Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № ….

Гр. Пазарджик, 11.05.2023 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Пазарджишки окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията РАЛИНОВА т.д. № 168/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.247 ГПК и чл. 248 от ГПК.

Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 260003/28.03.2023 г., с което е прието за установено по отношение на ответниците Д.С.Д., ЕГН ********** /******** Д.Л.Д., с ЕГН **********, В.Д.Д., ЕГН **********, и „С.-Д..“ ЕООД, ЕИК ******* /в *****/, че дължат на „И." АД, ЕИК *****,  следните суми произтичащи от договор за потребителски кредит на физическо лице срещу **** №***/*****. и Анекс № 1 от **** г. Анекс №* от **** г., Анекс №3 от **** г., Анекс №* от ****г., Анекс № * от **** г. и Анекс №*/****., следните суми: **** евро – главница по ****, ****договорна лихва в размер на **** евро за периода от ***. до ***. включително, лихва за **** в размер на *** евро за периода от ****г. до ****. включително, комисионна управление на кредит- **** евро и такса обслужване на разплащателни сметки – *** евро, ведно със законната лихва върху главницата *** евро, считано от депозиране на заявлението - ****. по ч.гр.д. №***/2017 г. по описа на Р. с. гр. П.,/с издадена Заповед за и. на п. з. въз основа на документ по чл.417 от ГПК №152/3.04.2017г. по ч.гр.д. №**** г. по описа на Р.с. гр.П./,  до окончателното изплащане на сумите.

С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца общо разноски по издадената Заповед за и. на п. з. по реда на чл.417 от ГПК №152/3.04.2017г. по ч.гр.д. №… г. по описа на Р. с. гр. П., в размер на **** лева, както и направените разноски в исковото производство в размер на ***** лева.

Съдът е сезиран с молба вх. № ****/**** г. от ищеца „И.“ АД, чрез юрисконсулт П.С, която съдържа искане за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуска на съда да отбележи, че посочените в решението суми, за които е постановен установителния диспозитив, се **** от ответниците при условията на солидарност. Изложени са също така и аргументи, че в осъдителния диспозитив на акта, в частта за разноските, съдът погрешно присъдил такива „общо“ в тежест на ****, вместо да осъди ответниците да заплатят сторените разноски солидарно. Въведено е искане, ако съдът не възприеме за основателно искането по реда на чл.247 ГПК, да се произнесе на основание чл.250 ГПК в същия смисъл при условията на евентуалност, като допълни поставеното решение.

По реда на чл.247, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в която се излагат подробни съображения за неоснователност на исканията.

Съдът, като разгледа постъпилата молба установи следното:

Видно е от извършената справка, че в мотивите на решението съдът е съобразил обстоятелството, че предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за и.за в., основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в з. п.. Отчетено е в мотивите, че в случая по отношение на **** е била издадена Заповед №152 за изпълнение на п. з. въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 3.04.2017г. по гр.д №****. по описа на РС-П., с която е разпоредено ответниците - ***** да заплатят солидарно на ищеца „И.“  АД исковите суми, т.е., че предмета на делото инкорпорира искания за установяване дължимостта на в. при условията на солидарност. В мотивите съдът е изложил и подробни мотиви защо приема предявената претенция за основателна. В диспозитива на решението обаче съдът е пропуснал на посочи, че признава за установено, че ответниците **** описаните главници, лихви и такси, предмет на делото, за които претенцията е била предявена и респ. приета за основателна, при условията на солидарна отговорност.

Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 475 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 881/2010 г., II г. о.,  Решение № 117 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 86/2011 г., III г. о., Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г.о. и др.) една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), е пропуска на съда да отрази в диспозитива на решението становища, личащи от мотивите. Приема се, че в този случай съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива, т.е. пропускането да се отрази в решението - в диспозитива, на част от формираната воля на съда, представлява хипотеза на допусната ОФГ.

Именно такъв е и описаният по-горе случай. Касае се за пропуск на съда да се произнесе в диспозитива за вида отговорност на ответниците-****, а именно че същите отговарят за процесните **** при условията на солидарност, което е видно от мотивите на решението. Тази хипотеза представлява допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде преодоляна по реда на чл.247 ГПК, чрез поправка в диспозитива на съдебния акт в посочения по-горе смисъл.  

Съдът приема за основателни и изложените в молбата съображения, сочещи към необходимост от ревизия на решението в частта за отговорността на ответниците за разноските, т.е. че вместо общо, същите следва отговарят при условията на солидарност и за разноските по делото. В тази част молбата инкорпорира искане за изменение на решението и намира своето правно основание в разпоредбата на чл.248 ГПК, а не в текста на чл.250 ГПК, както е посочено от ищеца. Действително в съдебният акт и съобразно изхода на спора, съдът е приел, че ответниците *** общо стойността на присъдените разноски, сторени в заповедното и в исковото производство. Следва по повод това искане да се посочи, че солидарна отговорност може да възникне в две  хипотези - по силата на закона или ако е уговорена. В разглеждания казус солидарна отговорност между страните не се следва от закона, тъй като отговорността за разноски по смисъла на чл.78 ГПК е разделна. Видно е обаче от текста на чл.12, ал.1 на подписания Анекс № 6/11.03.2015 г., че солидарност по отношение на евентуалните разноски в случая е била уговорена между страните, поради което съдът приема, че са налице предпоставките за изменение на постановеното решение по реда на чл.248 ГПК в така посочения смисъл и искането се явява основателно.

Ето защо и на основание чл.247 ГПК и чл.248 ГП Пазарджишкият окръжен съд :

Р    Е   Ш   И   :

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 260003/28.03.2023г. по т.д. №168/2017г. на ПзОС, както следва:

На стр.15 от съдебното решение, (стр. 319 от делото), ред 4-ти (от горе на долу) след думата „дължат“ ДА СЕ ЧЕТЕ „при условията на солидарност“.

 

ИЗМЕНЯ Решение № 260003/**** г. по т.д. № ****г. на ПзОС, в частта за разноските, като постановява ответниците Д.Л.Д., ЕГН **********, В.Д.Д., ЕГН ********** и „С.– Д.“ ЕООД - в *****, ЕИК *******, да заплатят СОЛИДАРНО на „И.“ АД, ЕИК *****, разноски по издадената Заповед за и. на п. з. по реда на чл.417 ГПК №152/3.04.2017 г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Р. съд- П., в размер на **** лева, както и направените разноски в настоящото исково производство в размер на ***** лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: