Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на девети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И.
А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3284 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Ищецът Г.А.Г. твърди, че на 13.06.2015 г. около 18.00 ч. на пътя между с.
Гара Е.П. и гр. Е.П., се движел баща му А. Г.А., като управлявал мотопед
„Сузуки“ със скорост от около 40 км/ч. В същото време попътно движещ се
неизвестен тежкотоварен автомобил, при изпреварване „засякъл“ мотопеда, водачът
А. изгубил управление върху него и паднал, като в резултат на това претърпял
множество наранявания по цялото тяло и на 17.06.2015 г. починал. Ищецът сочи,
че имал силна връзка с баща си, с който живеели съвместно в едно домакинство,
разчитал на неговата морална и финансова подкрепа, тъй като баща му бил
енергичен и работещ (в охранителна фирма) човек. Ищецът не можел да превъзмогне
болката от загубата на баща си, променил се и се затворил в себе си. Претендира
ответникът да заплати обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 80
000 лв. (част от иск на стойност 150 000 лв.), както и сумата от 4800 лв., която
съставлявала заплатените от ищеца разходи по лечението на баща му, ведно със
законната лихва от 3.03.2016 г., както и разноски. Поддържа, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съобразно последните
изменения на ГПК.
Ответникът Г.Ф. оспорва механизма, противоправността на поведението на
водача на неизвестния автомобил, причинната връзка, размера на иска. Претендира
разноски и оспорва тези на ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От удостоверение № 62 от 22.06.2015 г., издадено от Община Е.П., се
установява, че ищецът (заедно с неучастващи в настоящото производство лица М.Д.А.
– съпруга, и Й.А.Г. – дъщеря) е наследник на баща си А. Г.А., починал на ********
г.
Приетата по делото СМЕ е установила, че А. Г.А. е получил на 13.06.2015 г.
счупване на задните израстъци на 5 и 6 шийни прешлени с плъзгане на телата им в
посока на спиналния канал, компресия на гръбначния мозък, оток на мозъка,
вклиняване и вторични кръвоизливи, счупване на дъгите на 4 гръден прешлен,
счупване на израстъците на гръдни прешлени от 5 до 11, парапареза, паралегия,
фрактура на ребра, контузия на белите дробове, многофрагментно счупване на
лявата раменна кост, контузия на меките тъкани на главата, тялото и крайниците.
Тези увреди са характеризирани като резултат от тежка високо енергийна травма
поради директен удар на тялото върху пътната настилка, които могат да бъдат
получени при ПТП. Смъртта в случая е била неизбежна, въпреки проведените
спасителни медицински мероприятия.
Приетата САТЕ е дала становище, че на 13.06.2015 г. около 18.00 ч. на пътя
в посока от с. Гара Е.П. към гр. Е.П. (съгласно уточнение при разпит в о.з. –
л. 94) се е движел мотопед „Сузуки“ без регистрационен номер, управляван от А. Г.А.,
със скорост от порядъка на 40 км/ч. При застигане на мотопеда от неизвестен
товарен автомобил, вероятно поради неправилна маневра „изпреварване“ и
„засичане“ от другото превозно средство, А. е загубил устойчивост на управление
и тъй като не е успял да овладее мотопеда е паднал на платното. В о.з. експертът
е пояснил, че е възможно неизвестното превозно средство да е минало много близо
до мотопедиста и той да се е стреснал или уплашил, каквито случаи вещото лице е
имало в практиката си.
Очевидец на инцидента е бил св. К.Н.Н., който не е бил разпитван за събитията
в наказателното производство. Н. сочи, че разказал за случката на зет си и чрез
него, след време, бил намерен от Г. (ищеца).
