РЕШЕНИЕ
№ 2189
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110116478 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. М. Д. срещу М. Т. П. осъдителен иск
с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 от
Закона за адвокатурата за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер от
490.00 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от
30.07.2021 г. като насрещна престация за предоставените правни консултации по два
договора и други правни въпроси, и изготвяне на проект на нотариален акт.
Твърди се в исковата молба, че между страните през м.юли 2021 г. е сключен
договор за правна помощ и съдействие с предмет правна консултация по повод закупуване
на недвижим имот, включващ преглед на документи и изготвяне на проект на нотариален
акт. Договореното адвокатско възнаграждение било в размер от 490.00 лева. Сочи се, че
извън горното ищцата е консултирала ответницата и по телефона относно правните аспекти
на планираните сделки и последиците от тях. На 24.08.2021 г. ответницата е закупила
недвижимия имот, като договорът за покупко-продажба бил обективиран в изготвения от
ищцата проекто-нотариален акт. Твърди се, че въпреки оказаното професионално
съдействие от страна на ищцата, ответницата не е изпълнила уговореното задължение да
заплати адвокатския хонорар в размер от 490.00 лева.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е депозиралл
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се твърдението, че между страните е сключен договор за правна
защита и съдействие, по който ответницата да се е задължила да заплати претендираната
сума, доколкото се твърди, че представения по делото договор е подписан единствено от
ищцата, но не и от ответницата. Оспорва се и изискуемостта на вземането.
1
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично
и поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адв. Г.К., чрез който оспорва предявения иск и поддържа писмения
отговор.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правна положения
положения:
Процесният договор, от който се твърди, че произтича вземането на ищцата, е за
правна защита и съдействие, който по своята същност притежава белезите на договора за
поръчка, доколкото довереникът-адвокат се задължава да извършва за сметка на доверителя-
клиент възложените му от последния действия, които са правни по своята същност –
консултации по юридически въпроси; изготвяне на документи; процесуално
представителство пред съдилища и други държавни учреждения и т. н., а не за постигане на
някакъв фактически резултат, което е характерно за договора за изработка. Съгласно чл. 286
от ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е
уговорено. Тази разпоредба следва да се тълкува систематически със специалните правила,
ситуирани в Закона за адвокатурата, а именно чл. 36 и следв. от цитирания нормативен акт.
Т.е. адвокатът има право на възнагражение за своя труд, като размерът се определя в
договора между адвоката и клиента, а при липса на договор – от адвокатския съвет по
искане на адвоката или клиента. Възнагражението може да се уговори в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален
интерес. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски,
адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от
ГПК независимо от техния размер.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищцата е да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички
елементи от договорната отговорност на ответницата, а именно: 1./ че между страните е
учредена облигационна връзка по силата на договор за правна помощ и съдействие от
30.07.2021 г.; 2./ своята изправност по договора от 30.07.2021 г. – че е престирал съответната
професионална помощ, съобразно предмета на договора; 4./ размера на предявените
граждански притезания и 4./ изискуемостта на вземането за адвокатски хонорар.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да
установи всички свои перемпторни и дилаторни възражения, а при установяването на
горното от ищцата – да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Първият правнорелевантен юридически факт се констатира по несъмнен начин от
ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита на свид. М. Д., които
съдът кредитира, тъй като са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и в
унисон с представените писмени документи. Процесният договор е неформален,
консенсуален, възмезден и комутативен. Постигнатото между довереника и доверителя
общо съгласие не е необходимо да бъде облечено в писмена форма, за да породи целените
от страните правни последици, поради което и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК правната
сделка може да бъде установена със свидетелски показания. Писмената форма при договора
за правна защита и съдействие е за доказване на постигнатите договорености. В конкретния
случай ищцата е представила препис от договор за правна защита и съдействие № * от * г.
/л. 6/, който обаче е подписан единствено от довереника-адвокат, но не и от доверителя-
клиент, поради което същият не е годно писмено доказателство. В същото време обаче свид.
2
Д. в показанията си сочи, че е брокер на недвижими имоти и познава ищцата Д., с която са
работили по сделки и консултации на техни клиенти. Сочи че познава и ответницата като
продавач на недвижими имоти. Констатира се от показанията на свид. Д., че ответницата в
края на м. юни 2021 г. се обадила на свидетелката и казала, че си е продала апартамента в
кв. „М.“ и иска да си купи друг имот – или боксиониера, или къща на село и поискала
телефон на добър адвокат за консултации и оформяне на документите. Свидетелката
свързала ответницата с ищцата. В крайна сметка ответницата си харесала и закупила къщата,
предлагана от брокерската агенция на свидетелката в гр. В. д.. Към края на м. юли 2021 г.
