№ 61383
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Частно гражданско
дело № 20251110119260 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс (
ГПК ).
Образувано е по заявление,подадено от "A"ЕООД с искане за издаване на заповед за
изпълнение против М. П. Ж.. Съдът е уважил заявлението в частта за претендираните
парични суми за главница,договорна лихва и мораторна лихва по договор за заем.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде отхвърлено заявлението
в частта,в която са претендирани сумите от 259,33 лева възнаграждение по договор за
поръчителство и 23,34 лева лихва за забава върху възнаграждение по договор за
поръчителство.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК предвижда,че съдът отхвърля заявлението,когато е
насочено спрямо потребител и са претендирани вземания,произтичащи от неравноправни
клаузи или клаузи,за които съществува вероятност да са неравноправни. Цитираната
разпоредба поражда за съда служебно задължение да следи дали клаузите са неравноправни
и ако счита,че съществува такава вероятност съдът е длъжен да отхвърли заявлението. В
конкретния случай са претендирани парични суми спрямо физическо лице по договор за
паричен заем,което означава,че длъжникът е потребител.
За да счете,че в частта,в която са претендирани парични суми по договор за поръчителство
заявлението подлежи на отхвърляне,съдът взе предвид,че чрез уговаряне на
възнаграждения,макар и по отделен договор,възниква възможност да се достигне до
заобикаляне разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда
максимален размер,над който задължението не би могло да нараства като всяка уговорка в
противен случай се явява недействителна при съобразяване императивния характер на
разпоредбата. С оглед обстоятелството,че законът регламентира максимумът на общия
размер на задължението по договор за потребителски заем,съдът счита,че уговарянето на
възнаграждения по договор за поръчителство би могъл да рефлектира върху размера на
задължението по начин,по който законът не допуска,поради което и заявлението подлежи на
1
отхвърляне в тази част.
Водим от гореизложеното и на основание чл.411,ал.2,т.3 от ГПК, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от "A"ЕООД с искане за издаване на заповед за
изпълнение против М. П. Ж. в частта за сумите от 259,33 лева възнаграждение по договор за
поръчителство и 23,34 лева лихва за забава върху възнаграждение по договор за
поръчителство.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Делото да бъде докладвано след влизане в сила на настоящото разпореждане за даване на
указания за предявяване на осъдителни искове по реда на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2