Решение по дело №433/2018 на Окръжен съд - Ловеч

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                                Гр.Ловеч, 13.05.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ П.                                                                      

                                                                       КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. №433 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

               Производството е по чл.258 и сл.  от ГПК.

   С решение № 294/22.06.2018 г., постановено по гр.д. № 889/2017 г., Ловешкият районен съд е осъдил „****" АД - гр.Ловеч с ЕИК **** с адрес/седалище и адрес на управление :ул. „****, офис ****, представлявано от Т.И.Т. - изп. директор, да заплати на В.Й.Й. ЕГН-********** *** ЕГН-**********, сумата общо 6 343,40 лева, включваща за периода 01.11.2014 г. до 13.03.2017г., неизплатен остатък от: основно трудово възнаграждение, клас прослужено време, платен отпуск, работа на оф. празник и допълнителни възнаграждения за извънреден труд  и нощен труд и след приспадане на ЛОВ и ДОД, дължими от Й./; както и сумата 263,29 лева – допълнително изчислени обезщетения за болнични за сметка на работодателя; и сумата 300,00 лева удръжки за м.март 2015г. – 100,00 лева ; за м. януари 2015г. – 100,00 лева , за м.декември 2014г. – 50,00 лева ; за м.ноември 2014г. – 50,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата -  общо сумата 6 906,69 лева, начиная от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2017 г., до окончателното й изплащане, а исковете до пълния претендиран размер на сумата 12 150,00 лева т.е за разликата от 5 243,31 лева като в това число : до пълния претендиран размер на сумата 750,00 лева – удръжки , сумата 10 500,00 лева – основно трудово възнаграждение + допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд /, като неоснователни и недоказани и отхвърлил, осъдил е „****" АД - гр.Ловеч, да заплати на В.Й.Й., с горепосочените данни, сумата 198,95 лева – разноските по делото съразмерно уважения размер на иска и е осъдил „****" АД - гр.Ловеч, да заплати на по сметка на РС – ЛОВЕЧ , д.т. върху уважените искове или общо 276,27 лева  както и сумата 170,54 лева – частично разноските за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба вх.№7307/10.07.2018 г. от "****" АД гр. Ловеч, ЕИК **** адрес на управление: гр. Ловеч, п. код 5500, ****представлявано от Т.И.Т. чрез адвокат С.Т.Т. адвокат при Адвокатска колегия - Ловеч служебен адрес: гр. Ловеч, ул. "Търговска" No 22, ет. 4, офис 403-404  против Решение No 294 от 22.06.2018 год. на ЛРС постановено по гражданско дело No 889/2017 год. Заявява, че не е доволен от посоченото решение, поради което го обжалва изцяло (вкл. в частта за разноските) и с молба да бъде частично обезсилено или отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Моли да се присъдят разноските за производството пред Окръжен съд - Ловеч.

Твърди, че постановеното съдебно решение, предмет на въззивно обжалване, е изцяло неправилно, а е и частично недопустимо поради произнасяне плюс петитум по всички предявени искове и това е порок на решението, налагащ неговата въззивна проверка.

Сочи, че първоинстанционният съд в обжалваното решение е допуснал съществени процесуални нарушения като е направил необосновани и неправилни фактически и правни изводи, което е предпоставило и неправилно приложение на материалния закон.

Изтъква, че в обжалваното решение е нарушена императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК, изискваща решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Счита, че видно от мотивите на решението и от неговия диспозитив съдът не е индивидуализирал размера на отделните искове, а е присъдил общо за част от тях сумата от 6 343.40 лева, което намира за неправилно. Сочи, че присъдената сума представлявала неплатени остатъци от основно трудово възнаграждение, клас прослужено време, платен отпуск, работа на официален празник и допълнителни възнаграждения за извънреден труд и нощен труд, като са приспаднати дължимите от ищеца осигурителни вноски и данък върху трудовите правоотношения.

Твърди, че предпоставка за тази неправилност е самата искова молба, която не е конкретна, като искане за конкретизиране на факти от обстоятелствената част на ИМ са направили с отговора на исковата молба, но нередовностите не са отстранени.

Сочи, че с исковата молба ищецът е поискал присъждане на сумата от 2 300.00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение, като увеличение на иска в процеса не е последвало. Твърди, че от решението не става ясно каква сума съдът е приел за основателна и доказана от ищеца и какво е неплатеното трудово възнаграждение, присъдено с решението. Изтъква, че е възможно решението да е недопустимо по отношение на части от всички предявени искове като постановено плюс петитум, но това е трудно установимо предвид сумарното присъждане на сумите от съда.

Твърди, че в решението е констатирано, че се дължи сумарно сумата от 4 108.78 лева , която сума е относима към ОТВ, но не може да се присъди изцяло тази сума като чиста за получаване, тъй като се следват удръжки за сметка на ищеца. Излага, че в исковата молба са претендирани 2 300.00 лева неплатено трудово възнаграждение, 900.00 лева неплатен клас и 750.00 лева удържани глоби и сумата на тези претенции е в общ размер на 3 950.00 лева. Според него е видно, че тази сума, претендирана от ищеца, е по-малка от сумата, която е приел за дължима съда и е неясно от решението какви законни удръжки е приел съда в намаление на сумата от 4 108.78 лева и какво реално е присъденото неплатено трудово възнаграждение и клас за прослужено време.

Сочи, че съдът с решението си е присъдил сумата от 263.29 лева - допълнително изчислени обезщетения за болнични за сметка на работодателя, каквато сума ищецът не е искал да му бъде присъдена с исковата молба и в тази част решението категорично е недопустимо.

Изтъква, че съдът е присъдил на ищеца и 300.00 лева удръжки от трудовото възнаграждение при поискани 750.00 лева и в тази част решението е неправилно. Твърди, че за да присъди сумата, съдът се е позовал на предписанията по Протокол за даване на задължителни предписание на основание чл. 404, ал. 1 , т. 1 от КТ на Д "ИП" - ЛОВЕЧ, като е преценил, че изплащането на претендираните суми не е сторено. Твърди, че удръжките за некачествена продукция са съгласно Заповед на ИД на ответника на основание чл. 268 от КТ, за които в процеса не се установи да са обжалвани от ищцата по реда на КТ и както е разсъждавал в мотивите си съда, работодателят е длъжен да издаде заповед, определяща основанието и размера на отговорността на служителя, която да не бъде оспорена писмено от последния в едномесечен срок от получаването й. Сочи, че съдът изрично е констатирал в решението си, че ответникът следва да установи, че удръжките от трудовото възнаграждение са извършени по съответния ред и основание и това е установено в процеса, но въпреки това на ищеца е присъдена сумата от 300.00 лева от претендираните 750.00 лева.

Излага, че в решението си съдът е приел, че доказателствената тежест на ищеца е да докаже полагането на извънреден труд за конкретния период, продължителността му над редовното работно време и размера му, както и начина на изчисляване, как е работила ищцата при ответника. Счита, че ищецът не е успял да проведе успешно доказване на изложените факти. Твърди, че се е позовал на приложена по делото отчетна форма за м. май, но без посочена година, както е записано в самото решение. Изтъква, че с отговора на ИМ се възразили, че представените отчетни форми не отразяват положен реален извънреден труд, още повече, те не са относими към делото поради липса на година в тях, но вместо това съдът е обърнал доказателствената тежест за доказването на извънреден труд, приета от самия него в решението, по следния начин: "Съдът приема, че в тежест на ответника е да води присъствена форма и да я представи по делото, което не е сторил, не е поискал откриване на производство по чл. 193 от ГПК, поради което не ги изключва от доказателствения материал.'" Счита, че по този начин съдът в разрез с правилата за доказване в процеса е разменил доказателствената тежест като е прехвърлил върху ответника тежестта за доказване на факти, за които доказателствената тежест е на ищеца, при това с всички доказателствени средства той може да докаже полагането на извънреден труд, нещо което в процеса не е сторено.

Твърди, че ответникът е направил оспорване на съдържанието на отчетните форми с отговора на исковата молба, но неясно защо съдът е приел, че такова оспорване няма.

Сочи, че е неясно въз основа на кои събрани доказателства по делото съдът е приел, че положеният от ищеца извънреден труд е 10.30 часа, а не 10.00 часа, като мотивите в тази част са бланкетни. Твърди, че след направени изчисления въз основа на приетите по делото счетоводни експертизи, съдът е приел, че се получава за плащане сумата 6 343.40 лева, в която се включва: основно трудово възнаграждение, клас прослужено време, платен отпуск, работа на официален празник и извънреден труд, а също и нощен труд, като последните се явяват допълнителни трудови възнаграждения. Излага, че е неясно от решението какъв е размерът на нощния труд, положен реално от ищеца, как е оценен, и въз основа на кои доказателства е приел съда, че положеният извънреден труд е дължим, за да го присъди.

Предвид изложеното във въззивната жалба има искане съдът да постанови решение, с което, ако сметне, че обжалваното решение е недопустимо, да го обезсили в частите досежно присъдените суми, по които съдът се е произнесъл плюс петитум, като прекрати производството по делото; Да отмени като неправилно решението в останалата част и да постанови решение по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по размер или да върне делото на друг състав на съда с указания за прилагане на закона, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Моли да се присъдят разноските за производството пред Окръжен съд -Ловеч.

Подадена е и въззивна жалба вх.№8513/8.08.2018 г. от В.Й. *** Пл."Т. К. **** ЕГН ********** против Решение № 294/22.06.2018г, постановено по гр.дело №889/2017 По описа на ЛРС. Твърди, че не е  доволна от горецитираното решение по гр.дело № 889/2017г на ЛРС, поради което го обжалва в законния срок с твърдения, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Изтъква, че пред първата инстанция не е приела заключението на вещото лице, което е оспорила поради явни неточности и противоречия, които не са били отстранени с допълнителното заключение и аз тя не е получла категоричен отговор на голяма част от въпросите си.

Поддържа претенцията си за недоизплатени : трудово възнаграждение в размер на 2300 лева, 900 лева клас прослужено време, 8200 лева извънреден нощен труд и неправилно удържани глоби в размер на 750 лева.

Сочи за безспорно установено, че за периода от 28.10.2014 г до 13.03.2017 г е работила по трудов договор /заповед № 269/28.10.2014г/ при ответника -„****"АД Ловеч, представлявано от Изп.директор Т.Т. с месторабота с.Д., Л. обл. като „Контрольор качество на продуктите във фирмата", първоначално с основно трудово възнаграждение -500 лева, а с ДС №5/01.11.2014г - 800 лева и въпреки, че бях назначена с 800 лева основно трудово възнаграждение, заплатата й през годините и различните месеци варирала от 500-800 лева по преценка на работодателя.

Твърди, че в исковата си молба е пояснила, а и първоинстанционният съд е приел, че в ответната фирма е установено работното време да се изчислява сумарно - на две смени по 12 часа, като графикът е 4 работни дни и 2 дни почивка. Излага, че ежемесечно е работила по 252 часа видно от приложените отчетни форми 76 изготвяни от работодателя ежемесечно, а съгласно Допълнителното споразумение работното време е 21 дни от месеца по 8 часа или 168 часа. Счита, че така направените изчисления на база 168 часа рефлектирали върху получаваното от нея трудово възнаграждение, клас прослужено време, отпуска, извънреден труд, болнични и т.н. Сочи, че има редовно издадени фишове, които е приложила въз основа на които иска да й бъде изчислена дължимата сума, които не са взети под внимание от вещото лице и респективно не са обсъдени в решението на първоинстанционният съд. Потвърждава, че през м.март 2017 г е получила сумата 4225.72 лева и през м.април 2017г - сумата 2229.88 лева, но това не съответства на дължимите ми суми, които е конкретизирала в началото на въззивната жалба, като те също нямат подпис на издателя и получателя, представени са от ответника и той се позовава на тях.

Изтъква, че нито отчетните форми, нито фишовете е издала тя, за да се оспорват от ответника. Твърди, че представеният на стр.101 от делото фиш за сумата 7509.50 лева не е реално получена сума от нея и в него не са начислени задължителните удръжки. Според нея, този фиш е изготвен допълнително и е недействителен поради невярно съдържание. Счита, че реално дължимата сума, която е получила може да се изведе от извлеченията представени от нея на Банките - ******.

Твърди, че по иска за сумата 750 лева- глоби от работодателя, първоинстанционният съд правилно приема, че в конкретния случай не са ясни причините за твърдяните глоби и по какъв ред са наложени. Сочи, че съгласно чл.272 от КТ, без съгласието на работника не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение с изключение на чл.210 ал.4 КТ /ограничена имуществена отговорност/ Сочи, че заповедите на ИД са неправилно квалифицирани и в този смисъл не са обжалвани по реда на чл.210 и сл. от КТ. Твърди, че е неправилно решението и в частта с което е уважена сумата 300 лева само съгласно предписанието на Д „ИТ" вместо 750 лева, колкото са реално наложените глоби без да са спазени изискванията на КТ /да се издаде конкретна заповед определяща основанието и размера на отговорността на работника./

По отношение претенцията ми за 8200 лева- неизплатен извънреден и нощен труд, счита, че правилно съдът е приел, че в тежест на ответника е да води присъствена форма и да я представи по делото и представените от нея такива не са изключени от доказателствения материал. Твърди, че неправилно обаче вещото лице изготвя заключението и прави изчисления за нощен труд само съгласно фишовете за заплата, представени от ответника, и съдът възприема този извод. Излага, че неспазването на изискването за водене ежедневно на присъствената форма 76 е пропуск на ответника , който не може да бъде оправдан, а според нея такива форми са водени, но ответникът не е пожелал да ги предостави на вещото лице и в този смисъл изводите са неправилни и е следвало да се приложи разпоредбата на чл.161 ГПК.

В крайна сметка счита, че първоначалното заключение, допълнителното такова с всички поправки и добавки води до съмнение за неточно и неправилно изчисление.

По изложените съображения моли съда да отмени решението на ЛРС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него постановите ново решение по съществото на спора и й присъди направените разноски. Моли, да бъде назначена повторна единична експертиза, която да отговори на всички въпроси така както са конкретизирани пред първата инстанция, като работи с представените пред първата инстанция документи и задължително изготви вариант за дължимите суми като съобрази извлеченията от трите банки- *****. Моли да бъде задължен  ответника да представи разплащателните ведомости и присъствените форми 76 за процесния период или представи такива на вещото лице за изготвяне на заключението.

Моли, служебно да се изиска от Д „Инспекция по труда" Ловеч информация за извънредния и нощен труд положен от нея за периода 01.11.2014г - 13.03.2017г, тъй като на нея й бил отказан препис с мотив, че исканата от нея информация не е обществена информация.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба на „****”Ад-Ловеч от В.Й. *** Пл."Т.К. **** ЕГН **********, с която моли съда да остави без уважение въззивната жалба на „****" АД гр.Ловеч с която се иска частично обезсилване на решението на ЛРС или отмяна на същото като неоснователно и недоказано по размер.

Твърди, че неправилно въззивникът твърди, че в решението на ЛРС има произнасяне плюс петитум по всички предявени искове. Заявява, че е предявила  претенция за недоплатени 12150 лева от които: трудово възнаграждение в размер на 2300 лева, 900 лева клас прослужено време, 8200 лева извънреден нощен труд и неправилно удържани глоби в размер на 750 лева. Сочи, че са й присъдени 6343.40 лева за периода 01.11.2014г — 13.03.2017г - основно трудово възнаграждение, клас прослужено време, платен отпуск, работа на официални празници и допълнителни възнаграждения за извънреден труд и нощен труд, 263.29 лв. - обезщетение за временна нетрудоспособност, 300 лева- глоби и 198.95 лева -съдебно-деловодни разноски, но в мотивите си обаче първоинстанционният съд подробно е обсъдил конкретните суми, като е индивидуализирал размера на отделните искове.

Твърди, че при постановяване на решението си ЛРС е съобразил заключението на вещото лице което е работило само по фишове, предоставени от ответника, тъй като същият не му е предоставил водената от него разплащателни ведомости и задължителна присъствена форма 76. Изтъква, че същата е била укрита и съдът е следвало да приложи служебно разпоредбата на чл.161 ГПК, като ответникът дори и да е приел, че има оспорване на представените от нея отчетни форми, то същият не е открил производство по оспорване на доказателствата и в този смисъл правилно ЛРС ги е приобщил към доказателствения материал, въпреки, че решението изцяло почива само на фишовете, които са били предоставени от ответника на вещото лице.

Предвид изложеното моли съда да остави въззивната жалба без уважение, уважи нейната въззивна жалба, а ако приеме, че същата е неоснователна и недоказана, да остави в сила решението на ЛРС, като й присъди и направените съдебно-деловодни разноски

Моли да бъде назначена повторна единична експертиза, която да отговори на всички въпроси така както са конкретизирани пред първата инстанция.

Моли съда да задължи ответника да представи разплащателните ведомости и присъствените форми 76 за процесния период на съда или представи такива на вещото лице за изготвяне на заключението.

Моли съда служебно да изиска от Д „Инспекция по труда" Ловеч информация за извънредния и нощен труд положен от нея за периода 01.11.2014 г -13.03.2017 г

 В съдебно заседание въззивницата-ищца Й. се явява лично и с адв.К., като поддържа въззивната си жалба, като моли да бъде отхвърлена въззивната жалба на ответната страна и представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си.

Въззивникът-ответник „****”Ад-Ловеч се представлява от адв.С.Т., който моли да бъде уважена въззивната му жалба и да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответната страна. Претендира присъждане само на държавната такса за въззивната инстанция.

От събраните по делото доказателства:гр.д.№889/17 г. на ЛРС, писмо вх.№6831/4.102.18 г. от  ИА”ГИТ”-Д”ИТ”-Ловеч, заключение на повторна единична съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Н.Р., от становището на страните в съдебно заседание, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

Ищцата В.Й. *** е работила по трудов договор №269/28.10.2014 г. /л.3 по делото/ при работодател „****”АД-Ловеч на длъжността „контрольор качество на продуктите” срещу основно месечно възнаграждение в размер на 500 лв. и допълнително трудово възнаграждение 0,5% за всяка година трудов стаж. Била е назначена със срок за изпитване 6 месеца.

Между страните е подписано допълнително споразумение №5/1.11.2014 г. към трудов договор №269/28.10.2014 г./л.6 от делото/, с  което възнаграждението на ищцата е определено на сумата 800 лв.

Представена по делото е заповед №1495/7.03.2017 г. на изпъл.директор на „****” АД-Ловеч, с която на основание чл.327 т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В.Й.Й., считано от 13.03.2017 г. Заповедта й е връчена на същата дата срещу подпис.

От представените отчетни форми №76 за м.12 2014 г и м.02.2015 и м.11.2015 г,  ведно с четири фиша за изплатена заплата, от които се установява, че тя е работила в ответното дружество, но заплатата й не винаги е изплащана в размера, който е договорен между страните. Видно от фиша за м.ноември 2015 г., начислението е била на база заплата в размер на 600 лв.

От представената по делото жалба с вх.№1603/6.07.2015 г. на „****” АД-Ловеч се установява, че по повод на нея в Адм.съд-Ловеч  е било образувано  а.д.№137/15 г, което впоследствие е било прекратено с определение №444/23.09.2015 г. От съдържането на жалбата се установява, че на 19.06.2015 г. на работодателя „****” АД-Ловеч е бил връчен протокол за даване на задължителни предписания на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ на Д”ИП”-Ловеч, като част от тези предписания са били работодателя да заплати разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение за м.март 2015 г, от които на В.Й. 100 лв, за м.януари 2015 г. на В.Й. 100 лв, за м.декември 2014 г. на В.Й. 50 лв. за м.ноември 2014 г. на В.Й. 50 лв.

Изискана е справка от Инспекция по труда-Ловеч за положения от В.Й. извънреден труд. В отговор за запитването оттам е получено писмо с изх.№6831/4.10.2018 г. от което става ясно, че Дирекция „Инспекция по труда”-Ловеч не разполага с информация за положения от В.Й. извънреден и нощен труд в „****”АД-Ловеч за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г.

За правилно решаване на спора по делото са били назначени съдебно-икономически експертизи и допълнителни такива, включително и пред настоящата въззивна инстанция, които са изготвени компетентно и безпристрастно от вещи лица Н.А. и Н.Р..

Преди да изготви своето заключение вещо лице Р. е поискала допълнителна информация досежно реално отработеното от ищцата време, във връзка с изчисляване на претендираните от нея положен извънреден и нощен труд. Ищцата е била информирана за това и е поискала в тази връзка ангажиране на доведени от нея двама души свидетели, като съдът й е дал възможност за това с определение в с.з. на 18.12.2018 г. Ищцата не довела в съдебно заседание свидетели и е поискала приключване на съдебното дирене.

От заключението на назначената пред настоящата инстанция експертиза, след конкретизиране на петитума на исковата молба на ищцата с молба вх.№7795/13.11.2018 г. съдът установява, че всички начислени суми за заплати на В.Й. от работодателя й през процесния период са изплатени на същата, след направени удръжки за осигуровки за сметка на лицето и ДОД. В справки, приложени към експертизата по години са направени преизчисления на трудовите възнаграждения на В.Й. за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. по години на база основното й възнаграждение 800 лв, отразено в трудовия й договор и % прослужено време на база трудовия й стаж, присъствена форма 76 и отработени часове всяка смяна 10 ч. и 30 м. В заключението е посочено, че преизчисленията са направени при спазване на изискванията на чл.262 ал.1 от КТ, чл.8 от НСОРЗ, чл.264 от КТ, ПМС №147/29.06.2007 г., чл.155 и чл.177 ал.2 от КТ, чл.40 ал.5 от КСО.  Вещото лице е обобщило преизчисленията си в справка приложение №1 за целия процесен период. Вещото лице  на база разплащателните ведомости за заплати на дружеството ответник е направила и справка за начислените заплати на ищцата за процесния период в приложение №2. Отразила е, че за м.3 и 4 от 2017 г. във ведомостта за заплати на Й. са доначислени корекции в увеличение на заплатата й, а именно за м.март 2017 г. 2450 лв и за м.април 2400 лв. Отразено е, че във ведомостта за м.март 2017 г. са начислени и обезщетение по чл.221 ал.1 956,70 лв и обезщетение по чл.224 за 27 дни 1 294,17 лв. при съобразяване на отразените в присъствената форма ползвани дни платен годишен отпуск и отсъствията й поради временна неработоспособност. Вещото лице е отразило,  че месечните преизчисления на работните заплати по възходящ ред са се наложили поради това, че за някои от начисленията се ползват данни от начислено брутно трудово възнаграждение за предходни месеци. Вещото лице изрично е посочило, че всички начислени суми за заплати на В.Й. от работодателя й през процесния период са изплатени на същата, след направени удръжки за осигуровки за сметка на лицето и ДОД.

От заключението на вещото лице се установява, че през процесния период през по-голямата част от месеците на Й. е начислявана основан заплата в по-малки размери от посочения в трудовият й договор и допълнителното споразумение към него, но документи за промяна на основното й трудово възнаграждение не са открити.  Вещото лице е установило, че във ведомостите за заплати, изготвени в дружеството на В.Й. процесния период са правени удръжки от заплатите във вид на „глоби”, както следва:м.11.2014-50 лв, м.01.2015 г.-50 лв и м.март 2105 г. 100 лв, отразени като намаление на начислената заплата, м.10 2015 г. 200 лв, отразени като вътрешна удръжка, м.05.2016 г. 200 лв, отразени като намаление на начислена заплата м. 11 2016 г. 200 лв. и м.01.2017 г. 100 лв отразени като вътрешна удръжка.  В заключение вещото лице е посочило и общият размер на разликата за доплащане след преизчислението на брутното възнаграждение по пера, както следва:основна заплата 4384,60 лв, проф.квалификация 740,79 лв, извънреден труд 6927,93 лв, нощен труд 30,50 лв, работа на оф.празник 271,61 лв, болнични за сметка на работодателя 561,29 лв. и платен отпуск 13,55 лв.

  В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за „чекирването” е направила справка за час на влизане и час на излизане във връзка с изчисляване на извънредния и нощен труд, но са й обяснили от дружеството, че за последните няколко месеца тази справка не е пълна, тъй като е имало проблем със софтуера.

При тези данни настоящата инстанция намира, че е сезирана с предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с включен клас прослужено време в размер на общо сумата 3100 лв.  неплатен извънреден труд в размер на общо сумата 8200 лв. представляващи  отработени месечни часове по 253 часа вместо норматив 168 часа т.е. разлика от 84 часа и възстановяване на неправилно удържани глоби в размер на сумата общо 750 лв. конкретизирани във въззивното проиизводство както следва: за м.април 2015 г.-50 лв, за м. октомври 2015 г. 200 лв, за м. май 2016 г. 200 лв, за м.ноември 2016 г. 200 лв. и за м.януари 2017 г. 100 лв. или общо сумата 750 лв. за процесен период от време 1.11.2014 до 13.03.2017 г. ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до коночателното изплащане ,у с включенс правно основание чл.128 във връзка с чл.262, чл.266 и чл.270 от КТ.

По допустимостта на атакуваното решение с оглед възражението на ответника, че ЛРС се е произнесъл свръхпетитум. Настоящата инстанция констатира, че това оплакване е основателно. Ищцата в исковата си молба и след уточняващите я такива е конкретизирала, че претенцията й касае 2300 лв. неизплатено трудово възнаграждение, както и неплатен клас прослужено време в размер на 900 лв. за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г.  или общо тази претенция възлиза на сумата 3 200 лв., претенцията й за заплащане на извънреден труд в исковата си молба в размер на сумата общо 8 200 лв. за период, конкретизиран във въззивното производство от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. представляващи отработени месечни часове по 253 часа вместо норматив 168 часа т.е. разлика от 84 часа и претенция от 750 лв. от наложени неправилно глоби от работодателя й, конкретизирани обаче във въззивното производство по периоди и суми поотделно. ЛРС се произнесъл в решението си, както следва: осъдил  е ответника да заплати на ищцата сумата общо 6 343,40 лева, включваща за периода 01.11.2014 г. до 13.03.2017г., неизплатен остатък от: основно трудово възнаграждение, клас прослужено време, платен отпуск, работа на оф. празник и допълнителни възнаграждения за извънреден труд  и нощен труд и след приспадане на ЛОВ и ДОД, дължими от Й./; както и сумата 263,29 лева – допълнително изчислени обезщетения за болнични за сметка на работодателя; и сумата 300,00 лева удръжки за м.март 2015г. – 100,00 лева ; за м. януари 2015г. – 100,00 лева , за м.декември 2014г. – 50,00 лева ; за м.ноември 2014г. – 50,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата -  общо сумата 6 906,69 лева, начиная от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2017 г., до окончателното й изплащане, а исковете до пълния претендиран размер на сумата 12 150,00 лева т.е за разликата от 5 243,31 лева като в това число : до пълния претендиран размер на сумата 750,00 лева – удръжки, сумата 10 500,00 лева – основно трудово възнаграждение + допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд /, като неоснователни и недоказани е отхвърлил. Налага се извод, че действително първата инстанция се е произнесла свръхпетитум и решението в тази част, а именно досежно сумата 263,29 лв. допълнително начислени обезщетение за болнични за сметка на работодателя, както и за сумата 1 536,12 лв платен отпуск, работа на оф. празник и допълнителни възнаграждения за нощен труд, които са включени в общо присъдената сума от 6 343,40 лв. поради което в тази му част съдебното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото прекратено по отношение на тези непредявени искове.

ПО ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.128 ОТ КТ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.270 ОТ КТ

Ищцата претендира в исковата си молба, уточнена в съдебно заседание от нейния пълномощник заплащане на сумата общо 2300 лв. неизплатено трудово възнаграждение, както и неплатен клас прослужено време в размер на 900 лв. за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. Твърди, че с допълнително споразумение трудовото й възнаграждение е договорено в размер на 800 лв., но работодателят не й е заплащал същото в пълен размер и не й е начислявал клас прослужено време. Признава, че след прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят е изплатил още сумите  2 450 лв. и 2 229,88 лв.

Ответникът от своя страна оспорва тези твърдения, като заявява, че всички дължими суми са й заплатени и представя фишове от м.март 2017 и април 2017 г. за заплатени съответно суми в размер на 4 225,72 лв. и 2 477,65 лв.

Основен принцип в трудовото право е възмездността на труда. Срещу престиране на работната ръка работникът или служителят трябва да получи възнаграждение, чието изплащане е вменено в задължение на работодателя. Работодателят следва да докаже, че е изпълнил задължението си да плати трудовото възнаграждение за исковия период, а работника, че е престирал труда си добросъвестно и според договореното. Не подлежат на доказване отрицателните факти, поради което при направено възражение от страна на работодателя, че работникът не е полагал труд, в тежест на последния е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е престирал работата си сила добросъвестно и на работното си място. Наличието само на сключен договор при фиксирано трудово възнаграждение не е достатъчно, за да възникне задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага и фактически да осъществява съответната трудова функция. В този смисъл ЛРС е указал на страните доказателствената тежест. Ищцата е ангажирала само съдебно-икономически експертизи, от която се установява, че всички начислени суми за заплати по ведомост са изплатени на ищцата, след направените удръжки за осигуровки за сметка на лицето и ДОД. Установено е, че на ищцата са извършени и корекции в увеличение на заплатата й за м.март 2 450 лв. и за м.април 2 400 лв, като копие от тези фишове са представени и по делото. След като ищцата не е установила по безспорен начин, че сумата от 2300 лв. от трудово възнаграждение и 900 лв. от клас прослужено време й е дължима, тъй като тя е положила този труд, то и искът й се явява неоснователен и недоказан, с оглед заключението на вещото лице, че по ведомост всички начислени суми са й заплатени и представените писмени доказателства от ответната страна, че след прекратяване на трудовото й правоотношение той е изплатил дължимите суми. Ищцата претендира по-високи размери на дължимо трудово възнаграждение, в което обаче тя включва и пера/неплатен отпуск, нощен труд, труд, положен на официални празници, обезщетения за болнични от работодателя за които тя не е предявила отделни искове. Недопустимо е в настоящето въззивно производство да се прави увеличение на иска и да се предявяват нови претенции, след като това не е сторено в първоинстанционното производство. По тези съображения съдът приема, че искът с правно основание чл.128 от КТ за сумата 2300 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 900 лв. неплатен клас прослужено време за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

ПО ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.262 ОТ КТ

Ищцата е претендирала заплащане на извънреден труд в исковата си молба в размер на сумата общо 8 200 лв. за период, конкретизиран във въззивното производство от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. представляващи отработени месечни часове по 253 часа вместо норматив 168 часа т.е. разлика от 84 часа.

За този иск също доказателствената тежест е на ищцата и това е указано в доклада на ЛРС. Настоящата инстанция е дала възможност за събиране на доказателства в тази насока, но въпреки това искът на В.Й. остава недоказан. Вещото лице и изготвило хипотетично своето заключение на база твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията й впоследствие. Ищцата се е позовала само на системата за „чекиране”, т.е. софтуерен продукт, който отчита час и минута на влизане и излизане на работниците от предприятието. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тази система не е точна, тъй като последните няколко месеца  е имало проблем със софтуерния продукт. Освен това според съда само на база данни час на влизане и напускане на предприятието не може да се направи извод, че ищцата е полагала извънреден труд. Този факт следва да се докаже със всички доказателствени средства и съдът е допуснал по искане на ищцата двама души свидетели. Тя обаче не ги е довела и е поискала делото да се реши при събраните доказателства. Следователно твърдението за полагане на извънреден труд, за който се дължи заплащане на сумата общо 8 200 лв. за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. представляващи отработени месечни часове по 253 часа вместо норматив 168 часа т.е. разлика от 84 часа остава неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен.

ПО ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.266 ОТ КТ

    Ищцата след конкретизация на петитума на този иск с молба вх.№7795/13.11.2018 г. претендира възстановяване на неправилно удържаните й под формата на глоба суми, както следва: за м.април 2015 г.-50 лв, за м. октомври 2015 г. 200 лв, за м. май 2016 г. 200 лв, за м.ноември 2016 г. 200 лв. и за м.януари 2017 г. 100 лв. или общо сумата 750 лв. Съдът установява, че по повод жалба с вх.№1603/6.07.2015 г. на „****” АД-Ловеч е било образувано  а.д.№137/15 г. от Адм.съд-Ловеч, което впоследствие е било прекратено с определение №444/23.09.2015 г. От съдържането на жалбата се установява, че на 19.06.2015 г. на работодателя „****” АД-Ловеч е бил връчен протокол за даване на задължителни предписания на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ на Д”ИП”-Ловеч, като част от тези предписания са били работодателя да заплати разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение за м.март 2015 г, от които на В.Й. 100 лв, за м.януари 2015 г. на В.Й. 100 лв, за м.декември 2014 г. на В.Й. 50 лв. за м.ноември 2014 г. на В.Й. 50 лв. Вещото лице в своето заключение е отразило, че във ведомостите за заплати на ответното дружество са направени глоби-удръжки от заплатата, като ги е конкретизирало помесечно. При съпоставка между претенцията на ищцата и направените удръжки съдът установява, че искът е основателен и доказан за следните суми: октомври 2015 г. 200 лв, за м. май 2016 г. 200 лв, за м.ноември 2016 г. 200 лв. и за м.януари 2017 г. 100 лв. или общо 700 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.05.2017 г. до окончателното й изплащане. Вещото лице не е констатирало направена удръжка за глоба за м.април 2015 г. в размер на 50 лв, поради което и искът следва да бъде отхвърлен за тази сума.

            Поради несъвпадане на  

 

 

 

мотивите на въззивната инстанция с тези, изложени в решението на ЛРС, то следва да бъде отменено в частта, с която е осъден „****" АД - гр.Ловеч с ЕИК **** с адрес/седалище и адрес на управление :ул. „****, офис ****, представлявано от Т.И.Т. - изп. директор, да заплати на В.Й.Й. ЕГН-********** *** ЕГН-**********, сумата общо 4807,28 лева, включена в общосумата 6 343,40 лв. включваща за периода 01.11.2014 г. до 13.03.2017г., неизплатен остатък от: основно трудово възнаграждение, клас прослужено време, сумата 300,00 лева удръжки за м.март 2015г. – 100,00 лева ; за м. януари 2015г. – 100,00 лева , за м.декември 2014г. – 50,00 лева ; за м.ноември 2014г. – 50,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2017 г., до окончателното й изплащане, осъдна е „****" АД - гр.Ловеч, да заплати на В.Й.Й., с горепосочените данни, сумата 198,95 лева – разноските по делото съразмерно уважения размер на иска и е осъдена „****" АД - гр.Ловеч, да заплати на по сметка на РС – ЛОВЕЧ , д.т. върху уважените искове над сумата от 50 лв. ДТ, както и за сумата над 25,20 лева – частично разноските за вещо лице, като неправилно, като вместо това се постанови друго, с което да бъде осъдена „****”АД-Ловеч ул.”**** представлявано от В. Т.Т. да заплати на В.Й. *** пл.”Т.К.” **** на основание чл.266 от КТ сумата 200 лв. за октомври 2015 г. , за м. май 2016 г. 200 лв, за м.ноември 2016 г. 200 лв. и за м.януари 2017 г. 100 лв. или общо 700 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.05.2017 г. до окончателното й изплащане, а предявените от В.Й. *** пл.”Т.К.” **** искове против „****”АД-Ловеч ул.”**** представлявано от В. Т. Т. за заплащане на сумата 2300 лв. неплатено трудово възнаграждение и 900 лв. неплатен клас прослужено време за периода 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. с правно основание чл.128 от КТ, за заплащане на сумата 8 200 лв. извънреден труд за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. представляващи отработени месечни часове по 253 часа вместо норматив 168 часа т.е. разлика от 84 часа с правно основание чл.262 от КТ, както и за възстановяване на сумата 50 лв. за м.април 2015 г. неправилно удържана глоба на основание чл.266 от КТ исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени. В обжалваната отхвърлителна част решението като правилно следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищцата следва да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на сумата 130,18 лв съобразно отхвърлената част от исковете, а оветника следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на сумата 43,20 лв. Съответно решението следва да се отмени и в частите, с които ответинкът е осъден да заплати ДТ по сметка на ЛРС над сумата 50 лв и депозит за вещо лице над сумата 25,20 лв. съобразно уважената част от исковете.

