О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 440/06.11.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание на 06.11.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
частно гражданско дело № 526/2019 г., намира за
установено следното:
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 3980/24.09.2019 г. от „Б.И.“ ЕООД, ЕИК … против
определение № 965/16.09.2019 г. по г. д. № 47/2019 г. по описа на ОС – Смолян, с което производството по
делото е прекратено.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор вх.№ 4242/08.10.2019 г. от Ю.Р.С., с който се излагат
доводи за неоснователност на частната жалба. Иска се присъждане на възнаграждение
за въззивната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т.
3 от Закон за адвокатурата.
Ответникът „Д.“ ООД, ЕИК … не е взел
становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Г. д. № 47/2019 г. по описа на ОС – Смолян е образувано по искова молба вх. № 2282/20.05.2019
г. от „Б.И.“ ЕООД против Ю.Р.С. и „Д.“ ООД. С нея ищецът, в качеството на
присъединен взискател по изпълнително дело № …/… г. по описа на ЧСИ Д., рег. № …
иска да бъде признато, че не съществуват вземанията, претендирани от Ю.С. (също
присъединен взискател) срещу „Д.“ ООД (длъжник), както следва:
- 20 000.00 лева – главница по изпълнителен лист от 22.12.2014 г.,
издаден по ч. г. д. № 1214/2014 г. по описа на РС – Смолян;
- 3 916.00 лева – общ размер на вземане за лихви и разноски по изпълнителен
лист от 22.12.2014 г., издаден по ч. г. д. № 1214/2014 г. по описа на РС –
Смолян;
- 5 187.00 лева – съдебни разноски по изпълнителен лист от 11.05.2015
г., издаден по г. д. № 7/2015 г. по описа на ОС – Смолян и
- 46 897.00 лева – главница по изпълнителен лист от 11.05.2015 г.,
издаден по г. д. № 7/2015 г. по описа на ОС – Смолян.
След изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК, по делото са постъпили
отговор с вх. № 3236/23.07.2019 г. от „Д.“ ООД и отговор с вх. №
3245/23.07.2019 г. от Ю.Р.С..
С обжалваното определение № 965/16.09.2019 г., в рамките на проверката по
чл. 140 от ГПК, първоинстанционният съд е прекратил производството по г. д. №
47/2019 г. по описа на ОС – Смолян, като процесуално недопустимо. За да достигне
до този извод, съдът е приел, че е сезиран с иск, който е предявен при липса на
правен интерес за ищеца.
Този извод е незаконосъобразен.
Пред ОС – Смолян е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 464, ал. 1 от ГПК. Този иск може да предяви всеки взискател,
който оспорва вземането на друг взискател спрямо същия длъжник в един изпълнителен
процес. Предявяването му не е обвързано от конкретно разпределение. Следователно
и преценката за правен интерес у ищеца – взискател, не може да почива върху
анализ на конкретно извършено разпределение, бъдещо такова или пък
перспективите за осребряване на имуществото на длъжника и съдбата на евентуално
постъпилите от това суми.
Конституирането на поне двама взискатели срещу един и същ длъжник, противопоставя
техните интереси, тъй като са насочени към едно и също имущество – това на
длъжника. Съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК от този момент те имат едни и същи
права в изпълнителното производство, включително и това на прихващане по чл.
461 от ГПК. Тези съображения налагат извод, че правният интерес от
предявяването на иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК възниква от момента на присъединяването.
Обстоятелството дали по изпълнителното дело е извършено разпределение, в което
участват и двамата взискатели е от значение за това дали искът следва да бъде
предявен като установителен (когато взискателят с оспорено вземане не е получил
суми) или осъдителен (когато такива суми вече са получени от него).
Следователно конкуренцията между вземанията на ищеца „Б.И.“ ЕООД и
ответника Ю.С. е възникнала в момента на едновременното им конституиране като присъединени
взискатели по изпълнително дело № …/… г. по описа на ЧСИ Д., рег. № …. В този
момент възниква и правният интерес за „Б.И.“ ЕООД да предяви иск по чл. 464,
ал. 1 от ГПК. Същият ще съществува до загубване от „Б.И.“ ЕООД на качеството взискател.
Доколкото по делото няма спор, че на Ю.С. не са разпределени суми по посоченото
изпълнително дело, то искът по чл. 464, ал. 1 от ГПК правилно е предявен именно
като отрицателен установителен. След като по изключение искът може да се
основава на факти, предхождащи приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание (чл. 464, ал. 2 от ГПК), то по правило може да се основава на последващи. Такива факти са
заявените с исковата молба обстоятелства за извършени частични погашения на
процесния дълг извън посоченото изпълнителното производство.
Налага се извод, че така предявеният иск е допустим.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора не са налице предпоставки за присъждане в полза на адвокат
С. на възнаграждение за въззивната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2,
във връзка с ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 965/16.09.2019 г., постановено по г. д. № 47/2019 г.
по описа на ОС – Смолян, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ОС – Смолян за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: