Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 07.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми юни
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16992 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба,
подадена от С.А.И. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връЗ.а
с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди,
че на 06.11.2015 г. около 23 ч., на ПП І-6, км 280, при управлението
на л.а.м. „Ауди“ с ДК № ******, водачът А.Р.О.,
нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение
и блъснал движещия се в собствената си лента за
движение л.а.м. „Мерцедес“ с ДК № ****СВ с водач Н.И.Н.,
в която като пътник се е возела
С. С.И. на 35 години, дъщеря на ищцата.
Поддържа се, че в резултат на
процесното ПТП е настъпила смъртта на
С. С.И.. Поддържа се, че по случая
е образувано ДП № 1592/2015 г. на
РУП К., по което разследването не е приключило.
Поддържа се, че
към момента на настъпване на
произшествието, отговорността
на деликвента е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
115002517328/08.10.2015 г., валидна от 09.10.2015 г. до 08.10.2016 г.
Поддържа се, че ищцата и починалата
й дъщеря са били в много блиЗ.и
отношения, поддържали са постоянни контакти
и много са си помагали взаимно.
Поддържа се, че моралните страдания
на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на
дъщеря й ще я съпътства през целия й живот. Твърди се, че
ищцата търпи много болки и страдания
във връЗ.а с причинената смърт. Поддържа се, че
вина за настъпилото
ПТП има водача А.Р.О..
Моли Съда да постанови решение,
с което да бъде осъден ответника
да заплати сумата от 180 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря й С. С.И., вследствие на ПТП, настъпило на 06.11.2015 г. около 23 часа, на ПП І-6, км 280, виновно причинено от А.Р.О. управлявал л.а.м. „Ауди“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с №
115002517328/08.10.2015 г., валидна от 09.10.2015 г. до 08.10.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането-06.11.2015 г. до
окончателното издължаване. Претендират се разноските по
делото. Адвокат К. претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл. 38 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Претендира разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 06.11.2015 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от
07.11.2015 г., фотоалбум към
него, както и от неоспореното
от страните заключение на САТЕ се установява,
че процесното ПТП е настъпило
на 06.11.2015 г. около 23,20 часа на ГП І-6 в района на км 280+300 между л.а.м. «Ауди 80» с рег. № ****** и л.а.м.
«Мерцедес С180» с ДК № ****СВ. С. С.И. пътувала в лек автомобил Ауди на задна лява седалка.
Лек автомобил Мерцедес се движел в посока запад, а по същото време в противоположна посока се движел лек автомобил Ауди, чийто водач в зоната на км 280+300 и на
десен завой по посоката си на движение с радиус 313 м
губи контрол над управлението
на автомобила, навлиза в срещуположната лента на движение, където
на около 69-70 м западно от приетия
ориентир и на 2,50 м южно от северния
край на платното за движение настъпва
удар с лек автомобил Мерцедес.
Ударът е челен с припокриване на предните части от
около 1 м, като лек автомобил
Ауди към момента на удара е бил насочен
косо спрямо надлъжната ос
на пътното платно. Установява
се, че преди настъпване на процесното ПТП лек автомобил Ауди
се е движел със скорост 114 км/ч, а лек автомобил
Мерцедес с 80 км/ч. Причина за ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил Ауди, който управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да преодолее завоя без да настъпи странично поднасяне, което от своя страна е довело до навлизане
в лентата за насрещно
движение. Установява се, че на място
е починала С. С.И..
От удостоверение за родствени връЗ.и изх. № 936/21.12.2015 г. на Община Павел Б.се установява, че починалата е дъщеря на ищцата.
От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 06.11.2015 г. / в тази
част протоколът има
характер на официален, писмен документ, който не е оспорен от ответника/
се установява, че по отношение на увреждащото
МПС, е била налице задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № № 115002517328/08.10.2015
г., валидна от 09.10.2015 г. до 08.10.2016 г. Това обстоятелство се потвърждава
и от приетата по делото справка от Информационната система на Гаранционен фонд.
Пред настоящата И.танция
са разпитани свидетелите А.Т.Е. и З.Х.М.
Свидетеля Е. установява, че знае
за пътния инцидент с дъщерята на С.. През месец ноември 2015 г. станала
катастрофата и дъщерята починала. Ищцата и нейната дъщеря се разбирали добре,
помагали си. С. няма други деца. Починалата е нейно едИ.твено дете. Помагали си за всичко. Майката приема много
тежко загубата на дъщеря си. Постоянно плаче, изобщо не е спокойна.
Свидетелката М.установява, че
също знае за катастрофата, при която починала дъщерята на С.. Майката и
дъщерята си помагали една на друга. Починалата била едИ.твено дете на майка си. Майката постоянно плаче. Не са се
карали, много добре се разбирали. Дъщерята имала две деца и майката помага на
внуците. Много добре се разбирали. Майката не се е успокоила. Постоянно плаче.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./, във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 06.11.2015
г. между прекия причинител и ответника.
От представеното с исковата молба
удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата е майка на починалата
С. С.И..
От ангажираните по делото писмени
доказателства и заключението на САТЕ се установява виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек
автомобил Ауди, който в нарушение на изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП не е
осъществявал постоянен контрол над управляваното от него МПС и управлявал
същото със скорост, която не му е позволила да преодолее завоя без да настъпи странично поднасяне, което от своя страна е довело до навлизане
в лентата за насрещно
движение.
Налице е пряка
причинна връзка между настъпилото произшествие и смъртта на дъщерята на ищцата.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали
до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и
чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. съответно 2 000 000 и 10 000 000
лв., приложими в настоящия случай с оглед датата на настъпване на събитието. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 120 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата след смъртта
на едИ.твеното й дете болки и страдания, отчита степента
на преживяваните от нея отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността
между майка и дъщеря, добрите отношения между двете, отношения на взаимопомощ и подкрепа, отчита и депресираното състояние на ищцата след трагедията и към настоящия момент, която не
спира да плаче и да тъжи за детето си. Болките и страдания, които ищцата ще
продължи да изпитва от
загубата на детето си, трябва да
бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Като изхожда
от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречи на принципа на справедливостта.
С оглед
на горното предявения иск
за неимуществени вреди следва
да бъде уважен до размера от 120 000 лв. и отхвърлен до пълния претендиран размер от
180 000 лв.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност
на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ
КЗ /отм./ е неприложима, тъй
като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на
застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е
настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда
лихва върху главницата, считано от деня на смъртта на С.И.-06.11.2015 г. до
окончателното изплащане.
По разноските в настоящия процес:
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски, поради което не й се дължат разноски.
Видно от договор за правна защита
и съдействие от 28.11.2016 г. ищцата се представлява от адвокат П.К. безплатно
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
При това положение и на основание
чл.38, ал.2 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.5(нова – ДВ, бр.
84 от 2016 г.), приложима с оглед дата на сключване на догвора,
от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, който размер при
материален интерес от 180 000 лв. възлиза на сумата от 5 130 лв. От тази
сума на адвокат К. следва да се присъди сума в размер на 3 420 лв., която е
съответна на уважената част от иска /120 000 лв./, а с начислено ДДС възлиза на
сумата от 4 104 лв.
Видно
от приложените доказателства адвокат К. е регистрирана по ЗДДС, поради което и
върху дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде начислено ДДС.
Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сума в размер на 99,60 лв., която е съответна на отхвърлената част от
иска-60 000 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 4 800 лв.,
както и сумата от 133,20 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета
на съда, съответно на уважената част от иска-120 000 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на
основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./, във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.А.И., ЕГН **********,*** Б.и с адрес за призоваване: гр. К., ул. „******сумата от 120
000 лв. /сто и
двадесет хиляди
лв./ представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря й С. С.И., вследствие на ПТП, настъпило на 06.11.2015 г., на ПП І-6, км 280, виновно причинено от А.Р.О. управлявал л.а.м. „Ауди“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с № 115002517328/08.10.2015 г., валидна от 09.10.2015 г. до 08.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на увреждането-06.11.2015 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за разликата над 120 000 лв. до пълния претендиран
размер от 180 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К.,***, БУЛСТАТ BG ******сумата от 4 104 лв. с начислено ДДС /четири хиляди сто и четири лв./
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С.А.И., ЕГН **********,*** Б.и с адрес за призоваване: гр. **********,
офис 10 да заплати на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 99,60 лв. /деветдесет и девет и 0,60 лв./
разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 4 800 лв. /четири хиляди и
осемстотин лв./, както и сумата от 133,20 лв. /сто тридесет и три и 0,20
лв./-заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: