О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№240
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 174/2019 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния й
представител П.О. ***, срещу определение № 19/11.01.2019 год по гр.д. №
242/2018 год на Окръжен съд Силистра, г.о., с което производството по делото е
прекратено. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният
жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Обжалвано е и определение № 85/22.02.2019 год, с което
първото е допълнено в частта за разноските и в полза на ответниците е присъдена
сумата 10 000 лв. На първо място жалбоподателят счита, че разноски не се
дължат поради липса на представени доказатества за действителното им
извършване, а евентуално – че сдъщите са в прекомерно голям размер.
Към настоящия казус приложими са разпоредбите на ЗОПДНПИ
(отм), на основание § 5, ал.1 от ЗПКПНПИ.
Съгласно чл. 21 от ЗОПДНПИ производство по този закон се
образува, когато след проверка може да се направи обосновано предположение, че
дадено имущество е незаконно придобито. Самата проверка като етап от
производството по отнемане започва с акт на директора на съответната
териториална дирекция на комисията въз основа на уведомление от органите по чл.
24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл. 22 и чл. 23 хипотези.
Разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) предвижда, че
проверката по чл. 21 продължава до една година и може да бъде продължена
еднократно с още 6 месеца по решение на комисията.
Правният въпрос, който се поставя и е обуславящ изхода на
спора е относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм).
Въпреки, че неспазването му не
е скрепено със санкция (както това е
направено в разпоредбата на чл. 74 ал.4 от ЗОПДНПИ), категорично определения
краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест
месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от категорията
на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение
323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което
е относимо към насткоящия казус, въпреки, че е постановено във връзка с
приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на
проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито
имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не
съществуват принципни различия.
По делото е установено че проверката за
установяване на незаконно придобито имущество е започнала по силата на Протокол
№ ТД 04 ВА/УВ-8190/10.06.2015 год. Преди изтичане на предвидения в закона
едногодишен срок, с Решение № 263/08.06.2016 год (представено с частната
жалба), той е бил удължен до 10.12.2016 год. Докладът, с който съгласно чл. 27
ал.5 от ЗОПДНПИ (отм) приключва проверката е изготвен на 12.07.2018 год, а на
01.08.2018 год е взето решение за внасяне на искане в съда за допускане на
обезпечителни мерки по бъдещия иск. Мотивираното искане е заведено на основание
решение № 840/17.10.2018 год. Следователно не са спазени законоустановените
срокове, които са преклузивни по своя характер и съставляват абсолютна
отлрицателна предпоставка за допустимост на иска.
По изложените мотиви обжалваното
определение № 19/11.01.2019 год по гр.д. № 242/2018 год на Окръжен
съд Силистра, г.о., с което е прекратено производството по делото, е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение частната жалба срещу определението по чл.
248 от ГПК съдът намира следното:
Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото.
Още с отговора на мотивираното искане ответницата е
направила искане за присъждане на разноскиш, като е представила договор за
правна защита и съдействие, сключен на 29.08.2018 год, по който е договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв.
Съгласно чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, и съразмерно с цената на иска, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 6639 лв. Съдът съобрази, че въпреки
големия обем доказателства, по делото не са провеждани открити съдебни
заседания, а делото е прекратено в закрито заседание след депозиране на
писмения отговор на ответницата. Поради това адвокатското възнаграждение следва
да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в наредбата, като за
горницата над него до пълния присъден размер, определението, постановено по
реда на чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 19/11.01.2019 год по гр.д. № 242/2018 год
на Окръжен съд Силистра, г.о., с което производството по делото е прекратено.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/22.02.2019
год по гр.д. № 242/2018 год на Окръжен съд Силистра, г.о., постановено по реда
на чл. 248 от ГПК в осъдителната му част за разноските до размер на 6639 лв и
го ОТМЕНЯ за горницата над него до пълния присъден размер от 10 000 лв.
Определението
подлежи на касационно обжалване в едноседмичен сроок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.