Последният го потърсил в къщи и Н. му казал, че не помни номер на
превозното средство, което е предизвикало събитията. В разказа си за
произшествието свидетеля изтъква, че когато прибирал племенницата си към гр. Е.П.,
при излизане от Гара Е.П. един малък камион с брезент го изпреварил. Свидетелят
сочи, че напред пред него на около стотина метра се движело малко моторче близо
до банкета. Когато камионът изпреварвал и това моторно средство, на много
близко разстояние, той „някак много бързо се прибрал“ и със задницата си „закачил“
моторчето, а то рязко паднало. В този момент четиригодишната му племенничка се
изплашила и за това той подминал и спрял малко по-надолу. Детето започнала да
плаче и крещи и свидетелят изпаднал в ситуация, в която не знаел нея ли да
успокоява или да види как е човекът, който бил паднал на платното. Свидетелят
видял, че при пострадалия спрели коли, един човек бил над него и нещо му
говорел, и тъй като детето продължавало много да плаче, Н. решил, че спрелите
хора ще се оправят със ситуацията, и той продължил пътя си.
Един от спрелите водачи бил свидетелят П.Б.М.. Същия сочи, че на път за
гара Е.П. видял в насрещното платно нещо, което му приличало на кашон, но
когото приближил, установил, че точно на границата между асфалта и банкета е паднал
човек, а до него (на няколко метра, като разстоянието не може да се определи
точно от свидетеля) имало малко моторче. М. сочи, че пострадалият бил целият в
кръв, главата му била „голяма“, едната ръка била назад и много отекла, като
пострадалият само стенел и говорел, че много го боли навсякъде. Той споменал
още, че някой го бил „засякъл“. Свидетелят сочи, че заедно с него спряла и
друга, движеща се попътна на него кола, но не е установил дали в насрещното
платно има спрял друг автомобил.
Св. А.-Б.А.Б. разказва, че познава ищеца, тъй като са съседи и приятели от
обща компания от много време. Г. живеел със своето семейство (жена си и децата
си) и баща си, като били в прекрасни отношения. Те имали страхотна връзка, като
спазвали традицията да вечерят заедно цялото семейство. Баща му му помагал във
всички аспекти, като включително си играел с децата и оказвал финансова
подкрепа. Смъртта на баща му била напълно неочаквана и Г. трудно я понесъл,
като се променил и рухнал. Баща му му липсвал, често говорел за него като очите
му се насълзявали.
С молба от 3.12.2015 г. ищецът Г.Г. е поискал от Фонда заплащане на
обезщетение, но такова не е платено, видно от отказ изх. №
24-01-795/15/25.02.2016 г.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
От събраните в хода на настоящото производство
доказателства съдът приема за доказано, че на 13.06.2015 г. на пътя между гр. Е.П.
и Гара Е.П. е настъпил инцидент, при който е пострадал наследодателят на ищеца.
От показанията на св. Н. се установява, че неизвестен камион с брезент е
извършил неправилна маневра „изпреварване“ на правомерно движещия се в близост
до банкета мотопед. От разказа на свидетеля може да се направи извод, че
камионът е преминал в непосредствена близост до изпреварвания мотопед и твърде
бързо се е прибрал в лентата си за движение. С това свое поведение
неустановеният водач е нарушил чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗДвП. От една страна
той не е осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното
пътно превозно средство, доколкото в показанията се сочи, че камионът е бил
много близко до мотопеда. От друга страна неизвестния водач не е извършил
адекватна преценка дали може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката си на движение – камионът се е
прибрал рязко в лентата за движение, което е станало причина мотопедът да
промени неочаквано и бързо своята траектория. Именно това според САТЕ е станало
причина да се изгуби контрол върху управлението на двуколесното превозно
средство и същото излизайки от равновесно положение да падне на пътното платно
заедно със своя водач. Необходимо е да се изтъкне, че съдът кредитира
показанията на св. Н. като ги намира за логични, житейски достоверни и
последователни в изложението. Съдът не намира основания да приеме наличие на
предубеденост у свидетеля. Освен това обстоятелството, че св. Н. не е бил
разпитван от органите на досъдебното производство не дава основание да се
счита, че показанията са недостоверни. В хода на настоящия процес свидетелят
изясни причините, поради които късно е узнал кое е било пострадалото при
събитията лице и как е бил намерен от ищеца. В същото време следва да се
изтъкне, че съдът не възприема показанията на този свидетел в частта, в която Н.
е посочил, че камионът е „закачил“ моторчето. Липсват обективни данни
(констатирани щети по мотопеда), които да подкрепят извода, че между двете
превозни средства е имало контакт. Съдът приема, че впечатлението на свидетеля
за наличие на такъв е било само визуално, поради факта, че той се е намирал на
значително разстояние, при което не е можел да установи с просто око дали
действително неизвестният камион е блъсна мотопеда.
Показанията на св. Н. кореспондират и с показанията на
другия разпитан св. М., който е разказал, че е спрял и отишъл при падналия на
платното пострадал, като е провел разговор с него и се е обадил по телефона за
помощ. Фактът, че М. не е видял в близост или на по-далечно разстояние да е бил
спрял автомобила на св. Н. не дава основание с категоричност да се изключи това
твърдение, още повече, че самият св. М. е посочил, че „бил в много голяма
паника“, което е възможно да е повлияло на обема на възприятия на лицето.
Предвид всички изложени по-горе аргументи следва да се
приеме, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното поведение на
неизвестен водач на неустановен камион, а поради липса на доказателства,
оборващи презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, това поведение трябва да се счита и
за виновно. Именно в резултат на това поведение водачът на мотопеда е паднал на
пътното платно и е получил травматични увреди, описани по-горе от СМЕ, които са
били с такава тежест и обем, че са довели до леталният изход на А. А., настъпил
на 17.06.2015 г.
Въз основа на изложените доводи и като приема, че се
касае до причиняване на смърт от ПТП на територията на Република България, предизвикано
от неидентифицирано моторно превозно средство, съдът намира, че отговорност за
заплащане на обезщетение следва да се възложи на ответника Г.Ф. на основание
чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Събраните гласни доказателства установяват, че ищецът
е съжителствал с починалия си баща (и със своето собствено семейство) в едно
домакинство, в много добри отношения на разбирателство, уважение и подкрепа.
Ето защо съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за претърпени от
смъртта на А. болки и страдания следва да се определи на стойност от
100 000 лв. Доколкото обаче искът е предявен за сумата от 80 000 лв.
(част от искова сума в размер на 150 000 лв.), именно до този размер
същият следва да бъде уважен.
Що се касае до иска за обезщетяване на имуществени
вреди за сумата от 4800 лв. същият следва изцяло да бъде отхвърлен, тъй като
липсват каквито и да е доказателства, че разходи на такава стойност са били
платени.
По отношение на искането за присъждане на лихви, съдът
намира същото за основателно, считано от дата 3.03.2016 г., съгласно правилото
на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) и данните, че ищцата е предявила претенциите си
пред ответника на 3.12.2015 г.
При този изход на спора и като се има предвид, че част
от исковата претенция (за имуществени вреди) е отхвърлена, на ищцовата страна
се следват разноски в размер на 669,81 лв., а на адв. М.Д., на основание чл. 38
ЗА – сумата от 2930 лв. като хонорар. На застрахователното дружество следва да
се присъди сумата от 450 лв., изчислена съгласно влязлото в сила понастоящем
изменение на ГПК от ДВ, бр. 8/2017 г. на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПрП вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 1 от НЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на Г.А.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) сумата от 80
000 лв. (като част от иск на обща стойност от 150 000 лв.), като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му А. Г.А., настъпила на 17.06.2015
г., ведно със законната лихва 3.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 669, 81 лв. като разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.А.Г. срещу Г.Ф. с правно основание
чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 4800 лв., съставляваща обезщетение
за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на адв. М.Д. на
основание чл. 38 ЗА сумата от 2930 лв. като хонорар.
ОСЪЖДА Г.А.Г. да заплати на Г.Ф. разноски
в размер на 450 лв. на основание на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 1 от НЗПП.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: