№ 18974
гр. С, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110143592 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 275292/15.08.2025 г.,
предявена от името на АТ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт С.С срещу Б. М. Ю.,
ЕГН **********, с която АТ ЕООД е предявило срещу Б. М. Ю. обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3620,18 лева, представляваща главница по
договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и
Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М.
Ю., ЕГН ********** / потребител/, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 806,77 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 13.08.2024 г. до 05.05.2025 г. по
договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД/заемодател/ и
Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М.
Ю., ЕГН ********** / потребител/; 3/ сумата от 55,96 лева, представляваща лихва
за забава за периода 21.09.2024 г. – 05.05.2025 г., върху главницата по договор за
кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю.,
ЕГН ********** /заемател/, за които суми на 11.06.2025 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
1
32259/2025 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 187795/29.05.2025 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. М. Ю., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 3620,18 лева, представляваща главница по договор за
кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю.,
ЕГН ********** /заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г. договор за
предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН
********** / потребител/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 192,52 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 13.08.2024 г. между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН
********** /потребител/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането; 3/ сумата от 806,77 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 13.08.2024 г. до 05.05.2025 г. по
договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и
Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М.
Ю., ЕГН ********** / потребител/; 4/ сумата от 55,96 лева, представляваща лихва
за забава за периода 21.09.2024 г. – 05.05.2025 г., върху главницата по договор за
кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю.,
ЕГН ********** /заемател/; 5/ сумата от 17,32 лева, представляваща лихва за
забава за периода 21.09.2024 г. – 05.05.2025 г., върху главницата, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
13.08.2024 г. между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН **********
/потребител/.
На 11.06.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/
сумата от 3620,18 лева, представляваща главница по договор за кредит 3026581,
сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН **********
/заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г. договор за предоставяне на
поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** /
потребител/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 806,77 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 13.08.2024 г. до 05.05.2025 г. по договор за кредит
3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД/заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН
********** /заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г. договор за
предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН
2
********** / потребител/; 3/ сумата от 55,96 лева, представляваща лихва за забава
за периода 21.09.2024 г. – 05.05.2025 г., върху главницата по договор за кредит
3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН
********** /заемател/.
В частта относно останалите, претендирани със заявлението суми,
заявлението е отхвърлено с разпореждане № 91852/11.06.2025 г., постановено по
ч.гр.д. № 32259/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това
срок. На 15.07.2025 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 15.08.2025 г. /в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът обосновава основателността на исковите си претенции с твърдения,
че на 13.08.2024 г. ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски
кредит от „К“ ЕАД, в резултат на което помежду последното дружество, в
качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемополучател е бил
сключен договор за кредит № 3026581. Сочи, че въз основа на сключения договор
„К“ ЕАД предоставило на С.И.Т. сумата от 3620,18 лева. Поддържа, че заемната
сума е предадена на ответника Б. М. Ю., ЕГН ********** на 13.08.2025 г., като
последният я получил на посочена от него банкова сметка в БДА - IBAN ****.
Посочва, че Б. М. Ю., ЕГН ********** се задължил да върне предоставена сума,
ведно с уговорената възнаградителна лихва в сроковете и при условията,
предвидени в процесния договор за кредит № 3026581. Навежда твърдения, че при
сключването на договора, ответникът избрал да обезпечи изпълнението на
задълженията си, осигурявайки поръчителство от „АТ“ ЕООД, което се съгласило
да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя. Посочва, че на
13.08.2024 г. между „К“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за поръчителство, като
предвид неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит от
13.08.2024 г. и след изпратено уведомление до ответника, ищецът погасил всички
дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми, с оглед на
което предявява настоящите искове за дължимост на горепосочените суми до
договора за кредит и по този за поръчителство.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 3620,18 лева, представляваща главница по договор за кредит 3026581,
сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН **********
/заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г. договор за предоставяне на
3
поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** /
потребител/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 806,77 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 13.08.2024 г. до 05.05.2025 г. по договор за кредит
3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД/заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН
********** /заемател/, обезпечен със сключения на 13.08.2024 г. договор за
предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД /поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН
********** / потребител/; 3/ сумата от 55,96 лева, представляваща лихва за забава
за периода 21.09.2024 г. – 05.05.2025 г., върху главницата по договор за кредит
3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН
********** /заемател/, за които суми на 11.06.2025 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
32259/2025 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва исковите претенции. Навеждат се твърдения за недействителност на
процесния договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД
/заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/. Излагат се подробни
съображения в този смисъл. Поддържа се, че в случая е налице договор за
поръчителство, сключен с предварително определено от кредитора по договора за
паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора
дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да
се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по
кредита. В тази връзка с сочи, че при тази правна конструкция гарантът нито носи
риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито
упражнява суброгационните си права при плащане, като единственият правен и
икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "К" ЕАД на
допълнителен финансов приход в размер на 3 975,86 лв., представляващ
престацията на потребителя по гаранционната сделка.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
За доказване основателността на съдебно предявената претенция по делото
е представен договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД
/заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/. Видно от приложение №
4
1/13.08.2024 г. дружеството се задължило да предостави на заемополучателя
сумата от 3300,00 лева, а заемополучателят – да върне същата заедно с
възнаградителна лихва, като общият размер на плащанията възлизал на 5042,25
лева, лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 39,83 %, а годишният
процент на разходите (ГПР) – на 47,97 %.
С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят може
да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова
гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок
до 48 часа от подаване на заявлението.
От представената разпечатка на хартиен носител от информационната
система на кредитора се установява, че в същата било отразено подписване на
договора за кредит от ответника чрез изпратен с кратко телефон съобщение код,
получен на номер 0882 895 670.
В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него със страни Б. М. Ю.,
ЕГН ********** и „АТ“ ЕООД. По силата на последния контракт „АТ“ ЕООД
поело задължение да обезпечи пред „К“ ЕАД задълженията на длъжника по
договора за кредит, при поемане задължение от длъжника да му заплати
възнаграждение в размер на 248,26 лева до падежа на задължението по процесния
договор за кредит и по 248,26 лева за всеки нов период на револвиране.
С договор за поръчителство от 13.08.2024 г., сключен между „К“ ЕАД, в
качеството на кредитор, и „АТ“ ЕООД, в качеството на поръчител, ищецът се е
задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит 3026581, сключен
на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН **********
/заемател/, и последиците от неизпълнението.
От служебно справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на
основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН, се установява, че принципал на „АТ“ ЕООД, е
„К“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете дружества са
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Представено е по делото уведомление, с което “АТ“ ЕООД съобщава на Б.
М. Ю., че на 12.05.2025 г. е извършило плащане на задълженията по договора за
кредит към „К“ ЕАД. Липсват доказателства за връчване на съобщението преди
депозиране на заявлението.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
5
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД.
По предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира следното:
За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143,
ал. 1 ЗЗД, че между „К“ ЕАД и Б. М. Ю., ЕГН ********** е сключен валиден
договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и
Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/, по силата на който „К“ ЕАД е предоставило
на Б. М. Ю. заем в размер на 3620,18 лева, а последният се е задължил да го върне
при условията и сроковете, уговорени между страните по заемното
правоотношение; че е налице валидно сключен договор за поръчителство, по
силата на който в качеството си на поръчител ищецът е изпълнил задълженията на
ответника по договора за кредит, като е уведомил главния длъжник за това;
размера на престираното от страна на поръчителя в полза на заемодателя по
договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД /заемодател/ и
Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/ и изискуемост на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. Ответникът следва да докаже, че е платил
задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя, респ. че
надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или
повече.
В конкретния случай договорите между ответника и кредитора и
поръчителя, са подписани чрез използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден
6
начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Следва да се приеме,
че ответникът е дал съгласие по отношение на същественото съдържание на двата
договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия,
свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез
код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от
кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност разкриват съзнателно
взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в
действие на взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е оспорено и
твърдението за подписване на договора за кредит чрез изпратен на кратко
телефонно съобщение код или ползването от ответника на посочения в
разпечатката от системата на кредитора телефонен номер. Разпоредбата на чл.3,
ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради
което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери
приложение и относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл.184,
ал.1 ГПК електродният документ се представя по делото върху хартиен носител
като заверен от представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен
носите не променя характера му на електронен документ (Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV ГО) и доколкото ответникът не е
поискал представянето му на дигитален носител този препис представлява годно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Ответникът
не е оспорил получаване на сумата по кредита, като същевременно това
обстоятелство се установява и от представена от трето неучастващо по делото
лице разписка от Изи Пей АД, от която се установява, че пълният размер на
отпуснатия кредит е бил изплатен в брой на ответника, чрез система „Изи Пей“
АД, а подписа и саморъчно изписаните имена на Стоян Тенев в тази разписка не са
оспорени в производството.
Договорът за поръчителство се основава на разпоредбата на чл.138 ЗЗД,
сключен е в изискуемата писмена форма за действителност и допустимо, с оглед
ал.2 на същия, обхваща едно бъдещо задължение. Съгласно чл. 143 ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. В случая предмет на настоящото производство са
вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит, заплатени от
ищеца в качеството му на поръчител, поради което последният упражнява правата
си по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя по договора за потребителски кредит.
7
Последният е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК,
ред. бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018) и правната му уредбата е в чл. 9 от
същия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и
служебно за наличие на нищожни клаузи в договора. Процесният договор за
кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. ЗПК
предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл.
148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи
служебно.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР
когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по
инициатива на потребителя, чрез използването на средство за комуникация, което
не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът е
длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на
договора. В електронната платформа на „К” АД е предвидено потребителят сам да
попълва заявление или то се попълва от служител на дружество посредник или се
попълва от служител на „К” АД, ако разговорът с потребителят е по телефона. В
настоящия случай, видно от отразеното в представения по делото Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
(СЕФ) потребителят сам е попълнил заявлението и въз основа на данните за
кредита, за който кандидатства, кредиторът е изпратил условията на договора и
СЕФ. В договора е указано правото на заемополучателя да се откаже от него,
съгласно глава IV от ЗПФУР. С попълване на заявление за кандидатстване,
получаване на договора и СЕФ по електронна поща ответникът е направил
електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП, че приема условията на договора, с
което е спазена писмената форма за сключването му.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК не може да намери приложение,
доколкото се касае за финансовата услуга от разстояние. Поради това и по силата
на упоменатата разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се съобрази
обстоятелството, че на електронната платформа на „К” АД потребителят въвежда
команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил
8
съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, с което следва да се приеме, че е
изпълнено горното изискване на ЗПК.
Противното би означавало да се изключи изцяло възможността за
сключване на договора от разстояние.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен ГПР от
47,97 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но реално не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора
за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне
на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, за което
свидетелстват обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са били свързани
лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, двата договора (за кредит и поръчителство) са
сключени на една и съща дата и преди изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, при
уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за кредит последица от непредставяне на
обезпечението в срок - заявлението за кандидатстване за кредит, т.е. отправената
оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД да се счита неприета. Същевременно с чл. 8, ал. 5
от договора за предоставяне на поръчителство, „К“ ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Със същата е предвидено приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита.
От клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от „К“ ЕАД
юридическо лице-поръчител, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в четиринадесетдневен срок от подаването му. Предвид
обстоятелството, че се касае "бърз кредит", при които потребителят разчита да
получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на
9
одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за
предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед
срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което
освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Изложеното води и до извода,
че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
В светлината на изложеното, между двата договора се разкрива тясна
корелация и взаимозависимост, която сочи, че сключването на акцесорния договор
за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на
договора за потребителски кредит, т. е. договора за кредит и поръчителство следва
да се разглеждат като свързано цяло, а разходът за възнаграждение на поръчителя
за обезпечаване вземанията на „К“ ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита и по естеството си, с оглед свързаността на двете дружества, има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума. В случай на включването му ще се стигне до
значително надвишаване на нормативно установения размер от 50 % (при вариант
на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за поръчителя размерът на
ГПР ще надхвърли 50 %.), поради което договорът влиза в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следователно същият е
недействителен. Установява се, че в договора за кредит липсва ясно посочване на
действителният процент на ГПР. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално и при наличие на посочен размер на ГПК, макар и явно
некоректен и неправилно определен, да се счита изпълнено разписаното в него
изискване за съдържание на договора. ГПР е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
10
елементи е налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да
се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Наред с това в договора липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита - кои конкретни компоненти измежду
лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора са включени в ГПР
от 50% и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване
на заема, както и по каква причина възнаграждението по поръчителския договор е
изключено от ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема и годишно
оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора.
Последицата от неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е разписана
в чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи
връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от него
на ищеца суми /в този смисъл Решение № 471 от 11.05.2021 г. по в.гр.д. №
3413/2020 г. на Апелативен съд – С/. По становище на настоящия съдебен състав,
разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда последиците от особен вид
недействителност на конкретен вид договори, а именно договори за потребителски
кредит. Разпоредбата не предвижда предявяването на отделен иск, което да
обуслови неприложимост на реда по чл. 422 ГПК. Предвижда единствено
последица от обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен,
поради противоречието му със специалните императивни норми на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД
/вкл. тези, касаещи неоснователното обогатяване/, като изрично законодателят е
предвидил последица от недействителността на договорите за потребителски
кредит, произтичащи от противоречието му със специалните императивни норми
на ЗПК. Когато договор за потребителски кредит противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК, приложимост намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
явяваща се специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда
последиците за страните по договора за потребителски кредит, когато същият е
обявен за недействителен по смисъла на ЗПК, а именно връщане само на остатъка
от главницата, след приспадане на заплатените от заемополучателя в полза на
заемодателя суми. Последната сума не би могла да се присъди в настоящото
производство, доколкото претенцията на ищеца се основава на сключен между
дружеството и ответника договор за предоставяне на поръчителство и суброгиране
11
в правата на кредитора, които последващи правоотношения изискват наличие на
действителен договор за заем. Съгласно чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство може да
съществува само за действително задължение, поради което ако главното
задължение е нищожно, поръчителството не може да породи действие и за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Задължението по чл.
23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и
няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор –
това изрично е запретено от чл. 138, ал. 2 ЗЗД, а и нещо различно не е уредено в
ЗПК. Вън от горното, претендираната такса за разходи за извънсъдебно събиране
на вземането противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като
разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното
събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с
квалифицира като допълнителна услуга.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
oтветникът.
Ответникът е претендирал разноски в исковото производство, а за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита и съдействие
в исковото производство по гр.д. № 43592/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
18.10.2024 г., сключен между Б. М. Ю., ЕГН ********** и адвокат Л. К. Б., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
12
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника безплатна правна защита в исковото
производство, следва да се определи възнаграждение в размер на 500,00 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Ответникът е претендирал разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 32259/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита и съдействие в
заповедното производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
25.06.2025 г., сключен между Б. М. Ю., ЕГН ********** и адвокат Л. К. Б., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвоката предоставил на ответника безплатна правна защита в заповедното
производство, следва да се определи възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК от АТ
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. В **, Бизнес
център „Б“, сграда А срещу Б. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. М. Ю., ЕГН ********** дължи на АТ
ЕООД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 3620,18 лева, представляваща
главница по договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД
13
/заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/, обезпечен със сключения на
13.08.2024 г. договор за предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД
/поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** / потребител/, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 806,77 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.08.2024 г.
до 05.05.2025 г. по договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“
ЕАД/заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/, обезпечен със сключения
на 13.08.2024 г. договор за предоставяне на поръчителство между „АТ“ ЕООД
/поръчител/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** / потребител/; 3/ сумата от 55,96 лева,
представляваща лихва за забава за периода 21.09.2024 г. – 05.05.2025 г., върху
главницата по договор за кредит 3026581, сключен на 13.08.2024 г. между „К“ ЕАД
/заемодател/ и Б. М. Ю., ЕГН ********** /заемател/, за които суми на 11.06.2025 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 32259/2025 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА АТ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. В **, Бизнес център „Б“, сграда А да заплати в полза на адвокат Л. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. Т ****, на основание 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна
правна защита в заповедното производство по ч.гр.д. № 32259/2025 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА АТ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. В **, Бизнес център „Б“, сграда А да заплати в полза на адвокат Л. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. Т ****, на основание 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна
правна защита в исковото производство по гр.д. № 43592/2025 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14
15