№ 205
гр. Пазарджик, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20215200100508 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“ № 55,
ЕКСПО 2000, чрез юрисконсулт Д.И., срещу Н. ЦВ. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. ***, за заплащане на сумата в общ размер от 39 011.07 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит
№ 1811282456052536 от 30.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
02.03.2020 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и
30 лева, представляващи разноски за уведомяване за предсрочната изискуемост, на
основание по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 02.03.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника пред РС – Панагюрище, което е
препратено на РС - София (СРС) по компетентност на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
от ГПК, като е образувано ч. гр. д. № 14653/2020 г. Съдът отхвърля заявлението за
сумата от 39 011.07 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № 1811282456052536 от 30.11.2018 г., ведно със законната
лихва и 30 лева разноски. Разпореждането в отхвърлителната част е било обжалвано,
но потвърдено от Софийски градски съд (СГС). След това ищецът е поискал СРС
изрично да му даде указания за подаване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3, вр.
ал. 3 и 4 от ГПК, но с разпореждане от 04.06.2021 г. съдът оставя същото без уважение,
доколкото нямало подадено възражение срещу заповедта. Твърди се, че по силата на
договора от 30.11.2018 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 42 636
1
лева, напълно усвоен на същата дата. Срокът за погасяването му е 15.12.2028 г. Сочи
се, че ответникът е изпаднал в забава досежно изплащането на 11 бр. погасителни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати от 15.03.2019 г. до
15.01.2020 г. С оглед на това, до длъжника е изпратено уведомително писмо на
основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, считано от ЧСИ за редовно връчено чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Сочи се съдебна практика. Ищецът счита, че от
04.02.2020 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Аргументира се, че е
допустимо настъпване на предсрочната изискуемост и в исковото производство, когато
изявлението на банката е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като прилжение към нея, съгласно решения по т. д. № 2891/19 г. II т. о. и по
т. д. № 16/19 г. II т. о. Сочи се, че при настъпване на предсрочна изискуемост дължими
са непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включващи възнаградителни
лихви и такси, съгласно решение по т. д. № 610/11 г., II т. о. Моли за уважаване на иска
с присъждане на всички направени по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. ЦВ. Г., чрез назначения му особен
представител адв. Г. от АК – Пазарджик, е подал отговор на исковата молба. Приема
се, че исковете са допустими, а по основателността се заявява, че ще се вземе
становище след събиране на доказателствата по делото и в частност след изслушване
заключението по ССчЕ. Не се оспорва, че ответникът е кредитополучател по силата на
договора за потребителски кредит от 30.11.2018 г. и че е налице забава по отношение
на погасителни вноски по кредита.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
От приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 14653/2020 г. на СРС се
установява, че с влязло в сила на 30.11.2020 г. разпореждане от 28.04.2020 г. частично e
отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу ответника за сумата от 39 011.07 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски кредит № 1811282456052536 от 30.11.2018 г. и
за сумата от 30 лева - разноски за уведомяването на длъжника от ЧСИ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 02.03.2020 г. (след
поправка на очевидна фактическа грешка) до окончателното плащане, поради което е
налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск
срещу длъжника. Заповедният съд е отказал да даде указания за предявяване на
осъдителен иск в частта, с която е отказано издаване на заповед, приемайки, че срещу
нея няма подадено възражение (което би било безпредметно, доколкото изобщо липсва
издадена заповед, която да се оспорва). Съответно издадената заповед за незабавно
изпълнение е влязла в сила - чл. 416, ал. 1 от ГПК. На това основание, настоящият
2
съдебен състав приема, че ищецът не може да търпи негативни правни последици от
липсата на указания от заповедния съд по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради
което счита искът за подаден в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От фактическа страна съдът приема следното:
На 30.11.2018 г. страните по делото сключват договор за потребителски кредит
№ 1811282456052536, по силата на който ищецът предоставя на ответника кредит в
размер на 42 636 лева за финансиране на кредит и потребителски нужди. Срокът за
връщане на кредита е до 15.12.2028 г., като за ползването му кредитополучателят
дължи годишна лихва, уговорена в чл. 4 от договора. Съгласно чл. 5.2, кредитът е
предвиден да бъде погасен на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число
на съответния месец, считано от 15.01.2019 г. до 15.12.2028 г., включващи и дължимата
лихва, съгласно чл. 4.1, съответно чл. 4.2. В чл. 9.2 страните са се съгласили в случаи
на неизпълнение, дефинирани в чл. 8 (и в частност чл. 8.1 - просрочие в плащането на
която и да е вноска по кредита с повече от 31 дни от съответния падеж), банката да има
право едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички
усвоени и непогасени суми, начислена лихва и комисионни за предсрочно и незабавно
изискуеми. В договора е посочен постоянният адрес на кредитополучателя в гр. П., ул.
***, който се сочи и за настоящ адрес, както и за адрес за кореспонденция с банката. В
чл. 6.2 е предвидено, че при настъпване на промяна в гражданство, жителство, адрес
и/или състояние на кредитополучателя, същият е длъжен в писмена форма в
едноседмичен срок от настъпване на съответната промяна да информира банката
писмено, като при неизпълнение, изпратеното от банката уведомление до
първоначално посочения в договора адрес ще се счита за редовно направено. В чл. 11.8
е уговорено, че всички уведомления и изявление във връзка с договора трябва да бъдат
направени в писмена форма. Добавено е, че същите ще се считат за получени от
кредитополучателя, ако достигнат до адреса за кореспонденция, посочен в договора
или до адреса, посочен в уведомлението за промяна на същия.
По делото е прието уведомление от ищеца изх. № ИЗХ-001-79446/04.10.2019 г.
до кредитополучателя Г. за обявяване на предсрочната изискуемост на всички
дължими (подробно описани) по договора за банков кредит от 30.11.2018 г. суми,
поради просрочие в плащането на дължими вноски по главницата и лихвата за периода
от 14.03.2019 г. до 04.10.2019 г.
С протокол от 04.02.2020 г. на ЧСИ Георги Тарльовски, рег. № 882 от КЧСИ, е
удостоверено връчването на гореописаното уведомление на длъжника Г., чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 18.01.2020 г. и след
изтекъл двуседмичен срок на 03.02.2020 г. /първи присъствен ден/, като е описана
подробната хронология. След справки в НБД „Население“, съдебният изпълнител е
установил, че адресатът е с постоянен адрес в гр. П., ул. *** и от 21.01.2013 г. с
3
настоящ адрес в гр. С., ***. На постоянния адрес ЧСИ лично е разговарял с бащата на
ответника, и му било заявено, че Н.Г. не пребивава на адреса от около година и „най-
вероятно“ е в чужбина, както и че двамата са в лоши отношения и не контактуват.
Заявено му било още, че преди години синът му бил студент в гр. С. и вероятно
оттогава му е адресната регистрация там. Направена е била и справка по месторабота
на длъжника, но е установено, че трудовият договор е прекратен на 06.12.2019 г. В
крайна сметка съдебният изпълнител залепил уведомление на входната врата на
постоянния адрес в гр. П., като съдът счита, че поради това, че длъжникът не живее на
адреса, ЧСИ не е следвало да го търси най-малко с три посещения в рамките на месец,
съгласно чл. 47, ал. 1, изр. in fine ГПК.
По делото са представени още: фактура на ЧСИ за осъщественото връчване на
документи на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ в размер на 60 лева с ДДС по два
договора за кредит (по процесния договор от 30.11.2018 г. сумата е 30 лева с ДДС) и
платежно нареждане за изплащането им от ищеца на ЧСИ Тарльовски.
От изготвеното по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза,
прието от съда като компетентно изготвено и обосновано, неоспорено от страните, се
установява следното:
Отпуснатият кредит от 42 636 лева е изцяло усвоен от кредитополучателя Г. на
датата на сключване на договора за кредит, а именно 30.11.2018 г. Предвидено е
същият да се погаси на 120 погасителни месечни анюитетни вноски, всяка една в
размер на 456.40 лева, с падеж 15-то число на месеца, включваща главница, договорна
лихва и месечна такса обслужване от 4.90 лева съгласно чл. 5.3 от договора.
Установено е, че има забавяне в плащанията от длъжника по първа и втора месечна
анюитетна вноска, които са напълно издължени. Третата погасителна вноска е
частично погасена, а всички останали по погасителен план вноски са дължими. Или,
погасени са общо 1 062.06 лв., включващи главница (649 лв.), договорна лихва (409.44
лв.) и обезщетение за забава (3.62 лв.), респ. остава дължима главница от 41 987 лева.
Вещото лице е посочило и дължимата до датата на изготвяне на заключението
падежирала главница, непогасена от длъжника, общо в размер на 10 865.86 лева.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 415, ал. 3 от ГПК (ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искът по чл. 415, ал.
1, т. 1 и 2 от ГПК (при издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение)
е установителен, а по т. 3 (когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение) –
осъдителен. Както при предявен установителен иск, така и при предявен осъдителен
иск по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК съдът следва да установи дължимите суми,
включени в общия заявен размер и период на предявените искови претенции, като при
осъдителния иск следва да постанови осъдителен диспозитив. Съобразно чл. 422, ал. 1
4
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК
момент не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се
установява само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо –
приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. Изложеното
е относимо, както към установителния, така и към осъдителния иск.
В случая ищецът се позовава на сключен на 30.11.2018 г. договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът предоставя на ответника сумата от
42 636 лв., като твърди настъпила предсрочна изискуемост, поради допусната забава в
плащанията на няколко месечни погасителни вноски.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ и това волеизявление да достигне до
кредитополучателя. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Във
всички случаи писменото волеизявление на банката следва да е достигнало до
длъжника – кредитополучател. Редовността на връчването на уведомително писмо на
банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставена в зависимост
от избрания от кредитора начин за уведомяване.
От събраните доказателства се установява, че кредитът от 42 636 лева е
предоставен на ответника на 30.11.2018 г. Няма спор, че длъжникът е изплатил само
първите две месечни погасителни вноски изцяло, макар и със забава, а третата вноска,
с падеж 15.03.2019 г., само частично. След това не е правено погашение по кредита. От
това следва, че е налице обективната предпоставка, обуславяща предсрочната
изискуемост на кредита, а именно: неизпълнение на договора, съгласно чл. 9.2 от
същия, поради просрочие в плащането на вноски по кредита с повече от 31 дни от
съответния падеж.
В тази хипотеза банката има право едностранно с писмено уведомление до
кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно и незабавно изискуем. Относно
субективната предпоставка – нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока му, съдът приема следното:
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. Допустимо е в договора
между тях да са уредени способи за връчване на кореспонденция, както и да се
предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата
5
страна, без фактически същото да е получено, т. нар. фингирано връчване.
Установява се, че кредиторът е избрал да връчи уведомлението на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост на кредита по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, според
който ЧСИ може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по
граждански дела. Съгласно чл. 43 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да
възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и
книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК.
В разглеждания казус, уведомлението до длъжника е връчено чрез залепване на
същото по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК лично от ЧСИ Тарльовски.
За да се установи редовността на връчването следва да се съобрази следното:
Адресатът Н.Г. е имал два регистрирани адреса - постоянен в гр. П. и настоящ в
гр. С.. В този случай предимство принципно следва да се даде на настоящия адрес,
според правилото на чл. 38, ал. 5 от ГПК. Тоест, ЧСИ е трябвало да проведе
процедурата по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК на адреса в гр. С., а не на постоянния адрес
в гр. П.. De facto обаче, неспазвайки разпоредбите на ГПК, съдебният изпълнител е
приложил правилно уговорките по договора за кредит, доколкото в същия
кредитополучателят не е посочвал (регистрирания още към 2013 г.) настоящ адрес в гр.
С., а за постоянен, настоящ и адрес за кореспонденция е посочил единствено адреса си
в гр. П., ул. ***.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са
ги сключили. Според чл. 6.2 от договора за кредит, при промяна на адреса си,
кредитополучателят е следвало да уведоми писмено банката за настъпилата промяна в
в едноседмичен срок от настъпване на това обстоятелство. При неизпълнение на това
задължение, всички уведомления се считат за получени от него при достигането им до
адреса за кореспонденция, посочен в договора - така чл. 11.8 от същия договор. След
като кредитополучателят не живее фактически на посочения адрес за кореспонденция
в гр. П., ул. ***, а на друг адрес /в страната или чужбина/, то същият е следвало да
уведоми банката /писмено/ за новия си адрес в едноседмичен срок от промяната, което
в случая не се установява по делото. Неизпълнението на това задължение, води до
прилагане на разпоредбата на чл. 6.2 вр. чл. 11.8 за фингирано връчване на съобщения
до адресата, и в частност - на процесното уведомление до длъжника, като уговорените
предпоставки не нарушават принципите за добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, доколкото същият няма как да връчи уведомлението на неизвестен за него
адрес.
Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки, при наличието на
6
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване (в този смисъл Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по
т. д. № 439/2017 г., ІІ т. о.).
Съдът приема, че кредиторът добросъвестно е положил грижата да връчи
уведомлението за обявената предсрочна изискуемост на длъжника на известния нему
адрес според договора, поради което предсрочната изискуемост на кредита следва да се
приеме, че е настъпила от датата на (фингираното) връчване на уведомлението -
04.02.2020 г., тъй като към същия този момент са налице и обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта на вземането.
Дори да не се сподели извода на съда, че договорната клауза предвижда
фингирано връчване, то предсрочната изискуемост на кредита отново следва да се
приеме за обявена с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея
на особения представител на ответника по настоящото дело - на 10.01.2022 г.,
доколкото волеизявлението на банката за обявяването ѝ е обективирано както в
исковата молба, така и самото уведомление за предсрочната изискуемост се намира
сред приложенията към нея - в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о. и др.
От приетото заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че
след направените от длъжника погашения по кредита остава дължима предсрочно
изискуема (падежирала и непадежирала) главница в размер на общо 41 987 лева. С
влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 14653/2020 г. на СРС
ищецът се е снабдил с изпълнително основание за сумата от 2 830.22 лева,
представляваща редовно падежирала главница по същия този договор за кредит от
30.11.2018 г., поради което тази сума следва да се приспадне от общо дължимата
главница, установена от вещо лице, в размер на 41 987 лева. Ето защо, искът следва да
се приеме за основателен до размер на сумата от 39 156.78 лв. С оглед диспозитивното
начало, съдът следва да уважи претенцията на ищеца в размер на претендираната от
него сума от 39 011.07 лева.
Относно претенцията от 30 лева, представляващи разноски за уведомяването на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост, съдът приема същата като
имуществена вреда /претърпяна загуба/ във връзка с договора, за което по делото са
приети доказателства за действителната им направа, поради което и в тази част
исковата претенция е основателна и следва да се уважи.
Целта на заповедното производство, продължение на което е производството
по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред
правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно
вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен
7
осъдителен иск за вземането по общия ред - Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по
т. д. № 16/2019 г., II т. о. В този смисъл, претенцията за законна лихва, считано от
02.03.2020 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане също се
явява основателно, доколкото искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, както е в случая.
По разноските:
На основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Настоящият съдебен състав намира, че същото важи и при предявен
осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото и в този случай заповедното
производство продължава в исковото, аргумент за което е и довнасянето на дължимата
държавна такса - чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разноските, направени от ищеца включват: 300 лв. –
депозит за вещо лице по ССчЕ, по 780.82 лева държавна такса за заповедното и
исковото, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 25, ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК за исковото
производство, както и 1 700 лева - разноски за особен представител по делото. Или
общо разноските в размер на 3 661.64 лева следва да се възложат в тежест на ответника
– чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК Н. ЦВ. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Лозенец, бул. „Н.
Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, сумата в размер на 39 011.07 лева (трийсет и девет
хиляди единайсет лева и 7 стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница
по Договор за потребителски кредит № 1811282456052536 от 30.11.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 30 (трийсет) лева, представляващи имуществена вреда - разноски за
8
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, за които с разпореждане от
28.04.2020 г. е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
14653/2020 г. на СРС.
ОСЪЖДА Н. ЦВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, да
заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000,
сумата от 780.82 лева (седемстотин и осемдесет лева и 82 стотинки) - държавна такса
за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. ЦВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, да
заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000,
сумата от общо 2 880.82 лева (две хиляди осемстотин и осемдесет лева и 82 стотинки)
- разноски за исковото производство, от които: 780.82 лева - държавна такса за
исковото производство, 300 лева - депозит за вещо лице, 1 700 лева - разноски за
особен представител на ответника и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9