продавачът на къщата и ответницата се срещнали в офиса на свид. Д., за да подпишат
предварителния договор. Ищцата не присъствала на тази среща в офиса, но ответницата
поискала да се консултира с ищцата, за да прегледа последната документите по продажбата.
Свидетелката е снимала документите и ги изпратила на ищцата посредством мобилното
приложение „вайбър“. След това ответницата е сключила предварителния договор с
продавача, който отново бил проверен от ищцата. Ищцата не присъствала в офиса при
подписването на предварителния договор, но е консултирала ответницата по телефона. На
ищцата са й били изпратени и договора за строително-монтажни работи за довършване на
къщата, тъй като е трябвало да се измажат стените. Ответницата заявила пред свид. Д., че
иска при изповядване на окончателния договор пред нотариуса да ангажира ищцата като
неин адвокат, на която да й възложи изготвянето на проекта на нотарилания акт. Свид. Д.
сочи, че след като са подготвили документите по сделката – скица, данъчна оценка и
удостоверение за тежести – са ги изпратили по ел. път на ищцата, за да ги прегледа и да
изготви проекта за новия нотариален акт. Във връзка със строително-монтажните работи
отложили подписването на окончателния договор, като същият бил подписан около или
след средата на м. август 2021 г. Ищцата изпратила документите, подготвени от нея, на
нотариуса и свидетелката отново по ел. път. По указания на ищцата нотариусът казал на
ответницата да остави договореното адвокатско възнагражение в неговата кантора.
Уговореното възнаграждение било 490.00 лева. Ответницата отказала да остави хонорара с
доводи, че ще го плати лично на ищцата.
Отчитайки гласните доказателства, крайният извод на съда е, че страните в
производството са и страни по облигационно правоотношение, учредено въз основа на
договор за правна защита и съдействие, сключен през м.юли 2021 г. с предмет консултации
и изготвяне на писмени книжа от страна на ищцата по повод подписване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от страна на ответницата в качеството й на купувач.
Изправността на ищцата се констатира по несъмнен начин освен от показанията на
свид. Д. и от приобщените по делото писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.
183 от ГПК, а именно предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот,
находящ се в гр. В. д., от 30.07.2021 г., подписан между ответницата като бъдещ купувач и
Д. В. Д. като обещател; нотариалния акт № * г. по описа на нотариус А. Н., вписан в НК под
рег. № *, с район на действие РС-Д., материализиращ окончателния договор за покупко-
продажба на недвижимия имот, находящ се в гр. В. д., сключен между ответницата-купувач
и Д. Д.-продавач и извлечение от ел. поща.
Размерът на гражданските притезания също се установява по несъмнен начин от
показанията на свид. Д., която сочи, че договореният адвокатски хонорар между доверителя
и довереника е бил в размер на 490.00 лева.
Няма данни по делото за това в какъв срок е следвало да се заплати уговореното
възнаграждение, поради което и доколкото възложените от ответника действия са
извършени, то съдът приема че задължението за удовлетворяване на паричното вземане на
довереника е безсрочно. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при безсрочните задължения
вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава от деня на писмената покана. В
конкретния случай по делото на л. 18 е ангажирана писмена покана, с която ответницата е
3
канена от ищцата да погаси задължението си в нейната кантора в гр. Варна в срок до
02.10.2021 г. Видно е от приобщената разписка на л. 19, че поканата е надлежно връчена
лично на ответницата на 30.09.2021 г., като по делото няма данни хонорарът да е погасен
към настоящия момент, което обуславя извода, че задължението на ответницата е изискуемо
и същата е изпаднала в забава.
Крайният извод на съда е за основателност на иска, доколкото са налице всички
елементи от фактическия състав на иска по чл. 286, ал. 1 от ЗЗД и по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи удовлетворяването на кредиторовия интерес.
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 200.00 лева, от която: 50.00 лева – държавна такса и
150.00 лева – депозит за особен представител, назначен на ответницата по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА,
М. Т. П., ЕГН **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: *
сумата в размер на 490.00 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна
помощ и съдействие от 30.07.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Т. П., ЕГН **********, с адрес: *
ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: * сумата в размер на 200.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4