Решение по дело №1647/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			27.05.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21 февруари		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1647		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Д.Й.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, офис 10,  е обжалвал Наказателно постановление № 18-0332-000482, издадено на 23.08.2010 г. от Началник РУП към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което са му  наложени административни наказания на основание чл.177, ал.1, т. 2, от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображение, че са нарушени материалноправните и процесуалноправните разпоредби, с което е нарушено правото му на защита.

            Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 03.04.2018 г. е съставен АУАН серия Г, бл. № 828419 от мл. автоконтрольор при ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Рила – К.Н., в присъствие на свидетеля Д.А., които установили, че на същата дата, около 17:15 ч. жалбоподателят е управлявал  в община Кочериново, на път трети клас № 107, км. 0+100, в посока на движение към гр. Кочериново лек автомобил  марка и модел „Мерцедес С 350“, с рег. № Е 6449 МА, собственост на фирма „ВИМП ВИК“ ЕООД, със седалище гр. Благоевград, без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Водачът не притежава СУМПС № ********* отнето (иззето на 17.05.2017 г. –отнети всички контролни точки) – нарушение на чл. 137а, ал. 1 и на чл. 150 от ЗДвП. Иззети са като доказателство СРМПС № ********* и два броя регистрационни номера Е 6449 МА.

            АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя. Не са постъпили писмени възражения и обяснения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

            Административнонаказващият орган е прекратил  административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с резолюция р5256/12.07.2018 г. и изпратил АУАН на РП гр. Дупница по компетентност.  С Постановление за отказ да се образува ДП от 19.08.2018 г., с мотив, че не е извършено деяние по чл.  343в, ал. 3 от НК, тъй като  валидността на СУМПС е изтекла на 01.02.2004 г. и издадената по-късно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10043/05.0.2007 г.  на сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Благоевград не е породила действие, тъй като, считано от 01.02.2004 г. не е имала годен обект, към който да бъде насочена, материалите по преписката са върнати на Началника на РУ гр. Рила с оглед упражняване на правомощията му по чл. 33 от ЗАНН. Постановлението за отказ да се образува ДП е входирано в РУ гр. Рила на 25.07.2018 г. на база което АНО е издал атакуваното НП на 23.08.2018 г.

            По делото са приложени писмени доказателства – справка за нарушител; удостоверение рег. № 11600 80346/17.05.2017 г., видно от което срокът определен по чл. 157, ал. 5 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за времето от 17.02.2019 г. до 17.08.2009 г. е изтекъл; копие от СУМПС и контролен талон към него; Заповед  за прилагане на принудителни административни мерки № 10043/2007  от 05.06.2007 г., издадена от  началник Сектор ПП- КАТ към ОДМВР гр. Благоевград; Справка рег. № 332000- 126/22.01.2019 г. от Началника на РУ Рила. В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, показанията и на двамата са безпротиворечиви и взаимодопълващи се, които с ъдът кредитира изцяло и удостоверяват установената от контролните органи фактическа обстановка.

            Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът стигна до следните правни изводи:

Съдът счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, счита че същата е основателна.

Правилото на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, приложимо по препращане от чл.189, ал.14 от ЗДвП, задължава АНО при наличие на данни за извършено престъпление да прекрати производството и да изпрати материалите на съответния прокурор. В случая по делото, след съставяне на АУАН на 03.04.2018 г. по случая е направен отказ да бъде образувано досъдебно производство, отразено в Постановление от 19.08.2018г. прокурор при РП - Дупница. Постановлението е изпратено за сведение на началника на РУ – Рила. С резолюция от 12.07.2018г. на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН органът е прекратил административнонаказателното производство. С нова резолюция от 23.08.2018г. обаче е разпоредено съставяне на НП. При този развой на случая, НП е издадено след прекратяване на административнонаказателното производство с резолюция на компетентния наказващ орган. Налице е съществено процесуално нарушение на чл.54 от ЗАНН. След прекратяване на преписката АНО не разполага с правомощие за административно санкциониране на дееца, т.к. е упражнил правоизключващото правомощие за прекратяване на преписката. Издаденото НП без наличие на висяща административнонаказателна преписка е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Резолюцията е стабилен акт на компетентния за постановяването ѝ административен орган и отразява резултата от извършената свободна и независима преценка на органа за обстоятелствата по чл. 54 от ЗАНН - дали деянието е административно нарушение, извършено ли е от посоченото в АУАН лице и следва ли да се наложи административно наказание. С резолюцията се слага край на образуваното въз основа на АУАН административнонаказателно производство. По делото няма доказателства, сочещи, че резолюцията е отменена от наказващия орган както към момента на прекратяване на наказателното производство, така и към момента на издаване на НП. Тази резолюция по правна характеристика е стабилен правоохранителен акт. Общия кодификационен ЗАНН не предвижда възможност този акт да бъде отменен от издалия го орган и предпоставките за това. В този смисъл разсъжденията на АНО за относимостта на съдържанието на АУАН към съдържанието на НП са неправилни, тъй като производството по АУАН е прекратено преди издаване на оспореното пред съда НП. В тази насока е и волята на наказващия орган, който в съдържанието на НП е цитирал, след като е постановил вече санкцията, постановление на РП-Дупница за отказ да се образува наказателното производство срещу жалбоподателя, от което следва, че е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, макар това изрично да не е отбелязано в НП.

            Посоченият от наказващият орган ред за издаване на НП обаче е приложим когато данните за осъщественото общественоопасно деяние за първи път са станали достояние на органа след прекратяване на наказателното производство, а настоящият случай не е такъв. Въпросът е - какво следва да е поведението на органа по казуса. Налице е прекратено административнонаказателно производств и върната преписка на наказващия орган. Правилата в ЗАНН не дават правна уредба на поставения въпрос. Налице е непълнота на правото, която не подлежи на тълкуване или прилагане по аналогия съгласно забраната на чл. 46, ал. 3 от ЗНА. Липсва правна норма, даваща възможност за издаване на НП. За съда обаче е налице процесуално задължение да разреши спора според точния смисъл на законите, а когато са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, а при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Изложеното води до единствено възможния извод, че редът за административно наказване в процесния казус следва да бъде общия такъв по ЗАНН, включващ процедура по съставяне на нов АУАН и издаване на НП. Само така, при спазване на общите процесуални правила за административно наказване в най-пълна степен ще бъдат защитени правата на нарушителя и основните начала на правото по см. на чл. 1 от ЗАНН. Издаденото НП нарушава този ред за наказване, поради което е незаконосъобразно на процесуално основание без да е необходимо разглеждането на спора по същество (срв. Решение № 90 от 07.03.2014 г. по КАНД № 9/2014 г. на Административен съд-Кюстендил).

Независимо от това настоящият съдебен състав счита, че  следва да бъде отбелязано следното:

От данните по делото се установява, че на 03.04.2018 г., около 17:15 часа Д.Й.М., е управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 350“, с рег. № Е 6449 МА, собственост на фирма „ВИМП ВИК“ ЕООД, със седалище гр. Благоевград, в община Кочериново, на път трети клас № 107, км. 0+100, в посока на движение към гр. Кочериново, където е бил спрян за проверка, при която контролните органи правят справка в базата данни на МВР за водачите на МПС и въз основа на данните от Справка за нарушител/водач му съставили акт за установяване на административно нарушение серия Г, бл. № 828419, с който е отправено обвинението, че водачът е неправоспособен, нарушил е чл.150 от ЗДвП, поради това, че са му отнети всички контролни точки. От представената по делото справка е видно, че по отношение на жалбоподателя са издавани множество  АУАН, НП и фишове. Издавани са три ЗППАМ, като приложената по преписката Заповед  за прилагане на принудителни административни мерки № 10043/2007  от 05.06.2007 г., издадена от  началник Сектор ПП- КАТ към ОДМВР гр. Благоевград е връчена на 17.02.2009 г., но не е отбелязано кога е влязла в сила. Същата е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Прави впечатление, че заповедта е издадена четири месеца по-рано преди да бъде връчена. Във връзка с нея жалбоподателят е приложил като доказателство удостоверение рег. № 11600 80346/17.05.2017 г., видно от което срокът определен по чл. 157, ал. 5 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за времето от 17.02.2019 г. до 17.08.2009 г. е изтекъл.

Съгласно ал. 4 на чл.157 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съответно нормата на чл.177, ал.1, т.2, предл.1-во от с.з. обявява за административно нарушение, наказуемо с наказанието глоба от 100 до 300 лв., управлението на МПС от неправоспособен водач. В тази група следва да се причислят и водачите, загубили правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки ( чл.157, ал.4 ).

Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (загл. изм. - дв, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление като при налагане на наказания за нарушенията, посочени в наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Следователно, отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, върху които следва да има отбелязване за лично връчване на лицето и да няма данни същите да са обжалвани по съдебен ред. А обвинението, че е извършено нарушение на чл.150, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, пр.1-во от ЗДвП, т.е., че водачът е неправоспособен, поради отнемане на всички 39 броя контролни точки, следва да се докаже или с влезлите в сила наказателни постановления, с които за извършени нарушения са отнети съответния брой точки или със заповед за налагане на ПАМ, издадена по реда на чл.171, т.4 от .

 В случая, в административнонаказателната преписка липсват влезлите в сила наказателни постановления, с които според справката са отнети точки и в мотивите на наказателното постановление не се сочи кои са те на коя дата са влезли в сила, колко контролни точки са отнети с тях, за да могат тези твърдения да бъдат проверени при евентуалното им оспорване.

Представената по делото Справка за нарушител е вторичен документ, съставян въз основа на информацията за издадените наказателни постановления и  той не годно доказателство за наличие или липса на брой контролни точки на съответния водач. Много често контролните органи не разполагат с данни за връчването на НП, а в справката се отбелязва, че същите са влезли в сила.

Видно и от настоящата справка, от първоначално наличните 39 броя контролни точки на водача са отнемани с НП 935/2002г.; НП 1798/2002г.; НП № 1209/2002 г.; НП № 2105/2002 г.; НП № 3680/2002 г. ; НП 6658/2002 г.; НП № 6976/2003 г. ; НП № 60239/2003г.;  НП № 3831/2003 г.; НП № 143832/2004 г.; НП  № 7038/2004 г.; НП № 1601/2006 г. ; НП № 1935/20006 г.; НП № 1051/2006 г.; НП № 411/2009 г.; НП № 466/2009 г. общо 108 контролни точки. При отнети 108 бр. контролни точки от 2002002 г. до 2009 г., водачът би следвало да бъде лишен от право да управлява МПС, но такава информация в приложената справка не се съдържа. В справката е отбелязано, че  на 02.04.2009 г. е отнето СУМПС преди миграция.

Горните обстоятелства, потвърждават извода, че наличният брой контролни точки на всеки водач следва да бъде установяван само с влезлите в сила наказателни постановления, а не въз основа на съставяните вторични документи.

В мотивите на НП е прието, че СУМПС на водача е отнето, поради отнемане на всички контролни точки, но доказателства за извършено отнемане на това основание, съответна заповед, по делото липсва. Действително по делото е приложена Заповед  за прилагане на принудителни административни мерки № 10043/2007  от 05.06.2007 г., издадена от  началник Сектор ПП- КАТ към ОДМВР гр. Благоевград е връчена на 17.02.2009 г., но не е отбелязано кога същата е влязла в сила. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Прави впечатление, че заповедта е издадена четири месеца по-рано преди да бъде връчена. Във връзка с нея жалбоподателят е приложил като доказателство удостоверение рег. № 11600 80346/17.05.2017 г., видно от което срокът определен по чл. 157, ал. 5 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за времето от 17.02.2019 г. до 17.08.2009 г. е изтекъл. В атакуваното  НП е посочено, че СУМПС е отнето/иззето на 17.05.20017 г., но дали във връзка с тази заповед, не е посочено.

 Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, изземва се свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Но отнемането на СУМПС на това основание се  прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172, ал.1 от .

По делото няма данни, както беше посочено по-горе Заповед  за прилагане на принудителни административни мерки № 10043/2007  от 05.06.2007 г., издадена от  началник Сектор ПП- КАТ към ОДМВР гр. Благоевград е връчена на 17.02.2009 г., но не е отбелязано кога същата е влязла в сила. Съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя е липсата на информация в наказателното постановление за предходните НП и колко контролни точки са отнети с тях, както и липсата на информация на какво основание, въз основа на коя заповед за налагане на ПАМ, е отнето/отказано връщането на СУМПС на водача, поради липса на контролни точки.

Това нарушение, освен че е съществено, е довело и до необоснованост на отправеното обвинение за неправоспособност на водача, поради отнемане на всички контролни точки.

Що се касае до нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, не се събраха доказателства в посока, че жалбоподателят не е извършил визираното нарушение. АУАН има доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но доколкото съдът прие, че е нарушена процедурата  при издаване на НП, жалбоподателят не следва да бъде санкциониран за горното нарушение.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

 

                                                   Р   Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0332-000482, издадено на 23.08.2010 г. от Началник РУП към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което на Д.Й.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, офис 10,  са му  наложени административни наказания на основание чл.177, ал.1, т. 2, от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП „глоба" в размер на 200.00 (двеста) лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                      

 

            Районен съдия: