Р Е Ш Е Н И Е
№ 31 20.02.2023
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 320 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „ИВ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и с адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ № 29, вх. А, ет.2, ап.26,
представлявано от управителя И.Д.Т., против Решение № 481
от 08.11.2022г., постановено по АНД № 1919/ 2022г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24-003051/ 04.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост
на съдебното решение и за постановяване му при неправилно приложение на закона
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването
на вмененото на дружеството – работодател нарушение на трудовото законодателство,
се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа,
че показанията на разпитаните свидетели, опровергават описаната на
наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че административнонаказателното
обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна, поради
което неправилно съдът е приел, че съдържанието на наказателното постановление
съответства на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Направено е
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно
постановление № 24-003051/ 04.07.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Стара Загора, като незаконосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че не са налице сочените
от жалбоподателя касационни основания, като поддържа, че въз основа на
събраните доказателства и установената фактическа обстановка обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е
направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице
административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ИВ“ ЕООД, гр. Стара
Загора, против Наказателно постановление /НП/ № 24-003051
от 04.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 24-003051/
10.06.2022г., на „ИВ“ ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 2 000лв.,
за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена на 07.06.2022г. проверка
по спазване на трудовото законодателства на обект: механа „Чановете“, находящ
се в гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев“ № 137, стопанисван от „ИВ“ ЕООД, е
установено, че „ИВ“ ЕООД в качеството си на работодател, не е изпълнил
задължението си да държи в проверявания обект документи, свързани с разпределението
на работното време и организацията на работа, в това число и поименни графици
за работа на персонала, за който е установено сумарно изчисляване на работното
време.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателното постановление, по съображения за
неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на вмененото на „ИВ“ ЕООД в качеството му на
работодател нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, за което правилно му е наложена
административна санкция, определена към законово регламентирания минимален
размер.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното
обвинение за допуснато от „ИВ“ ЕООД, в качеството на работодател, нарушение на чл.403а,
ал.1 от КТ, като основание за налагане
на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ, е фактически, правно и
доказателствено обосновано. Противно на твърдяното от касатора, в съдържанието
на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, са посочени релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. С посочването
на документа, по отношение на който работодателят има законово регламентирано
задължение да държи на разположение на контролните органи /поименен график за работа на персонала, за който е установено сумарно
изчисляване на работното време/ и обективираната констатация, че такъв документ
работодателят не държи в проверявания обект, очевидно се изпълняват
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението от
фактическа страна. Налице е изискуемия
се конекситет между фактическото обвинение /фактическото описание на
съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна квалификация /от гл.т на
посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма/. В
този смисъл възражението на касационния жалбоподател, че неправилно съдът е
приел, че в обстоятелствената част на НП са посочени всички факти и
обстоятелства за състава на нарушението, е абсолютно необосновано и
бланкетно.
Правилен
и обоснован е и изводът на Старозагорския районен съд, че извършването на
вмененото на санкционираното лице съставомерно деяние, квалифицирано като
нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, е доказано по безспорен начин. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, описаната в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка,
се явява доказана, като установените факти по несъмнен начин сочат на
неизпълнено от работодателя задължение по чл.403а, ал.1 от КТ. Противно на твърдяното от касационния
жалбоподател, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие лица, не
опровергават нито извършването на нарушението, нито фактическата обстановка по
установяване на нарушението. Както правилно е приел Старозагорският районен
съд, изпълнението на задължението по чл.403а, ал.1 от КТ изисква работодателят
да държи в обекта на разположение на контролните органи посочените в
разпоредбата документи, което предполага наличието на тези документи на хартиен
или на технически носител. В случая не само че към момента на извършената от
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка не е бил
представен документ, обективиращ изготвен поименен график за работа на
персонала, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, но
такъв документ не е представен нито в хода на проведеното
административнонаказателно производство, нито във въззивното съдебно
производство по обжалване на наказателното постановление. В този смисъл
показанията на св. Тарълова, че към момента на проверката не е могла да намери
папката в лаптопа и съотв. да разпечата
графика, очевидно не могат да обосноват извод, че такъв поименен график за
работата на персонала е съществувал и е бил наличен. С оглед на което и предвид
въведеното със Заповед от 02.04.2021г. на управителя на „ИВ“ ЕООД, считано от
25.03.2021г., сумарно работно време с период на отчитане един месец, за
работещите в механа „Чановете“, извършването на вмененото на санкционираното
лице в качеството му на работодател нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, се явява
доказано по безспорен и несъмнен начин.
Като основание за претендираната отмяна на обжалваното съдебно
решение касаторът е посочил и неговата необоснованост. Необосноваността на
съдебния акт не е касационно основание по чл.348 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и е извън обхвата на касационната проверка. Оплакването за необоснованост
може да бъде уважено само ако касационният съд констатира, че са допуснати
груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в
разрез с основните принципи на процесуалния закон и/или когато правните изводи
се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В
настоящият случай относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК
доказателствени средства, като въззивната инстанция не е нарушила правилата за
оценка и проверка на доказателствения материал. При формирането на вътрешното
убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени порочни
действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени
действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 във
вр. с ал.3, т.1 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, е посочено
бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
санкционираното лице, още по-малко до твърдяното „нарушение на правото на
защита на жалбоподателя против съставеното НП“.
С оглед на изложените съображения съдът намира
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „ИВ“ ЕООД, гр. Стара
Загора следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 481 от 08.11.2022г., постановено по АНД № 1919/ 2022г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
24-003051/ 04.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Стара Загора.
ОСЪЖДА „ИВ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Цар Калоян“ № 29, вх. А, ет.2, ап.26, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.