Р Е Ш
Е Н И
Е № 260009
Гр.Перник 24.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 24.юни през две хиляди и двадсета година в състав :
Председател: Виктор Георгиев
Членове
:Бисер Петров
Антония Атанасова-Алексова
При секретаря Ива Цветкова,с участието
на прокурора Б.Ковачки, като разгледа докладваното от В.Г. ВНОХД №23 по описа за 2020 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда №587/20.06.2012 год. постановена по нох.дело №689/2010год. Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Т.Д.Н.
- роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин,
с българско гражданство, с *** образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на *** г. в ***, в съучастие като съизвършител с Ж.Г.Н. и в съучастие
с помагача В.Б.С., с цел да принуди Я. В. Т. да поеме имуществено
задължение – /да предаде пари в размер на 200 лева/ го
заплашил с насилие /нанасяне на побой/, като деянието е извършено от повече от
две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, поради което и
на основание чл.213а ал.2 т.2 и т.4,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК, го Е ОСЪДИЛ на “Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за срок
4/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимия Ж.Г.Н.
- роден на *** в ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, с българско
гражданство, с *** образование, безработен, неосъждан, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че:
1. На ***г. в ***, в съучастие като съизвършител с Т.Д.Н. и в съучастие
с помагача В.Б.С., с цел да принуди Я. В. Т. да поеме имуществено
задължение – да предаде /пари в размер на 200 лева/ го заплашил с насилие
/нанасяне на побой/, като деянието е извършено от повече от две лица и е
придружено с причиняване на лека телесна повреда, поради което и на основание
чл.213а, ал.2, т.2 и т. 4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на “Лишаване от
свобода” за срок от 2/две/ години.
2. На ***г. в ***, в обитавания от него апартамент на адрес ***,
държал
боеприпаси – 20 броя бойни патрони кал.9х18мм, без да има за това надлежно
разрешително, поради което и на основание чл.339, ал. 1,
вр.чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на “Лишаване от свобода” за
срок от 8/осем/ месеца.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно
общо най-тежко наказание на подсъдимия Ж.Г.Н. за срок от 2/две/ години „лишаване от свобода“, като
на основание чл.24 от НК е УВЕЛИЧИЛ наложеното наказание с 4/четири/ месеца.
На основание чл.66 ал.1
от НК съдът е ОТЛОЖИЛ
изпълнението на наложеното наказание за срок от 5/пет/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е признал подсъдимият В.Б.С. -
роден на *** в ***, с постоянен адрес:***, българин, с
българско гражданство, с *** образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на *** г. в ***, в съучастие като помагач със съизвършителите Т.Д.Н.
и Ж.Г.Н., умишлено улеснил /като
осигурил присъствието на Т./ извършителите Н. и Н.
да принудят Я. В. Т. да поеме имуществено задължение - да предаде /пари в
размер на 200 лева/ като го заплашат с насилие /нанасяне на побой/, като
деянието е извършено от повече от две лица и е придружено с причиняване на лека
телесна повреда, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.4, вр.чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на “Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години,
като на основание чл.66 ал.1 от НК съдът е
ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за
срок от 4/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
С
присъдата съдът е осъдил подсъдимите Т.Д.Н., Ж.Г.Н. и В.Б.С. - със снети самоличности,
всеки от тях да заплати по сметка на ОД на МВР-П.
сумата от по 20.00/двадесет/лева по сметка на ОД на МВР-П., а Ж.Г.Н. и сумата от 150.00/сто и петдесет/ лева
също по сметка на ОД на МВР-П., разноски за вещи лица в
досъдебното наказателно производство, а по сметка на Районен съд-Перник всеки
от тях сумата от по 13.34/тринадесет лева и 34 ст./, а
подсъдимият Ж.Г.Н. и сумата от 40/четирдесет/ лева разноски за вещи лица в
съдебното наказателно производство.
На основание чл.53 от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата
веществените доказателства – 20бр. патрони калибър 9х18мм,
както и 1бр. жълто-зелена картонена кутийка с черна пластмасова поставка.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Т.Н., който
в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се навеждат доводи, че обвинението
по отношение на него не е доказано по несъмнен начин. Прави се искане
въззивната инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и вместо нея да
постанови нова с която да го призне за невиновен и да го оправдае. Алтернативно
се прави искане въззивната инстанция да отмени прсъдата на РС-Перник и да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
За
насроченото съд. заседание пред въззивната инстанция за проверка на
присъдата са призовани и осъденят В. С.,
както и неговият защитник-адв.Е. Т.. Същите са заявили, че не желаят да се
присъединяват към депозираната от Т.Н. жалба и считат, че по отношение на В.С.
присъдата е влязла в сила.
За насроченото пред въззивната инстанция
съд. заседание е призоваван и осъденият Ж.Н..
Същият многократно е търсен на пребиваваните от него адреси, но не е намерен.
Видно от Докладна записка рег.№***год.
ГД „ Охрана“ Областно звено „Охрана“-гр.П. Ж.Н. е търсен на пребиваваните от
него адреси в ***, но не е намерен. По данни на служителя в сектор „Издирване“ към ОДМВР-П. М. М. ,
търсеният Ж.Н. не е забелязван на територията на ***, същият няма постоянен
адрес и води скитнически начин на живот. Призовен с призовка от 08.06.2020год.
е и адв. К.М., който е бил назначен за служебен защитник на Ж.Н. пред РС-Перник,
като адв. М. не се е явил за насроченото
пред ОС-Перник заседание на 24.06.2020год. По тези съображения настоящият
съдебен състав намери, че осъденият Ж.Н. и неговият служебен защитник от
първата инстанция адв. М. са се дезинтересирали от постановената от РС-Перник
присъда, както и от депозираната от подсъдимият Т.Н. въззивна жалба. По тези
съображения ход на делото пред въззивната инстанция е даден.
Пред
въззивната инстанция жалбоподателят Т.Н. чрез своя защитник адв.М. поддържа
депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Представителят
на държавното обвинение е изразил становище, че постановената от РС-Перник
присъда е законосъобразна и обоснована, а наложените наказания са справедливо
определени. По тези съображения предлага постановената от РС-Перник присъда да
бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалвания съдебен акт с оглед на
изложените в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното :
На ***г., на мобилния телефон на
пострадалия Я. Т. се обадил неговия познат - подсъдимия С., известен му с
прякор “Ш.”, който му казал, че искал да се види с него за малко, за да
проведат разговор.
След като пострадалия Т. се
срещнал с В.С., установил, че заедно с него е и свидетеля Д., познат на Т. с
прякор “Ф.”. Двамата го откарали с управлявания от Д. лек автомобил
"Фолксваген Голф" с рег. № *** в района на ***.
Там на място дошли и подсъдимите Т.Н.
и Ж.Н., познати на Т.
с прякорите съответно „Р.” и „Д.”.
Последните поискали от пострадалия Т. да им
предостави телефонен номер на негов познат - свидетеля С.. Т. им заявил, че го няма записан и след като обвиняемите не му повярвали,
му взели телефона и се опитали те сами да намерят търсения номер, отправяйки му
закани от рода на " ... не се ебавай с нас, ще ти се случи нещо ...".
Т. се обадил на свой познат, взел
номера на свидетеля С. и го предоставил на подсъдимите, след което си тръгнал и
се прибрал у дома.
Подсъдимите и свидетелят Д. отишли до свидетелят С. на
работното му място - ***, където провели
среща с него и му заявили, че щели да му наложат глоба
от 1000 лева, ако не започнел да си купува марихуана от тях.
Междувременно свид. С. е
закупувал марихуана от друго лице, а именно К. Ю..
Подсъдимите поискали от С. да им предостави телефонен номер на свидетеля
Ю., а С. им отговорил, че не разполага с него.
Подсъдимите не му повярвали и започнали да му
се заканват с думи от рода на: " ... ще те пребием, ще ти запалим колата
...", като поискали от С. да отиде заедно с тях, за да се видят с
пострадалия Т..
С. отказал с мотива, че е на
работа, като предупредил, че на газостанцията има камери и всичко се записва.
Подсъдимите и свидетелят Д. си
тръгнали от газостанцията. С. позвънил на мобилния телефон на пострадалия Т. и
го попитал дали има нещо общо със случая, като се разбрали да се чуят пак по -
късно.
Подсъдимите Н. и Н., чрез С. си определили нова
среща с пострадалия Т., която била на кръстовището до металния мост на ***.
Имайки
лошо предчуствие за тази среща, Т. се обадил на един от последните набрани от
него номера – неговата позната – свидетелката С. С..
Тази свидетелка отишла на
посоченото й от Т. място, на
кръстовището до металния мост на ***, като при пристигането си там възприела пострадалия Т. с неговия автомобил - "Ауди", в
който седели той и подсъдимия С., както и друг автомобил -"Фолксваген"
- управляван от свидидетеля Д., в който седели и другите двама подсъдими /Н. и Н./.
Свидетелката С. се качила в
автомобила на пострадалия Т., в който автомобил
седял и подсъдимия В.С..
По нареждане на подсъдимия С.,
пострадалия Т. потеглил с управляваният от него лек автомобил
"Ауди" след другия лек
автомобил "Фолксваген" по посока
на района на ***.
По време пътуването С. няколко пъти се опитал
с думи да накара С. да слезе, но тя отказала, като се представила за колежка на
Т..
Управляваният от свидетеля Д. лек автомобил "Фолксваген", в
който седели подсъдимите Н. и Н. навлязъл в двора на
училището, а Т. паркирал управляваният от него автомобил пред двора.
След като всички влезли в двора
на училището, подсъдимите Н. и Н. започнали да заплашват пострадалия Т., че ще
му наложат глоба от 1000 лева, ако заедно със свид.С. не им "наредят"
някакво лице, казали му да си избере инструмент, с който да го бият, заплашили
го, “че ще му отрежат ушите”, след което двамата подсъдими-
Н. и Н. казали на пострадалия Т., че му налагат "глоба" от 200 лева, които той
следва да им даде до дата ***г., като ако не го направи, го заплашили с нанасянето на побой.
Посъдимия Н. ударил два пъти пострадалия Т. с метална тръба, която извадил от колата,
а подсъдимия Н. го ударил с ръка по
лицето.
В
следствие тези удари двамата подсъдими Н. и Н. причинили на пострадалия Т.
увреждания на здравословното му състояние, изразяващи се в лек отток и палпаторна болезненост в дясна
ябълчна област, лек отток и кръвонасядане по лява мишница и лентовидно
кръвонасядане по ляво бедро, довели до причиняване на СТРАДАНИЕ, представляващо
лека телесна повреда.
Свидетелката С. наблюдавала действията на подсъдимите, и
им предложила, ако им трябват пари, тя да им даде, само да не бият Т., но подсъдимите
и заявили, че от нея не искат нищо.
След това подсъдимите и свидетелят
Д. си тръгнали, а след тях си тръгнали и Т. и С..
Т. минал през газостанцията при
неговия познат - свидетелят С. и му
разказал какво се е случило.
На следващия ден Т. подал жалба в ОД на МВР
гр. П., като по случая е проведена предварителна
проверка от служители на Сектор "БОП" при ОД на МВР гр. П..
На ***г. са извършени претърсвания и изземвания
на адресите, обитавани от подсъдимите и от свидетелят Д., като в жилището обитавано
от подсъдимия Н. на *** в ***, където тогава е бил регистриран
са намерени и иззети 20 бр. бойни патрони.
За същите е назначена
и изготвена балистична експертиза, като заключението на експерта е, че същите
са годни по предназначение боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ.
Горната фактическа обстановка
първостепенният съд е установил, като е подложил на внимателен анализ събраните на досъдебната и съдебната фаза на
процеса доказателства, а именно: проведеното на досъдебното производство
разпознаване, при което пострадалият Т.
е разпознал тримата подсъдими, като участници в инкриминираното деяние, както и
свидетелят Д., обясненията на подсъдимите Н. и С., преценявани и като
доказателствени средства и като средства за защита, показанията на сочения за
пострадал свидетел Я. В. Т., показанията на свидетеля В. Й. С., показанията на
свидетеля Н. К. Д., показанията на свидетелката С. В. С., включително и
показанията на тази свидетелка от протокол за разпит пред съдия по ЧНД
№170/2010г. по описа на РС – Перник – лист 90–92 от досъдебното наказателно
производство, показанията на свидетелят К. П. К., медицинско свидетелство № ***г.
издадено от съдебен медик на пострадалия Я. В. Т., протоколи за разпознаване на
лица лист 33, лист 36, лист 39, лист 42,
лист 52, лист 56 от досъдебното производство, съдебно- медицинска експертиза
лист 84 и лист 85,от кято се установява вида и характера на причинената на
пострадалия лека телесна повреда, протокол за претърсване и изземване лист 113
и 114 относно изземване на боеприпаси, заключението по извършената комплексна
експертиза лист 123-125 от досъдебното производство, справки за съдимост спрямо
тримата подсъдими, характеристични данни по отношение на подсъдимият Н./събрани
в съдебното следствие/относно обстоятелствата, че следва да се грижи за две
малолетни деца.
С оглед на прецизно установената
фактическа обстановка, обосновано съдът е приел, че от обективна и субективна
страна подсъдимите Н. и Н. са осъществили фактическият състав на престъплението
по чл.213а ал.2 т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2,от НК., а подсъдимият В.С.
на чл.213а , ал.2 , т.2 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК.
При
оценката на доказателствените източници
съдът е изложил убедителни съображения, че макар и при осъществяването
на този вид престъпление по принцип да
се спазва конфиденциалност, то в конкретния случай показнията на пострадалия Я.
Т. се намират в унисон и корелативна връзка с показанията на
свидетелката-очевидец С., както и с показанията на свидетеля Д., от една страна,
а от друга страна кореспондират със заключението по проведената съд. медицинска
експертиза относно начина и механизма на причинените на Т. телесни увреждания.
Правилно съдът е приел, че изпълнителното
деяние на осъщественото от подсъдимите Н. и Н. престъпление се изразява в отправянето на заплахи с насилие- „че ще му
бъде нанесен побой”, както и в причиняването на лека телесна повреда, с цел да
принудят Я. В. Т. да поеме имуществено задължение – да им предаде пари в размер
на 200 лева.
Правилно съдът е приел, че от
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината
,тъй като подсъдимите са съзнавали
обществено- опасния характер на деянието и последиците от него и пряко са искали и са целели настъпването на
общественоопасния резултат.
По отношение на обвинението
на В.С., обосновано съдът е приел, че изпълнителното
деяние на осъщественото от него престъпление се изразява от обективна страна, в
подпомагането на подсъдимия Н. и
подсъдимия Н. в извършване на деянието- чрез действия по осигуряване на
присъствието на пострадалият свидетел Я.
Т.- обадил му се по телефона, поканил го да дойде, да се качи в
автомобил, да разговаря с другите двама подсъдими, за да могат извършителите да
осъществят отправянето на заплахи и нанасяне на побой, като целта и на тримата
е била една и съща, а именно да бъде принуден пострадалия Т. противно на волята му да предаде исканата
и конкретно определена сума от 200лв. в срок до ***год.
Обосновано съдът е
приел, че изпълнителното деяние дори и по основния състав на релевантния
наказателен текст - деяние по чл.213а, ал.1 от НК предполага негативно
въздействие чрез психическо насилие върху волята на пострадалото лице с
мотивирането същото да поеме имуществено задължение. В конкретния случай
заплахата с насилие е насочена именно към пострадалият свидетел Т. да поеме
определено имуществено задължение. В конкретния случай законосъобразно съдът е приел, че
е налице квалифициран състав на това престъпление, тъй като деянието е
извършено от две или повече лица-в
случая три лица и е съпроводено с причиняване на лека телесна
повреда. Доказана е и специалната цел на това престъпление, именно да бъде
принуден пострадалия да поеме имуществено задължение, като предаде на
подсъдимите сумата от 200лв.
Обосновано съдът е
приел, че при съучастие, когато е налице задружна дейност и общност на умисъла
дейците следва да отговарят едновременно за извършеното деяние независимо от
отделния и различен принос за всеки от тях.
В мотивите на
постановения съд. акт първостепенният съд е развил съображеня защо приема за
неоснователна защитната теза на защитниците на съизвършителите Н. и Н., според която същите
само са били нанесли удари по тялото на пострадалия свидетел Т., при което и
наличието на този вид лека телесна повреда предполага реализирането на
съответната наказателна отговорност с образуването на дела от частен характер. Законосъобразно
съдът е приел тази теза изцяло и само
като защитна, защото за да се осъществи съставът на престъплението по чл.213а
от НК, дейците следва да упражнят сила и/или заплашване с бъдещо неблагоприятно
събитие свързано с пострадалия или негов близък, за да се склони пострадалия
именно към определено поведение – да извърши, да пропусне или да претърпи нещо
против неговата воля. Съдържанието на заплахата следва да бъде от такова
естество, че да може да мотивира този от когато извършителят очаква определено
разпоредително действие, какъвто именно е настоящият случай. Обосновано съдът е
намерил доводите в противна насока на защитниците на тримата подсъдими за
неоснователни.
Първостепенният
съд убедително е отговорил и на довода на адвокат М. по отношение на доказаността
на вмененото деяние на неговия подзащитен – подсъдимият Н., по чл.339 ал.1 от НК, че на инкриминираната дата и място в
***, е държал боеприпаси – 20 броя бойни патрони, калибър 9х18 мм. без да има
за това надлежно разрешително. В тази насока съдът е отговорил, че това обвинение също е доказано,
тъй като от заключението и от разпита на вещото лице в съдебното
следствие, а и от представената и приложена по досъдебно производство
№249/2009г. по описа на ОД на МВР – П. комплексна експертиза /лист 123-125 от
делото/ следва, че предоставените патрони – 20 броя бойни патрони калибър 9х18
мм./ПМ/ са годни за употреба по предназначение и се явяват боеприпаси по
смисъла на ЗКВВООБ. За да достигнат до това заключение двамата експерти при НТЛ
– ОД – МВР – П. са провели експериментална стрелба, която е протекла нормално и
без засечки и тези обстоятелства са формирали извода им за годността на
предоставените патрони, иззети от дома обитаван от подсъдимият Н..
Законосъобразно
съдът е приел, че подсъдимия Ж.Г.Н. е осъществил състава на чл.339 ал.1 от НК, тъй
като на инкриминираната дата /датата на откриването и изземването им от
органите на МВР-П./ е държал боеприпаси
- 20бр. гореописани патрони, без да има за това надлежно разрешително.
От обективна
страна деянието е извършено чрез осъществяване на фактическа власт-държане на
процесните боеприпаси.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като
подсдимият е съзнавал, че извършва това държане без надлежно разрешително, съзнавал
е общественоопасния характер на деянието и е целял общественоопасните
последици.
Съдът е изяснил и
причините за извършване на престъпленията, по отношение на тримата
подсъдими-незачитане на установения правов ред, защитаващ, охраняващ свободното
волеизявление на личността, а за подсъдимия Н. - отделно и незачитане на
правния ред в страна, регламентиращ придобиването, съхраняванено на боеприпаси,
подробно регламентиран в действащите към инкриминирания момент разпоредби на ЗКВВООБ
Съдът е
отчел като смекчаващо вината обстоятелства и по отношение на тримата подсъдими
липсата на предишни осъждания. Приел е, че отегчаващи вината обстоятелства не
са налице.
Съдът, като е
отчел обществената опасност на деянието, на дееца, личната и генерална
превенции, целите на наказанието, регламентирани в разпоредбата на чл.36 от НК,
смекчаващото обстоятелство е наложил на подсъдимия Т.Д.Н.,
на основание чл.213а ал.2 т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.54 от НК, наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като на основание чл.66, ал.1 от НК Е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за
срок 4/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът обосновано е намерил алтернативният довод на защитника на
подсъдимия Н. относно евентуално приложение на чл.55 от НК за неоснователен, тъй
като не са установени нито изключително, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които кумулативно да
обосноват извод, че и най- лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Като е наложил
наказание „лишаване от свобода „ за срок от две години, т.е. минималния размер
предвиден в закона, съдът е проявил
достатъчно снизхождение, поради което по-голямо такова би се явило правно неоправдано.
Съдът, като е отчел обществената
опасност на деянието, на дееца, личната и генерална превенции, целите на
наказанието, регламентирани в разпоредбата на чл.36 от НК, смекчаващите и
отегчаващо обстоятелства, при превес на първите, е наложил на подсъдимия Ж.Г.Н., на основание чл.213а, ал.2, т.2 и т. 4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК, наказание “Лишаване от свобода” за срок от
2/две/ години, а на основание чл.339,
ал. 1, вр.чл.54 от НК наказание на “Лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца.
Законосъобразно на основание
чл.23 , ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание за двете
престъпления, а имнно „ лишаване от свобода“ за срок от две години. На
основание чл.24 от НК законосъобразно
съдът е увеличил определеното общо наказание с четири месеца.
Обосновано съдът е приел, че не е
необходимо ефективно изтърпяване, поради което съдът на основание чл.66 ал.1 от НК е постановил отлагане изтърпяването
на така определеното общо най-тежко наказание за срок от 5/пет/ години, считано
от влизане на присъдата в сила, който срок ще изиграе съответен ефект относно
личната превенция на този подсъдим.
Съдът, като е отчел обществената опасност на деянието, на дееца, личната
и генерална превенции, целите на наказанието, регламентирани в разпоредбата на
чл.36 от НК и смекчаващото обстоятелство
е наложил на подсъдимия В.Б.С., на
основание чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.54 от НК,
наказание на “Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като на основание
чл.66 ал.1 от НК е постановил отрагане на изтърпяването на наложеното наказание
за срок от 4/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като
за приложение на този институт са налице всички кумулативно дадени предпоставки
- вид и размер на наложеното наказание, липсващи предходни осъждания, както и
за поправянето на този подсъдим и за постигане целите на наказанието не е
наложително ефективно изтърпяване.
Във
връзка с изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимите Т.Д.Н., Ж.Г.Н. и В.Б.С., всеки
един от тях е осъден да заплати на ОД на МВР-П. сумата от по
20.00/двадесет/лева по сметка на ОД на МВР-П., а Ж.Г.Н. и сумата от 150.00/сто
и петдесет/ лева също по сметка на ОД на МВР-П., разноски за вещи лица в
досъдебното наказателно производство, а по сметка на Районен съд-Перник всеки
от тях сумата от по 13.34/тринадесет лева и 34 ст./, а подсъдимият Ж.Г.Н. и
сумата от 40/четиридесет/ лева разноски за вещи лица в съдебното наказателно
производство.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК законосъобразно съдът е постановил
ОТНЕМАНЕ в полза на държавата на
веществените доказателства – 20бр. патрони калибър 9х18мм, както и 1бр.
жълто-зелена картонена кутийка с черна пластмасова поставка.
Настоящата въззивна инстанция намери,
че наложените на подсъдимите наказания са справедливи и издържат критерия за
съответност по чл.35 , ал.3 от НК.
Съдът с наложените наказания е
проявил в необходимата и достатъчна степен на снизхождение към тримата
подсъдими, поради което по-голямо
снизхождание би било неоправдано.
Настоящата въззивна съдебна
инстанция намери за необходимо да констатира, че за престъплението по
чл.213а,ал.2 от НК законодтелят е предвидил и кумулативно наказание „ глоба от
три хиляди до пет хиляди лева“, каквото наказание съдът не е наложил. Тъй
като не е депозиран протест срещу тази
част на присъдата и с оглед принципа за невлошаване на положението на
обжалвалия подсъдим, то в тази част присъдата не може да бъде ревизирана.
Постановената от РС-Перник
присъда е законосъобразна и обоснована, а наложените наказания са справедливо
определени. По изложените съображения обжалваната присъда ще следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №587/20.06.2012 год., постановена
по нох.дело № 689 по описа на Пернишкия районен съд за 2010год.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.