№ 175
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001001006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261207 от 02.08.2021г., постановено по т.д.№ 2425/2020г. по описа на
СГС Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл.79,ал.1
от ,предл. първо и чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 43 584,17лв., представляваща неплатената
разлика за индексирана цена на извършената транспортна дейност по градски автобусни
линии № 12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28, 29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от
общинската схема на Столична община през месец декември 2017г. по чл.5, ал.4, т.2 от
Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г., сключен между Столична община като
възложител и МТК Гроуп“ ООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху сумата
от 43 584,17лв.,считано от 07.12.2020г. до окончателното й плащане, и сумата от
12 808,90лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 43 584,17лв. за периода от
15.01.2018г. до 07.12.2020г. като е отхвърлен искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над
12 808,90лв. до предявеният размер от 12808,91лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Столична община с искане
същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят счита,че при тълкуване на клаузите на сключения
между страните договор съдът не е взел под внимание целта, за която е сключен договора –
извършване на обществени услуги за пътнически превоз и целите, които възложителя си е
поставил чрез възлагането на превоза и сключване на договора. Водещ при сключване на
1
такъв тип договори бил общественият интерес и възложителят имал за цел постигането на
максимално най-добрите условия за извършване на дейността. Поддържа,че клаузата на
чл.5,ал.4 от договора дава възможност да бъде направено мотивирано предложение от
страна на превозвача за промяна в цената на превоза, но счита че е необходимо да бъде
подписано писмено споразумение за това. Клаузата предвиждала две основания за
изменение на договора- при наличие на предпоставките на т.1 на ал.4 или на предпоставките
на т.2 от ал.4 на посочения текст на договора. Изпълнителят не можел да се позовава
едновременно и на двете хипотези по чл.5,ал.4 (съответно т.1 и т.2) като позоваването на
едната точка автоматично изключвало възможностите за позоваване на друга хипотеза.
Приемането на противното щяло да доведе до прекомерност на цената на услугата.
Неправилни били изводите на съда,че за м. декември 2017г. били налице
предпоставките на чл. 5,ал.4,т.2 от договора. При извършване на законосъобразна преценка
относно наличието на предпоставките по чл.5,ал.4,т.2 от процесния договор било
необходимо да се вземе предвид процентът на увеличение/намаление на средната цена за
смазочни материали през съответния процесен месец, като процентното
увеличение/намаление на цената на природния газ се изчислявала въз основа на решенията
КЕВР, а процентното увеличение/намаление на цената на ГСМ се изчислявала въз основа
на официални данни, предоставени от НСИ. Страната поддържа, че от заключението на
приетата по делото експертиза на вещото лице Р. С. се установявало, че не са налице
предпоставките на чл.5, ал.4, т.2 от договора между страните,тъй като процентното
увеличение на цената на природния газ към 01.12.2017г. спрямо 02.12.2016г. било 19,756%,
а цената на ГСМ била намалена с 2,719% . Предвид на това не било изпълнено условието да
е налице увеличение на цената на ГСМ с повече от 20%. Неприложими били
статистическите данни на НСИ за цените на природния газ, тъй като те се изчислявали като
средни претеглени цени за шестмесечие, но тези данни обхващали петмесечен период през
2016г., през който договорът въобще не бил сключен и шестмесечен период, в който
обществената услуга изобщо не била изпълнявана. Неправилни били изводите на съда, че
промяната в цената била свързана с датата на сключване на договора, а не с датата, на която
е започнало изпълнението му.
Въззиваемата страна „МТК Гроуп“ ООД е подала отговор на жалбата, с който я
оспорва. Счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Във връзка с искането на жалбоподателя тълкуването на договора да бъде
извършено при съобразяване с обществения интерес се акцентира върху съдържанието на
чл.20 от ЗЗД съгласно който требва да бъде търсена общата воля на страните, а не само на
едната от тях и че правоотношението е такова,при което има равнопоставеност между
страните, а не положение на власт и подчинение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:
Предявените искове са правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С подадената искова молба МТК Гроуп“ ООД е заявила претенция за осъждане на
2
Столична община да заплати сумата от 43 584,17лв., представляваща неплатената разлика
за индексирана цена на извършената транспортна дейност по градски автобусни линии №
12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28, 29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на
Столична община през месец декември 2017г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-
1196/ 02.12.2016г., сключен между страните по делото.
Ищецът твърди, че е с този договор е поел задължението да осъществява автобусни
превози по посочените линии на градския транспорт,а ответникът- да заплаща
възнаграждение съобразно изминатия пробег. Съгласно чл.5,ал.1 Столична община се е
задължила да заплаща цена в размер на 3лв. за километър пробег. Плащането следвала да
бъде извършвано ежемесечно като 30% от същото се дължало авансово – до 15 число на
текущия месец, а останалата част – до 14 число на следващия месец. В чл.5,ал.4 били
договорени възможности за промяна на цената на извършвания превоз за при определени
условия. В т.2 е предвидено, че това може да стане при промяна на цената на ГСМ с повече
от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цента на към датата на подписване на договора.
Тъй като автобусите,с който се извършва превоза използват като гориво метан, то следвало
да бъде взета предвид цената на природния газ съгласно решенията на КЕВР. Към датата на
подписване на договора същата била 286,60лв. за 1000 куб.м., а с решение № Ц-
22/29.09.2017г. същата била променена на 343,22лв. Същата действала за исковия период. С
оглед на това обстоятелство ищецът счита, че е осъществена хипотезата на чл.5,ал.4,т.2 от
договора и цената за километър пробег автоматично се е увеличила с 2,5% и е станала
3,075лв. без ДДС и 3,69 лв. с ДДС. Ответникът заплатил възнаграждение за м.декември
2017г. ,базирано на първоначалната цена. Оставала дължима разликата от 43 584,17лв.
Ищецът твърди, че е поискал от ответната страна актуализиране на цената по
договора през процесния период, но било отказано провеждането на преговори по този
въпрос. При това положение тази страна счита, че цената се е увеличила автоматично с
посочения по-горе процент, а клаузата, която предвиждала задължително подписване на
споразумение визирала случаите, при които процентът трябва да бъде различен - съответно
по-висок или по-нисък.
Ответната страна Столична община е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че процесният договор е влязъл в сила, считано от датата на
въвеждане в експлоатация на първата линия и това е 26.07.2017г. Освен това в клаузата на
чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната техническа грешка при определяне на началната
дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните материали, като това
следвало да не е датата на подписване на договора- 02.12.2016 г., а тази на влизането му в
сила- след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила определение за
прекратяване на водено между страните административно дело, или най-рано - датата на
въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, която беше посочена по- горе.
Счита, че страните всъщност са придали значение именно на дата на влизане в сила на
договора между страните предвид съдържанието на чл.3 от същия и именно тя била
релевантният момент, от който се брояли всички срокове, включително и този по чл.5,ал.4.
3
Изтъква, че договорът е сключен чрез конкурс съгласно редакцията на чл.19,ал.1 от
Закона за автомобилните превози към онзи момент като условията за провеждането му
носели най-общите характеристики на обществените поръчки и най- важният критерий бил
този за най-ниската предложена цена. Предвидените възможности за промяната й били само
при настъпване и доказването на обективните обстоятелства, които обуславят такава
промяна. Възнаграждението на изпълнителя по договора можело да бъде актуализирано
само след провеждането на преговори. Моли се съдът да приеме,че определената в чл.5,ал.1
от договора цена можело да бъде променяна само веднъж при настъпване на
предпоставките на чл.5,ал.4,т.2 от договора ,а не при всяка промяна на цената на ГСМ с
повече от 20%.
Развити са съображения,че изпълнителят не може да се позовава едновременно на
клаузите на чл.5,ал.4 ,т .1 от договора и на чл.5, ал.4, т.2 от същия, а позоваването на едната
хипотеза автоматично изключвало приложението на другата.
Ако все пак съдът приеме, че са налице предпоставките за промяна в цената по
договора, то се поддържа,че това трябва да стане,считано от датата на въвеждане в
експлоатация на първата автобусна линия- 26.07.2017г. Освен това икономическата логика
предпоставяла увеличението, при наличието на изискуемите предпоставки, да намери израз
в цената за следващия период и поради това, ако има изменение на стойностите през месец
декември, то трябвало да се отрази на цената през месец януари.
При условията на алтернативност се моли, ако съдът приеме за обосновано, че
базовият период за изменение на цената е от сключване на договора –м.12.2016г. ,то при
определяне на реалния и справедлив процент, с който следва да се повиши определената
по договора базова цена, да се използват данните на НСИ. Ако пък съдът приеме,че цената
на ГСМ е обвързана с решението на КЕВР за промяна на цената на природния газ, а не на
НСИ, то съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, следвало да се съобрази дали
ищецът е закупувал природния газ (метан) по цената за природен газ (метан) за клиенти,
присъединени към газопреносната мрежа, определена от КЕВР, или по друга цена. Ако се
закупува природен газ (метан) по цена на КЕВР, преценката за изменението следвало да се
прави според съответните решения на КЕВР, като се съобрази, че КЕВР определя цената по
два начина - за 1000 nm3 и MWh, така че за да има съпоставимост и следвало да се изхожда
от тази от двете цени, по която доставеният природен газ е фактуриран и заплащан от
превозвача
Оспорен е и искът за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Моли се съдът да
отхвърли същия и освен това заявява, че лихва не се дължи върху частта от
възнаграждението, формирана от стойността на дължимия ДДС.
С допълнителната искова молба предявените искове се поддържат. Оспорват се
възраженията, направени от ответника. Заявява се, че конкурсът, въз основа на който е
сключен процесния договор, е проведен през 2008 г., а самият договор е подписан едва през
месец декември 2016 г. Предложената от ищеца офертна цена е била 3,56 лева без ДДС за
километър пробег, но цената е намалена на 3 лева в резултат на административен натиск от
4
ответника. Сочи, че дори индексираната цена от 3,07 лева е с 0,50 лева по-ниска от тази, с
която е спечелен конкурсът.
Във връзка с възражението на ответника, че договорът не предвижда автоматична
актуализация на цената съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия, се изтъква, че обективно
настъпилата промяна в цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на
подписване на договора е основание за актуализация на възнаграждението. На грешка в
договора се дължало обвързването на тази клауза с данните от НСИ, тъй като този институт
не разполагал с такава статистика. Оспорва се начинът на изчисляване на цената от
ответника, включително посочения начален период – м. юли 2017 г. и включения период на
преговори.
Уточнява,че към датата на сключване на процесния договор – 02.12.2016 г. цената на
природния газ е била в размер на 266,87 лева за 1000 nm³ без акциз и ДДС съгласно Решение
№ Ц-35/ 30.09.2016 г. на КЕВР. Първоначално посочената цена от 286,60 лева включвала и
цена за пренос на природния газ през газопреносната врежа, която не е релевантна.
Преносът не бил включен в посочената цена към месец декември 2017 г. от 343,22 лева за
1000 nm³ без акциз и ДДС, съгласно Решение № Ц-22/ 29.09.2017 г. на КЕВР.
Ищецът оспорва възражението на ответника, че не се дължи законна лихва върху
ДДС, а само върху данъчната основа.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и
оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, направени в
допълнителната искова молба.
По доказателствата: От представения Договор за извършване на обществен превоз
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. се установява,че страните са се договорили „МТК Гроуп“
ООД да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20,
21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема
на Столична община, със срок на действие на договора от 8 години. Съгласно чл.5, ал.1 от
договора Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз
възнаграждение в размер на 3лв. на километър без ДДС. Постигнато е съгласие
възнаграждението да е платимо на две вноски - 30 % авансово до 15 число на текущия месец
и останалата част – до 14 то число на следващия месец въз основа на действително
извършения пробег километри. Съгласно чл.5, ал.4, т.2 страните са договорили механизъм за
промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-
смазочните материали/ГСМ/ след датата на подписване на договора. За да е налице
актуализация е необходимо промяната на цената на ГСМ да е повече от 20% съгласно
данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване
на договора. При настъпването на това условие страните по договора са се задължили да
проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на
километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При
непостигане на съгласие при преговорите, е договорено, че възнаграждението за километър
маршрутен пробег се променя с 2,5%. Съгласно чл.5, ал.4, т.3 от договора при настъпване на
условието за актуализация на цената, всяка от страните има право да направи на другата
страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в
срок до 7 дни от датата на получаване на мотивирано писмено предложение и да завършат в
срок до 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие, обективирано
в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.
5
По делото е представено като доказателство Решение № Ц-35/30.09.2016г. на КЕВР,
от което е видно, че към датата на подписване на процесния договор за обществен превоз-
02.12.2016г., цената на природния газ, определена от КЕВР за четвъртото тримесечие на
2016г. е в размер на 286,60 лева за 1000 nm3 без акциз и ДДС при включена цена на пренос.
От самото решение е видно без цената на пренос цената е 266,87лв за 1000 nm3. С Решение
№ Ц-16/01.07.2017г. на КЕВР (представено като доказателство от ищеца) цената на
природния газ е променена на 370,21 лева за 1000 nm3 без акциз и ДДС . От съдържанието
на самото решение е видно,че цената без включена компонента за пренос е 343,22лв./ 1000
nm3. Тази цена е такава на входа на газопреносната мрежа.
От съвпадащите изявления на страните става ясно,че до приключване на устните
състезания пред първата инстанция между тях не е била проведена процедурата предвидена
в договора за индексиране на цената. Ищецът застъпва тезата, че такава процедура е
необходима само ако повишаването на цената е различно от предвиденото в договора, а
посочената индексация настъпвала автоматично. Същият обаче е поканил възложителя да
бъдат проведени такива преговори /Видно от приложените предложения вх. № 8504/СОА17-
КЦ01-23361/28.09.2017г, вх. № 8668/СОА17-КЦ01-24610/10.10.2017г. и вх. № 9568/СОА17-
КЦ01-31941/21.12.2017г./ като няма доказателства последният н да е отговорил на
отправените покани.
От представеното от ищеца писмо от НСИ с изх. № УП-7011/07.12.2017 г., че отдел
“Сметки в околната среда и енергетиката” на НСИ не разполага с информация за цената на
природен газ, утвърдена за “Булгаргаз” ЕАД. В писмо с изх. № УП-1210/02.04.2021 г. на
НСИ е посочено,че НСИ осъществява наблюдение на цените на природния газ до крайни
небитови клиенти и отчита същите два пъти годишно. Резултат от тези наблюдения е
включен в Националната статистическа програма . по делото е налична разпечатка от
същата от сайта на НСИ. Видно от нея е налице увеличение на цената на природния газ за
второто шестмесечие на 2017г. спрямо второто шестмесечие за 2016г. и това увеличение е
повече от 20%.в същия смисъл.
Представено е от ищеца и писмо от “Булгаргаз” ЕАД с рег. № 26-00-2406/1 от
19.12.2018 г., в което е посочена цената на природния газ по решението на КЕВР от
30.09.2016 г. като същата е в размер на 286,60 лева/хм³ или 30,80 лева/MWh(без акциз и
ДДС), както и че по Решение № Ц-14 от 28.09.2018 г. на КЕВР цената е в размер на 456,65
лева/хм³ или 43,28 лева/MWh (без акциз и ДДС).
По делото са приложени издадените от ищеца фактури № **********/14.12.2017 г., с
която е осчетоводен аванс за м. 12.2017 г., на стойност от 509 708,34 лева с ДДС и №
**********/12.01.2018 г., на стойност 1 233 658,27 лева с ДДС, с основание – пакет наети
линии пробег м. 12.2017 г., за общо 484 268,500 км, както и фактура №
**********/29.12.2017 г., издадена от “Столичен автотранспорт” ЕАД,
поделение “Малашевци”, на „МТК Гроуп“ ООД за доставка на газ съгласно фактура №
**********/07.12.2017г.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
6
изготвена от вещото лице Р. Р. С., изчисленият процент на увеличение на цената на
природния газ към 01.12.2017 г. (343,22 лева) спрямо цената, действаща към 01.12.2016г.
(286,60 лева) съобразно приложените решения на КЕВР е 19,756%. Предвид данните от НСИ
средната цена за смазочни материали (моторно масло) през м. 12.2017 г. спрямо средната
цена за м. 12.2016 г. е намалена с 2,719%.
Вещото лице е изчислило индексираната цена с 2,5% за 1 километър пробег на 3,075
лева без ДДС или 3,69 лева с ДДС. Получената разлика, представляваща размера на
индексацията от 2,5% над базовата цена от 3,60 лева с ДДС по договора за фактурираните
484 268,50 км пробег за м. 12.2017 г. е 43 584,17 лева.
При извършената проверка в счетоводствата на страните е констатирано,че сумите
по издадените и описани по-горе фактури са заплатени. Не е установено да има плащане на
допълнително възнаграждение от 43 584,17лв.
Проверени са фактурите за закупуване на природен газ от ищеца като експертът е
установил,че за периода м.08.м.10.2017г. тя е 370,21лв. без ДДС,а с ДДС-444,25лв. ,а за
м.11-2017г.-м.01.2018г. – 343,22лв. без ДДС и 411,86лв. с ДДС.
Вещото лице посочва по предоставени данни от НСИ средните цени на метана (за 1
кг) без ДДС за периода м. 12.2016 г. – м. 01.2018 г. и по данни от КЕВР цените на
природния газ (за 1000 куб. нанометра) без ДДС за същия период.
По делото е допусната и допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. От същата
става ясно, че през второто шестмесечие на 2017г. цените на природния газ за крайни
небитови потребители по групи в НСИ са се увеличили с над 30%, като за отделните групи
потребители, увеличението е в различен размер, но над 30% за всяка група. Изчисленият
среден процент на изменение на цените за всички групи е в размер на 33,65%. Изчислението
е на база на цени за природен газ за крайни небитови потребители без всякакви данъци,
такси и ДДС. Средният процент на изменение на цените за всички групи е в размер
на 32,24%. Изчислението е на база на цени за природен газ за крайни небитови потребители
без ДДС и други възстановими данъци и такси.
Определен е размерът на мораторната лихва върху сумата 43584,17 лева за периода от
15.01.2018 г. до 07.12.2020 г., включващ 1 058 дни, а именно - 12 808,90 лв.
Пред въззивната инстанция са представени нови писмени доказателства. Това са
споразумение №СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021г. за уреждане на отношенията между
страните , касаещи Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г., сключен между Столична
община като възложител и МТК Гроуп“ ООД като изпълнител, решения на СОС, въз
основа на които е сключено споразумението, фактури и доказателства за заплащане на
сумата от 1 164 447,47лв. за заплащане на инфлация на основание чл.5,ал.4,т.1 от договора.
От тези доказателства се установява, че преди приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция между страните са проведени преговори и е постигнато
съгласие за индексиране на цената за километър пробег по процесния договор на
основание чл.5,ал.4,т.1 от същия, както и че сумата за договорената индексация е заплатена
7
от възложителя.
При така установената фактическа обстановка съдът с оглед правомощията се по
чл.269 от ГПК от правна страна приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в
рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез
твърдените от ищеца факти и обстоятелства право. Същото е правилно и съдът на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед направените оплаквания във въззивната жалба следва да бъде добавено
следното:
Основният спорен въпрос по делото е дали са налице предпоставките уговорената
цена за километър пробег да бъде увеличена на основание чл.5,ал.4,т.2 от договора и дали
предвидените в чл.5,ал.4,т.1 и чл.5,ал.4,т.2 от договора основания за увеличаване на цената
могат да се прилагат кумулативно или ако цената бъде увеличена поради осъществяване на
условията по едното от тях, то не може да се иска увеличение на второто основание.
В предмета на първия спорен въпрос се включва и изясняването на обстоятелството
спрямо кой момент следва да се преценява увеличението на цената на ГСМ- дали датата на
подписване на договора или тази, на която е започнало неговото изпълнение.
Настоящият състав намира, че с оглед редакцията на текста на чл.5,ал.4 от договора
,а именно че „цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на
този договор, се променя когато: ...“ не може да бъде прието, че се има предвид,че
предпоставките за промяна на тази цена следва да се преценяват съобразно момента, в който
е започнало изпълнението на договора. Формулировката е ясна и съдържанието на други
клаузи в договора не навежда на извод, че е страните са имали предвид нещо различно от
записаното. Необходимо е да се отбележи,че в текста на договора страните са използвали и
други понятия като „дата на въвеждане в експлоатация на първата линия“ и „дата на влизане
в сила“ , но за този случай изрично е посочено, че отправният момент, с който се извършва
сравнението е този на подписване на договора. Това съответства и на икономическата
логика,тъй като именно към датата на подписване на договора страните са могли да отчетат
актуалните икономически условия и на тяхна база да формират съгласие за посоченото в
договора възнаграждение.
От приетата по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза се
установява, че са налице предпоставките на чл.5,ал.4,т.2 от договора за увеличаване на
цената на километър пробег- спрямо данните на НСИ да има увлечение на ГСМ с повече от
20% /в случая увеличението е средно с 33,65%/ . Настоящият състав намира,че с оглед на
това обстоятелство предпоставките за промяна на цената на километър пробег е налице.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че промяната в цената не настъпва
автоматично, а е необходимо да бъде подписано писмено споразумение за това.
Съдържанието на чл.5,ал.1 не предвижда като условие за промяна на цената провеждането
на преговори. Напротив - посочено е, че „цената на километър маршрутен пробег се променя
8
когато :“ и са изброени хипотезите, при които тази промяна се осъществява. Точка 3 от
посочената алинея предвижда възможност за проговори, но не и задължение за
провеждането им и изрично регламентира хипотезата, при която не се постигнато съгласие,
а именно – настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.
В случая от представените писмени доказателства (приложените към исковата молба
предложения, отправени до Столична община) се установява, че ищцовото дружество е
инициирало провеждане на преговори, но няма данни предложението му да е била прието.
Това означава, че на практика липсва съгласие за промяна на цената и настъпва последицата
на изр.последно от чл.5,ал.4, т.3 от договора.
Следва да се посочи също, че в останалата част от договора не е предвидена
задължителна процедура или срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената
на ГСМ. Това води до извода, че съобразно волята на страните за да настъпи промяната в
условията на договора допълнително споразумение не е необходимо.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че при
тълкуването на договора първоинстанционният съд не е отчел, че то следва да се извърши в
съответствие и изцяло в защита на обществения интерес, като водещ при сключването на
този вид договори. Макар договорът да е сключен след провеждане на конкурс (с оглед
гарантирането на правилното разходване на публичния ресурс), това не изключва
установената в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето. Изразената от страните воля ги
обвързва, доколкото не противоречи на императивни норми на закона, каквото
противоречие настоящият състав не установи. Следва да се посочи също, че ищцовото
дружеството е търговец и водещо за същия е формирането на печалба от дейността му. Тази
цел не е несъвместима с обществената значимост на дейността за извършване на обществен
превоз и съблюдаването на обществения интерес не може да доведе до това превозвачът да
бъде задължен да извършва превоза частично завоя сметка или при липса на каквато и да
било печалба.
По отношение на оплакването, че изпълнителят не може да се позовава едновременно
на клаузите на чл.5,ал.4 ,т.1 и чл.5,ал.4,т.2 от договора: настоящата инстанция счита, че
същото е неоснователно. При тълкуване на договора, съдът следва да изхожда от
действителната воля на страните, която се извежда както от конкретните формулировка на
клаузите в същия, така и от общото съдържание на договора, неговата цел, обичаите в
практиката и добросъвестността. В случая двата различни критерия за увеличение на цената
са формулирани в две различни точки на текста на договора като липсва уговорка,че при
извършване на индексация по единия текст, не следва да се извършва индексация по
другия. Не може да се приеме и че прилагането на двата критерия ще доведе до
прекомерност на цената. От представеното по делото писмо изх.№УП-5267/20.12.202г. на
НСИ се установява, че в инфлационния индекс, който се определя ежемесечно се вземат
предвид само цените на стоките и услугите /включително ГСМ/ за домакинствата за лично /
непроизводствено/ потребление, а не тези за небитовите потребители. Това означава, че
цената на природния газ за небитовите потребите не е включена в него и няма основание да
9
се приеме, че с постигането на представеното пред настоящата инстанция споразумение за
компенсиране на цената по реда на чл.5,ал.4,т.1 от договора изпълнителят вече е
компенсиран изцяло за изменението на икономическите условия в страната.
С оглед на височко изложено предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата
от 43 584,17лв., представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената
транспортна дейност по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28,
29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на Столична община през месец декември
2017г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г. се явява основателен.
първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което решението в тази му
част следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода от
15.01.2018г. до 07.12.2020г.: Както беше посочено по-горе заплащането на извършената по
договора работа е следвало да става ежемесечно като 30% от сумата е била дължима
авансово,а в последствие- до 14 число на п следващия месец се извършва изравняване на
възнаграждението съобразно отчетените реални километри пробег. Това означава, че
възложителят по договора е в забава, считано от 15.01. 2018г.,както е предявен искът, до
подаване на исковата молба и искът е доказан по отношение на периода, а с оглед
заключението на съдебно -икономическата експертиза и за сумата от 12808,90лв.
Първоинстанционното решение е в същия смисъл и следва да бъде потвърдено и в тази му
част.
За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни оплакванията,че лихва не следва
да се начислява върху ДДС. В случая се касае за парично задължение, което включва в себе
си главница- доп. възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от договора и дължим ДДС,който е част
от стойността на сделката и е платимо от възложителя заедно с останалата част от цената. За
същото възложителя отговора както и за останалата част от него. Ето защо върху него се
дължи законна лихва при допусната забава.
С оглед изхода на делото на „МТК Гроуп“ ООД следва да се присъдят направените
по делото разноски,които са в размер на 2220 лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261207 от 02.08.2021г., постановено по т.д.№
2425/2020г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на „МТК Гроуп“
ООД, ЕИК ********* сумата от 2220 лв. разноски,направени в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България
10
при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11