Решение по адм. дело №327/2024 на Административен съд - Ямбол

 

Производството е образувано по жалба на П. Н. Ч. против Заповед № РД02-00981 от 13.09.2024 г. на Главния архитект на община Ямбол, с която е отменено издаденото Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г. за строеж „Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване“ с идентификатор 87374.37.53.1, със застроена площ от 63 кв. м, на един етаж, изградена в имот с идентификатор 87374.37.53 по кадастралната карта на град Ямбол, местност „Дюзлюка“.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се иска отмяната му, като се сочат всички основания за незаконосъобразност на административния акт, разписани в чл. 146 от АПК, а именно - липса на компетентност на издателя на акта, неспазване на установената форма, произнасяне при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в случая административният орган е провел производство по реда на Глава седма от АПК, а именно - по възобновяване на производството по издаване на удостоверението за търпимост, като се счита, че същото е проведено при липса на изискуемите по чл. 99 от АПК предпоставки за неговото иницииране. Твърди се нарушение във формата на издадения акт, като се сочи, че липсват мотиви поради неизлагане на фактическите основания за издаване на процесната заповед. Оспорват се изводите на органа, че сградата – предмет на издаденото удостоверение за търпимост не се използва по предназначение, а за жилищни нужди, което не кореспондира с чл. 2, ал. 1 на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. Твърди се също, че строителството на процесната постройка е извършено през 1998 г., касае се за търпим строеж по смисъла на § 127, ал 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗУТ, както първоначално е приел административният орган при издаване на отмененото със заповедта удостоверение за търпимост. Иска се отмяната на акта, ведно с присъждане на разноските по делото.

По жалбата е представен писмен отговор от Главния архитект на община Ямбол, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Излагат се подробни съображения досежно законосъобразността на произнесената заповед. Иска се отхвърлянето на жалбата, както и отправеното искане за присъждане на разноските по производството.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Н. Ч., редовно призован, се явява лично и с адвокат С. А. и адвокат П. К., редовно упълномощени. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания. В допълнение се сочи, че процесната постройка отговаря на изискванията за търпимост - както на времевия критерий, така и на юридическия, тъй като се касае за десетилетна постройка, която е била ремонтирана поради амортизираното й състояние, но не е пристроявана и надстроявана и в този смисъл същата е за стопански нужди. Счита се, че доказателства сочат на това, че жалбоподателят активно отглежда селскостопанска продукция години наред и ползва постройката за отдих, складиране и отмора от селскостопанската работа, но не и за живеене. Иска се отмяната на оспорената заповед, ведно с присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – Главен архитект на община Ямбол, редовно призована, се явява лично, като оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира разноски по производството.

По делото са събрани писмени доказателства; приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорената заповед, постъпила в съда с Писмо вх. № 1783 от 09.10.2024 г. В качеството на свидетели са разпитани А. Й. С., И. П. М. и М. С. И., които с показанията си установяват относими към повдигнатия правен спор факти и обстоятелства за времето на изграждане на процесната постройка и начина й на ползване.

Свидетелката С., живееща на семейни начала с оспорващия, заявява, че въпросната постройка от 63 кв. м е строена още от бащата на жалбоподателя, тя е наследствена и към момента продължава да съществува; използва се от С. и Ч. за съхранение на инвентар, на продукция, за почивка и за работа; свидетелката сочи, че постройката представлява две помещения с коридор и тоалетна; при нужда двамата остават в имота, преимуществено през летния сезон, за да пазят произведената продукция и самата постройка, както и инвентара; земята се ползва за земеделие, като С. и Ч. отглеждат там домати, чушки, краставици, царевица и други; свидетелката сочи, че преди това там тази земеделска дейност е извършвана от бащата на Ч.. С. свидетелства още, че преди две или три години на тази постройка е сложена външна изолация, за да се предпази от влизащите в нея птици, като са сменени и керемиди на покрива.

Според свидетелските показания на И. П. М. жалбоподателят П. Ч. работи нива, която е наследствена от баща му; имотът се намира в „Каргона, срещу отпадъците, където е околовръстното“; бащата на оспорващия отглеждал там селскостопанска продукция; на мястото имало кирпичена къща, като впоследствие през 2002 – 2003 г. е започнало изграждането на нова къща, която има разлика с кирпичената къща - сега е направена с тухли и е малко по-устойчива. Свидетелят М. сочи, че постройката се ползва за съхранение на продукцията; според свидетеля новата постройка е на мястото на старата; бащата на жалбоподателя бил жив, когато започнал строежът на новата постройка (починал преди около 14-15 години).

Свидетелят И. заявява, че от 2008 г. притежава склад за строителни материали в близост до процесната сграда; сочи, че преди време в имота е имало кирпичена къща, а сега – къща на два етажа, като строежът на новата къща според свидетеля започнал след 2009 г. – Ч. съборил старата къща и започнал да строи нова (баща му бил жив към този момент), като дори закупил строителни платна от И.; новата къща според свидетеля била много по-голяма от тази, която преди това е съществувала там; И. е категоричен, че тя се ползва редовно, както и че Ч. и свидетелката С. живеят там, имат кучета и животни.

По искане на страните е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза от вещо лице архитект, което след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място и на всички необходими справки, дава отговор на поставените от страните въпроси, относими към повдигнатия правен спор. Писменото заключение по експертизата, ведно с направените в съдебно заседание при изслушването му уточнения и допълнения, е приобщено към доказателствения материал по делото.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед № РД02-00981 от 13.09.2024 г. на Главния архитект на община Ямбол, с която отменено издаденото Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г. за строеж „Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване“ с идентификатор 87374.37.53.1, със застроена площ от 63 кв. м, на един етаж, изградена в имот с идентификатор 87374.37.53 по кадастралната карта на град Ямбол, местност „Дюзлюка“.

Жалбата срещу заповедта е подадена в съда чрез административния орган от собственика на имота П. Н. Ч.. С оглед на това съдът приема, че жалбата е депозирана от надлежна страна, неблагоприятно засегната от издадения акт, в 14-дневен срок от връчването му (19.09.2024 г.) и пред компетентния съд по местонахождението на имота.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

По Заявление вх. № УТС-01493 от 11.07.2024 г. от П. Н. Ч. и представени към него документи (титули за собственост, нотариално заверени декларации и други), след като приел, че са налице условията за приложимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Главният архитект на община Ямбол издал Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г. за строеж „Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване“ с идентификатор 87374.37.53.1, със застроена площ от 63 кв. м, на един етаж, изградена в имот с идентификатор 87374.37.53 по кадастралната карта на град Ямбол, местност „Дюзлюка“, собственост на заявителя. В удостоверението е посочено, че търпимият строеж не подлежи на премахване и забрана за ползване. Впоследствие с процесната Заповед № РД02-00981 от 13.09.2024 г. Главният архитект на община Ямбол отменил така издаденото удостоверение за търпимост, като посочил, че след преглед на документацията, издадена от община Ямбол за посочения по-горе строеж, и след извършена повторна проверка и оглед на място, се установило, че процесната сграда не се използва по предназначение, а е „жилищна сграда“, която не кореспондира с чл. 2, ал. 1 на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. Въз основа на тези констатации, (че техническата характеристика за процесната постройка не кореспондира с чл. 15 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи и с чл. 2, ал. 1, т. 1 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им), на основание чл. 214, ал. 1 от ЗУТ и § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ главният архитект отменил Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Производството по възобновяване издаването на административни актове е извънреден способ за контрол в административния процес. Законодателят е предвидил използването му само в изрично посочените в правната норма случаи и по предвидения за това ред. Тъй като това производство има за предмет влезли в сила административни актове, които не са били обжалвани пред съд, основанията за неговото започване са изчерпателно посочени в разпоредбите чл. 99 и чл. 101 от АПК, в сроковете по чл. 102 и при спазване на разписаната в чл. 103 и следващите от АПК процедура.

При тази нормативна уредба и с оглед съдържанието на процесния акт съдът приема, че той е издаден в проведено по реда на Глава седма от АПК производство по възобновяване издаването на административен акт при наличие на предпоставките по чл. 99, т. 1 от АПК, независимо от липсата на конкретно посочена в акта хипотеза. Този извод е верен предвид следното:

Според регламентацията на цитираната разпоредба влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му.

В случая Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г. е издадено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и доколкото с този индивидуален административен акт се удовлетворява заявеното искане, то той е позитивен акт, неподлежащ на обжалване нито от лицето, в полза на което е издаден, нито от трети лица поради това, че не засяга техни права и интереси. В този смисъл датата на влизане в сила на удостоверението за търпимост е и датата на неговото издаване (08.08.2024 г.), а компетентен при това положение (предвид необжалваемостта на акта) за изменението или отмяната му по аргумент от разписаното в чл. 99 от АПК е органът, който го е издал, или в случая Главният архитект на община Ямбол. Изложените в самия акт фактически основания за отмяна на издаденото удостоверение за търпимост по същество сочат на приложение на хипотезата по т. 1 от чл. 99 от АПК - съществено да е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му предвид констатациите на органа, че техническата характеристика за процесната постройка не кореспондира с чл. 15 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. и че имотът не се ползва по предназначение.

Съобразно разписаното в чл. 100 от АПК в случаите по чл. 99, т. 1, какъвто е и настоящият, инициативата за възобновяването на административното производство е на административния орган или по предложение на съответния прокурор, а в останалите случаи (по чл. 99, т. 2 – 7) - и по искане на страна в производството. Според регламентацията на чл. 102, ал. 1 от АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. Както се посочи по-горе, в конкретния казус актът е влязъл в сила от датата на издаването му – 08.08.2024 г., а процесната заповед е издадена на 13.09.2024 г., т.е. в разписания в нормата преклузивен тримесечен срок. Вярно е, че за инициираното производство по издаването на новия административен акт, който по правната си природа представлява отказ за издаване на удостоверение за търпимост, какъвто имплицитно се съдържа в оспорената заповед, заявителят Ч. не е надлежно уведомен съобразно правилото на чл. 26 от АПК, приложим в производството по възобновяване по силата на чл. 103, ал. 4 от АПК. Но доколкото актът е надлежно съобщен на Ч. и същият се е възползвал от възможността за обжалване по съдебен ред, като е упражнил това свое право своевременно, излагайки подробни аргументи досежно застъпената защитна теза за незаконосъобразността на издадената заповед, то съдът счита, че нарушението не е съществено и съответно – не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Спазени са и разписаните в чл. 35 и следващите от АПК изисквания за изясняване на всички относими към казуса факти и обстоятелства предвид посоченото в акта, че е извършена повторна проверка на съпътстващата заявлението документация и е осъществен оглед на място лично от издателя на акта, при който оглед са направени и фотографии на процесната постройка, налични по делото.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в установената от закона форма – актът е издаден в писмена форма, с посочване наименованието на издалия го орган, както и на адресата, съдържа разпоредителна част, като са посочени и конкретни фактически и правни основания за издаването му. Доколко посочените фактически основания обосновават приложимостта на съответната правна норма е въпрос на материалната законосъобразност на акта. Спазени са и специфичните правила, визирани в нормите на чл. 100 и следващите от АПК, както и приложимите по силата на чл. 103, ал. 4 от АПК разпоредби на Глава пета от АПК. В този смисъл наведените в жалбата твърдения за липса на компетентност на издателя на акта, за опорочена форма поради липса на мотиви и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Оспорената заповед е и материално законосъобразна, и съответна с целта на закона.

Според съдържанието на отмененото с процесния акт Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г. то е издадено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ предвид представените към заявлението нотариално заверени декларации относно годината на построяване на обекта – предмет на удостоверението за търпимост (1998 година). Това според съда е и относимата към казуса правна норма досежно преценката за търпимост на строежа с оглед наличните по делото данни относно годината на изграждане на постройката. По правилото на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Преценено е в хода на производството по издаване на отмененото удостоверение за търпимост, че са налице визираните в посочената правна норма предпоставки, а именно: сградата с идентификатор 87374.37.53.1 по кадастралната карта – предмет на искането, е изградена през 1998 г., тя е с предназначение „Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване“, на един етаж, със застроена площ 63 кв. м, без документ за собственост; за нея няма издавани строителни книжа или инициирани производства по реда на § 184 и § 183 от ПЗР на ЗУТ; при извършване строителството на сградата са били приложими изискванията по чл. 2, ал. 1, т. 1 от на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, като в случая застроената площ на сградата не надвишава допустимите норми за плътност и интензивност на застрояване по чл. 7 от посочената наредба; прието е, че строителството на сградата е допустимо и съгласно разписаното в чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, който допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, в поземлени имоти в земеделски територии без промяна на предназначението при спазване на действащата нормативна уредба; съгласно ОУП на община Ямбол, одобрен с Решение № X- 6 от 30.06.2016 г. на Общински съвет - Ямбол, сграда с идентификатор 87374.37.53.1 е с начин на трайно ползване „нива“ и попада в земеделска територия, като за нея няма изработен подробен устройствен план по чл. 109 или чл. 111 от ЗУТ, (условие по чл. 3, т. 1 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г.), поради което според приетото от органа при издаването на удостоверението за търпимост, извършеното строителство не противоречи и на Общия устройствен план. При издаване на процесната заповед е направена преценка досежно ползването на постройката по предназначение, като е счетено, че същата не отговаря на изискванията по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19/2012 г., тъй като се използва като жилищна сграда; посочено е също, че техническата характеристика за процесната постройка не кореспондира с чл. 15 от отменената Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи и с чл. 2, ал. 1, т. 1 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, поради което и на основание чл. 214, ал. 1 от ЗУТ и § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ главният архитект отменил Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г.

За да е търпим по смисъла на закона един строеж, в случая в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, респ. да е налице основание за издаване на удостоверение за търпимост, за съответния строеж следва да са налице в кумулативност следните материалноправни предпоставки: същият да е изграден до 31 март 2001 г.; за него да няма строителни книжа; да е бил допустими по разпоредбите, действали по времето, когато е извършен, съответно - по действащите разпоредби на закона. В случая с оглед доказателствата по делото съдът намира, че тези предпоставки не са налице за процесната постройка предвид следното:

След връчване на заповедта е депозирана жалбата от П. Ч., като предвид оспорените констатации на органа, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място, както и на необходимите справки, дава отговор на поставените от страните въпроси, относими към повдигнатия правен спор. Заключението на вещото лице съдът приема като обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано не само с приложените по делото документи и книжа, но и с допълнително извършени справки и с извършен оглед на място. То е приобщено към доказателствения материал по делото.

Така, според експертното заключение, процесната сграда може да се отнесе към сграда със селскостопанско предназначение с помещение за обитаване, тъй като в сградата има само едно обзаведено и оборудвано помещение, ползващо се за живеене и санитарен възел, а всички останали помещения са в „груб строеж“. При определяне годината на строителство експертизата е използвала географската информационна система GOOGLE EARTH, от сателитните снимки на която категорично е установено, че процесната сграда се появява през 2009 г. Също така според експертното заключение строежът не отговаря на критериите за търпимост поради това, че годината на построяване е след 2001 г., (в каквато насока са и свидетелските показания на И. П. М. и М. С. И.); постройката е изградена върху земеделска земя, извън регулационните граници на населеното място, не притежава статут на „урбанизирана територия“ и за нея е приложима Наредба № 19 от 25.10.2012 г за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. При огледа на място вещото лице е установило, че в ПИ с идентификатор 87374.37.53 са изградени две сгради – една двуетажна, чийто първи етаж е с площ от 63,22 кв. м, а вторият етаж с площ от 74,12 кв. м, както и склад с навес, изградени от северната страна на сградата с плащ 25,07 кв. м, като реалната разгъната застроена площ на сградата със склада според експертизата е 162,41 кв. м. Двуетажността на сградата и наличието на склад с навес в ПИ се установява и с просто око при преглед на приобщения по делото снимков материал, придружаващ писмения отговор по жалбата от страна на ответника, постъпил в съда с Писмо вх. № 2213 от 29.11.2024 г., в такава насока са и показанията на И. П. М. и М. С. И..

При горните констатации, отразени в заключението, които кореспондират напълно с приобщените по делото писмени и гласни доказателства (с изключение на свидетелските показания на А. Й. С., които съдът не кредитира предвид пряката заинтересованост на лицето от изхода на спора поради факта, че същата живее на семейни начала с оспорващия, а така също и поради противоречието им с установените по делото факти относно характеристиките на процесната сграда), както и въз основа на относимата към казуса нормативна уредба, настоящият съдебен състав счита, че процесната постройка е изградена на мястото на съществувалата преди това кирпичена постройка, но след нормативноразписаната в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ дата до 31 март 2001 г. и за нея няма строителни книжа. Предвид ориентировъчната година на построяване – 2009 г., и обстоятелството, че обектът е изграден в ПИ с идентификатор 87374.37.53 по КК на гр. Ямбол, находящ се в гр. *, местност „Дюзлюка“, с трайно предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „нива“ съобразно отразените в Скица № 15-702768 от 09.07.2024 г. данни, за строителството му действително са приложими действалите към този момент (2009 г.) разпоредби както на ЗУТ, така и на Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, отменена с приетата впоследствие Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, (обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012 г., в сила от 6.11.2012 година). Така, според чл. 2, ал. 1, т. 1 от сочения подзаконов нормативен акт, без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в имоти с площ до 10 дка, какъвто безспорно е и ПИ идентификатор 87374.37.53 с площ от 9 400 кв. м (с номер по предходен план 037053 съгласно отразяванията в съдържащите се в преписката титули за собственост и скицата) се разрешава застрояване, свързано с ползването им, а именно - с едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята. Аналогичен е и текстът на чл. 2, ал. 1, т. 1 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012 г., предвиждащ, че без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, като за имоти с площ до 10 дка, какъвто е и процесният, е допустимо застрояване с едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. От приобщения по делото доказателствен материал се установява безпротиворечиво, че въпросната постройка е с площ, далеч надвишаваща нормативно допустимата по чл. 2, ал. 1, т. 1 от отменената понастоящем, но действала към момента на изграждане на постройката Наредба № 2 от 10.04.1998 г. Още в приложените към самото заявление за издаване на удостоверението за търпимост нотариално заверени декларации е посочено, че се касае до постройка с идентификатор 37374.37.53.1 със застроена площ от 63 кв. м, на един етаж, изградена на мястото на стара кирпичена постройка със същите параметри в имот с идентификатор 87374.37.53 по кадастралната карта на град Ямбол, местност „Дюзлюка“, а самото удостоверение за търпимост е издадено за сграда с такава площ. Констатациите на вещото лице при огледа на място са за наличие на двуетажна сграда, чийто първи етаж е с площ от 63,22 кв. м, а вторият етаж - с площ от 74,12 кв. м, както и на склад с навес, изградени от северната страна на сградата с плащ 25,07 кв. м, с реална разгъната застроена площ на сградата със склада от 162,41 кв. м. В този смисъл безспорно се констатира наличие на съществено нарушение на едно от изискванията за законосъобразност на издаденото удостоверение за търпимост на изградената постройка, отменено с процесната заповед така, както е разписано в т. 1 от чл. 99 от АПК – процесната постройка не отговаря на регламентираните в чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, отменена с приетата впоследствие Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012 г., в сила от 6.11.2012 година досежно параметрите на застрояване.

На следващо място, по аргумент от чл. 15 на Наредба № 2 от 10.04.1998 г., на която разпоредба се е позовал и органът в отменителната заповед, за изграждане на едноетажни стопански постройки в съответствие с чл. 2, ал. 1, т. 1 се изисква разрешение за строеж в земеделски земи, което се издава по разписания в самата наредба ред. Аналогичен е и текстът на чл. 11 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012 г., също изискващ издаване на разрешение за строеж по съответно разписаните нормативни правила при реализиране на строителство в земеделска земя по чл. 2 от подзаконовия нормативен акт. По делото безспорно се установява, че за процесната сграда липсват каквито и да било строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж. Отделно от това и писмените доказателства, и гласните такива сочат на извод за двуетажност на изградената постройка, а не за такава на един етаж, както изисква относимата наредба.

Изложеното до тук сочи на извод за обект, изграден в разрез с действащите нормативни правила за застрояване в процесния имот. В този смисъл не е налице и визираната в § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ материално правна предпоставка строежът да е бил допустим по разпоредбите, действали по времето, когато е извършен, съответно - по действащите понастоящем разпоредби. Независимо от обстоятелството, че процесната сграда може да се отнесе към сграда със селскостопанско предназначение с помещение за обитаване, тъй като в сградата има само едно обзаведено и оборудвано помещение, ползващо се за живеене и санитарен възел, а всички останали помещения са в „груб строеж“, в каквато насока е експертното заключение, то несъответствието на постройката с нормативноустановените изисквания по приложимото законодателство, посочени по-горе, дават основание да се приеме, че за нея не са изпълнени разписаните в § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ изисквания, при наличието на които се приема, че е търпим строеж. С други думи, за процесната постройка не са изпълнени законовите изисквания, за да бъде прието, че същата представлява като търпим строеж. При това положение, след като е достигнал до такива констатации, за компетентния административен орган, в случая главния архитект на община Ямбол, съществува правна възможност да отмени издаденото удостоверение за търпимост, тъй като на практика липсват основания за издаването му. В този смисъл оспорената заповед се явява и материално законосъобразна, и съответна с целта на закона.

В заключение на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на ответната страна. Такива са дължими за внесената сума за изготвяне на експертизата, която е в размер на 380 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Н. Ч. против Заповед № РД02-00981 от 13.09.2024 г. на Главния архитект на община Ямбол, с която отменено издаденото Удостоверение за търпимост № ТС-0028 от 08.08.2024 г. за строеж „Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване“ с идентификатор 87374.37.53.1, със застроена площ от 63 кв. м, на един етаж, изградена в имот с идентификатор 87374.37.53 по кадастралната карта на град Ямбол, местност „Дюзлюка“.

ОСЪЖДА П. Н. Ч. от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [етаж, офис], адвокат С. С. А., да заплати на ОБЩИНА ЯМБОЛ сумата от 380 (триста и осемдесет) лева за направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.