Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042 15.09.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на десети септември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 624 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от “Стар пост” ООД град София срещу Наказателно постановление № 26-001078 от 15.06.0202 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се от страна на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, след отправяне на съответни твърдения за осъществената фактическа обстановка, че задължението за изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото лице за процесния период било всъщност изпълнено, но поради отказ, служителят не бил получил същото, а доколкото, наказващият орган не бил изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени законосъобразността на съставения АУАН и евентуално да отстрани негови пороци след изясняване на фактическата обстановка, било допуснато съществено процесуално нарушение. Отправя искане до съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощен по делото представител – адв. Райчо Райчев от АК – Кърджали, който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество аргументира тезата за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 16.04.2020 г. била извършена от свид. Г.Г.А. – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, в присъствието на П.З.Н. - ст. инспектор Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково проверка на дейността на „Стар пост” ООД, град София имащо за основна дейност по КИД: други пощенски и куриерски дейности – 53.20, въз основа на подадени сигнали от работници и служители, сред които свид. Д.С.С., назначена с Трудов договор № 207 от 22.06.2015 г., сключен със „Стар пост“ ООД, град София на длъжност „мениджър“ в офис град Хасково, за неизплатени трудови възнаграждения. Проверката била извършена по документи по отношение на обекта на контрол: офис в град Хасково, на адрес: *** след като с призовка по реда на чл. 47, ал. 1 от АПК били изискани съответните документи във връзка с контрола по спазване на трудовото законодателство и изпратени в ДИТ – Хасково, изпратени с Писмо, вх. № 20032494 от 16.04.2020 г. – идентификационна карта, трудови досиета на Д.С., А. П., Г. Д., ведомости за заплати за месеците октомври 2019 г., декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари 2020 г., както и присъствени форми за месеците декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари 2020 г., както и правилник за вътрешния трудов ред и правилник за работна заплата. Било прието от страна на контролните органи, след проверка на представените документи – трудов договор, цитиран по – горе и платежен фиш за м. октомври 2019 г., издаден по отношение на свид. Д.С.С., приети като писмени доказателства по делото, че не било удостоверено срещу подпис изплащането към дата 03.12.2019 г. на дължимото трудово възнаграждение на лицето Д.С.С.. В чл. 4, т. 1 от представения и приет като писмено доказателство Трудов договор № 207 от 22.06.2015 г., сключен между „Стар пост“ ООД, град София и Д.С. Стоев е предвидено месечното трудово възнаграждение да се изплаща до 30 – то число на следващия месец. В представения в хода на проверката препис от фиш за месец октомври 2019 г. е направено ръкописно отбелязване, че служителят отказва да получи възнаграждението си с отбелязване на имена на лицата, направили отбелязването, а именно свид. В.Р.Р. на длъжност „офис – мениджър“ в „Стар пост“ ООД, град София, която през месец ноември 2019 г. била посетила офиса в град Хасково, за да донесе и предаде на работниците и служителите в него, в това число и свид. Д.С.С., трудовите възнаграждения в брой. За целта била съпроводена от неин близък – свид. В.Н.А., тъй като се притеснявала да шофира сама, а и климатичните условия не били благоприятни. Свид. В.Н.А., който по – късно същото започнал работа в дружеството, бил другото лице подписал се под отбелязването в процесния фиш за месец октомври 2019г., а по – късно, двамата със свид. В.Р. отново посетили офиса на „Стар пост“ в град Хасково с цел предаване на работни заплати на служителите. Заплатата за месец октомври 2019 г. обаче не била получена от свид. Д.С.С., като последната мотивирала отказа си с твърдения, че имала да получава допълнително суми.
За резултата от проверката, бил съставен и приложен по административнонаказателната преписка Протокол за извършена проверка с рег. № ПР 2009057/22.04.2020 г., в който били обективирани част от горните констатации, а за предотвратяване и отстраняване на установените в хода на проверката нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, органите на ДИТ - Хасково дали на работодателя в лицето на „Стар пост” ООД, град София съответни предписания. За описаното деяние и след като контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение, на 04.05.2020 г. в Д”ИТ”, град Хасково, срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 – 001078 от свид. Г.Г.А.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на представляващия по закон „Стар пост” ООД, град София, тъй като в срока, даден, с изпратената до дружеството Покана изх. № 20025275/22.04.2019 г., за съставяне на акта връчена на 20.10.2015 г. по пощата, не се явил законния представляващ на дружеството – жалбоподател или упълномощено от него лице. Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на свидетеля П.З.Н..
Екземпляр от съставения АУАН е връчен на 29.10.2015 г. на представляващия по закон дружеството - жалбоподател, а фактът на връчване на свой ред е удостоверен с подписа на съответно лице с посочено фамилно име в приложеното известие за доставяне – обратна разписка.
Възражения срещу съставения акта за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законовия срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, а след като приел, че от описаното нарушение не били произтекли вредни последици и то било отстранено веднага след установяването му, на основание чл. 416, ал. 1, вр. чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, наложил на дружеството – жалбоподател процесната административна санкция. Липсват представени доказателства пред съда за датата и начина на отстраняване на твърдяното нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Г.А. и П.З.Н. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и относно част от констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Що се касае до юридическия факт с основно значение по делото, свързан с изплащане на трудовото възнаграждение на работника в лицето на свид. Д.С.С. за месец октомври 2019 г., то необходимо на това място е да бъде отбелязано, че съдът дава вяра на изложеното от свидетелите В.Р.Р. и В.Н.А. относно факта на посещение от тях на офиса на дружеството – жалбоподател в периода месец ноември 2019 г., за да бъде предадено трудовото възнаграждение на работниците и служителите за месец октомври 2019 г., и за факта на отказ на свид. Д.С.С. да го получи, отбелязано на представения фиш за работната заплата на това лице лице за месец октомври 2019 г. В тази връзка, необходимо е да бъде отбелязано, че показанията на изброените двама свидетели са вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което се възприемат от съда като съответни на обективната истина. Действително, липсва вписване на дата на отказа лицето Д.С. да получи трудовото си възнаграждение в коментирания препис от фиша ѝ за работната заплата за месец октомври 2019 г., като без да се изпада в подробни съждения за видовете документи в зависимост от характера на материализираното в тях изявление – диспозитивни и удостоверителни, в зависимост от издателя на документа - частни и официални и материалната обвързваща сила, конкретно на частните удостоверителни писмени изявления, то в тази част визираните факти се потвърждават от допустими гласни доказателствени източници, каквито са свидетелските показания в производствата по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН при субсидирано приложение на НП. Тези гласни доказателства са събрани като относими към предмета на изследване и на тях съдът дава вяра, доколкото към месец април 2020 г., когато свид. Д.С. твърди, че свидетелите В.Р. и В.А. за пръв път са посетили офиса в град Хасково за предаване на трудовите възнаграждения, то посоченият частен документ в частта на отбелязването върху фиша за заплата на свид. Д.С. за месец октомври 2019 г. е бил вече изпратен на вниманието на органите на ДИТ – Хасково за целите на извършваната проверка, тоест документът с направеното отбелязване вече е съществувал. В този смисъл, липсата на спомен у свид. Д.С. *** от свид. В.Р. в по – ранен момент - през м. ноември 2019 г. не променя факта на обективно проявление на това обстоятелство, а твърденията ѝ, оттам и разминаването в показанията ѝ се обясняват вероятно с факта на последващи и други посещения със същата цел от свидетелите В.Р. и В.А., за които те самите дават показания във връзка с изплащане на възнагражденията на работниците и служителите на дружеството за месеците декември 2019 г. и януари и февруари 2020 г. Допълнителна индиция в тази насока, от гледна точка преценка на достоверността на гласните доказателства, основана на правилата на житейската логика, е липсата на твърдения и възражения за неизплатени възнаграждения за месеца, следващ процесния - месец ноември 2019 г., което означава, че работните заплати са изплатени в брой по съответния ред към края на месец декември 2019 г. Тези фактори са предопределящи за преценката, при наличното противоречие в гласните доказателства, на кои да даде вяра при обосноваване на фактическите си изводи и на кои - не, при все наличието на потенциална предубеденост или заинтерисованост на свид. Д.С. от изхода на делото като страна по трудовото правоотношение и като лице, подало жалба срещу работодателя си, въпреки наличието на подобна индиция и за свидетелите В.Р. и В.А., доколкото и двамата са в трудовоправни отношения с жалбоподателя. След като на всички свидетели е разяснена отговорността по чл. 290 от НК обаче, показанията именно на последните двама свидетели се откроиха с последователност и вътрешна безпротиворечивост, както и с еднопосочност с писмени доказателства по делото, дало основание на съда да ги приеме за достоверни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. По силата на чл. 414 ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а в чл. 415в, ал. 1 КТ е предвидено, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Според законовите разяснения на ал. 2, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на „Стар пост” ООД, град София, за което липсва съмнение, че има качеството „работодател”, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на юридическото лице, сочено като нарушител или надлежно овластен представител, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това по чл. 40 от ЗАНН, като доводите на жалбоподателя в обратна насока следва да се приемат за несъстоятелни. В изпратената покана, фактът на чието получаване не се оспорва от жалбоподателя действително изрично е вписана дата, както и час на която представител на дружеството да се яви за съставяне на АУАН, като е посочен вида на конкретното нарушение, за което ще бъде привлечено към административнонаказателна отговорност и най – вече разяснение за последиците от неявяване или неизпращане на представител на съответната дата, състоящи се в съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, каквато хипотеза в крайна сметка е и осъществена. Не е препятствана и възможността за подаване на възражение срещу съставения при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН акт за установяване на административно нарушение, след като е изпълнено и задължението със самостоятелно правно значение екземпляр от него да бъде връчен, осъществено с изпращане на акта по пощата, от която възможност обаче дружеството – жалбоподател не се е възползвало. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. В АУАН и надлежно е вписана датата, на която е прието, че е извършено нарушението и тази на неговото установяване. Първото именно е съставомерният признак, относно който следва да има твърдения с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност. Съвсем отделен остава въпросът за обосноваността на тези констатации и изводи на актосъставителя и наказващия орган, което обаче е въпрос не относно съответствието на акта и наказателното постановление с изискванията на ЗАНН за тяхното съдържание от гледна точка обезпечаване правото на защита и възможността за съдебен контрол, а проблем по същество, касаеш съответствието с доказателствените източници и приложимия материален закон. Това се отнася и за възприетия като настъпил последващ благоприятстващ факт на отстраняване на нарушението, като тук веднага може да се отбележи, че доказателства за датата и начина, по които това е станало и за липсата на вредни последици не са представени, нито са налице фактически твърдения, но с квалифициране на деянието по привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 КТ не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, предвид въведения критерий за това, а именно да е накърнено правото на защита на жалбоподателя и поставянето му в по – неблагоприятно положение, след като се е стигнало до тъкмо обратното.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства обаче се установяват по недвусмислен и категоричен начин, но не и в тяхната пълнота, а само отчасти. Действително, доказано е, че жалбоподателят в лицето на дружество с ограничена отговорност „Стар пост” ООД, град София има качеството работодател и носи, като едно от основните си законоустановени задължения това по чл. 128 от Кодекса на труда, а именно визираното в т. 2 на цитираната разпоредба - в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Установено, от представените индивидуални фишове и приложената платежна ведомост за м. октомври 2019 г., е, че не е било удостоверено срещу подпис изплащането към дата 03.12.2019 г. на дължимото трудово възнаграждение в брой на лицето Д.С.С., за която, видно от представения индивидуален трудов договор, липсва спор, че е страна по трудово правоотношение с дружеството – жалбоподател. В тази връзка, следва да се има предвид, че деянието се осъществява чрез бездействие, чрез неизпълнение на вменено по силата на закона или друг източник /договор, административен акт/ задължение в предвидения за това срок и се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най – късно задължението е можело да бъде надлежно изпълнено. Тоест макар и изпълнителното деяние да се изразява в бездействие, санкционира се не продължаващото бездействие, а неизпълнението /изразяващо се само по себе си отново в бездействие/ за изпълнение на основано задължение на работодателя в установения срок. Следователно нарушението по своя характер е формално, а не т. нар. продължено, което е от значение и за преценка спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и един от възможните начални моменти, от който започват да текат и както вече бе посочено се счита за довършено в деня, следващ последната възможна дата, в която задължението на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение на наетите работници и и служители по някой от предвидените в чл. 270 КТ способи е можело да бъде изпълнено в съответствие с изискванията на закона, или утвърдените от него правила, респ. трудов договор от гледна точка дадения срок. В тази насока преценката на актосъставителя и на наказващия орган е правилна, доколкото този срок в случая е установен със самия трудов договор, а именно до края на следващия месец, което следва да се разбира в смисъл за месеца, през който е бил положен трудът. Или, за месец октомври 2019 г. – до края на месец ноември 2019 г., но предвид факта, че 30.11.2019 г. е неприсъствен ден – събота, то срокът за изпълнение на задължението на работодателя изтича на първия присъствен ден – 02.12.2019 г. – понеделник и нарушението би се явявало довършено на следващия ден – без значение присъствен или не – в случая 03.12.2019 г. Нещо, което изцяло е било съобразено при отправяне на твърденията, а и установено, доколкото към момента на проверката, действително не били представени доказателства, удостоверяващи плащането на трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г. на посоченото лице – свид. Д.С.С.. Това задължение на работодателя обаче се установи, че не е изпълнено в съответния срок не поради друга причина, а поради тази, че работникът в лицето на свид. Д.С. е отказала да получи възнаграждението си с мотива, че имала да получава допълнителни суми, след като свид. В.Р. през месец ноември 2019 г., тоест в срок, е посетила офиса на дружеството в град Хасково с цел именно да предаде работните заплати на работниците и служителите за месец октомври 2019 г. Действително, отказът на свид. Д.С. да го получи е удостоверен с отбелязване върху фиша за работна заплата за месец октомври 2019 г. без да е вписана датата, на която този факт е осъществен в обективната действителност, но колебанията на актосъставителя Г.Г.А. в тази насока, заявени в разпита пред съда е следвало да бъдат преодолени със събирането на допълнителни доказателства, каквито в крайна сметка, при това кредитирани с доверие, бяха приобщени с разпита на свидетелите В.Р. и В.А. за пръв път пред съда. Разминаването на преценката на съда и актосъставителя, респ. наказващия орган относно един от основните съставомерни признаци на деянието, а именно за наличието на действия, предприети в съответния срок за изплащане на трудовото възнаграждение, което плащане не е било прието от работника, без да бъде аргументирано основанието за това, след като впоследствие е прието и изплатено това за месец ноември 2019 г. се дължи не толкова на неправилното интерпретиране на доказателствените източници, ангажирани в хода на административнонаказателното производство от страна на контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда – Хасково“, а на липсата на процесуална активност за събиране на допълнителни доказателства. И то такива, които са били известни още в хода на проверката. Действително, плащането на трудовото възнаграждение въз основа на някой от предвидените в закона способи е факт, тежестта за доказването на който се разпределя у работодателя, но пък от друга страна, доказателствената тежест да установи нарушението и виновно поведение на определено лице, автор на същото се носи от наказващия орган, в това число и по отношение на деянието по чл. 128 КТ. От друга страна, отговорността по чл. 83 от ЗАНН, реализирана по отношение на еднолични търговци и юридически лица за неизпълнение на задължения към общините и държавата е обективна и безвиновна, но обективното неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение на работника в лицето на свид. Д.С. за м. октомври 2019 г. пък, се дължи на друг обективен факт, а именно на насрещното неизпълнение на задължението на работника да приеме плащането. Липсата на надлежно насрещно поведение от работника препятства обективната възможност за изпълнение на задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 КТ, както препятства и възможността да се приеме, че това деяние съставлява съставомерно бездействие, покриващо признаците на административно нарушение или най – малко такова с обществена опасност, със степен налагаща административнонаказателно преследване и отговорност. Това, като краен резултат предопределя извода за необоснованост на наказателното постановление, което ще следва да бъде отменено като неправилно с оглед изложените по – горе аргументи за вида и характера на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ и предвид спецификите в съдържанието на трудовото правоотношение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, предвид представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото. В случая, въпреки че не е отправено изрично искане от другата страна за намаляването му, поради прекомерност, за пълнота на изложението съдът намира за уместно да отбележи по въпроса за съответствието с фактическата и права сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства, макар разглеждането на делото да не е приключило в едно съдебно заседание, наложило явяване на процесуален представител в няколко заседания. Освен това, размерът на това адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Съгласно първата от цитираните разпоредба, за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Тоест, размерът е съобразен с това изискване, с оглед на което уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е с коректно определен размер от 300 лева, и в такъв размер следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, направените по делото разноски, като то не следва да бъде намалявано.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-001078 от 15.06.0202 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково да заплати на „Стар пост“ ООД, град София, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление град София, бул. „Черни връх“ № 73, представлявано от Д. Д. В. сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.