№ 4110
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110104130 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 389, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на М. Й. И., инкорпорирана в искова молба вх. №
24117/23.01.2025 г., с която срещу „Е. П.“ ЕАД, е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено по отношение на отвтенка, че
ищцата не дължи сумта от 1516,69 лв. – главница, представляваща цена за
електрическа енергия, доставена за имот – гр. С., ул. „И. Й.“ № *, ап. **, за
периода 11.05.2016 г. – 08.08.2016 г., за която сума е издадена факрура №
*************** г., както и сумата от 1249,92 лв. – лихва за забава върху
главицата, начислена за периода 01.03.2017 г. – 10.01.2025 г.
В молбата е направено искане за допусакне на обезпечение на
предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка по реда на чл. 389, вр.
чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – „да се възобнови ел.захранването за обект с
кл. № *************, открит за адрес: гр. С., ул. „И. Й.“ № *, ап. ** на името
на М. Й. И., ЕГН **********, до влизане в сила на решението по настоящото
дело“.
В молбата се излагат съображения, че исковата молба касае спорни суми
за период от преди повече от седем години, поради което счита че
задължението е погасено по давност. Сочи се още, че доколкото процесното
задължение е предмет на съдебно дело, то за ответното дружество е
възникнало задължение да възстанови достъпа до ЕРМ, в имота на ищеца, за
което се позовава на Решение № 303/29.01.2019 г. по к.гр.д. № 4081/2017 г. на
ВКС, IV г.о. В тази връзка ищцата сочи, че ако искът бъде уважен, ще се
окаже, че отказът на отвтетника да изпълнява задължението си за доставка и
продажба на ел. енергия е бил неоснователен.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените към
нея доказателства, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали
предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Той трябва да провери
също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е
1
поисканата обезпечителна мярка. Посочените предпоставки са кумулативни,
като липсата на коя да е от тях, препятства възможността да бъде допуснато
исканото обезпечение.
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим.
На следващо място от приложените към исковата молба писмени
доказателства не може да се направи извод за неговата вероятна
основателност. В представеното по делото писмо/становище на ответника, по
подадената от ищцата жалба и извършена проверка, се сочи, че процесното
задъжение е било предмет на гражданско дело № 65047/2017 г. – „в периода
2017 г.-2020 г.“, като отрицателните установителни искове са отхвърлени. В
исковата молба ищцата сочи, че прилага решението по цитираното дело, но
такова липсва, както и съдебен акт от инстанционен контрол, от които да се
установи датата на влизане в сила на съдебния акт по цитираното дело на СРС
(приложени са неотносими съдебни актове, които нямат връзка с предмета на
настоящото дело). В този смисъл, не би могло да се направи извод за
вероятната основателност на иска, предявен в настоящото производство,
съобразно въведеното основание – новонастъпил факт, а именно изтекъл срок
на погасителна давност по отношение на процесното задължение.
В настоящия случай не е налице и обезпечителна нужда, тъй като
преустановеното към момента електрозахранване, респ. поддържането на това
състояние не би могло да осуети изпълнението на съдебното решение при
евентуално успешно провеждане на предявения отрицателен установителен
иск. В случай, че искът бъде уважен за ответника ще възникне задължение за
възстановяване на услугата, с оглед отпадане на причините за нейното
преустановяване. Обезпечителната мярка следва да гарантира успешното
провеждане и евентуално изпълнение на решението по предявения иск, а
поисканата мярка не го застрашава, поради което налагането й не би
постигнало законоустановената цел - да охрани интересите на ищеца. Още
повече, че съобразно основанието, въведено от ищцата – настъпила
погасителна давност за изпълнение на задължението, то същото продължава
да съществува, до признаване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
поради бездействието си се е лишил от възможността да иска неговото
принудително изпълнение. Следователно, към момента, формалното
съществуване на дълга (т.нар. естествено право), доколкото не са въведени
други настъпили правопогасяващи или правоизключващи факти и
обстоятелства, е основание за преустановяване на услугата по доставка и
продажба на ел. енергия.
За пълнота следва да се посочи, че Решение № 303/29.01.2019 г. по
к.гр.д. № 4081/2017 г. на ВКС, IV г.о., на което ищцата се позовава е отменено
с Решение № 24 от 5.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2020 г., IV г. о., ГК,
като постановено в противоречие с материалния закон, като съдът е приел в
мотивите си, че законът не е предвидил задължение доставчикът да
възстанови преустановеното електроподаване, поради обстоятелството, че
вземането е оспорено по съдебен ред и до момента на установяването му с
влязло в сила решение.
По съвкупно изложените съображения, съдът намира, че от една страна
към момента не са налице представени писмени доказателства за вероятна
основателност на предявения иск, а от друга страна, липсва обезпечителна
2
нужда - исканото обезпечение не е в състояние да охрани интереса от
търсената защита, доколкото действията на ответника, не биха могли да
осуетят изпълнението на успешно проведения отрицателен установителен
иск, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на М. Й. И., обективирана в искова молба вх. №
24117/23.01.2025 г., за допускане на обезпчение на предявен отрицателен
установителен иск срещу „Е. П.“ ЕАД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумта от 1516,69 лв. – главница,
представляваща цена за електрическа енергия, доставена за имот – гр. С., ул.
„И. Й.“ № *, ап. **, за периода 11.05.2016 г. – 08.08.2016 г., за която сума е
издадена факрура № *************** г., както и сумата от 1249,92 лв. – лихва
за забава върху главицата, начислена за периода 01.03.2017 г. – 10.01.2025 г.,
чрез налагане на обезпечителна мярка по реда на чл. 389, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3
ГПК - „да се възобнови ел.захранването за обект с кл. № *************,
открит за адрес: гр. С., ул. „И. Й.“ № *, ап. ** на името на М. Й. И., ЕГН
**********, до влизане в сила на решението по настоящото дело“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски
градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3