Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр. София, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, IV въззивен състав в открито съдебно заседание
проведено на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ИВАН
КИРИМОВ
при участието на секретаря Силва Абаджиева, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в. н. ч. д. № 3923/19 г., намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на частния тъжител Н.Н. срещу разпореждане от
31.05.2019 г. постановено по н.ч.х.д. № 3882/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти
състав, с което производството по делото е прекратено.
В
жалбата, извън неотносимите към спорния предмет
оплаквания и съждения, са изложени аргументи за незаконосъобразност на
постановеното прекратително разпореждане. Навеждат
се доводи за неправилност на дадените в разпореждане от 13.03.2019 г. указания,
доколкото същите се отнасят до въпроси, които следва да бъдат преценявани след
събиране на ангажираните доказателства и следва да бъдат обсъдени единствено в
мотивите на крайния съдебен акт. Твърди се, че
както в самата тъжба, така и в заявление от 15.04.2019 г. са представени всички
необходими по смисъла на чл. 81 от НПК фактически твърдения необходими за
образуване на наказателно производство и разглеждане на тъжбата по същество.
Твърди се, че обжалваното разпореждането е постановено от незаконен състав по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, доколкото по отношение на съдията –
докладчик са били налице предпоставки за отвод на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Направено е искане обжалваното разпореждане да бъде
отменено, а делото върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав..
В закрито съдебно заседание
на 05.12.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327, ал.
2 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В
открито съдебно заседание частният тъжител
Н.Н. - нередовно призован,
се явява
лично. Не се явява процесуалният му представител – адв. М..
Частният тъжител Н. поддържа отменителните доводи изложени във въззивната жалба
и допълението към нея, както и направеното искане.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
разпореждане, констатира следното:
Производството по н.ч.х.д. № 3882/2019 г., на СРС,
НО, 116-ти състав е образувано
по тъжба на Н.Н.
срещу И.П.М.и К.А.М.. В тъжбата са
изложени твърдения, че в периода от 01.09.2017 г. до “настоящия
момент” И.М.и К. М. в съучастие „реализират изключително жестока клеветническа
кампания” срещу частния тъжител. Твърди се, че клеветническата кампания се
състои в разпространяване на „изключително вредни, позорни, неверни,
клеветнически и обидни твърдения”, а именно: че частният тъжител „едва ли не „бил
„престъпник” и „че едва ли не бил подсъдим по н.ч.х.д. № 1704/2015 г.”; „че
едва ли не твърдяното „Наказателно дело” се водело от двамата подсъдими срещу
известния Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н.”; „че уж подс. К. М. бил
„упълномощил”подс. И.М.да извършва „всички позволени от НПК действия” срещу известния
Борец против мафията и корупцията адв. Н.”; „двамата подсъдими непрекъснато
приписват на известния Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н.
несъществуващи и дори неконкретизирани „престъпления”, включително непрекъснато
са разпространявали, че едва ли не за „извършени престъпления” срещу известния
Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н. се води „Наказателно частен
характер дело № 1704/2015 г.” и че те „участвали” в твърдяното от тях реално
несъществуващо Наказателно дело на страната на „обвинението” срещу известния
Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н.. На следващо място се твърди, че
така описаните изрази и твърдения са и обидни по отношение на частния тъжител Н..
Изложени са съображения, че така посочените клеветнически и обидни твърдения са
станали известни на частния тъжител на 20.02.2019 г., вследствие на което
„изключително зловещо са унижени неговите чест и достойнство”. Изложени са
твърдения, че така описаните клеветнически и обидни изрази и твърдения са
разпространявани „чрез различни способи на „Активно мероприятие”, включително:
съставяне и разпространяване на множество клеветнически пасквили; съставяне и
разпространяване на множество копия и екземпляри от различни клеветнически
пасквили чрез технологията на разпространение на позиви; разпространява на
клеветническите и обидни изрази и твърдения чрез способите на Интернет; включването на създадени от подсъдимите
различни клеветнически пасквили, в които са вписани процесните клеветнически и
обидни твърдения в различни Публични процедури като бива ползвана спецификата
на Публичните процедури, така че да станат достояние на огромен и неограничен
кръг от хора; чрез устното и публичното им разпространение сред
огромен и неограничен кръг от хора. Твърди се, че вследствие на така разпространените
клеветнически и обидни изрази и твърдения за частния тъжител настъпили „тежки
последици”, тъй като същите са станали достояние на „огромен и неограничен кръг
от хора, както в България, така и в Европейския съюз и редица други държави…”.
Сочи се, че при разпространение на обидните и клеветнически твърдения „вторият
подсъдим” се е възползвал от качеството си на „длъжностно лице” /председател на
ЗК „А. – 93”/. Твърди се, че всяко от деянията е нанесено от подсъдимите,
посредством множество изпълнителни деяния, при условията на продължавано
престъпление. Така посочените изрази и твърдения, частният тъжител е квалифицирал като престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 20 от НК и чл. 148,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 20 от НК. Предявени са и граждански искове.
С
разпореждане от 13.03.2019 г. постановено по н.ч.х.д. № 3882/2019 г. по описа
на СРС. НО, 19 състав, съдията – докладчик преценил, че подадената тъжба не
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, като дал и съответни указания на
частния тъжител за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: да
внесе дължимата държавна такса за разглеждане на депозираната тъжба; да посочи,
при какви обстоятелства и кога е узнал за обективираните в тъжбата деяния, с
оглед установяване, спазен ли е срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК за всяко едно от
тях; да посочи обстоятелствата на конкретното престъпление, в които обвинява
всяко едно от лицата, със съответни индивидуализиращи същото характеристики
/извличащи се от фактологията на описанието, а не декларативно посочени/, като
се има предвид конкретика относно: място на извършване на всяко едно от
твърдените деяния, време на извършване на всяко едно от твърдените деяния,
механизъм на извършване на всяко едно от деянията, визиране на всяко едно от
твърдените разгласени по отношение на частния тъжител позорни обстоятелства и
конкретизиране на всяко едно от приписаните на частния тъжител престъпления,
обидните думи и изрази отправени по отношение на частния тъжител, формата на
твърдяната съучастническа дейност, чрез словесно описание; да уточни кои думи и
изрази, изявления и т.н. частният тъжител твърди, че са унизителни за честта и
достойнството му и с кои са разгласени позорни обстоятелства, респ. с кои
намира, че му е приписано от М./ респ. М., или от двамата, извършване на
престъпление.
На
19.04.2019 г. е постъпило заявление от адв. М., повереник на частния тъжител Н.
в изпълнение на дадените, в посоченото по-горе разпореждане, указания. Изложени
са съображения за неизпълнимост на дадените указания, доколкото фактите и
обстоятелствата са ясно и точно изложени в тъжбата и същите подлежат на
доказване в хода на съдебното производство. Посочено е, че за първи път
тъжителят е узнал за клеветническа кампания на 20.02.2019 г., когато видял
подхвърлено му копие от „зловещ клеветнически пасквил”, съдържащ процесните
неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения. Сочи, че в тъжбата ясно са
описани двете инкриминирани престъпления..
С
разпореждане от 31.05.2019 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 3882/2019
г. по описа на СРС, НО, 19 състав на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. За
да постанови акта си, предмет на настоящата въззивна проверка,
съдията-докладчик е приел, че със заявление, депозирано на 19.04.2019 г.,
частният тъжител не е изправил констатираните с разпореждане от 13.03.2019 г.
недостатъци на тъжбата. Съдът е посочил, че все още е останало непосочено като
време кога е извършено всяко едно от инкриминираните деяния, както и по какъв
начин.
При
така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира от правна
страна следното:
Подадена
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт от легитимирана страна и в законоустановения срок, а по същество
същата се явява неоснователна.
На
първо място следва да бъдат разгледани оплакванията на жалбоподателя за
допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила от
категорията на абсолютните, доколкото същите обуславят отмяна на
първоинстанционния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
При
проверка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, настоящата
инстанция намира оплакванията във въззивната жалба за допуснати абсолютни
процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 и 3 от НПК за неоснователни. На
първо място следва да се посочи, че нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се
обосновава с абстрактно декларативни доводи за предубеденост на
първоинстанционния съдия-докладчик, вследствие на „вероятност”
съдията-докладчик да „обслужва зловещи Антибългарски и Антиевропейски интереси
на Ислямистки структури и мафиотски структури, към които принадлежат и
подсъдимите”. По делото не се представят доказателства, които да подкрепят тези
твърдения, а при проверка на материалите по делото не се установяват никакви
обективни данни за предубеденост на съдията-докладчик.
Неоснователни
са и възраженията във въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липса на мотиви на първоинстанционния акт. Видно от
съдържанието на същия, съдията-докладчик е обсъдил всички постъпили процесуални
документи – тъжба и уточнение, и след самостоятелния им анализ е изложил своето
становище по редовността на тъжбата и съответствието на съдържанието с
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът прекратява наказателното производство: 1. в
случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато
производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24,
ал. 5; 2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от НПК,
освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 (тази законова разпоредба урежда императивното
изискване тъжбата да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето,
срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението); 3. пострадалият
и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на
помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5.
частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в
съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази
разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде
процесуален документ, годен да инициира образуването на наказателно
производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената
законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя,
за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението.
Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.
В
случая настоящата инстанция напълно споделя изводите на първия съд, че в
обстоятелствената част на тъжбата липсва достатъчно конкретизирано и ясно
описание на обстоятелствата на твърдените престъпни деяния, което се явява
пречка както пред съда, за да определи конкретния предмет на доказване в
производството, така и пред защитата, за да разберат обвинението си подсъдимите
и да упражнят пълноценно правото си на защита.
Правилно,
на първо място, първоинстанционният съд е преценил, че не е конкретизиран един
от съществените белези на престъплението, а именно времето на извършването му.
Доколкото в тъжбата се твърди процесните деяния да са извършвани в условията на
продължавано престъпление, то е следвало частният тъжител да отграничи
конкретен времеви период, с оглед гарантиране правото на защита на противната
страна. В случая такъв период не е посочен, а единствено е посочен началният
момент 1.09.2017 г., а крайният такъв не е конкретизиран, като частният тъжител
го определил като „настоящия момент”, без да става ясно кой точно е този
„настоящ момент”. Посочената нередовност не е отстранена и със заявление от
19.04.2019 г., като едва за първи път с настоящата жалба частният тъжител прави
опит да въведе някаква конкретика по този въпрос като посочва, че за краен
момент следва да се приеме датата 11.03.2019 г., доколкото на тази дата било
образувано първоинстанционното дело, но видно от самото дело, частната тъжба е
депозирана в СРС на 06.03.2019 г. С оглед на изложеното и за настоящата
инстанция остава неясен конкретният времеви период, през който частния тъжител
твърди посочените лица да са осъществявали описаните в тъжбата деяния.
Напълно
абстрактно е изложен в тъжбата и в заявлението от 19.04.2019 г. начинът на
осъществяване на инкриминираните от частния тъжител деяния – настоява се, че клеветническите твърдения и обиди са
разпространявани чрез различни способи на „Активно мероприятие“, включително:
съставяне и разпространяване на множество клеветнически пасквили, в които са
вписани процесните неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения и
разпространяването им чрез технологията на разпространение на позиви;
разпространяване чрез интернет; включване на създадени от посочените в тъжбата
лица на клеветнически пасквили в различни публични процедури като бива ползвана
спецификата на Публичните процедури, така че да станат достояние на огромен и
неограничен кръг от хора; чрез устно и публично разпространение на процесните
неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения сред огромен и неограничен
кръг от хора. При така изложеното и при липса на всякаква конкретика при описанието
на времето, мястото и от кое от двете лица /или от двете съвместно/, посочени
/доколкото се твърди, че са действали в съучастие/ в тъжбата, е осъществено
всяко от деянията, не става ясно и за настоящата инстанция къде, кога, по какъв
начин и от кой са разпространени твърдените клеветнически и обидни твърдения. Отделно
от горепосоченото настоящата инстанция намира и самата формулировка на твърдените
клеветнически и обидни изрази за неясна. Видно от съдържателната част на
тъжбата, изложението на твърдените деяния е представено по следния начин: „че
едва ли не известният Борец против мафията и корупцията адв. Н. бил
„престъпник” и че едва ли не бил „подсъдим” по „Наказателно частен характер
дело № 1704/2015 г.”; „че едва ли не твърдяното „Наказателно дело” се водело от
двамата подсъдими срещу известния Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н.;
„че уж подс. К. М. бил „упълномощил” подс. И.М.да извършва „всички позволени от
Наказателно-процесуалния кодекс действия” срещу известния Борец против мафията
и корупцията адв. Н..; „че едва ли не за „извършени престъпления” срещу
известния Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н. се води „Наказателно
частен характер дело № 1704/2015 г.” и че те „участвали” в твърдяното от тях
реално несъществуващо Наказателно дело на страната на „обвинението” срещу
известния Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н.. При така формулираното
обвинение и използваните думи и изрази „уж” и „едва ли не” не се установява
дали посочените клеветнически и обидни изрази са тъждествени на обективно
възприети от тъжителя такива или са израз на негови субективни преживявания и
интерпретации. Следва да се посочи, че в производствата от частен характер,
тъжбата е процесуалният документ, който поставя рамката на наказателното
производство и в същата следва ясно и конкретно да са описани всички конкретни
факти от значение за определяне на главния предмет на доказване в производството.
В конкретния случай настоящата инстанция се солидаризира с крайния извод на
първия съд, че подадената тъжба, както и заявление от 19.04.2019 г. не
отговарят на законовите изискванията за съдържанието на този процесуален
документ, доколкото липсва конкретика и яснота както във времевия период на
твърдените деяния, описанието на механизма на деянията, така и в самите
инкриминирани твърдения и изявления на посочените в тъжбата лица.
На следващо място
неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че неправилно
първоинстанционният съд не е приел за разглеждане предявените граждански искове
срещу посочените в тъжбата лица. За да бъдат приети за съвместно разглеждане от
съда гражданските искове, следва същият да е сезиран с годен /допустим и
редовен/ процесуален документ, въз основа на който да се образува наказателно
производство. Доколкото в случая тъжбата е върната като нередовна, не следва да
бъдат разглеждани и гражданските искове, като следва да се посочи, че
позоваването от тъжителя на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС е
неотносимо, доколкото същото разглежда случаи при вече образувано наказателно
производство и пренесено в съдебната му фаза. При
така изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционното разпореждане
се явява законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1,
вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Софийски градски
съд, VI въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
31.05.2019 г.
постановено по н.ч.х.д. № 3882/2019 г. по
описа на СРС, НО,
19 състав, с което е прекратено
наказателното производство по н.ч.х.д. № 3882/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/