 

 

 

 

Водим от горното съдът

 

                          Р      Е      Ш      И      :

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо съдебно решение №294/22.06.2018 г. постановено по гр.д.№889/17 г. по описа на ЛРС в частта, с която е осъдена „****" АД - гр.Ловеч с ЕИК **** с адрес/седалище и адрес на управление :ул. „****, офис ****, представлявано от Т.И.Т. - изп. директор, да заплати на В.Й.Й. ЕГН-********** *** ЕГН-**********, сумата 1 536,12 лв, включена общо в сумата 6 343,40 лева, включваща за периода 01.11.2014 г. до 13.03.2017 г., платен отпуск, работа на оф. празник и допълнителни възнаграждения за нощен труд и след приспадане на ЛОВ и ДОД, дължими от Й./; както и сумата 263,29 лева – допълнително изчислени обезщетения за болнични за сметка на работодателя, като произнесено свръхпетитум и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ като неправилно решение №294/22.06.2018 г. постановено по гр.д.№889/17 г. по описа на ЛРС в частта, с която е осъдена „****" АД - гр.Ловеч с ЕИК **** с адрес/седалище и адрес на управление :ул. „****, офис ****, представлявано от Т.И.Т. - изп. директор, да заплати на В.Й.Й. ЕГН-********** *** ЕГН-**********, сумата общо 4807,28 лева, включена общо в сумата 6 343,40 лв, включваща за периода 01.11.2014 г. до 13.03.2017г., неизплатен остатък от: основно трудово възнаграждение, клас прослужено време, сумата 300,00 лева удръжки за м.март 2015г. – 100,00 лева ; за м. януари 2015г. – 100,00 лева , за м.декември 2014г. – 50,00 лева ; за м.ноември 2014г. – 50,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2017 г., до окончателното й изплащане, осъдна е „****" АД - гр.Ловеч, да заплати на В.Й.Й., с горепосочените данни, сумата 198,95 лева – разноските по делото съразмерно уважения размер на иска и е осъдена „****" АД - гр.Ловеч, да заплати на по сметка на РС – ЛОВЕЧ , д.т. върху уважените искове над сумата от 50 лв. ДТ, както и за сумата над 25,20 лева – частично разноските за вещо лице, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

                ОСЪЖДА „****” АД-Ловеч ул.”**** представлявано от В. Т. Т.а да заплати на В.Й. *** пл.”Т. К.” **** на основание чл.266 от КТ сумата 200 лв. за октомври 2015 г. , за м. май 2016 г. 200 лв, за м.ноември 2016 г. 200 лв. и за м.януари 2017 г. 100 лв. или общо 700 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като предявените от В.Й. *** пл.”Т.К.” **** искове против „****”АД-Ловеч ул.”***** представлявано от В.Т.Т.за заплащане на сумата 2300 лв. неплатено трудово възнаграждение и 900 лв. неплатен клас прослужено време за периода 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. с правно основание чл.128 от КТ, за заплащане на сумата 8 200 лв. извънреден труд за периода от 1.11.2014 г. до 13.03.2017 г. представляващи отработени месечни часове по 253 часа вместо норматив 168 часа т.е. разлика от 84 часа с правно основание чл.262 от КТ, както и за възстановяване на сумата 50 лв. за м.април 2015 г. неправилно удържана глоба на основание чл.266 от КТ  ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.

                 ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №294/22.06.2018 г. постановено по гр.д.№889/17 г. по описа на ЛРС в останалата обжалвана част.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА „****” АД-Ловеч ул.”***** представлявано от Е.Т.Т.да заплати на В.Й. *** пл.”Т.К.” **** разноски по делото събразно уважената част от исковете в размер на сумата 43,20 лв.

ОСЪЖДА В.Й. *** пл.”Т.К.” **** за заплати на „****” АД-Ловеч ул.”***** представлявано от В.Т.Т.сумата 130,18 лв разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.

 

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

 

                                                                              1.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

                                                                              2.