РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20221100900369 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 405, АЛ. 1
ОТ КЗ.
Ищецът “С.К.Р.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1612, р-н “Красно село”, ул. “*******,
представлявано от управителя Й.Н.И., чрез Адвокатско дружество “В., У.
и П.”, със съдебен адрес гр. София, п.к.1040, пл. “******* ,
представлявано от адв. В. У., САК, е предявил на 22.02.2022 г. искова
молба срещу ЗАД “А. Б.”, ЕИК *******.
В исковата молба се твърди, че ищецът „С.К.Р.” ЕООД е собственик
на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел ГЛЕ 350 Д, 4МАТИК”, номер
на рама: WDC1660241D855170, с peг. № *******. Автомобилът е закупен
от официален представител на “Мерцедес за Б. „Б.С.Р.” ООД, гр. София
на 18.07.2016 г. с договор за доставка и покупко- продажба №
********** за сумата от левовата равностойност на 96 200 евро с ДДС,
което в български лева 188 150, 85 Към договора е приложена и
спесификация - Приложение № 1 за монтираното фарбично и
допълнително оборудване на автомобила.
Ищецът застраховал при ответното дружество ЗАД “А.Б.”
собственият си лек автомобил марка “Мерцедес” , модел ГЛЕ 350 Д,
4МАТИК” , с peг. № ******* по застраховка “Автокаско” по рисковете
“Пълно каско - Валутна клауза” със застрахователна полица № 20-0300
1
/354/500410 с период на застраховката от 0.00 часа на 02.12.2020 г. до
01.12.2021 г., с териториален обхват - Европа и азиатската част на
Турция. Застрахователната сума по договора за застраховка е 48 000
евро. Общата застрахователна премия е левовата равностойност на 2
835.13 евро. Застрахователната премия е заплащана на вноски,
определени в застрахователния договор. Първата вноска е заплатена при
сключване на застрахователния договор. Втората вноска в размер на 1
413,99 лв. е заплатена с издаден приходен касов ордер от 02.03.2021г.
На 01.06.2021г. в 22.00 ч. Автомобилът е бил паркиран от Е..Р. Й.
на адрес с. ******* Бучино, ул. “*******
Вечерта между 22 ч. на 01.06.2021 г. до около 9.30 сутринта на
02.06.2021 г. в с. ******* Бучино, ул. “******* застрахованият
автомобил „Мерцедес”, модел ГЛЕ 350 Д, 4МАТИК” , с рег. № ******* е
бил противозаконно отнет от владението на Е..Р. Й. без негово знание и
съгласие с намерение да се ползва.
Органите на полицията и застрахователя са уведомени
своевременно от Е..Р. Й., което е удостоверено пред застрахователя с
Удостоверение от 07.06.2021 г., издадено от 06-то РУ - СДВР и
Уведомление за щета от 02.06.2021 г., представени по заведената щета
под № 0300-21-217-500025.
По случая е образувано досъдебно производство № 1070/2021 г. по
описа на 06-то РПУ - СДВР, пр.пр. № 13226 / 2021 г. по описа на СРП.
По случая на 02.06.2021 г. е образувана щета под № 0300-21-217-
500025 пред застрахователя ЗАД “А.Б.” по застраховка “Автокаско” ,
клауза “Пълно каско - Валутна за кражба на застрахования автомобил
“Мерцедес” , модел ГЛЕ 350 Д, 4МАТИК” , с рег. № *******.
На застрахователя ЗАД “А.Б.” са представени всички искани от
него документи, като представените по щета № 0300-21-217-500025 са
удостоверени с подпис на служител на застрахователя на 02.06.2021 г. и
10.06.2021 г. Допълнително на застрахователя са представени документи
по щета № 0300-21-217-500025 с писмо вх. № 02.11.2021 г. от управителя
на “С.К.Р.” ЕООД - Й.И..
По досъдебното производство е започнало издирване на
автомобила, разпитани са като свидетели Е..Р. Й. и Й.Н.И. - Управител на
“С.К.Р.” ЕООД. Към настоящият момент застрахованият автомобил не е
намерен от органите на полицията.
По заведената от “С.К.Р.’’ЕООД в ЗАД “А.Б.” застрахователна
претенция под № 0300-21-217-500025 за изплащане на обезщетение за
вреди настъпили вследствие на събитие - кражба от 02.06.2021 г., със
свое Писмо изх. № 2-10-4101-12535 от 19.11.2021 г. Застрахователят
ЗАД“А.Б.” е отказал да определи и заплати застрахователно обезщетение
по заведената щета. Мотивите в писмото на застрахователя, че
фактическата обстановка около която е настъпило застрахователното
събитие “кражба” на автомобила е неизяснена, ищецът счита за
неоснователни и необосновани.
Ищецът моли да бъде постановено решение, по силата на което
да бъде осъдено ответното дружество ЗАД “А.Б.”, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, СО, р-н Лозенец
ул. “******* да заплати на “С.К.Р.”ЕООД, ЕИК *******, гр. София,
2
п.к. 1612, р-н Красно село, ул. “*******” № *******, представлявано от
управителя Й.Н.И., застрахователно обезщетение по застраховка
“Автокаско” в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева,
представляваща вреди, настъпили във връзка с кражба установена на
02.06.2021 г. год. на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел ГЛЕ 350 Д,
4МАТИК, с рама WDC1660241D855170, с рег. № *******, ведно със
законна лихва върху обезщетението от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
С молба от 15.03.2022 г. ищецът “С.К.Р.” ЕООД, ЕИК *******,
представлявано от адв. В. У., САК, във връзка с разпореждане на съда,
касаещо задължение на ищеца “С.К.Р.”ЕООД, ЕИК *******, по чл. 127,
ал. 4 от ГПК по предавеният иск посочва :
Начин на плащане на паричното задължение - по банков път по
банкова сметка на ищеца "С.К.Р.” ЕООД, ЕИК *******, както следва:
Банкова сметка на ищеца - IBAN: ******* , BIC: FINVBGSF, титуляр:
“С.К.Р.” ЕООД, ЕИК *******
Ответникът ЗАД „А.Б." АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, ул. *******, представлявано от
Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и С.", регистрирано от Софийски
градски съд по фирмено дело № 5698/2005 г., КОД по БУЛСТАТ:
*******, с адрес на управление и кореспонденция: 1142 София, ул.
"******* e-mail: *********, чрез адв. М.К., съдебен адрес: 1142 София,
ул. "6-ти *******, е депозирал на 12.04.2022 г. отговор на исковата
молба, с който заявява, че оспорва предявения иск по основание и
размер.
В отговора се твърди, че ищецът няма вземане срещу ЗАД „А.Б.", а
при условията на евентуалност това вземане не е на стойност 90 000 лв.
Спрямо ищеца не е налице покрит риск по застрахователна полица
№ 20-0300/354/5000410, валидна за периода от 00.00 часа на 02-12-2020
г. до 24.00 часа на 01.12.2021 г.
Съгласно Договор за покупко-продажба № ********** и
Свидетелство за регистрация - Част I, процесният лек автомобил -
MERCEDES GLE 350 с peг. № *******, е собственост на фирма „С.К.Р."
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1612, р-н
Красно село, ул. „*******" № *******, представлявано от управителя
Й.Н.И.. Автомобилът е служебен и е предназначен за бизнес пътуване,
което е изрично посочено в застрахователната полица.
Съгласно пълномощно от 11.01.2021 г. Й.Н.И. е упълномощил Е..Р.
Й. - управлявал процесния лек автомобил, включително и
непосредствено преди кражбата, да извършва множество действия от
името на „С.К.Р." ЕООД, включително да управлява на територията на
Република Б. всички собствени на Дружеството или ползвани от
Дружеството МПС.
От данните, съдържащи се в попълнения от Е. Й. пред ответника
въпросник, както и от издадените от СРП удостоверение от 07.06.2021 г.
и постановление за спиране на наказателното производство от 21.09.2021
г. по ДП № 1070/2021 г., пр.пр. № 13226/2021 г. става ясно, че
3
автомобилът е ползван не като служебен с цел бизнес пътувания, а за
лични нужди, като вечерта преди кражбата, около 21.00 часа е паркиран
пред дома на лицето в с. ******* Бучино, ул. „*******.
Предвид гореизложеното ответникът счита, че фактическата
обстановка около настъпване на застрахователното събитие не е
изяснена. Налице са данни процесното МПС да е използвано не по
предназначението обявено пред застрахователя и изрично посочено в
полицата, при проявена груба небрежност от страна на застрахования
ползвател, което е довело до съществено увеличение на риска за
застрахователя, като вероятно е обусловило настъпването на
застрахователното събитие - изключения от покритие по застраховка
„Пълно каско", предвидени в т. 7.3.1.3 и т. 16.21 от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, приети с решение на Управителния съвет на ЗАД „А.Б." от
17.07.2018 г. и изменени с решение на Управителния съвет от 11.12.2020
г.
В условията на евентуалност ответникът счита, че исковата
претенция е завишена по размер.
Съгласно застрахователна полица № 20-0300/354/5000410, издадена
на 01-12- 2020 г., общата застрахователна сума по договора възлиза на
48 000 евро. Застрахователната сума е уговорената между страните и
посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща
горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати на застрахованото лице действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като застрахователното обезщетение не
може да надхвърля застрахователната сума. Същевременно
застрахователната сума не може да надвишава действителната стойност
на ППС към датата на сключване на застрахователния договор.
В процесния случай, видно от данните по полицата, към 01.12.2020
г. действителната стойност на процесния лек автомобил е била не по-
висока от 48 000 евро, което е 93 878 лв. Процесното събитие е
настъпило седем месеца по-късно, което води до извод за значително по-
ниска действителна стойност на застрахованото МПС.
При основателност на исковата претенция, на основание т. 101 от
Общите условия, от дължимото застрахователно обезщетение следва да
се прихванат неплатените до края на срока на застрахователния договор
премийни вноски, тъй като след настъпване на застрахвателно събитие
същите стават дължими и изискуеми, а застрахователният договор е
сключен при разсрочено плащане на годишната премия.
Видно от приходен касов ордер от 02.03.2021 г., застрахованото
лице е платило по сметка на ЗАД А.Б. две от общо четири дължими
вноски по премията, като остатъкът от вноските - 3-та вноска, платима до
02.06.2021 г. и 4-та вноска, платима до 01.09.2021 г. на обща стойност 1
445,90 евро, следва да се прихванат от застрахователното обезщетение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът претендира да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в размер на 3
876 лв с ДДС, платено в полза на Адвокатско дружество „А. Д., Р.Г.И
4
С.", съгласно фактура № **********/01.04.2022 г.
Направено е възражение за прекомерност на размера на разноските
на ищеца за адвокатско възнаграждение, тъй като сумата надвишава два
пъти минималния размер, изчислен по НМРАВ.
Ищецът “С.К.Р.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от адв. В.
У., САК , е депозирал на 18.05.2022 г. допълнителна искова молба. в
същата той заявява, че поддържа изведените с исковата молба
фактически и правни твърдения, в това число и тези, свързани с
неоснователността на отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение от ответното дружество. Поддържа иска и по отношение на
заявения размер на обезщетението за имуществени вреди.
На 08.06.2022 г. ответникът ЗАД „А.Б." АД, ЕИК *******, чрез
адв. М.К., Съдебен адрес: 1142 София, ул. "6-ти *******, е депозирал
отговор на допълнителната искова молба. В същия заявява, че
поддържа всички възражения, изложени в отговора на исковата молба, че
поддържа всички доказателствени искания, предвид че са своевременно
заявени, допустими и относими към предмета на спора.
От допълнителната искова молба се установява, че ищецът не
оспорва обстоятелството, че не е платил на застрахователя трета и
четвърта вноски от застрахователната премия по полица № 20-
0300/354/5000410 на стойност общо 1 445,90 евро, поради което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК моли съдът да приеме за безспорен
и ненуждаещ се от доказване факта, че „С.К.Р.“ ЕООД дължи на ЗАД
„А.Б.“ сумата от 1 445,90 евро, представляваща остатък от премията по
полица № 20- 0300/354/5000410.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от Договор за покупко-продажба № ********** от
18.07.2016 г. и Свидетелство за регистрация, част I, ищецът „С.К.Р.”
ЕООД е закупил от официалния представител на “Мерцедес” за Б.
„Б.С.Р.” ООД, гр. София, лек автомобил марка „Мерцедес”, модел GLE
350 d, 4МАТIC, номер на рама: WDC1660241А855170, с двигател №
64282641890639, с peг. № *******, срещу заплащане на цена в размер на
левовата равностойност на 96 200 евро с ДДС, а именно на сумата 188
150, 85 лева с ДДС.
Към договора е приложена и спесификация - Приложение № 1 за
монтираното фарбично и допълнително оборудване на автомобила.
Цената е била заплатена въз основа на издадена от продавача
Фактура № **********/20.07.2016 г. за авансово плащане към
доставчика “Б.С.Р.” ООД на сумата 18 815,08 лева, Фактура №
**********/10.11.2016 г. за остатъчно авансово плащане, общо в размер
на 169 335,76 лева, както и Кредитен превод от 10.11.2016 г. за
5
доплащане на продажната цена на лекия автомобил.
Видно от представената по делото застрахователна полица № 20-
0300 /354/500410 от 01.12.2020 г., между страните е бил сключен
застрахователен договор, по силата на който ищецът е застраховал при
ответното дружество ЗАД “А.Б.” собствения си лек автомобил марка
“Мерцедес”, модел GLE 350 d, 4МАТIC, с peг. № *******, по
застраховка “Автокаско” по рисковете “Пълно каско - Валутна
клауза”, с период на застраховката от 0.00 часа на 02.12.2020 г. до
24.00 часа на 01.12.2021 г., с териториален обхват - Европа и азиатската
част на Турция.
Към застрахователната полица са издадени Специални условия,
както и Допълнение. В последното е посочено, че между страните се
сключва застраховка „Помощ при пътуване – Автоасистанс за Б.” при
рисковете и лимитите, посочени в Допълнението. В т. 5 от Допълнението
– Клауза, е избрана Програма Старт 2. Съгласно така избраната програма
застрахователят се задължава да съдейства и да обезщети покритите
съгласно общите условия по застраховката разходи /в съответствие с
посочените в застрахователния договор лимити/ при събития, предмет на
застраховката, които са настъпили извън или на територията на
местодомуване на МПС, посочена в застрахователния договор. В т. 6 от
Допълнението като Местодомуване е посочено: гр. София.
Застрахователната сума по договора за застраховка е 48 000
евро. Общата застрахователна премия е левовата разностойност на 2
835.13 евро, данък по ЗДЗП – 56,70 евро, като общата дължима сума е 2
891,83 евро, платима на четири вноски, определени в застрахователния
договор, първите три от които в размер на 722,96 евро, а четвъртата –
722,95 евро.
Първата вноска е заплатена при сключване на застрахователния
договор, видно от Квитанция към приходен касов ордер от 01.12.2020 г.,
което е и основание за влизане в сила на застрахователното покритие.
Втората вноска в същия размер – 1 413,99 лв. е заплатена с издаден
приходен касов ордер от 02.03.2021 г.
По делото е обявено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищцовото дружество не е заплатило трета и четвърта
вноски по застрахователния договор на обща стойност 1 445,90 евро.
С пълномощно от 11.01.2021 г. управителят и представляващ
ищцовото дружество Й.Н.И. е предоставил на Е..Р. Й. правомощия във
връзка с МПС на дружеството – собствени и/или ползвани на основание
договор за лизинг, наем и/или друго споразумение с трето лице, вкл. да
ги управлява на територията на Република Б., но без ограничение за
местодомуването на управляваните от пълномощника МПС.
В съдебно заседание на 23.11.2022 г. Е..Р. Й. е разпитан като
свидетел. От показанията му се установява, че вечерта преди
застрахователното събитие той е паркирал около 21,10 ч. процесното
МПС пред дома си, където живее в с. ******* Бучино, ул. „******* На
6
следващата сутрин е констатирал, че същото липсва. Свидетелят се
обадил на тел. 112, на застрахователя, както и на собственика на
автомобила. Автомобилът е бил снабден с всички възможни защитни
средства като аларма и имобилайзер, като те са били включени при
паркирането. Свидетелят установява, че не е служител, но е в близки
отношения с управителя на ищцовото дружество и неведнъж му е
помагал в дейности, свързани с фирмата. Автомобилът никога не е бил
отдаван под наем, а е бил ползван за представителни цели и за дейността
на самото дружество. Ищецът нямал нает паркинг, нито собствени
гаражи, поради което автомобилът домувал на различни места в София в
зависимост от ангажиментите на управителя. Автомобилът бил оставен
на улицата, тъй като в гаража бил личният автомобил на свидетеля.
Автомобилът се е ползвал за дейността на ищцовото дружество, а
управителят имал собствен автомобил за лични нужди.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като той
установява лични впечатления, показанията му са безпротиворечиви и не
се опровергават от другите събрани по делото доказателства.
По делото е изискана и приложена ДП № 1070/2021 г. по описа
на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 13226/2021 г. по описа на СРП. Видно от
преписката, Е..Р. Й. със Съобщение за извършено престъпление от
02.06.2021 г., е уведомил Началника на 06 РУ-СДВР за констатираното
от него същия ден противозаконно отнемане на процесния лек
автомобил. По случая е било образувано досъдебно производство № 230
ЗМК – 1070 от 03.06.2021 г.
С Постановление от 21.09.2021 г. по пр.пр. № 13226/2021 г.,
поправено с Постановление от 19.01.2022 г. на СРП, е спряно
досъдебното производство, като е посочено, че издирването на лекия
автомобил следва да продължи чрез извършване на оперативно-
издирвателни мероприятия. Със същото Постановление е извършена и
преквалификация на деянието от престъпление по чл. 346, ал.1 от НК на
такова по чл. 195, ал.1, т.4, т.12 от НК, а именно отнемане на чужда
движима вещ – процесния лек автомобил, от владението на Е..Р. Й. без
негово съгласие с намерение да се присвои.
Във връзка с образуваното досъдебно производство от 06 РУ-СДВР
е издадено удостоверение, посочващо заявителя, кратко описание на
обстоятелствата, при които е станало провозаконното отнемане на МПС,
квалификацията на престъплението и номера на образуваното досъдебно
производство. От МВР, Отдел „Пътна полиция” е издадено
удостоверение рег. № 214134007236 от 25.10.2021 г., което потвърждава,
че в периода 02.12.2016 г. – 25.10.2021 г. процесният лек автомобил е бил
собственост на ищцовото дружество.
По подадено в ответното дружество на 02.06.2021 г. Уведомление
за щети по МПС е образувана щета под № 0300-21-217-500025 пред
застрахователя ЗАД “А.Б.” по застраховка “Автокаско”, клауза “Пълно
каско – Валутна клауза” за кражба на застрахования автомобил
“Мерцедес”, модел ГЛЕ 350 Д, 4МАТИК” , с рег. № *******. Заявителят
Е..Р. Й. е попълнил също Въпросник за настъпило застрахователно
7
събитие с данни за откраднатото МПС, втори въпросник за обстоятелства
относно процесния автомобил и настъпването на застрахователното
събитие.
С цитираното Уведомление за щети по МПС, както и с
допълнително подаден формуляр за документи, които следва да бъдат
представени на застрахователя от 02.06.2021 г., заявление от 02.11.2021 г.
и приложение към писмо, изпратено по електронната поща от 05.11.2021
г., на застрахователя ЗАД “А.Б.” са представени всички искани от него
документи, като представянето им по щета № 0300-21-217-500025 е
удостоверено с подпис на служител на застрахователя на 02.06.2021г. и
10.06.2021г.
По заведената от “С.К.Р.’’ЕООД в ЗАД “А.Б.” застрахователна
претенция под № 0300-21-217-500025 за изплащане на обезщетение за
вреди настъпили вследствие на застрахователно събитие - кражба от
02.06.2021 г., със свое Писмо изх. № 2-10-4101-12535 от 19.11.2021 г.
застрахователят ЗАД “А.Б.” е отказал да определи и заплати
застрахователно обезщетение по заведената щета, тъй като е приел, че
„фактическата обстановка около която е настъпило застрахователното
събитие е неизяснена, с оглед на което основателността на претенцията
остава недоказана.” Посочено е, че с оглед гореизложеното ответното
дружество „не може да се ангажира с определяне и изплащане на
обезщетение.” Липсват обаче указания за представяне на допълнителни
документи или за конкретизиране, респ. за даване на допълнителни
обяснения досежно конкретни обстоятелства, които ответникът е счел за
неясни.
В отговора на исковата молба ответникът поддържа, че са налице
данни процесното МПС да е използвано не по предназначението, обявено
пред застрахователя и изрично посочено в полицата, при проявена груба
небрежност от страна на застрахования ползвател, което е довело до
съществено увеличение на риска за застрахователя, като вероятно е
обусловило настъпването на застрахователното събитие. Позовава се на
изключенията от покритие по застраховка „Пълно каско", предвидени в
т. 7.3.1.3 и т. 16.21 от Общите условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства, приети с решение на
Управителния съвет на ЗАД „А.Б." от 17.07.2018 г. и изменени с решение
на Управителния съвет от 11.12.2020 г. Общите условия са представени
от ищеца с исковата молба и са приети като писмено доказателство по
делото.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза,
изпълнена от вещото лице Ж. Х. Е.. Вещото лице е дало заключение, че
действителната пазарна стойност на лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел GLE 350 d, 4МАТIC, с peг. № *******, определена към 02.06.2021
г. /денят на застрахователното събитие/ по метода на празарните аналози,
възлиза на 90 600 лева.
По делото е допусната и съдебно - счетоводна експертиза,
изпълнена от вещото лице С. Ф. Й.. Вещото лице е дало заключение, че
8
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел GLE 350 d, 4МАТIC, с peг. №
******* е заприходен в счетоводството на ищцовото дружество като
актив по дебита на сметка 205 „Траспортни средства” с дата на
заприходяване 10.11.2016 г. Вещото лице потвърждава, че ищецът е
заплатил на продавача „Б.С.Р.” ООД пълната стойност на автомобила,
общо в размер на 188 150,84 лева с ДДС. Посочва се също, че към
01.01.2021 г. набраното изхабяване на автомобила е 156 792,38 лева
/което е първоначалната му стойност без ДДС/, при което остатъчната му
стойност е 0,00 лева.
Заключенията по двете експертизи не са оспорени от страните и са
приети в съдебно заседание на 23.11.2022 г. Съдът възприема
заключенията по двете експертизи като точно, коректно и компетентно
изпълнени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.
405 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се
установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен
риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на
застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на
валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4.
застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, т.е. да е изпълнил задълженията си по договора,
включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със
законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето
ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договор се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.
Застрахователният договор може да бъде сключен и от разстояние чрез
средства за комуникация при спазване разпоредбите на този кодекс и
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Същият е
формален, двустранен, консенсуален и възмезден.
Договорът за застраховка има следните задължителни реквизити:
данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на
договора, както началото и края на застрахователното покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; размера на
самоучастието, ако такова е уговорено между страните; дата и място на
издаване; подписите на страните. Типични за застрахователния договор
са изначално установените Общи условия от застрахователя, съответно –
създадените специални такива, които при доказателства за писменото им
приемане, същите имат обвързваща сила за застрахования, като при
несъответствие между застрахователния договор и общите условия, има
сила уговореното в договора.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право,
9
което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се
застрахова имуществото не може да надвишава действителната му
стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 от КЗ.
Съществен елемент от застрахователното правоотношение е
застрахователният риск. Последният, според приетото в правната
теория и съдебна практика, е обективно съществуваща възможност от
увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В
зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от
степента на риска, застрахователят определя размера на
застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на
договора. Затова законът – 362, ал.1 от КЗ, задължава застраховащия,
съответно – застрахования, да обявят на застрахователя всички известни
му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и
размера на риска. С оглед свободата на договаряне – чл.9 от
ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди
при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат
изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на
застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, същите трябва да
определят ясно и недвусмислено покритите и изключените рискове,
условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от
неплащането или неточното плащане,задълженията на застрахователя и
на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за
неговото доказване, обстоятелствата, свързани с промяна на
застрахователното правоотношение.
Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията
на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при
наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените
изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 от КЗ не намира
приложение при увреждане, тъй като се касае за събития, които не са
застрахователни, поради изключването им от застрахователното
покритие по волята на страните.
Законът предвижда и редица императивни правила, с които
договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя
следва да са съобразени, като в противен случай са недействителни.
Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Според чл. 408 от
КЗ застрахователят може да откаже да плати когато застрахованият или
трето ползващо се лице умишлено е причинил застрахователното
събитие; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
10
предвидено в закон или в застрахователния договор, в други случаи,
предвидени със закон.
Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ
е предвиден като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят
не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от КЗ, ако
поведението на застрахования, респективно застраховащия, не е
рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или
върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на
застрахования, което е последващо спрямо възникването на
застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания
за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им.
В допълнение на горното и с цел изясняване на отделните хипотези
и възможности за упражняване потестативното право на застрахователя
за намаляване на застрахователното следва да се има предвид също така,
че не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване
отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено
задължение, което е предвидено в закона или договора и което е
значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума, както за
значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на
неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования,
което е от съществено значение за застрахователя и без чието
изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява
своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.408, ал.1, т.3
от КЗ застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона
и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка
причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело
до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при
изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че
виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за
настъпване на застрахователното събитие. При този фактически състав
застрахователят може да откаже да заплати застрахователното
обезщетение.
В случай на предписано от застрахователя определено поведение, на
още по-голямо основание - при изрично уговорена между страните
договорна клауза с това съдържание и санкция, не е необходимо
обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на
конкретното задължение и настъпването на конкретното
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното
неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие.
Неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от
естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да
повлияе върху размера на вредите, Приложението на чл.408, ал.1, т.3
КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите
условия към застраховката, като значително с оглед интереса на
11
застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
На база на изложеното, съдът намира следното:
Както бе посочено по–горе при изясняване на делото от фактическа
страна, между „С.К.Р.”ЕООД, ЕИК ******* и ответника e бил сключен
Застрахователен Договор за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
ГЛЕ 350 Д, 4МАТИК”, номер на рама: WDC1660241D855170, с peг. №
*******, материализиран в застрахователна полица № 20-0300
/354/500410 от 01.12.2020 г.
Първото подържано от ответника възражение в ОИМ, се основава
на това, че са налице данни процесното МПС да е използвано не по
предназначението, обявено пред застрахователя и изрично посочено в
полицата, при проявена груба небрежност от страна на застрахования
ползвател, което е довело до съществено увеличение на риска за
застрахователя, като вероятно е обусловило настъпването на
застрахователното събитие. Ответникът се позовава на изключенията от
покритие по застраховка „Пълно каско", предвидени в т. 7.3.1.3 и т. 16.21
от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства, приети с решение на Управителния съвет на
ЗАД „А.Б." от 17.07.2018 г. и изменени с решение на Управителния съвет
от 11.12.2020 г.
Съгласно т. 7.3.1.3 от цитираните Общи условия, застрахователят
не изплаща обезщетение за „щети, причинени при използване на ППС не
по предназначение: извършване на таксиметрови превози, обучение,
участие в състезания, изпитания или други подобни дейности, освен ако
не е договорено друго и не е заплатена допълнителна застрахователна
премия.”
Съгласно т. 16.21 от Общите условия, застрахователят не изплаща
обезщетения за щети, „причинени от умишлени злонамерени действия
или груба небрежност на Застраховащия/Застрахования, членове на
неговото семейство; лица, живеещи с него в едно домакинство; негови
работници и/или служители /по трудово/гражданско правоотношение/;
лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били
упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват ППС или да
извършват други дейности.”
В цитираните по-горе Общи условия са предвидени 34 общи
изключения и 18 специални изключения, при които застрахователят не
изплаща обезщетение за вреди, причинени на застрахованото ППС. В т. 8
от Специалните условия към застрахователната полица са предвидени
още 5 основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
С изключение на посочените по-горе две изключения, в настоящия
случай ответното дружество не се позовава на наличието на друго
изключение, даващо основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
Съдът намира, че така релевираното възражение – за наличие на
груба небрежност от страна на застрахованото дружество, тъй като
автомобилът е бил ползван не по предназначение, а за лични нужди, е
12
изцяло неоснователно.
Видно от ССЕ процесният автомобил, собственост на ищцовото
дружество (съгласно обсъдените по-горе доказателства), е бил надлежно
заприходен в счетоводството като актив, по дебита на сметка 205
„Транспортни средства“.
Как ще бъде ползван процесния автомобил е обстоятелство, което
се определя от ищцовото дружество чрез неговия управител. На база на
представените доказателства, в частност представеното пълномощно от
„С.К.Р.“ ЕООД на лицето Е..Р. Й., автомобилът е бил ползван не за
лични, а за служебни цели на дружеството. Упълномощаването дава
възможност за законното управление на автомобила пред органите на
власт и трети лица и произтича от задълженията на дружеството като
собственик. Пълномощното е общо и касае редица други дейности (не
само управление на МПС). В него не е посочен и някакъв конкретен
адрес на паркиране
Видно от разпита на свидетеля Е. Й. в нощта на кражбата
автомобилът е бил паркиран пред дома на същия в с.******* Бучино,
след като свидетелят е придружавал управителя на ищцовото дружество,
който е имал служебни срещи и го е оставил в дома му.
Село ******* Бучино (видно от справката в сайта на СО), се
намира в район „Овча купел“ на Столична община, област София, т.е.
същото е на територията на гр.София. Поради това са спазени са
изискванията на т. 6 от Допълнението към Застрахователна полица №
20-0300 /354/500410 от 01.12.2020 г., където като местодомуване е
посочено - гр. София.
Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че
процесният автомобил е бил откраднат. В този смисъл е прокурорска
преписка 13266/2021 г. на СРП. С На 21.09.2021 г. с Постановление за
спиране на наказателното производство е извършена преквалификация на
деянието от престъпление по чл. 346, ал.1 от НК на такова по чл. 195,
ал.1 т.4, т.12 от НК, а именно отнемане на чужда движима вещ - лек
автомобил “Мерцедес”, модел ГЛЕ 350 Д, 4МАТИК”, с рама
WDC1660241D855170, с рег. № *******, собственост на “С.К.Р.”ЕООД,
от владението на Е..Р. Й. без негово съгласие с намерение да се присвои.
Посочените по-горе документи не са оспорени. Същевременно,
доказателства за времето, място и обстоятелствата, във връзка с
противозаконното отнемане на процесното превозно средство, различни
от отразените в по-горе посочените официални документи, за
производството не се ангажират, поради което съдът приема, че в
рамките на застрахователния период, а именно между 22 часа на
01.06.2021 г. да 9.30 часа на 02.06.2021 г. процесният автомобил е бил
противозаконно отнет, което по смисъла на Раздел IV, т.8.1.5. от
кредитираните като част от застрахователния договор ОУ представлява
покрит застрахователен риск.
Предвид изложеното съдът приема, че в случая са налице
предпоставките, свързани с осъществяването на фактическия състав,
13
ангажиращ отговорността на застрахователя и на това основание
претенцията на ищеца следва да бъде уважена. При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок като обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието.
Неоснователни са възраженията на ответника за завишен размер на
исканото обезщетение за имуществени вреди, направено с отговора на
исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието
В Решение № 128 от 12.07.2010 г. по т. д. № 969/2009 г., T. К., II Т.
О. на ВКС, постановено при действието на КЗ (отм.), но с относимо
изцяло към сега действащия Кодекс за застраховането, е прието, че
застрахователното обезщетение при имущественото застраховане има за
цел да обезщети застрахования за действително настъпилите от
застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ (имущество),
като с оглед характера на застрахователното обезщетение конкретният му
размер се определя в зависимост от размера на увреждането, в рамките
на застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото
имущество към момента на настъпване на събитието. Законодателят ясно
е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се
застрахова имуществото, а именно - въз основа на действителната
стойност на вещта (застрахователна стойност) към момента на
подписване на полицата. Предвид различните застрахователни стойности
на съответната вещ (действителна стойност към момента на сключване
на застрахователния договор, действителна стойност към момента на
настъпване на събитието, възстановителна стойност), принципно е
възможно страните по застрахователното правоотношение да
конкретизират застрахователната стойност към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Дължимото от застрахователя обезщетение е
функционално обусловено от застрахователната стойност към момента
на настъпване на събитието
За определяне действителната пазарна стойност на процесния лек
автомобил към датата на застрахователното събитие, по делото е
допусната, изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза.
Съгласно заключението, което като неоспорено, обективно и
компетентно дадено се възприема от съда, същата към датата на
процесното събитие възлиза в на 90 600 лева, което е повече от размера
търсен с исковата претенция.
Поради това предявеният иск с правно основание вр. чл. 405, ал. 1
от ЗЗД, е основателен и доказан в размера, предявен с исковата молба, а
именно - 90 000 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за
намаляване на размера на присъденото обезщетение с дължимите думи за
трета и четвърта застрахователни вноски - 3-та вноска, платима до
14
02.06.2021 г. и 4-та вноска, платима до 01.09.2021 г. на обща стойност 1
445,90 евро.
Както е посочено по-горе, е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ищцовото дружество не е заплатило
трета и четвърта вноски по застрахователния договор на обща стойност 1
445,90 евро.
Предвид изложеното съдът намира, че искането за намаляване с
тази сума, е основателно. Съгласно чл. 202 ал. 1 от КЗ при неплащане на
разсрочена вноска застрахователят може да намали застрахователната
сума, да измени договора, или да го прекрати. При това не е необходимо
ответникът да е направил възражение за прихващане, тъй като е налице
императивна правна норма. В този смисъл е и практиката на ВКС -
Решение № 144/11.11.2010 г. на ВКС, ТК, І-во отд., по т. д. № 1083/2009
г., Поради това следва сумата 90 000 лв. да бъде намалена с 2 827.93 лв.
Или, на ищеца, следва да се присъди сумата 87 172.07 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.02.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, като искът се отхвърли до
пълния предявен размер от 90 000 лв. поради намаляването му със
сумите за трета и четвърта застрахователни вноски в общ размер от
2 827.93 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните има
право на сторените в производството разноски, съобразно уважената,
респективно – отхвърлена част на иска.
Присъждане на разноски се претендира и от двете страни.
Претенцията на ищеца е за разноски в размер на 9 950 лв., от които:
1. Държавна такса в размер на 3 600 лв.; депозит за САТЕ – 350 лв.;
адвокатски хонорар – 6 000 лв. с ДДС (за което са представени
доказателства за плащане).
Искането на ответника е за присъждане на разноски в общ размер
на 3 976 лв., представляващи: 1. Депозит за вещо лице в размер на 100
лв., по допусната от съда ССЕ; 2. Адвокатско възнаграждение в размер
на 3 876 лв.
За основателността и размерът на разноските, по делото са
представени платежни документи и Списъци, изготвен по реда на чл.80
от ГПК.
Направено е от ответната страна възражение за прекомерност
на разноските на ищеца в частта на адвокатското възнаграждение,
във връзка с което съдът, намира следното
Първоинстанционнато производство е образувано въз основа на
искова молба от м. февруари 2022 г., като сключеният от ищцовото
дружество договор за процесуално представителство е част от
приложенията към същата. Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на
наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
15
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено
обратното действие. В тази насока е и задължителната практика,
постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК - Определение № 782/
12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, Определение №
189/ 29.05.2014 г. по гр.д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и Определение
№ 270/ 24.07.2014 г. по гр.д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС.
Договорът за правна защита и съдействие за представителство е
сключен при действието на Наредба № 1/ 2004 г. (в редакцията обн. в
ДВ, бр. 68 от 2020 г.) , поради което минималният размер на
адвокатското възнаграждение за първата инстанция следва да се
определи по Наредба № 1/ 2004г. в редакцията й към този момент.
При съобразяване цената на иска и нормата на разпоредбата на чл.
7, ал. 2 т.4 Наредба № 1/ 2004 г. съдът намира направено от ответната
страна възражение за прекомерност на разноските за основателно,
поради което размерът на възнаграждението за процесуално
представителство следва да бъде определен на 3 876 лв. (3 230 лв.
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 плюс 646 лв. – ДДС).
Предвид горното, общият размер на разноските, които могат да
бъдат присъдени на ищеца е 7 826 лв.
Ответникът също претендира разноски и такива следва да му бъдат
присъдени съобразно отхвърлената част на исковете.
Преценявайки исканията на страните, в съответствие с разпоредбата на
чл. 78 от ГПК и предвид изхода на делото,съдът в условията на извършена
компенсанция, намира, че на ищеца следва да бъдат разноски в размер
общо на 7 455.41 лв. Същите са изчислени по компенсация съобразно
уважената и отхвърлена част на исковете и направените от двете страни
разноски, при възприетата от състава основателност на възражението за
прекомерност относно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б." АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, ул. *********, представлявано заедно
от всеки двама от изпълнителните директори – Й.К., Е.Н., А.Б.А., П.Д.П.
и В.В.А. да заплати на “С.К.Р.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н “Красно село”, ул.
“*******, представлявано от управителя Й.Н.И., на основание чл. 405
от КЗ сумата 87 172.07 лева (осемдесет и седем хиляди сто седемдесет
и два лева и седем стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка “Автокаско” по рисковете “Пълно каско -
Валутна клауза”, обективирана в Застрахователна полица № 20-0300
/354/500410 с период на застраховката от 0.00 часа на 02.12.2020 г. до
16
01.12.2021 г., с териториален обхват - Европа и азиатската част на
Турция, за претърпени имуществени вреди вследствие на извършената
между 22 ч. на 01.06.2021 г. до 9.30 сутринта на 02.06.2021 г. в с. *******
Бучино, ул. “*******кражба на собствения на “С.К.Р.” ЕООД, ЕИК
******* лек автомобил марка “Мерцедес” , модел ГЛЕ 350 Д,
4МАТИК”, номер на рама: WDC1660241D855170, с peг. № *******,
ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА от
87 172.07 лева (осемдесет и седем хиляди сто седемдесет и два лева и
седем стотинки), считано от датата на подаване на исковата молба –
22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума на основание
чл. 127, ал. 4 ГПК следва да бъде заплатена по следната посочена от
ищеца банкова сметка - IBAN: *******, BIC:FINVBGSF, титуляр:
“С.К.Р.” ЕООД, ЕИК *******, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ
ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР ОТ 90 000 лева (деветдесет хиляди) лева
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради
намаляването му със сумите за трета и четвърта застрахователни
вноски в общ размер от 2 827.93 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б." АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, ул. *******, представлявано заедно от
всеки двама от изпълнителните директори – Й.К., Е.Н., А.Б.А., П.Д.П. и
В.В.А. да заплати на “С.К.Р.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н “Красно село”, ул.
“*******, представлявано от управителя Й.Н.И. на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 7 455.41 лв. (седем хиляди четиристотин петдесет и
пет лева, четиридесет и една стотинки) – разноски, изчислени по
компенсация съобразно уважената и отхвърлена част на исковете и
направените от двете страни разноски, която сума на основание чл.
127, ал. 4 ГПК следва да бъде заплатена по следната посочена от ищеца
банкова сметка - IBAN: ******* , BIC:FINVBGSF, титуляр : “С.К.Р.”
ЕООД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17