О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1147 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 8953/18.03.2020 г., подадена от „Рубикон Инженеринг“ АД, чрез адв. Д.П., с искане да бъде допълнено
в частта за разноските Рапореждане № 864/06.03.2020
г. по настоящото дело.
В молбата се излага становище за дължимост на
направените от ответника в производството разноски, тъй като производството е
прекратено след депозиране на отговор на исковата молба, в който било направено
искане за присъждане на разноски. Към молбата е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна С.С.В.,
чрез адв. П.Н., изразява становище за неоснователност
на молбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и моли да бъде редуцирано до минималния размер.
Оспорва претенцията за присъждане на разноски направени пред ЧСИ и Агенция по
вписванията.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с искова молба, подадена от С.С. В. с ЕГН ********** *** против „Рубикон Инженеринг“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Младост, ЗПЗ, ул. „Нептун“ № 8, представлявано от П.Г.В.,
в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване окончателен на предварителен договор, обективиран в протокол от Общо събрание на акционерите на
АД „Рубикон Инженеринг“ с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ЗПЗ, ул. „Нептун“ № 8, проведено
на 19.03.2019 г. за покупко-продажба на следните имоти с идентификатори
68134.512.361.1.35; 68134.512.361.151 и 10135.2563.648.1.8 срещу продажна цена
– 25 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 500
лева всяка при условие на обратно изкупуване за обща продажна цена в размер на
544 000 лева в срок до 30.03.3019 г.
Производството по делото е прекратено с Разпореждане
№ 864/06.03.2020 г., на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски. При присъждането на разноските, първоинстанционният
съд следва да съобрази и тези, направени от страните за обезпечителното
производство. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат
присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай, производството не е
приключило с постановяването на решение, а е прекратено поради оттегляне на
иска. За подобна хипотеза разпоредбите на чл. 81 и на чл. 78, ал. 4 от ГПК не
установяват срок за предявяване на искането за присъждане на разноски. Не е
предвидена преклузия за това право в срока по чл. 133
от ГПК. Единствената възможност на ответниците при
това развитие на съдопроизводството е да реализират правото си да претендират
разноски и представят списък с подаването на молбата по чл. 248 от ГПК. В тази
насока е практиката на ВКС – Определение № 736/13.11.2013 г. по ч. гр. дело №
5823/2013 г. на IV ГО, Определение № 438/17.07.2009 г.
по ч. т. дело № 352/2009 г. на I ТО, Определение №
101/12.03.2012 г. по гр. дело № 102/2012 г. на II
ГО.
По тези съображения, съдът приема, че
искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответника „Рубикон Инженеринг“ АД с подаването на отговора на исковата
молба, а списъкът по чл. 80 от ГПК е представен своевременно с подаването на
молбата по чл. 248 от ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, се претендират разноски в размер на 10 098,90 лева, включващи: 500
лева адвокатски хонорар за обжалване и отмяна на допуснато обезпечение;15 лева
такса по частната жалба срещу обезпечението; 83,90 лева държавни такси за
заличаване на вписаните обезпечителни възбрани, платени на ЧСИ и Агенция по
вписванията; 9 500 лева адвокатски хонорар за защита в настоящото
производство. Извършването на разноски в претендираните
размери е удостоверено посредством представени писмени документи: договор за
правна помощ и процесуално представителство от 15.07.2019 г.; договор за правна
помощ и процесуално представителство от 02.10.2019 г.; хонорар – сметка от 10.10.2019 г.; извлечение от банкова сметка ***.10.2019 г.;
преводно нареждане от 18.07.2019 г.; съобщение изх. № 18087/10.10.2019 г. по изп. дело №
20198950401290; Сметка № ********** от 10.10.2019 г.;
Сметка № ********** от 10.10.2019 г.; два броя
преводни нареждания от 09.10.2019 г.
С оглед постановеното прекратително
определение, са налице основанията на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на
разноски в полза на ответната страна.
Съдът приема за основателно, направеното по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение. Дължимото в полза на ответника
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера, предвиден в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящото производството цената на предявените искове възлиза в общ размер на
262 693,10 лева, доколкото производството е приключило след подаването на
отговор на исковата молба, адвокатското възнаграждение, определено по реда на
чл. 9, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата възлиза в
размер на 5 087,90 лева. За защита в обезпечителното производство следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за изготвянето
на частната жалба, на основание чл. 11 от Наредбата и 200 лева за процесуално
представителство в образуваното изпълнително производство по налагане на обезпичетилните мерки, на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от
Наредбата. При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът
съобразява разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, действащи към датата на сключване на договора
за правна помощ.
От представените доказателства, безспорно се
установява, че претендираните разноски в размер на
83,90 лева са извършени за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и разпореждането
следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в
полза на ответника „Рубикон Инженеринг“ АД в размер
на 5 571,80 лева. Искането за присъждане на разноски над посочения размер
е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Разпореждане № 864/06.03.2020
г., постановено по гр. дело № 1147/2019 г. по описа на ВОС в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН **********
с адрес *** да
заплати на „Рубикон Инженеринг“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Младост, ЗПЗ,
ул. „Нептун“ № 8 сума в размер на 5 571,80 лева (пет хиляди петстотин
седемдесет и един лева и 80 ст.), представляваща направени разноски в производството
пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: