Р Е Ш Е Н И Е
№
151
гр.
Велико Търново, 07.07.2020 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
ІХ–ти състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм.
д. № 200/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 вр. чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба
на „Янтра Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Янтра, общ. Г. Оряховица, ул. „Пролет“ № 29 против Решение по жалба срещу отказ
за отмяна на наложени обезпечителни мерки № 33/25.02.2020 г. на директора на ТД
на НАП – Велико Търново, с което е оставено без уважение жалбата му срещу отказ
за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С200004-012-0000008/22.01.2020 г., издаден от главен публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново.
Жалбоподателят оспорва
актовете на приходната администрация като незаконосъобразни. Излага подробни
доводи, което се свеждат до това, че целевите плащания от ДФ „Земеделие“ на
земеделските производители са обект на специален режим и са несеквестируеми.
Предвид тези доводи, моли за отмяна на решението на директора на ТД на НАП – Велико
Търново и отмяна на наложените обезпечителни мерки с ПНОМ изх. №
С190004-022-0086937/25.09.2019 г. в частта, с която е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки в частта за постъпили суми от ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, отпуснати по европейски програми. В
съдебно заседание се представлява от *** И. Д., който поддържа жалбата.
Ответната страна - директорът
на ТД на НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Б. К.
заема становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде
отхвърлена. Излага доводи, че след като веднъж са преведени по сметка на
земеделския производител, средствата получавани от Европейските фондове
загубват публичния си характер и стават негови лични средства. Претендира ***ско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С190004-022-0086937/25.09.2019 г. за
обезпечаване задълженията на „Янтра Агро“ ЕООД по изп. дело № *********/2016 г.,
общо в размер на 4974,31 лева, е наложен запор върху банкови сметки на
дружеството в Първа инвестиционна банка и Уникредит Булбанк. Липсват данни и не
се твърди постановлението да е обжалвано. До банките са изпратени запорни
съобщения на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК.
На 27.12.2019 г. дружеството
е подало молба до публичния изпълнител, с която е поискало да бъдат изпратени
указания на Уникредит Булбанк, че сумите постъпващи от Държавен фонд
„Земеделие“ следва да бъдат оставени на разпореждане на длъжника „Янтра Агро“
ЕООД, с мотив, че според решение на ВТОС по гр. дело № 103/2019 г. тези
плащания са несеквестируеми. По молбата публичният изпълнител се е произнесъл с
Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С200004-012-0000008/22.01.2020
г., връчен на 13.02.2017 г. Отказът е обжалван от „Янтра Агро“ ЕООД по
административен ред, като с Решение № 33/25.02.2020 г. директорът на ТД на НАП
– Велико Търново е оставил без уважение подадената жалба и е потвърдил като
правилен и законосъобразен акта на публичния изпълнител. Решението е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка, в която липсват данни за лицето,
получило пратката. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил пред АСВТ с
жалба, подадена на 12.03.2020 г. Към жалбата са приложени регистрационна карта
на земеделски производител и извлечение от разплащателна сметка на „Янтра Агро“
ЕООД в Уникредит Булбанк за периода 01.08.2019 г. – 17.12.2019 г.
При така установените
факти, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7
- дневен срок по чл. 197, ал. 2 вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК /предвид нередовното
връчване на решението на ответника/, при спазване на принципа за задължително
оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. Горното
налага извода за нейната допустимост.
Разгледана по същество
същата е неоснователна.
След служебно извършена
проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в
писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
От своя страна и
обжалваният отказ за отмяна на обезпечителни мерки е издаден от компетентен
орган - публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, съгласно правомощията
му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. § 2
от ДР на ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити.
Съгласно чл. 208, ал. 3
от ДОПК решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се
установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са
налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на
обезпечението при наличие на нови основания за това. Следователно за да бъде
отменено наложено обезпечение следва да бъде изпълнена някоя от следните
предпоставки: когато бъде погасено публичното задължение; когато актът, с който
е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен
по установения ред; когато актът за установяване на задължението бъде изменен с
решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително
изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението
съгласно изменението; предложена е замяна с пари, неотменяема и безусловна
банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая не се твърди и не се
доказва наличие на някоя от законоустановените предпоставки за отмяна на
наложената с влязло в сила постановление обезпечителна мярка, поради което
приходните органи правилно са отхвърлили направеното искане.
Отделно от изложеното, не се спори, че „Янтра
агро“ ЕООД е регистриран земеделски производител. Съдът намира за правилно
становището на жалбоподателя, че средствата за директни плащания на
земеделските производители винаги са целеви и са предназначени за подпомагане
на земеделските производители съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 20 от КРБ и след като
тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект
на индивидуално принудително изпълнение. Следва също така да се посочи, че
съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета освен ако в правото на
Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на бенефициерите по предвиденото
в настоящия регламент финансиране се извършват в пълен размер.
В конкретния случай
обаче не се доказа, въпреки дадените от съда указания, че по банковата сметка
на жалбоподателя в Уникредит Булбанк постъпват единствено целеви плащания
/субсидии/ от ДФ „Земеделие“. Видно от представените по делото извлечения от
банковата сметка от началото на годината /2019 г./ по нея е налице общ дебитен
оборот в размер на 3313,40 лв. и общ кредитен оборот в размер на 4024,40 лв.
Същевременно е представено единствено извлечение, според което на 17.12.2019 г.
е постъпила сума от ДФ „Земеделие“ в размер на 677,73 лв. с основание СЕПП
2019, като няма доказателства за несеквестируемостта на останалите постъпили
суми до общия размер от 4024,40 лв. При това положение приложение намира т. 13
от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС на Република
България, според която когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от
несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, постъпват и плащания по други /секвестируеми/ вземания,
изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия
размер на другите /секвестируеми/ постъпления. Следователно запорът е възможен
и законосъобразен при спазване параметрите на несеквестируемостта. Предвид
горепосочените постъпления по сметката на жалбоподателя, за които няма данни да
са несеквестируеми, приходната администрация правилно е наложила запор върху
тази сметка. Ако вследствие на този запор е извършено изпълнение и върху суми,
които са несеквестируеми, за длъжника е налице възможност да поиска тяхното
възстановяване от публичния изпълнител и да обжалва евентуалния отказ.
Предвид изложеното
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди ***ско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 197, ал. 4 вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК Административен съд - Велико
Търново, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Янтра Агро“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Янтра, общ. Г. Оряховица, ул.
„Пролет“ № 29 против Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки № 33/25.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново, с което е оставено без уважение жалбата му срещу отказ за отмяна на
наложени обезпечителни мерки с изх. № С200004-012-0000008/22.01.2020 г.,
издаден от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА
„Янтра Агро“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Янтра, общ. Г. Оряховица,
ул. „Пролет“ № 29 да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – Велико Търново разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: