№ 544
гр. Варна, 19.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Диана В. Джамбазова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20223001000448 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Н. Й.К., чрез процесуален представител Е.А
О. против определение № 260002 от 29.03.2022 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. на
Окръжен съд – Търговище, с което на основание чл. 250 от ГПК е допълнено
определение № 260103 от 21.10.2021 г., постановено по същото дело, по искане на
жалбоподателя да му бъде предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК, като е
отказана такава.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Излагат се доводи за наличието на
предпоставките по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ. Навеждат се
оплаквания относно подсъдността и отказа да бъде конституирано трето лице помагач
в производството. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение.
Предвид характера на производството не е връчван препис от жалбата на
насрещната страна.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Окръжен съд – Търговище е бил сезиран с молба за предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 95, ал. 1 от ГПК, подадена от ответника по делото С.Н. Й.К.,
1
която е обсъдена с постановяване на определение № 260103 от 21.10.2021 г. по гр. д. №
21/2020 г. на Окръжен съд – Търговище. Съдът е посочил в мотивите си по подробно
изложени съображения, че не са налице визираните в закона предпоставки за
уважаване на така подадената молба, но е пропуснал да се произнесе по молбата като
откаже в диспозитива на съдебния акт предоставянето на правна помощ на ответника.
Депозирана е молба от С.Н. Й.К. с вх. № 262576/09.12.2021 г., с която се иска
от съда да допълни по реда на чл. 250 , ал. 1 от ГПК горепосоченото определение
относно оставянето на молбата за правна помощ без уважение, в условията на
алтернативност – да допусне поправка на очевидна фактическа грешка на основание
чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Съдът се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение
№ 260002 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 21/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, като е
допълнил определение № 260103 от 21.10.2021 г. по искането на ответника по чл. 95 от
ГПК и е отказал да му бъде предоставена правна помощ.
Безспорно се приема в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 250 от ГПК
намира приложение по аналогия и за постановените определения. В случая съдът е
разгледал подадената по реда на чл. 95 от ГПК молба за предоставяне на правна помощ
на ответника по делото, като е посочил, че не са налице предпоставките за това, по
подробно изложените мотиви в определение № 260002 от 29.03.2022 г. по гр. д. №
21/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, за което действително е пропуснал да се
произнесе в диспозитива. Постъпила е молба по чл. 250 от ГПК от С.Н. Й.К. и съдът е
допълнил горепосоченото определение с определение № 260002 от 29.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 21/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, с оглед на което
пропускът на съда да се произнесе в диспозитива, оставяйки молбата за правна помощ
без уважение, е отстранен.
Преценката за основателност на молбата за предоставяне на правна помощ
съдът прави въз основа на изискванията за това, визирани в нормата на чл. 23 вр. чл. 24
от ЗПП. В случая за да бъде предоставена безплатна правна помощ на молителя, той
трябва да попада в една от хипотезите на закона - да не разполага със средства за
заплащане на адвокат, да желае да има такъв и интересите на правосъдието да изискват
това. От данните по делото става ясно, че молителят работи като съдия в Софийски
районен съд. Следователно притежава висше юридическо образование и формира
доходи от трудовата си ангажираност, изключващи извод за невъзможност да си
ангажира адвокатска защита. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
може да му бъде оказана и безплатна адвокатска помощ. Ето защо настоящият състав
формира извод, че молителят не отговаря на изискванията за предоставяне на
безплатна правна помощ.
Само за пълнота наведените оплаквания относно подсъдността и отказа да бъде
2
конституирано трето лице помагач са неотносими към предмета на настоящото
производство, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
С оглед на гореизложеното, подадената от С.Н. Й.К. частна жалба срещу
определение № 260002 от 29.03.2022 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. на Окръжен
съд – Търговище, с което на основание чл. 250 от ГПК е допълнено определение №
260103 от 21.10.2021 г., постановено по същото дело, по искане на жалбоподателя да
му бъде предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК, като е отказана такава, е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на С.Н. Й.К., чрез процесуален
представител Е.А О., против определение № 260002 от 29.03.2022 г., постановено по
гр. д. № 21/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, с което на основание чл. 250 от ГПК е
допълнено определение № 260103 от 21.10.2021 г., постановено по същото дело, по
искане на жалбоподателя да му бъде предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК,
като е отказана такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3