№ 2068
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100500501 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. С. (подадена чрез особен представител
– адв. К. И.а) срещу решение № 17090/20.09.2024 г. по гр.д. № 2274/2023 г. по описа на
СРС, 28 състав, с което на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗД „Евроинс“ АД сумата в размер на
2191,20 лв. – регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените от ответника вреди при
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред
ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът е блъснал паркиран
автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес, като е
отказал тестване за алкохол, както и 10 лв. – ликвидационни разноски, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените по-горе две суми
за периода от 16.01.2023 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят - Г. И. С. (представляван от особен представител – адв. К. И.а),
твърди, че решението е неправилно. Сочи, че по делото не е доказано кой е собственик
на повреденото от ПТП имущество. Счита също така, че по делото не е доказано да е
1
налице причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените вреди. Ето защо,
моли решението на СРС да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата – ЗД „Евроинс“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „Евроинс“ АД с осъдителен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата в размер на 2201,20 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с
ликвидационни разходи, за причинените от ответника Г. И. С. вреди при
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред
ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът е блъснал паркиран
автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес, като е
отказал тестване за алкохол.
Ищецът – ЗД „Евроинс“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил за
реализирано на 02.01.2021 г. ПТП сумата в общ размер на 2201,20 лв., представляваща
застрахователно обезщетения и ликвидационни разходи за вреди при
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред
ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът Г. И. С. е блъснал
паркиран автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този
адрес. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на
застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил – Г.
И. С., управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № *******. Сочи, че с плащане на
застрахователното обезщетение е възникнало регресно вземане за платената сума, тъй
като ответникът е отказал тестване за алкохол. Ето защо, претендира от съда
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2201,20 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с
ликвидационни разходи, за причинените от ответника Г. И. С. вреди при
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред
ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът е блъснал паркиран
автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес, като е
отказал тестване за алкохол.
2
С обжалваното решение № 17090/20.09.2024 г. по гр.д. № 2274/2023 г. по описа
на СРС, 28 състав, искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
страните, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на
ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило
застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД), че в изпълнение на задължението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за вредите,
които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника при управление на
МПС, след което ответникът е отказал тестване за алкохол, че причинените вреди
възлизат на претендиратата сума.
Не е спорно по делото, че ищецът е бил застраховател на гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ******* - Г. И. С., че в
това качество ищецът е заплатил застрахователно обезщетения в общ размер на
2191,20 лв. за застрахователно събитие, реализирано на 02.01.2021 г. от ответника при
управление на посочения автомобил.
Видно от протокол за ПТП № 1789887/02.01.2021 г. и протокол за ПТП №
1789888/02.01.2021 г., съставени от служител на МВР след посещение на мястото на
ПТП, на 02.01.2021 г. е причинено ПТП по вина на водач на лек автомобил „Фиат
Типо“ с рег. № *******, който се е движил в гр. София по ул. „*******“, като пред №
15б на посочената улица, поради несъобразена скорост с характера и интензивността
на движението, е реализирал ПТП с паркирани автомобили – лек автомобил „Тойота“ с
рег. № ******* лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, и при отклонение е
счупил метална врата на къщата на този адрес. Протоколите са съставени след
посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно – местоположението на
автомобилите и видимите щети по отношение на автомобилите и металната врата,
документите имат характер на официални удостоверителни по смисъла на чл. 179 ГПК,
поради което в свидетелстващата си част – местоположението на моторното превозно
средство след ПТП и причинените материални щети от ПТП, документите обвързват
съда с материална доказателствена сила. Протоколите за ПТП са подписани от
ответника Г. И. С. без възражения. Следователно, с подписването на протоколите
ответникът С. се е съгласил с описания в същите механизъм на ПТП. В посочените
части протоколите представляват частни свидетелстващи документи, подписани от
3
ответника, имащи случаен за настоящия процес характер и съдържащи признание на
неизгодни за ответника факти относно описания в протоколите механизъм ПТП.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването на ПТП е
водачът на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № *******, тъй като същият се е движил
с управлявания от него автомобил с несъобразена скорост, в резултат на което е
загубил контрол спрямо автомобила и е реализирано ПТП.
Съгласно протокола за ПТП, ответникът С. е отказал извършването на проверка
за алкохол. Както беше посочено, протоколът за ПТП е подписан от ответника Г. И. С.
без възражения, поради което в частта, в която е констатирано, че ответникът отказал
да се подложи на проверка за алкохол, документът се ползва с материална
доказателствена сила. Ето защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят
има право да получи от виновния водач платените от него обезщетения, ведно с
ликвидационните разходи.
От представения нотариален акт № 195/07.12.1999 г. по н.д. № 315/1999 г. по
описа на нотариус К.А. и видно от удостоверение за наследници на Ц.С.Б., се
установява, че един от съсобствениците на увредения имот, намиращ се в гр. София,
ул. „*******, е К.Й.Ц.. Съгласно представените писмени доказателства, последната е
заплатила за подмяна на увредената входна врата на имота сумата в общ размер на
2191,20 лв., като с преводни нареждания от 13.07.2021 г. ищецът е заплатил в нейна
полза застрахователно обезщетение, възлизащо на посочената сума.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 820 лв. – разноски по
производството пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17090/20.09.2024 г. по гр.д. № 2274/2023 г. по
описа на СРС, 28 състав.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 820 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5