, чрез пълномощника му адв. В.Г. от САК/ пълномощно на л.6 и 7/, е депозирала молби-становища с вх.№*** от 04.07.2017 година и с вх.№ ***г., с които заявява, че поддържа исковете и в последната молба е отразила списък за разноските по чл.80 от ГПК.

         Ответникът-А.Ц.Т. *** не е направила възражение по предявените искове и не е подала писмен отговор в предвидения в закона срок.

         В с.з. ответникът редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

                             От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ***г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на ***г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № *** от ***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 79.34лв., представляваща незаплатено задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 04.07.2013г., от 20.12.2013г., от 29.04.2013г., от 22.10.2013г. и от 07.04.2014г. за абонатен № ***, както и за сумата от 614.47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано от 15.12.2016г. до окончателното й заплащане.

           Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 08.02.2017г/л.53/, след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б. на 02.02.2017г./л.52/.

           Ищецът е бил уведомен на 01.03.2017г. за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №*** от 21.02.2017г./л.54/.

           Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***г. по описа на РС-Б.  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 05.04.2017г. в РС-Б., изпратена по куриер с дата 03.04.2017г./понеделник/, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане, за това, че 01.04.2017г. е събота.

             От приложените копия на договори за мобилни услуги от 20.12.2013 година, от 29.04.2013 година, от 04.07.2013 година, от 07.04.2014 година и от 22.10.2013 година се установява, че между “***” ЕАД и ответника А.Ц.Т. са сключени  пет отделни договори за мобилни услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни  телефонни услуги, с които ответницата изрично се е съгласила, заявявайки, че е запозната с тях. Договорите са сключени за срок от по 24 месеца. От приложения сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+ от 07.04.2014 година, подписан от страните, се установява, че ползваните от ответника мобилни номера са обединени в пакетна услуга, като е уговорено потребителят да ползва пакетна отстъпка за ползваните от същия услуги по посочените абонаментни програми. В т.3.1 от горния Сертификат за пакетни услуги е посочено, че договорените условия влизат в сила от 07.04.2014г. и продължават до 02.10.2015г.

          Видно от представените по делото Общи условия (ОУ) на **** ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., с последни изменения на 30.04.2016 г., които изменения са отразени със съответната им дата към всяка изменена разпоредба), в чл. 19б, б. “в” е предвидено правото на *** да прекрати едностранно индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по общите условия, а съгласно чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от същите ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.  

         От справка в Търговския регистър, който е публичен, е видно, че на 28.10.2014г. е вписана промяна във фирмата на “***“ ЕАД, като новата фирма на дружеството е “****“.

Видно от заверено копие на фактура /дубликат/ №*** от 01.07.2014 година, същата е с посочен издател “***” и получател ответника А.Ц.Т., за абонатен No *** на стойност 101.25 лв., с отчетен период 01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. и с краен срок за плащане на сумата 16.07.2014 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите за месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски) и данък върху тази сума- общо в размер на 49.51 лв., и “задължения от предходен период с ДДС” в размер на ***.25 лв., от които са платени 66лв.и останалата сума за плащане е 101.25лв.

Видно от заверено копие на фактура /дубликат/ №*** от 01.08.2014 година, същата е с посочен издател “***” и получател ответника А.Ц.Т., за абонатен No ***  на стойност 147.44 лв., с отчетен период 01.07.2014 г. – 31.07.2014 г. и с краен срок за плащане на сумата 16.08.2014 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги; месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски) и данък върху тази сума - общо в размер на 46.19 лв., и “задължения от предходен период с ДДС” в размер на 101.25 лв.

Видно от заверено копие на копие на фактура /дубликат/ №*** от 01.10.2014 година, същата е с посочен издател “****” и получател ответника А.Ц.Т., за абонатен No *** на стойност 693.81 лв., с отчетен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. и с краен срок за плащане на сумата 16.10.2014г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите 614.47 лв. – “неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги” и сумата 79.34 лв. – “задължения от предходен период с ДДС”.

 От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ *** от 12.09.2017г. от вещото лице М.П.Т., което страните не са оспорили и съдът приема като компетентно и обосновано, се установява, че за процесния период от време от 01.06.2014г. до 30.09.2014г. дължимата сума за потребени мобилни услуги за абонатен номер No *** са на обща стойност 79.34лв. със краен срок на плащане 16.10.2014г. Размерът на дължимата неустойка за горния абонатен номер е в размер на 614.47лв. или това е сбора от дължимите такси по всеки един от петте договора до крайната му дата.

       Ответникът не е представил писмени доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе фактури.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

        От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

        Разгледани по същество всеки един от обективно съединените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 79.34лв., представляваща незаплатено задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 04.07.2013г., от 20.12.2013г., от 29.04.2013г., от 22.10.2013г. и от 07.04.2014г. за абонатен № ***, както и за сумата от 614.47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, е  изцяло основателен и следва да се уважи като доказан,  по следните правни съображения:

        Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземането на ищеца срещу ответника е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с постигнатите между страните съгласия в сключените между тях пет договори за далекосъобщителни услуги от 04.07.2013г., от 20.12.2013г., от 29.04.2013г., от 22.10.2013г. и от 07.04.2014г. за абонатен № ***, за което срещу предоставените услуги ответникът следва да заплати ежемесечно цената им.

   По делото категорично е установено, че ответникът е страна по сключени с “***” ЕАД (понастоящем “****” ЕАД) договори за мобилни услуги, описани по-горе, както и че от “***” ЕАД са издадени фактури №№*** от 01.10.2014 година, №*** от 01.08.2014 година и №*** от 01.07.2014 година, за задължения на ответника с абонатен No *** в размер на 693.81лв. Всяка от посочените фактури включва начислените и непогасени задължения на ответника от предходен отчетен период, за които е издадена съответната предходна фактура, като последната фактура на стойност 693.81 лв. включва задължения от предходен период в размер на 79.34 лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги на стойност 614.47лв. Предмет на производството по настоящото дело са горните суми, които ответникът не е заплатил, считано от 16.10.2014г. до сега. 

    Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

От събраните по делото доказателства се установява, че преди издаване на процесната фактура от 01.10.2014г., в която е начислена и претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги, са издадени от ищеца няколко фактури, в които пълният размер на задължението по предходната издадена фактура – за предходния отчетен период, е посочена изцяло като задължение и в следващата фактура, т.е. съответната фактура включва и цялото задължение от предходния период. При това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил месечните си задълженията за плащане на дължимите от него суми по сключените с ищеца договори за мобилни услуги за няколко последователни отчетни периоди. Следователно за ищеца е възникнало правото му по чл. 19б, б. “в” от Общите условия на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с ответника  индивидуални договори /пет броя/, тъй като последният не е заплатил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по договорите и посочени в съответната фактура. С оглед едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца, то съгласно така сключените между страните индивидуални договори за мобилни услуги от 04.07.2013г., от 20.12.2013г., от 29.04.2013г., от 22.10.2013г. и от 07.04.2014г. за абонатен № *** за ответника е възникнало задължение към ищеца за плащане на неустойка при прекратяването им по тях, в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на първоначалния срок на договорите, подробно описани по размер в приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице М.П.Т..

Предвид изложеното съдът намира за установено наличието на вземане на ищеца към ответника за процесните суми, а именно: за сумата от 79.34лв., представляваща незаплатено задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 04.07.2013г., от 20.12.2013г., от 29.04.2013г., от 22.10.2013г. и от 07.04.2014г. за абонатен № ***, както и за сумата от 614.47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги. Възражението на ответника, обективирано в подаденото от него възражение в заповедното производство, с вх. №*** от 08.02.2017г. по ч.гр.д.№ ***г. по описана РС-Б., че не дължи изпълнение поради изтичане на законовата давност, съдът намира за неоснователно поради следните съображения: Вземанията са станали изискуеми в пълния им дължим по договорите размер на 16.10.2014г., а от посочената дата до датата 15.12.2016г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-С. и изпратено в РС-Б., по което е образувано ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б. и давността е прекъсната съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, не е изтекъл период от време, надвишаващ предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишна погасителна давност, тъй като вземането има характеристиките на периодичните плащания по чл.111, б.”в” от ЗЗД, които се погасяват с тригодишна давност.

При тези съображения съдът намира иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника за основателен и като такъв същият следва да бъде изцяло уважен.

     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

     С оглед изхода на делото-уважаване на исковете и приложените писмени доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 375лв. за направени разноски по делото-платена допълнителна държавна такса от 75лв., депозит за вещо лице от 120лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 180лв., както и сумата от общо 205лв. за направени разноски по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Б. съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.

        Водим от горното съдът

 

                   Р     Е     Ш     И:

 

                    На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на А.Ц.Т. ***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „****”ЕАД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“***“ Бизнес парк С., сграда 6, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 79.34лв./седемдесет и девет лева и 34 стотинки/, представляваща незаплатено задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 04.07.2013г., от 20.12.2013г., от 29.04.2013г., от 22.10.2013г. и от 07.04.2014г. за абонатен № ***, както и за сумата от 614.47лв./шестстотин и четиринадесет лева и 47 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва  върху горната сума-главница, считано от 15.12.2016г. до изплащане на вземането.

             ОСЪЖДА А.Ц.Т. ***, с ЕГН: **********  да заплати на „****”ЕАД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“***“ Бизнес парк С., сграда 6 сумата от 375лв./триста седемдесет и пет лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, както да заплати и сумата от 205лв./двеста и пет лева/ за направени разноски по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Б..

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:           

                                            /И. Ц./