№ 1140
гр. Плевен, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20234430106669 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с
цена на иска 1500,00 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК,
вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 38,39 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 163,02 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от И.К.-
*** против Б. К. К., *****, ***, в която се твърди, че ответникът е
кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка
онлайн на интернет страницата на кредитора www.iutecredit.bg. При
кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични
данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита,
наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва
кредита. Твърди, че тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е
потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните
данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от
ЗПФУР, запознал се е и е приел Общите условия на „***“ ЕООД чрез
мобилното приложение. Твърди, че след одобрение на искането за кредит и
след като клиентът се е запознал, и съгласил с предоставената му
1
преддоговорна информация, приел е Общите условия и текста на Договора за
кредит и е пристъпено към подписване на Договора, при спазване
изискванията на ЗПФУР. Твърди, че на 22.03.2022г. между „***“ ЕООД и Б. К.
К. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 77798 от 22.03.2022
г., съгласно който „***“ ЕООД отпуснало кредит на клиента в размер на 1500
лева, с краен срок на договора 22.03.2023 г. Твърди, че Договорът за кредит е
подписан чрез мобилното приложение MyluteApp, като за целта са използвани
декларирани от Клиента биометрични данни /пръстов отпечатък или лицева
идентификация/. Договорът за кредит и всички приложения към него са
подписани цифрово видно от стр. 1 в горен десен ъгъл на Договора за кредита,
където е визуализирано името на клиента, датата на подпис от клиента и
часът, в който е подписан договора заедно с всички приложения към него.
Твърди, че след подписване на Договора за потребителски кредит,
Кредитополучателят е усвоил кредита на 22.03.2022 г. Твърди, че Договорът
е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние,
по електронен път, във връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД. Твърди, че в чл.6.1 от
Договора за кредит е уговорено, че „Кредитополучателят дължи еднократна
такса за разглеждане. Еднократната такса за разглеждане е дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от Кредитора и се
възстановява от Кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план описан в чл. 6.1 от настоящия Договор („ Погасителния
план“).“ Твърди, че дружеството извършва внимателен анализ относно
кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на
искането за кредит, който анализ е обвързан с изразходени от нас време и
разходи. Размера на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на Годишния
Процент на Разходите (ГПР). Твърди, че кредитополучателят е получил и се е
запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел Общите
условия на „***“ ЕООД. В приетата от клиента преддоговорна информация, с
която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена
информация за включена еднократна такса за разглеждане, а именно в част II -
Описание на основните характеристики на съответния кредит, в т. 6 - Обща
сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита
/главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка
с кредита на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да
2
заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора.
Излага аргументи, че Законът за потребителския кредит / пар.1 от ДР на ЗПКр,
т 2. / ясно дефинира какво се включва в "Обща сума, дължима от
потребителя", същата представлява сбор от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е включил и
таксата за разглеждане на кредита./ На сайта на дружеството :
https://iutecredit.bg/about, Въпроси и Отговори | IuteCredit Bulgaria е дадена
информация какво представлява таксата за разглеждане, като всеки
потребител е наясно с тази информация. Оделно при попълване на заявката за
кредит, при избора на сума и срок, отново от сайта на https://iutecredit.bg/,
потребителят получава информация каква ще бъде таксата за разглеждане.
Твърди, че годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр. 1 от
Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Твърди, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в
плащанията. Твърди, че изчисления ГПР е в размер на 41,59 %. Твърди, че тази
информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които
потребителят е приел и се е съгласил с тях. Излага съображения, че съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което в процесния случая е спазено при подписване на
договора за кредит и неговото действие. В съдебната практика се споделя
теза, че „непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно
единната математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество, че
не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Счита, че доколкото в процесния договор размерът на ГПР е
посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на
конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.“ (в този смисъл са
Решение № 120 от 14.06.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №» 535/2021 г.,
3
Решение № 260046 от 13.07.2020 г. по в. т. д. № 241 /2020 г. на II състав на
Окръжен съд - Варна). Твърди, че таксата за разглеждане е включена в ГПР,
като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не надвишава императивно определената от
законодателя граница. Твърди, че таксата за разглеждане не е такса по
усвояване, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното
превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършва след
сключване на Договора за кредит. След подписване на договора за кредита се
превежда сумата по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и
управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора. Твърди, че
въпреки неколкократните напомняния, клиентът да извърши плащане на
дължимите от него месечни погасителни вноски с падежни дати 22.04.2022 г.
и 22.03.2023 г. вкл., такова плащане към настоящия момент не е постъпило.
Твърди, че съгласно гореописания Договор за потребителски кредит,
Кредитополучателят е допуснал пълно или частично просрочие при
изплащането на някое или всички месечни погасителни вноски с повече от 50
/петдесет/ дни, с което не е изпълнил негово основно задължение по Договора
за потребителски кредит. Закъснението е противоправно и за него длъжникът
отговаря. Твърди, че изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане
на крайния срок на погасяване на кредита - 22.03.2023г., съгласно чл.4.1. от
Договор за потребителски паричен кредит №: 77798 от 22.03.2022г. Посочва,
че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД - длъжника се счита за поканен
с изтичането на крайния срок на договор за кредит.
Моли да бъде признато за установено спрямо ответника Б. К. К.,
съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от
Договор за потребителски паричен кредит № 77798 от 22.03.2022 г., съгласно
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 4002/2023 г. по
описа на Районен съд Плевен, а именно: изискуема главница в размер на 1500
лева ; изискуема възнаградителна лихва в размер на 38,39 лева, начислена
за периода от 22.04.2022 г. до 11.06.2022 г.; изискуема лихва за забава в размер
на 163,02 лева, начислена за периода от 22.04.2022 г. до 22.03.2023 г.; такса за
разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 77798 от
22.03.2022г. в размер на 201,60 лева, дължима считано от 22.03.2022 г.; такса
съгласно чл.5.5. от Общите условия на *** ЕООД към Договора за
потребителски паричен кредит и Тарифа за таксите и комисионните на
физически лица в сила от 21.06.2021 г. в общ размер на 277 лева /двеста
4
седемдесет и седем лева/ при просрочия - изпратени смс - и, изпратени: първо
писмено предупреждение, второ писмено предупреждение, писмено
предупреждение преди прекратяване на договора и писмено уведомление за
прекратяване на договора, законна лихва за забава за периода от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да
вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи
писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание,
като не се е явил в първото по делото заседание - на 01.12.2023 г., като при
това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира,
че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и
като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
5
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 93,02 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 316,98 лв./216,98лв. +100лв./
Воден от горното и на основание чл.238 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, по отношение
на ответника Б. К. К., *****, ***, че ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище и
адрес на управление: *** представлявано от И.К.- ***, сумата 1500,00 лева,
представляващи задължение за главница по Договор за потребителски кредит
с номер 77798 от 22.03.2022 в едно със законната лихва от 13.07.2023г. до
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2231/14.07.2023 по ч.гр.д.********** 4002/2023 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, по отношение на ответника Б. К.
К., *****, ***, че ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление:
*** представлявано от И.К.- ***, сумата 38,39 лева, представляващи
задължение за лихва за периода от 22.04.2022г. до 11.06.2022г. по Договор за
потребителски кредит с номер 77798 от 22.03.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 2231/14.07.2023 по ч.гр.д.********** 4002/2023 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на ответника Б. К. К., *****, ***,
6
че ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от И.К.- ***, сумата 163,02 лева, представляващи
задължение за лихва за забава за периода от 22.04.2022г. до 22.03.2023г. по
Договор за потребителски кредит с номер 77798 от 22.03.2022г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 2231/14.07.2023 по ч.гр.д.**********
4002/2023 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. К. К., *****, *** да плати
на ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от И.К.-
***, сумата от 93,02 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 4002/2023 по описа на РС-Плевен
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. К. К., *****, *** да плати
на ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от И.К.-
***, сумата от 316,98 лв. направени по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7