М О Т И В И
НОХД №277/2016г.на СОС
Против подсъдимият И.Н.П. е предявено
обвинение по чл.249, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК за това, че на 15.12.2015г. в
гр.Главиница, обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление е
използвал данни от платежен инструмент-дебитна карта №4751490000560587,
издадена от банка „Barclays Bank PLC“ Великобритания, без съгласието на
титуляря Д.П.Ц., като е извършил онлайн плащане на дължим месечен абонамент към
Булсатком-София на стойност 18.80 лева и онлайн покупка на вещ-мобилен
телефонен апарат „IPhone 6+“ с IMEI 35204875128531 на стойност 1599.99 лева от
ЕМАG.BG-Букурещ, от интернет сайт www.emag.bg,
всички плащания на обща стойност 1618.79 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Подсъдимият лично, и чрез
процесуалният си представител изразява желание, съдебното производство да
протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК, т.е. съкратено съдебно
следствие при хипотезата по чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка, подсъдимият призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
лично и чрез защитата си изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, предвид на което, с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК, съдът
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия
самопризнания, без да се събират доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа предявеното обвинение, като счита, че то е доказано от обективна и
субективна страна. Прокурорът не сочи отегчаващи вината обстоятелства и
предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание по вид лишаване от свобода
за срок от три години, с приложението на чл.66 НК и отлагателен изпитателен
срок от пет години. Прокурорът пледира и за налагане на глоба в двойния размер
на установената щета, а именно: 3237.58 лева.
Гражданският ищец Д.П.Ц. поддържа
предявения граждански иск и претендира да му бъдат възстановени щетите.
Процесуалният представител на
подсъдимия счита, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, и акцентира на младата възраст на подсъдимия и чистото му
съдебно минало. Предвид на това, адв.Бурмов пледира за налагане на минимално по
размер наказание, както по отношение на наказанието лишаване от свобода, така и
относно глобата. Защитата счита гражданския иск за основателен.
Подс.П. в последната си дума моли да
му бъде наложено по-ниско наказание.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства приложени към ДП № 362 ЗМ
138/2016г. по описа на РУ МВР-Тутракан, становището на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подс.П. и пострадалия Ц. и към
инкриминираната дата са били в приятелски отношения, като в тази връзка често
са си гостували. Няколко години св.Ц. работил във Великобритания на сезонна
работа, която основно била през летните месеци, а през есента той се прибирал в
България. Работодателят му заплащал трудовото възнаграждение по банков път,
като за целта му е издадена банкова дебитна карта, издадена от банка „Barclays
Bank PLC“ Великобритания.
При завръщането си в България след
сезон 2015г. св.Ц. имал налична сума в размер на 850 паунда по сметката си. На
28.11, 05.12. и 16.12.2015г. той извършил тегления на суми от дебитната си
карта от банкомати в градовете В.Търново, Разград и Силистра, в размер от 400
лв., 50лв. и 200 лева. По негова преценка, в картата му е имало още около 600
паунда. На 22.12.2015г. той поискал отново да тегли пари от картата си, но
установил, че по сметката му няма наличност. При извършената от него справка в
обслужващата го банка установил, че без негова знание и разрешение на
15.12.2015г. са извършени преводи-плащания в размер на 18.80 лева към
„Булсатком“ ЕАД и на 1599.99 лева към ЕМАG.BG.
В хода на разследването се
установило, че след завръщането си в България, св.Ц. осъществил множество срещи
със свои познати и приятели, в това число с подс.П.. При едно от посещенията си
в дома на последният, пострадалият поставил дебитната си карта за известно
време на видимо място. От това се възползвал подс.П., който без знанието и
разрешението на пострадалия преписал от картата съдържащата се на нея
информация, а именно: имената на титуляря, изписани на латиница, номерът на
самата карта и датата на която е издадена. Именно това са били данните необходими
за извършване на онлайн покупки и разплащания със средства от банковия акаунт
на пострадалия.
На 15.12.2015г. в гр.Главиница, подс.П.
използвал данните от платежния инструмент, собственост на св.Ц. като извършил
онлайн плащане на дължимия от него месечен абонамент към Булсатком в размер на
18.80 лева, а непосредствено след това извършил и онлайн покупка на мобилен
телефонен апарат „IPhone 6+“ с IMEI
35204875128531 на стойност 1599.99 лева от ЕМАG.BG-Букурещ, от интернет сайт www.emag.bg. Веднага след като получил
потвърждение за успешно извършената покупка, той обявил телефона за продажба в
друг сайт за онлайн покупки- OLX, вече като продавач.
На 17.12.2015г. подс.П. се явил в
офис на куриерска фирма „Еконт“ в гр.Главиница за да получи телефона, като се
представил с името Д.Ц.. Служителката на фирмата-св.Ахмед извадила пратката и
се заела да подготви документите за предаването й, но преди да поиска личната
карта на подсъдимия, той грабнал пратката и напуснал офиса.
В следващите дни подсъдимия не
получил обаждания от потенциални купувачи на телефона, поради което посетил
гр.Силистра за да намери такива. Той отишъл в заведение „Н.“ където срещнал
свой познат- св.Христов на когото предложил телефона. Свидетелят не разполагал
с исканата сума, но неговата приятелка- св.Н., която присъствала на срещата
изявила желание да купи апарата. След като се убедила, че телефона е нов,
закупен на промоция от електронен магазин, платила на подсъдимия исканата от
него сума от 600 лева. Той предоставил телефона с фабричната опаковка и всички
принадлежности, което убедило св.Н., че не е краден.
Назначената техническа експертиза
изяснява действията на намиращите се в офиса на Еконт лица при получаване на
инкриминираната вещ.
Предвид приетия от съда ред за
разглеждане на съдебното производство, подсъдимият признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК. В тази връзка съдът констатира, че направените от подсъдимия самопризнания
се подкрепят от събраните и изготвени по предвидения в НПК ред доказателства в
досъдебното производство и това са – обясненията на подс.П., показанията на
свидетелите Ц., Христов, Исмаил, Н. и Мутишева, изготвената техническа
експертиза, писмени доказателствени средства и писмени доказателства: оглед на
веществени доказателства, разпознаване на лице по снимка, протоколи за
доброволно предаване, справки, данни за личността на подсъдимия, свидетелство
за съдимост.
Съдът намира, че фактическата
обстановка е установена безспорно от събраните и проверени гласни и писмени
доказателства, в хода на досъдебното производство. Съдът счита, че посочените
доказателствени източници, установяват по несъмнен начин фактите очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
При изграждане на изводите си относно
виновността на подс.П., съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
които излагат своите възприятия съобразно участието си в отделните етапи от
събитията очертали рамката на фактическото обвинение, като тези показания са
последователни, изчерпателни и взаимно допълващи се. В пълна степен те кореспондират
с обясненията на подсъдимия, в които той прави чистосърдечни самопризнания и
посочва подбудите и мотивите провокирали го към извършване на деянието. Не
липсва противоречие и между показанията на свидетелите и останалите
доказателствени източници, които в своята съвкупност установяват по категоричен
начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на основния факт на
доказване и свързаните с него данни относно времето и мястото на извършване на
деянието, неговото авторство и начина му на извършване.
Предвид на това, съдът счита, че от
обективна страна подс.П. е осъществил състава престъплението по чл.249, ал.1,
вр.с чл.26, ал.1 НК, тъй като на 15.12.2015г. в гр.Главиница, обл.Силистра, в
условията на продължавано престъпление е използвал данни от платежен
инструмент-дебитна карта, издадена от банка „Barclays Bank PLC“ Великобритания,
без съгласието на титуляря Д.П.Ц., като е извършил онлайн плащане на дължим
месечен абонамент към Булсатком-София на стойност 18.80 лева и онлайн покупка
на вещ-мобилен телефонен апарат „IPhone 6+“ с IMEI 35204875128531 на стойност
1599.99 лева от ЕМАG.BG-Букурещ, от интернет сайт www.emag.bg,
всички плащания на обща стойност 1618.79 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Безспорно е в случая, че подс.П. е
използвал данни от платежен инструмент-дебитна карта, данни необходими за
извършването на платежни операции, каквито обективно е и осъществил, изразяващи
се в заплащането онлайн на месечен абонамент към Булсатком и закупуването на
мобилен телефон от ЕМАГ-Букурещ. Тези операции той е извършил без знанието и
съгласието на титуляра на платежния инструмент-св.Ц..
Престъпния състав на чл.249, ал.1 НК е
извършен в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК, тъй като
подс.П. с две деяния /извършени две отделни платежни операции онлайн/ е
осъществил поотделно един състав на едно и също престъпление. Деянията са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като второто се явява от обективна и субективна
страна продължение на първото.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено, с пряк умисъл като форма на вината. Подс.П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици, като е целял и искал настъпването им. Той е съзнавал, че данните
използвани за личното си облагодетелстване са от чужд платежен инструмент
/дебитна карта/, и ползването им той извършва без знанието и съгласието на
титуляра на платежния инструмент.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.П. за осъщественото деяние по чл.249, ал.1, вр.с чл.26,
ал.1 НК, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства направените
искрени самопризнания, осъзнаването на вината, процесуалното му поведение
спомогнало за изясняване на фактическата обстановка, чистото му съдебно минало.
Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът прие невъзстановяването на щетата.
При относителната тежест на
смекчаващите вината обстоятелства съдът индивидуализира наказанието на подс.П.
малко над предвидения от закона минимум, а именно: две години и три месеца
лишаване от свобода. Предвид характера на производството /съкратено съдебно
следствие/, съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките на
чл.58а, ал.1 НК с една трета и определи същото в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Отчитайки материалното състояние на
подсъдимия, съдът определи и размера на предвиденото кумулативно наказание
глоба, а именно: 1000 /хиляда/ лева.
С оглед реализиране целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК, и след преценка на установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, съдът прие, че спрямо П. са налице предпоставките за приложение на
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК. На подсъдимия следва да се
предостави възможност в един отлагателен период от три години да преосмисли
поведението си и да демонстрира, че наказанието му е въздействало
предупредително и поправително.
Съдът намери за основателен и доказан
предявения граждански иск, тъй като причинената имуществена вреда произтича
именно от извършеното от подс.-П. престъпление. Касае се за непозволено
увреждане, като са налице всички елементи от фактическия състав на деликта
/противоправно деяние, вина, вреди, причинна връзка/, необходими за реализирани
на тази отговорност. От събраните доказателства се установи, че фактическото
ощетяване /реалните имуществени вреди/ за гр.ищец Ц. възлиза на 1618.79 лева.
При тези съображения съдът уважи предявения граждански иск изцяло. Върху
уважения размер на гр.иск, подс.П. следва да заплати ДТ в размер на 64.75 лева
в полза на Окръжен съд-Силистра.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 НПК подс.П.
следва да заплати направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 103.40 лева в полза на ОД МВР-Силистра.
Вещественото доказателство-1бр. СД
към видеотехническа експертиза остава към материалите по делото.
На основание чл.309, ал.4 НПК съдът
отмени взетата по отношение на подс.П. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.П.
наказание в този си двид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: