Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064 / 27.1.2021г.
гр. Перник, 27.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 649 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, в
качеството му на цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него /от 01.02.2019 г./ – сключен
между ищеца и дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД, подадена чрез процесуалния
му представител – юрк. Вили Гаврилова, срещу С.В.И., с ЕГН: **********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 1153.07 лева, от които 955,33 лева – главница по договор за паричен заем №
3233432/25.05.2018 г., сключен между ответника и „Изи асет
мениджмънт“ АД, 111.94 лева – договорна лихва
за периода от 08.06.2018 г. до 18.01.2019 г. вкл. /падеж на последна
погасителна вноска/ и 85.80 лева – обезщетение за забава за периода от
09.06.2018 г. до 30.08.2019 г./дата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между ответника и дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД бил
сключен договор за паричен заем № 3233432/25.05.2018
г.. Въз
основа на същия на ответника била отпусната сумата от 1000 лева – чиста
стойност на кредита – като усвояването на кредита се удостоверявало с подписа
на заемополучателя в договора т.е. договорът има силата на разписка и реалното
предаване на сумата е в деня на сключването му.
Твърди се,
че лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора като уговорената
лихва била в размер на общо 125.40 лева. Така общото задължение по договора –
главница и лихва – възлизало на сумата от 1125.40 лева, която следвало да бъде
върната от заемополучателя на 17 равни двуседмични вноски, всяка по 66.20 лева
– при падеж на първата вноска 08.06.2018 г. и падеж на последната вноска
18.01.2019 г.
На следващо
място се твърди, че на заемополучателя е начислена и сумата от 45 лева – разходи
за събиране на просрочени вземания, както и сумата от 592.79 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. При
начисляване на посочената неустойка от 592.79 лева същата била разсрочена по
условията на договора – на 17 равни двуседмични вноски всяка по 34.87 лева.
Така общата вноска по кредита била в размер на 101.07 лева.
По делото се
твърди и че от страна на ответника е заплатена сумата от 102 лева, с която са
погасени: неустойка за неизпълнение 34.87 лева, такса разходи – 9 лева,
договорна лихва – 13.46 лева и главница – 44.67 лева. Поддържа се, че договорът е с настъпил падеж
и предсрочна изискуемост не е обявявана.
На следващо
място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към него от 01.02.2019 г. – сключен между ищеца и дружеството
„Изи асет мениджмънт“ АД. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник
да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като
непотърсени. По тези съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен
за цесията с получаване на препис от исковата молба.
Излагат се подробни доводи, че ищецът,
а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции,
поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата
молба са представени писмени доказателства: договор за паричен заем № 3233432/25.05.2018 г., предложение за сключване на договор за паричен заем, рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към
него от 01.02.2019 г., потвърждение за извършена цесия, пълномощно,
уведомително писмо и разписка.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото С.В.И., чрез назначения й особен
представител – адв. В., е постъпил писмен отговор, в който предявените искове
се оспорват по основание и размер. На първо място се прави възражение, че
договорът за паричен заем бил нищожен като сключен без представителна власт,
доколкото за заемодател бил положен подпис на лице, различно от управителя на
дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД. На
следващо място се твърди, че ответницата не била получила договорената в заем
сума. Оспорва се и дължимостта на договорната лихва, доколкото се твърди, че
същата не била посочена в договора за кредит. Освен това в самия договор не
било разяснено правото на заемополучателя да се откаже от него.
На следващо
място се оспорва извършената цесия като се твърди, че същата не била съобщена
на ответницата заемополучател. Излагат се доводи и че самото прехвърляне на вземания
не било произвело действие, доколкото документите в тази връзка били без
достоверна дата. Освен това процесните вземания не били надлежно
индивидуализирани в приложението. На последно място се твърди, че цесионерът не
бил надлежно овластен да съобщава цесията на длъжниците. С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 11.01.2021 г., ищецът не се явява и не изпраща
представител. Изразява писмено становище за уважване на исковете.
Ответникът,
редовно призован,
се представлява от адв. В., която изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3458/02.09.2019
г. по ч.гр.д. № 5010/2019 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на
длъжника С.В.И. лично.
От представен по делото договор за паричен
заем № 3233432/25.05.2018 г. се установява,
че на 25.05.2018 г. между дружеството „Изи асет
мениджмънт“ АД като заемодател и ответника като заемополучател, е
сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1000
лева, срок на кредита 34 седмици и 17 вноски– с падеж на първа вноска 08.06.2018
г. и с падеж на последна вноска – 18.01.2019 г., годишен процент на разходите /ГПР/
41.68 % и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 35 % годишно. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 1125.40 лева при ежемесечна
погасителна вноска в размер на 66.20 лева. Съгласно чл. 3 от договора същият
има силата на разписка за установяване отпускането на заемната сума.
Същевременно на заемополучателя е начислена неустойка
за неизпълнение на задължението му по чл. 4 от договора, а именно задължението
му да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора – чрез безусловна
банкова гаранция и поръчителство на две ФЛ. Посочената неустойка съгласно чл. 4
от договора възлиза на 592.79 лева, като също е разсрочена на 17 вноски – по
34.87 лева всяка. Така месечната вноска по кредита възлиза на 101.07 лева. Всяка
вноска погасява 34.87 лева от задължението за неустойка и 66.20 лева от
стойността на заема като не е посочена частта от главницата респективно частта
от лихвата, която се погасява с всяка вноска.
По делото е изготвена и приета съдебно икономическа
експертиза /СИЕ/, от която се установява, че сумата от 1000 лева е усвоена като е предадена на
заемополучателя в брой, а с полагането на подписа си под договора същият
удостоверява, че я е получил. По така отпуснатия му заем ответникът е направил плащания
в размер на 102 лева. С посочената сума са погасени: 9 лева разходи по договора
за кредит, 34.87 лева – неустойка, 13.46 лева – договорна лихва, 44.67 лева –
главница.
В тази връзка
от заключението по експертизата се установява, че по договора за паричен заем
дължими са сумите от 955.33 лева – главница, 111.94 лева – договорна лихва за
периода от 08.06.2018 г. до 18.01.2019 г., 557.92 лева – неустойка по чл. 4 от
договора, както и 36 лева – неплатени разходи за събиране на вземането. На
последно място от експертизата се установява, че обезщетението за забава за
перода от 09.06.2018 г. до 30.08.2019 г. е в размер на 85.73 лева.
От заключението по експертизата се установява и че всяка
вноска от 101.07 лева погасява 66.20 лева от стойността на заема /главница и
лихва/ и 34.87 лева от стойността на обезщетението.
На последно място от експертизата се установява, че
ако не се вземат предвид вземанията в размер на: 45 лева – такси и 592.79 лева
неустойка, то след извършване на плащането от 102 лева по договора остават
дължими следните суми: 924.21 лева –
главница, 99.19 лева – неплатена договорна
лихва за периода от 23.06.2018 г. до 18.01.2019 г. и 81.97 лева – обезщетение за забава за периода от 23.06.2018 г. до
30.08.2019 г. или вземания на обща стойност от 1105.37 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото.
При използване на калкулатор за
изчисляване на законна лихва, въз основа на която се определя обезщетението за
забава се установява, че обезщетението за забава за периода от 19.01.2019 г.
/денят след падежа на последната вноска/ до 29.08.2019 г. /денят преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение върху сумата от 924.21 лева е в размер на 57.25 лева.
На следващо място от представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от 01.02.2019 г., се
установява, че „Изи асет
мениджмънт“ АД като цедент е прехвърлило на ищцовата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
********* всички вземания към С.В.И., произтичащи от кредит № 3233432. Сумите по
приложението съвпадат със сумите по договора за кредит.
По делото е приложено и пълномощно, от което се
установява, че „Изи асет мениджмънт“ АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване
на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомителни писма „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
си на пълномощник на „Изи асет мениджмънт“ АД е отправило уведомление до
ответника за извършената цесия.
Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписки към него, същото не е получено от ответника И.. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на особения представител на ответника по реда на чл. 131 от ГПК.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за паричен заем № 3233432/25.05.2018 г., за които е издадена
заповед № 3458/02.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5010/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възлажение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (34 седмици), падежите на всяка
вноска (посочен е ден на всяка вноска), брой на вноските (17 – при първа вноска
– 08.06.2018 г.), сумата на кредита (1000 лева), ГЛП (35 %), ГПР (41,68 %) и общата сума дължима от потребителя (1125,40
лева – сбор от сумата по кредита и възнаградителна лихва), поради което същият
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 66.20 лева, а броят и падежът на вноските също са посочени: 17
броя, всяка платима на съответен изрично посочен ден от месеца, т. е. съдът
приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В общите условия към
договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация
за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото
на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК /чл. 7 от договора/. В тази
връзка и възражението на ответника, че в договора не се съдържа разяснение на
правото на отказ, е неоснователно.
Единствено за
допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се
посочват последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия
случай се касае за фиксирана лихва. Договорът е подписан
от ответника на
всяка страница – чл. 11,
ал. 2 от
ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че последната падежна дата е 18.01.2019 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017
ОСГТК предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдебната практика е
еднозначна, че разрешенията възприети в посоченото ТР следва да намират приложение
и при небанкови финансови институции, които осъществяват дейност по
кредитиране. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящия случай всички
вноски по кредита са падежирали преди подаване на исковата молба, а и на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На
следващо място съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В
тази връзка като съобрази извършените плащания в общ размер от 102 лева съдът
намира, че исковите претенции са основателни за следните суми: 924.21 лева – главница,
99.19 лева – неплатена договорна
лихва за периода от 23.06.2018 г. до 18.01.2019 г. и 57.25 лева –
обезщетение за забава за периода от 19.01.2019 г.
до 29.08.2019 г. или вземания на обща стойност от 1080.65 лева. За разликата до
пълния претендиран размер на сумите исковете следва да бъдат отхвърлени като
съображенията за това са следните:
На
ищеца не се дължи сумата от 592.79 лева – неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора. Основанието, на което е начислена тази сума е неизпълнение от страна
на длъжника, в качеството му на заемополучател по процесния договор за паричен
заем, на задължението му по същия за представяне на обезпечение чрез
поръчителство/банкова гаранция – в 3-дневен срок от подписване на договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като
форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като
наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане –
обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в
тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в
случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди.
В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 от ЗЗД страните по една
двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение
на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има
някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки
клаузата към момента
на сключване на договора
и включването ѝ в неговото съдържание –
арг. т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка,
дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за
представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди,
които не са преки такива – вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде
събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния ѝ размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем
създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно
основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на
главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и нарушава
принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. В допълнение следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК в случаите на допусната забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, какъвто характер няма процесната неустойка. На това
основание и с постъпилите плащания не следва да се погасява посочената сума.
С
оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК на ищеца не
се дължи и сумата от 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочените вземания. Съгласно посочения законов текст при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая ищецът е претендирал такава лихва за забавата, а
наред с нея претендира и вземането в размер от 45 лева. Съдът намира за
недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено
плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр.
Определение № 636/23.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 472/2019 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Перник и др.
На последно място съдът намира, че обезщетението за забава е дължимо от
деня, следващ последната погасителна вноска по кредита, а именно 19.01.2019 г.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че за остатъка от периода се
претендира и договорна лихва. В тази връзка, доколкото лихвата представлява
цена за ползване на заемната сума, то съдът намира, че за един и същи период и
едно и също вземане не може да се претендира едновременно и договорна лихва и
обезщетение за забава. Доколкото не се твърди обявяване на предсрочна
изискуемост, то до настъпване падежа на последната вноска следва да се присъди
претендираната договорна лихва. Размерът на последната не е прекомерен,
доколкото същият, а в тази връзка и ГПР съответстват на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
По делото се установи, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* е сключен
договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за кредит. В този
смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника може да бъде извършено и от лице
по възлагане на цедента – в това число цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 /
2015 г. на ВКС, III г. о.). В тази връзка и възражението на ответника в обратния
смикъл е неоснователно, доколкото по
делото има пълномощно за извършване на уведомяването. В настоящия случай уведомление за цесията е връчено на
особения представител на ответника длъжник заедно с исковата молба като
приложение към същата. Това налага
извод, че обсъжданото уведомление е получено от ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен
това по делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на
ответника на суми по кредита след цесията в полза на стария кредитор /в този
смисъл последното плащане видно от експертизата е на 08.06.2018 г., а цесията е
на 01.02.2019 г./, поради което и така съобщената цесия следва да се приеме, че
обвързва същия.
На последно
място за неоснователно съдът приема възражението на ответната страна, че
договорът за заем бил нищожен, доколкото бил подписан за кредитодателя от лице
без представителна власт. Посоченото обстоятелство не се установява от
доказателствата по делото, а е и неотносимо към дължимостта на процесните
вземания, доколкото засяга правната сфера именно на кредитодателя, а не на
кредитополучателя. След като ищецът претендира процесните суми, а и същите са
му цедирани от първоначалния заемодател, то следва извод, че последният приема
договора за валиден съответно с конклудентни действия потвърждава сделката.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 924.21 лева – главница,
99.19 лева – неплатена договорна
лихва за периода от 23.06.2018 г. до 18.01.2019 г. и 57.25 лева –
обезщетение за забава за периода от 19.01.2019 г.
до 29.08.2019 г. или вземания на обща стойност от 1080.65 лева. Следва да бъде
отхвърлено вземането за главница за сумата от 31.12 лева /разликата до 955.33
лева/, вземането за договорна лихва за сумата от 12.75 лева /разликата до
111.94 лева/ за периода от 08.06.2018 г.
до 22.06.2018 г. и вземането за обезщетение за забава за сумата от 28.55 лева
/разликата до 85.80 лева/ за периода от 09.06.2018 г. до 18.01.2019 г.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5010/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
144.94 лева, от които 34.94 лева държавна такса, 50 лева юрисконсултско
възнаграждение и 60 лева за връчване на книжа. От тези разноски сумата от 60
лева не се дължи, доколкото книжата по чл. 410 от ГПК поначало подлежат на
връчване от съда. Обстоятелството, че заявителят е потърсил съдействие от
съдебен изпълнител и е направил разноски в тази връзка, не оправдава
възлагането на тези разноски на длъжника. По тези съображения и същите следва
останат за сметка на заявителя /ищец/. Освен това заповедният съд не е съобразил
и че в случая заявлението е частично отхвърлено. В тази връзка и от държавната
такса относима към настоящото производство е сумата от 23.06 лева. С оглед
изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
/73.06 лева/ следва да му бъде присъдена сумата от 68.47 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 649/2020 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 615 лева,
от които 25 лева държавна такса, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, 130
лева – разноски за експертиза и 310 лева разноски за особен представител,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от
100 лева. От така посочените суми /общо 565 лева/с оглед изхода на делото на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 529.51 лева съобразно
уважената част от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4, в качеството му на
цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 към него – сключен между ищеца и дружеството „Изи асет
мениджмънт“ АД, сумата от обшо 1080.65
лева, от които 924.21 лева –
представляват
неплатена главница по договор за
паричен заем № 3233432/25.05.2018 г., сключен
между ответника и цедента „Изи асет мениджмънт“ АД, сумата от 99.19 лева – възнаградителна лихва по посочения договор за кредит
за периода от 23.06.2018 г. до 18.01.2019 г. и сумата в размер на
57,25 лева– обезщетение за забава за периода от 19.01.2019 г. до
29.08.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, които вземания са прехвърлени на цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по договор за продажба и прехвърляне на вземания и
приложение към него от 01.02.2019 г., сключен между него и „Изи асет
мениджмънт“ АД, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5010/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от общо 72.42 лева, от които: 31.12 лева разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 955.33 лева, 12.75 лева –
разликата до пълния претендиран размер на договорната лихва от 111.94
лева, както и претенцията за същата за периода от 08.06.2018 г. до 22.06.2018 г. и 28.55 лева – разликата
до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 85.80 лева, като и претенцията за същото за периода от 09.06.2018 г. до
18.01.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.В.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 68.47 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5010/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 529.51 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5010 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.