Р
Е Ш Е
Н И E
№ 415 28.11.2023
год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Стефка Христова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 342 по описа за
2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от А.С.А. с адрес: ***, против Решение № 116/
30.05.2023г на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ С230024-022-0030385/ 03.05.2023г на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив и е изпратена
административната преписка на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив за
произнасяне по направените в жалбата възражения за изтекла погасителна давност. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение. Жалбоподателят твърди, че посочените
в ПНОМ публични вземания в по-голямата си част са погасени по
давност, а освен това не бил коригиран размерът на същите със сумите, постъпили
по изпълнителното дело от реализирани продажби на апартамент, магазин и
камиони. Поддържа се, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е
безпредметно и безсмислено доколкото било налице имущество на жалбоподателя с
наложени вече обезпечителни мерки, от което да бъде удовлетворен взискателят
/запори на моторни превозни средства и възбрани върху дружи недвижими имоти,
собственост на длъжника/. В тази връзка се твърди, че е нарушено изискването по
чл.195, ал.7 от ДОПК за съразмерност на предприетите обезпечителни мерки.
Направено е искане за отмяна на решението, потвърждаващо Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230024-22-0030385/ 03.05.2023г.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Поддържа се законосъобразност на налагането на
обезпечителните мерки предвид наличието на обезпечителна нужда с оглед
установения размер на публичните задължения. Направено е искане за отхвърляне
на жалбата и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
За неплатени публични задължения в ТД на НАП – Пловдив е било образувано
изп.дело № 24150003526/ 2015г. срещу А.С.А..
В хода на образуваното производство по принудително изпълнение през
2015г. – 2020г. са били предприети действия по налагане на запор върху движими
вещи /МПС/, запор върху налични и постъпващи
суми по банковите сметки на лицето, запор върху вземане от трето задължено лице
– работодател, възбрана върху идеални части от поземлен имот и от Търговски
обект /магазин/. Проведени са били търгове за продажба в резултат на които през
2016г. са продадени 2 бр. моторни превозни средства, през 2017г. недвижим имот
– магазин, а през 2020г недвижим имот – апартамент, собственост на задълженото
лице.
От представената по делото Справка за задълженията, плащанията, по които
подлежат на разпределение от публичен изпълнител /л.55-61 по делото/, се
установява, че към 17.05.2023г. публичните задължения на А.А., подлежащи на
принудително изпълнение по образуваното изп.дело № 24150003526/ 2015г. възлизат
на 19 030.05лв., от които главница 2 149.73лв. и лихва –
16 835.32лв. Съответно към
19.09.2023г. задължението е в размер на 17 776.35лв, включващо главница –
2 373.73лв. и лихва 15 402.62лв /справка на л.116 – 131 по делото/.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С230024-022-0030385/ 03.05.2023г, издадено от главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, по причини че ще
се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп.дело №
24150003526/ 2015г в размер на 19 021.77лв., в т.ч. лихва 16 827.04 и
главница 2 194.73лв., на основание чл.205 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложена възбрана върху следните недвижими имоти: 1. 3/8 идеална
част от Търговски обект /магазин/ с площ 46.33кв.м., КИД 68850.503.75.1.14,
находящ се в сграда с идентификатор 68850.503.75.1, разположена в ПИ с
идентификатор 68850.503.75, с административен адрес: ***. Данъчната оценка/за
недвижими имоти/ на съответната идеална част е 39 883.39лв; 2.Търговски
обект /магазин/ с площ от 33.3 кв.м, КИД 68850.515.286.1.23 по КККР на гр.Стара
Загора, намиращ се на 3 етаж в сграда с идентификатор 68850.515.286.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.515.286, с административен
адрес: ***. Данъчната оценка /за недвижими имоти/ е 31 645.20лв.
В постановлението е
посочено, че се издава във връзка с Решение № 260189 от 17.08.2021г.,
постановено по гр.дело № 3136 по описа за 2020г. на Окръжен съд Стара Загора.
По делото е представено
посоченото съдебно решение, с което е бил уважен предявеният от Изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите срещу А.С.А. иск с правно
основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК, като е обявен за недействителен
по отношение на държавата сключения на 13.11.2015г. договор за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане,
издръжка и договор за продажба, обективиран с НА № 170, том IX, рег.№ 17337, дело 1331
от 2015г. на нотариус Д.Н., с който А.С.А. е извършил сделка с имуществено
право като е прехвърлил на своята съпруга 3/8 идеални части от търговски обект
– магазин № 1, с административен адрес: *** и е обявен за недействителен
договор за продажба от 13.11.2015г., обективиран в НА № 169, том IX, рег.№ 173357, дело 1330
от 2015г на нотариус Д.Н., с който А.А.
с фирма ЕТ“***-А.А.“ е продал на П.Т.А. самостоятелен обект в сграда – магазин
№ 19, находяща се в ***.
Постановление изх.№ С230024-022-0030385/ 03.05.2023г е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив с доводи, че за
задълженията е изтекла погасителна давност, както и че е нарушен принципът по
чл.195, ал.7 от ДОПК за съразмерност на предприетите обезпечителни мерки.
С
Решение № 116/ 30.05.2023г директорът на ТД на НАП Пловдив е потвърдил като
законосъобразно ПНОМ с изх.№ С230024-022-0030385/ 03.05.2023г. и е изпратил
административната преписка на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив за
произнасяне по направеното в жалбата възражение за изтекла погасителна давност.
Отбелязано е, че в тежест на жалбоподателя са налице установени и изискуеми
публични вземания в общ размер на 19 021.77лв., като към датата на
издаване на обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки е бил
налице продължителен период на неизпълнение на задълженията. Предвид големия
размер на задълженията и липсата на данни за други свободни от тежести активи,
годни да обезпечат публичните вземания, посочените в ПНОМ търговски обекти се
явявали възможна и допустима гаранция за обезпечаването на дълга, с оглед охраняване
на държавните интереси. Решаващият административен орган е приел за правилна
констатацията на публични я изпълнител, че в случая ще се затрудни събирането
на установеното и изискуемо публично вземане, надлежно обоснована с посочването
на решение № 260189/ 12..08.2021г., постановено по гр.д. № 3136/2020г. на
СтОС. По отношение възражението за
изтекла давност са изложени доводи, че до момента на налагане на
обезпечителната мярка няма депозирано искане или възражение за погасяване по давност на задълженията по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Тъй като такова възражение било
направено за пръв път в подадената до Директора на ТД на НАП – Пловдив жалба, а
компетентен да се произнесе по това възражение бил съответният публичен
изпълнител, се следвало изпращане на преписката по компетентност в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив за произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност.
По
делото са представени 4 бр. Постановления за отмяна на наложени обезпечителни
мерки с изх.№№ С230024-024-0026791/ 14.06.2023г, С230024-024-0026792/
14.06.2023г., С230024-024-0026789/ 14.06.2023г. и С230024-024-0041249/
18.09.2023г., издадени /от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с
които са отменени наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на
жалбоподателя, в т.ч. и наложената с процесното ПНОМ възбрана върху 3/8 ид.ч.
от търговски обект /магазин/, находящ се в ***.
Представено
е и разпореждане с изх.№ С230024-137-0004965/ 14.06.2023г. на гл.публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, постановено във връзка с подадена от А.А.
молба/възражение вх.№ С230024-000-0277486/ 06.06.2023г. с искане да погасяване
на публични задължения поради изтекла погасителна давност.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на
съдебно оспорване акт.
Разгледана по
същество, се явява частично основателна.
Оспореното в
настоящото производство решение № 116/ 30.05.2023г на директора на ТД на НАП –
Пловдив е постановено от компетентен орган – директор на ТД на НАП – Пловдив и
в предвидената от закона форма по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2 ДОПК.
Обжалваното пред административния орган ПНОМ представлява действие по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК,
доколкото наложената от публичния изпълнител възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника по изп.дело № 24150003526/
2015г., е в условията на
започнало изпълнително производство.
Разгледана по
същество жалбата се явява частично основателна.
Обжалваното
решение е законосъобразно в частта, с която преписката е изпратена по
компетентност в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив за произнасяне по
възражението за изтекла погасителна давност. В случая възражение за погасяване
на задълженията по давност е наведено за пръв път в жалбата пред решаващия
орган, поради което правилно директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел, че не е
компетентен да се произнесе по него и е
изпратил преписката за произнасяне на компетентният административен орган. Едва
отказът на публичния изпълнител да приложи последиците от института на погасителната давност спрямо публичните
вземания, за принудителното събиране на които е било образувано изп.дело № 24150003526/ 2015г., подлежи на обжалване пред директора на
ТД на НАП – Пловдив. Поради това подадената до съда жалба в частта й, с която е
оспорено Решение № 116/ 30.05.2023г относно разпореденото изпращане на административната
преписка на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив за произнасяне по
възражението за изтекла погасителна давност, се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
В останалата
част жалбата се явява основателна.
Обжалваното
Решение № 116/ 30.05.2023г на директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта, с
която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С230024-022-0030385/ 03.05.2023г., издадено от А. А. на длъжност главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е постановено в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съображенията за това
са следните:
Процесното
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С230024-022-0030385/
03.05.2023г е издадено на основание чл.205 във вр. с
чл.195, ал.1-3 от ДОПК в хода на образуваното изпълнително производство, по
съобпражения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо вземане.
Съгласно
чл.195, ал.1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични
вземания, като чл.195, ал.2 определя, че обезпечение се извършва, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Според разписаното в чл. 195,
ал. 3, т. 2, предложение второ от ДОПК, обезпечението се извършва с
постановление на публичния изпълнител когато наложеното обезпечение не е
достатъчно след получаване на изпълнителното основание. Видовете обезпечителни мерки са изброени
изчерпателно и изрично в чл.198, ал.1 от ДОПК, сред които в т.1 – налагане на
възбрана върху недвижим имот. запор на движими вещи и вземания на длъжника.
Видно от
изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава,
когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има
за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на
длъжника. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на
публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от
законодателя обезпечителни мерки и при съблюдаване на залегналия в нормата на
чл.195, ал.7 ДОПК принцип – обезпеченията да съответстват на установените
вземания на държавата. В случая от представените по делото три броя
Постановления за отмяна на наложени обезпечителни мерки, издадени на
14.06.2023г., се установява, че към датата на постановяване на процесното ПНОМ
– 03.05.2023г., публичното вземане в
размер на 19021.77лв. е било обезпечено в достатъчна степен
с наложените възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в ***, с
данъчна оценка за съответната ид. част –
34913.20лв. и възбрана върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68970.502.301 по КККР, находящ се в ***, с данъчна оценка за съответната част
3124.35лв. Действително към настоящия момент тези обезпечителни мерки вече са
отменени от публичния изпълнител на основание чл.208, ал.1 от ДОПК, но към
датата на издаване на ПНОМ с изх.№
С230024-022-0030385/ 03.05.2023г тези обезпечения са съществували, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към
момента на издаване на акта. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
налагането на нова обезпечителна мярка -
два броя възбрани върху недвижимо имущество собственост на длъжника, е в
нарушение на изискването за съразмерност по чл.195, ал.7 от ДОПК, както и с
общия принцип по чл.6 от АПК, който определя, че административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Именно съблюдавайки принципа за съразмерност и справедливост публичният
изпълнител е следвало да извърши преценката си за разширяване
обхвата на наложеното обезпечение, като същото трябва да
е съответно на установеното задължение. В конкретния случай това не е сторено, тъй като с наложената нова обезпечителна мярка се
е стигнало до свръхобезпеченост на установените публични задължения - при налична пълна обезпеченост на задължението съгласно предходно издадени ПНОМ е наложена
възбрана и върху допълнителни недвижими имоти, като общата стойност на всички възбранени
имоти към 03.05.2023г. е възлизала на 109 566.14лв. /по данъчна оценка/. Същевременно
в ПНОМ липсват конкретни мотиви, от които да се направи
извод, че са налице основания да се затрудни или стане невъзможно събирането на
публичното вземане чрез продажба на възбранените вече недвижими имоти и именно
във връзка с това да е необходимо налагане на допълнителни обезпечителни мерки
за да се защитят и гарантират правата на държавата. Не са изложени и
никакви съображения за нуждата да се
наложи възбрана и върху двата посочени в ПНОМ недвижими имоти, при положение,
че стойността на който и да е от тях, определена по реда на чл.195, ал.6 ДОПК,
значително надвишава размера на публичните задължения, а общата данъчна
стойност на възбранените с процесното ПНОМ недвижими имоти възлиза на
71 528.59лв. при размер на установеното и изискуемо публично вземане по
изп.дело № 24150003526/ 2015г. към 03.05.2023г. - 19 021.77лв. Това не е
било съобразено от публичния изпълнител, како и от директора на ТД на НАП –
Пловдив, който неправилно е приел, че обжалваното Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 03.05.2023г. е законосъобразно. В случая е направено
свръх обезпечаване в нарушение на
изискванията на чл.195, ал.7 вр. ал.3, т.2 и ал.1от ДОПК. В този смисъл наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на
длъжника и противоречи на преследваната с обезпечението цел - да се предотврати
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно.
Относно
представеното в хода на съдебното дирене Постановление
за отмяна на обезпечителни мерки с изх.№
С230024-024-0041249/ 18.09.2023г., с което публичният изпълнител е отменил
възбраната, наложена с процесното ПНОМ изх.№
С230024-022-0030385/ 03.05.2023г. върху 3/8 ид.ч. от търговски обект /магазин/,
находящ се в ***, следва да се каже, че
съгласно чл 130 ал.2 от АПК никой друг орган не може да разреши
материално правен въпрос, поставен за разглеждане пред съда. В настоящия случай
публичният изпълнител, наложил обжалваната обезпечителна
мярка, е упражнил правомощията си по чл.208 ал.1
изречение второ от ДОПК – отмяна на възбраната, поради съществена
несъразмерност на обезпечителната мярка с размера на задължението, въпреки наличието на висящ съдебен спор относно законосъобразното налагане
на тази обезпечителна мярка. Ето защо с издаване на
посоченото постановление публичният изпълнител е осъществил недопустимо
изземване на поставения за разглеждане
пред съда материалноправен спор. Следва да се уточни, че упражненото в случая правомощие
по чл.208 ал.1 изречение второ от ДОПК не е идентично с правото на разпореждане
върху предмета на делото, което страните притежават и упражняват, чрез
оттегляне на административния акт или на жалбата. Правомощията за отмяна на
наложена обезпечителна мярка възниква за публичния изпълнител при изчерпателно
посочените в чл.208 от ДОПК предпоставки, една от които е установена служебно
несъразмерност, но само ако този въпрос не е предмет на съдебен контрол за
законосъобразност.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 116 от 30.05.2023г. на
директора на ТД на НАП-Пловдив в частта, в която е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№
С230024-022-0030385/ 03.05.2023г на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, следва да се отмени, като се
отмени и наложената с ПНОМ с изх.№ С230024-022-0030385/ 03.05.2023г обезпечителна мярка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
жалбата, а именно 155лв. от общо претендираните 310лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на А.С.А. с адрес: ***, Решение № 116/ 30.05.2023г на
Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта му, в която е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С230024-022-0030385/ 03.05.2023г на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложената с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С230024-022-0030385/ 03.05.2023г на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, възбрана върху следните недвижими имоти: 3/8 идеални части от
търговски обект /магазин/, находящ се в *** и търговски обект /магазин/,
находящ се в ***.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А. с адрес: ***, в останалата й част.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, ЕИК *********, гр.
София, бул.„Княз Дондуков“№52, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 155лв /сто петдесет и пет лева/ -
разноски по делото. .
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: