РЕШЕНИЕ
№ 3851
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:К. Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от К. Р. Боева Гражданско дело №
20215330119751 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу К. Н. А. от гр. **, с което се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 274,08 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за периода 01.11.2017 г. –
30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. ***, ***, ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 39,32 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 03.01.2018 г. – 10.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2020 г.
по ч.гр.д. № 16637 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, V бр.с.
Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното
производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. **, като съгласно чл.150 ЗЕ
1
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
обект, находящ се в гр. **, ***, има качеството на клиент на топлинна
енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2017 г. – 30.04.2020 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
включваща главница за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2020 г. в размер на
274,08 лева, както и обезщетение за забава в размер на 39,21 лева за периода
03.01.2018 г. – 10.12.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16637 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, V бр.с., която била връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника – адв. П., с който се взима становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Оспорва се
обстоятелството, че ответницата има качеството на потребител на топлинна
енергия, респ., че има качеството на собственик или ползвател за обекта,
находящ се в гр. **, ****. Предвид изложеното се възразява, че същата не е в
договорни отношения отношения с ищеца. Посочва се, че ищецът не
разполага с валидно основание да извършва преизчисляване на сметките
съгласно чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването, която противоречи
на чл. 155 ЗЕ. Оспорва се и размерът на исковите претенции и стойността на
доставената топлинна енергия. Възразява се, че и вземанията са погасени по
давност, както и че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 38б, ал.5 от
ЗЕ.
Поради изложеното претендира предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 16637 по описа за 2020 г. по описа на
2
Районен съд Пловдив, V бр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело
е издадена заповед от 15.12.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 02.12.2021 г. и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. **, ***, че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
3
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответницата е титуляр на правото на собственост
на процесния имот се установява от представения договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 13.09.2005 г., обективиран в нотариален акт
№ **, т. **, дело № *** г. на Служба по вписванията гр. *** /л.66/. В този
смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на
топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното
облигационно правоотношение.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през
процесния период 01.11.2017 г. – 30.04.2020 г. АС, обслужваща жилищния
блок в гр. **, ***, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като
била подадена общо 294,862133 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 41,294511 MWh за сметка на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в обекта няма
отопляеми тела, които да са присъединени към топлопреносната мрежа в
етажната собственост. Отопляемият обем на имота бил 155 м3. През имота на
ответника не преминава щранг лира, в имота всички отоплителни тела са
отсъединени от отоплителната мрежа в блока и на същите не се начислява ТЕ
за отопление. Няма монтирани ИРУ. За имота не са прилагани изискванията
на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника по месеци възлизало на общо 2,44056
MWh, в това число 2,44056 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0
MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното
от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, което е установено от вещото лице чрез сравнение на
справките за начислена топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на
4
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от
нормативни актове, посочен раздел II, уреждащ разпределението и
начисляването на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице се установи, че в имота на ответника
всички отоплително тела са отсъединени и няма монтиран водомер за топла
вода. През имота не преминава щранг лира, респ. касае за претенция за
заплащане на топлинна енергия на сградна инсталация. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Като
се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава
през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната
собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки
собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от
отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите
на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът
намира, че независимо, че в имота са отстранени отоплителните тела е налице
основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация.
Разпределението на топлинна енергия е осъществено на база на
специалната „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към чл.61 ал.1 от
Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към
настоящия момент, но действала към процесния период/. В тази връзка не се
5
споделя направено оспорване на „Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост”. Следва да се посочи, че
същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за
топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период,
регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването.
Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като
настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за
законосъобразност върху същия. Действително, с Решение № 4777/13.04.2018
г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена зависимостта
(формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за
топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /
обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от
09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Същото
обаче е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019
на Върховния административен съд, поради което отмяната не е произвела
действие.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав изцяло дава вяра
на изводите на вещото лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по
същата е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния
период възлиза на 374,08 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на
39,32 лева.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената
главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената
на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 374,08
лева, която кореспондира с претендираната такава.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
6
енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 39,32 лв. - обезщетение за забава за периода от
03.01.2018 г. до 10.02.2020 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се
явява доказано по основание и размер.
В тази насока неоснователно се явява възражението на ответника, че
вземанията за главница и обезщетение за забава са погасени по давност. В
проведеното открито съдебно заседание, вещото лице П. констатира, че
падежът на първото задължение на ответницата за заплащане на топлинна
енергия е настъпил на 02.01.2018 г. Изчислен по правилата на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, тригодишният срок за погасяване на посоченото задължение изтича на
03.01.2021 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е входирано на 11.12.2020 г., респ. преди изтичане
на тригодишния давностен срок.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се
7
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 825 лева съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лева
– държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в
размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
Н. А., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 274,08 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
11.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 39,32 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 03.01.2018 г. – 10.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2020 г. по ч.гр.д.
№ 16637 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, V бр.с.
ОСЪЖДА К. Н. А., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
общо 900 лева (деветстотин лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които: 825 лева - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция, и 75 лева – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 16637 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, V бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде РКО на назначения особен представител на ответника К.
А. – адв. И. П., за сумата в размер на 300 лева.
8
След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 16637 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, V бр.с., ведно със заверен препис от постановеното
решение, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9