Р Е Ш Е Н И Е
№ V-138 1.07.2021
г. Град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 700 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №225 от 23.12.2019г. по гр.д.№403/19г. на
РС- Средец е разрешен спор за родителски права относно малолетните деца Г.Т.Д.
и К.Т.Д., като упражняването на родителските права спрямо двете деца е
предоставено на майката Г.С.Т., а местоживеенето на децата е определено в дома
на майката- гр.Средец, ул. “Преображенска“, бл.10, вх. В, ет.3, ап.27. На
бащата Т.В.Д. е определен режим на лични отношения с децата, подробно описан в
решението. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в
размер на 180 лв. до 20- то число на месеца, считано от подаването на исковата
молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката ,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Със същото решение са отхвърлени насрещните искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК, предявени от Т.В.Д., касаещи упражняването на
родителските права, местоживеенето и издръжката на децата, както и иска на Г.С.Т.
за предоставяне ползването на семейното жилище на страните.
С оглед изхода на делото е разпределена отговорността
за разноски по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба
вх.№111/15.01.2020г. по описа на РС- Средец, подадена от Т.В.Д.. С нея
решението е обжалвано в частта, с която са уважени исковете по чл.127, ал.2 СК
на Г.Т., а са отхвърлени насрещните му искове със същия предмет. Изложени са
оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Сочи
се, че при постановяването на решението районният съд се е водил единствено от
възрастта на децата и нуждата от засилена грижа, любов и топлина, която според
съда в случая можело да бъде осигурена по-добре от майката. Не било посочено
какви са родителските качества на майката, с които същата превъзхождала бащата.
Не било отчетено желанието на детето Г. да живее с баща си, привързаността му към
бащата, данните от социалния доклад, че за това дете основно грижи полага
бащата, в каквато насока били и показанията на св. Н. и св. Р.. Не били взети
предвид и полаганите от бащата грижи за децата преди раздялата. СПЕ също давала
основание да се твърди, че безспорен авторитет за детето Г. е баща му, както и
че К. желае да живее с двамата родители. Според въззивника рисунката на Г.
съобщава за хармонични отношения между бащата и двете деца. Не били взети
предвид показанията на свидетелите, че майката работи на смени и детето К. стои
при нея до късно, докато свърши смяната. Не бил съобразен и пола на децата,
както и възможността за помощ от близки при отглеждането на децата. Не били
събрани доказателства, че бащата обижда и нагрубява децата, докато това било
установено по отношение на майката. Последната дори не присъствала на рождения
ден на детето Г. през 2019г. Не били коментирани обидите, които майката
отправяла към бащата, докато било отчетено неговото пренебрежително отношение
към нея. Намира, че в случая е безспорно, че изцяло в интерес на детето Г. е
родителските права спрямо него да бъдат предоставени на бащата, а предвид
привързаността на брат му К. към него, пола на децата и това, че К. имал също
добро отношение към баща си, то и правата върху него следвало да бъдат
предоставени на въззивника. Сочи още, че в неговия дом има по-добри битови
условия за отглеждането на децата, отколкото в жилището на майката, където
децата нямали възможност за самостоятелност.
Иска се решението на районния съд да бъде отменено в
обжалваните части, а вместо него да се постанови друго, с което родителските
права бъдат възложени на въззивника, със съответен режим на лични контакти на
децата с майката, както и осъждане на последната да заплаща издръжка в
посочените в насрещната искова молба размери. Претендират се разноски. Не са
ангажирани доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на въззивника- адв.Коцева,
поддържа въззивната жалба. Сочи, че по-голямото дете живее при своя баща от
м.септември 2019г., както и че са предложили споразумение на въззиваемата
по-голямото дете да остане да живее при своя баща.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на въззиваемата, която е уведомена за тази
възможност чрез пълномощника си адв.Бойчев. В съдебно заседание въззиваемата
страна оспорва въззивната жалба, като я намира за неоснователна. Изтъква се, че
единствената причина да се искат родителските права за по-голямото дете от
страна на бащата е това, че той не иска да плаща издръжка. Не плащал издръжка и
за другото дете, като към датата на съдебното заседание са били платени само
две издръжки. Сочи се също, че по- голямото дете е започнало да посещава
психолог по предложение на бащата, но още първата седмица последният пожелал да
се откаже и договора да бъде прекратен, с което майката не била съгласна,
понеже след посещението при психолога детето било много по-спокойно и започнало
да променя отношението си към нея.
Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас не представя
становище пред въззивната инстанция и не участва чрез свой представител в
производството по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобрази
относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и
правна страна следното:
Бургаският районен съд е бил
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК,
предявени от Г.С.Т. против Т.В.Д., с предмет предоставяне на майката упражняването
на родителските права спрямо малолетните им деца- Г. и К., определянето на местоживеенето
на децата при тяхната майка, осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка
на децата в размер на 400 лв. за Г. и 350 лв. за К., считано от подаването на
исковата молба, определяне режим на лични отношения на децата с другия родител,
както и с иск за предоставяне ползването на семейното жилище на страните в
гр.Средец, ул.“Г.С. Раковски“ №43 на ищцата.
В исковата молба се твърди, че
страните по делото са живели на съпружески начала, но поради изключително
влошаване на отношенията им, към датата на подаването на исковата молба двамата
били разделени. Последните месеци ответникът започнал да се държи много грубо,
пренебрежително и заплашително спрямо нея и децата. Позволявал си неведнъж да я
обижда пред децата или да ги удря, ако нещо не му харесва. Опитвал се също да
настройва децата срещу нея. Сочи, че в известна степен ответникът повлиял
на големия им син, защото му било
обяснено, че ищцата няма да го пуска да тренира футбол. Позволявал си груби и
обидни думи и заплахи, например, че е психично болна. В разговор относно бъдещето им ответникът заявил, че е
по-важен и е на първи план, а не децата, както и че има нов живот, не иска да
се занимава с психично болни хора и че ще подаде жалба в полицията. Обяснявал
пред децата им, че ищцата е луда, че ще я изгонят на улицата и ще той ще вземе
децата при себе си. Последното заявил и на ищцата. Под влияние на бащата
по-голямото дете заявило на майка си, че баба му ще я изгони, което било
тяхната цел, а тя нямало да може да постигне целта си за изгони баща му, татко
му щял да я изкара психично болна и ще й вземе децата. В деня, в който бил
проведен последния разговор, ищцата получила нотариална покана да напусне
семейното жилище в тридневен срок. Жилището било закупено на името на
ответника, защото страните не били в брак, но ипотечните вноски били заплащани
от ищцата. Въпреки това ответникът дарил своята майка с процесния имот. Ето
защо ищцата намира, че по този начин спрямо нея се оказва икономически и
финансов натиск, за да бъде принудена да се откаже от децата си. Счита, че
ответникът не е в състояние физически /поради липса на време и възможности/ и
психически да се грижи и издържа децата им. Намира грубото, и пренебрежително
отношение на ответника спрямо нея, както и това, че ги настройва спрямо родната
им майка, би могло да доведе до необратими травми в тяхната психика, поради
което децата не следва да се предоставят на ответника. Поискала е да бъде
постановен ограничен режим на лични отношения между ответника и децата при
първата година от влизане в сила на решението по делото, в присъствието на
психолог, а при положително становище на психолога същия да бъде значително
разширен /претенцията е конкретизирана в петитума на исковата молба/.
Преди да връчи отговор на
исковата молба /в нарушение на съдопроизводствените правила- чл.8 ГПК/
районният съд е изискал социален доклад и постановил привременни мерки, като
предоставил упражняването на родителските права спрямо децата на майката,
определил местоживеенето им при нея- в гр.Средец, ул.“Преображенска“, бл.10,
вх.В и определил режим на лични отношения между бащата и децата. Оставил е без
уважение искането за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата.
Ответникът е подал
своевременно отговор на исковата молба, ведно с насрещни искове относно
предоставянето упражняването на родителските права на бащата, определяне
местоживеенето на децата при бащата, осъждане на майката да заплаща на децата
месечна издръжка в размер на 200 лв. за по-голямото и 180 лв. за по-малкото от
децата, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и определяне на
режим на лични отношения между майката и децата /при посочени в насрещната
искова молба параметри/.
Признава, че страните са
заживели на съпружески начала от 2006г., като от съжителството им се родили
децата К. и Г., които той припознал. Оспорва всички останали обстоятелства,
изложени в исковата молба. Заявява, че постепенно отношенията между страните
охладнели до такава степен, че се стигнало да нетърпимост, а благодарение на
майката се случвало да се карат и пред децата. Намира за неприемливо децата да
живеят в такава враждебна среда, понеже разбирането му било, че те трябва да се
отглеждат с любов и в разбирателство. Заявява, че независимо от несъгласията и
противоречията между родителите децата трябва да се щадят. По тази причина
страните се разделили през м.май 2019г. Той отишъл да живее на квартира в
гр.Бургас, а Г. доброволно отишъл да живее с него, което продължило месец.
Заявява, че не желае двете деца да се разделят. Оспорва да е проявявал грубо
отношение към децата, като намира, че отношението им към него е доказателство в
подкрепа на горното. Относно разговорите, описани в исковата молба сочи, че са
били по повод негово предложение да заведе децата на плаж, което обаче ищцата
отказала безпричинно.
Заявява, че ищцата отказва да
приеме, че повече няма да живеят като семейство. Оспорва да е настройвал Г.
спрямо майка си и да е повод за неговото отчуждение към нея. Сочи, че децата
имат свои възприятия и особено по-голямото от тях интерпретира случващото се
между тях по своему. Ищцата отказвала да се съобразява с желанията на децата, а
смятала за редно да им налага своите виждания и решения. Изразява възмущението
си от това, че ищцата го принуждава да я вземе отново за жена като използва за
това контактите им с по-малкото дете К..
Сочи, че детето употребявало думи, изрази и заключения, които не били присъщи
за възрастта му, поради което счита, че детето повтаря думи на своята майка и
нейните роднини.
По отношение на детето Г.
ответникът твърди, че същото е надраснало връстниците си, има интереси и цели в
областта на футбола, които ответникът намира за смели, но последният го
подкрепя в тях. Детето било запленено от играта и след като бащата проучил
възможностите му, го записал във футболен клуб „Звездичка“ в гр.Бургас. В
продължение на осем години детето постоянно тренирало футбол. Според ответника,
К. навлязъл в пубертета по –рано от очакваното от баща му, но имал мечти, за
постигането на които полагал изключително много труд. Три пъти седмично,
вечерно време, детето посещавало тренировки на базата на клуба в гр.Бургас,
като условие да му бъде осигурено това било да е добре в училище. Оценките му
били показателни- детето било отличен ученик. В началото на 2019г. Г. бил взет
на проби в детските отбори по футбол на ФК „Левски 1914г .“ в София и ФК
„Ботев“ в Пловдив. Детето предпочело да отиде в Пловдив, където живяло, учило и
тренирало два месеца. Понеже не издържало психически да бъде далече от
семейство си, бащата и треньорите му преценили, че за него ще е по-добре да се
върне и да тренира в Бургас. Затова детето продължило обучението си в
гр.Средец. Заявява, че винаги и във всички гореописани решения е подкрепял сина
си, поради което той го слушал, т.е. - съобразявал се с него. Заявява, че в
никакъв случай детето не е хрисимо и не му се подчинява, но ответникът счита,
че то уважава авторитета му като баща, защото освен, че се съобразява с него и
напътства къде може да сбърка. Напротив, в отношенията между майката и Г.
първата се опитвала да налага своите виждания за него само въз основа на
нейните възприятия и с това, дали на нея й е удобно. В случая, че тя няма
възможност да го заведе на тренировка, заявявала на детето, че съответния ден
то няма да отиде на тренировка, вместо да потърси начин това да не се случи. В
началото на месеца детето се контузило, поради което била отведено на лекар от
бащата, който предписал физиотерапия. Майката не само, че не позволила на
бащата да го води на физиотерапия, но и самата тя не го завела, поради което Г.
бил много гневен, когато уведомил баща си за това. Сочи, че не е могъл да
обясни безотговорното поведение на майката. Сочи също, че когато детето било в
първи клас, счупило ръката си и било хоспитализирано. Майката не пожелала да
остане с него, както било общоприето, поради което негов придружител бил
бащата. Три години преди дело другото дете било прието в хирургично отделение е
отново негов придружител бил бащата. К. също тренирал футбол в клуба на своя
брат. Същевременно би записан като ученик в първи клас в училище в к/с “Меден
рудник“ гр. Бургас, като ежедневното му водене от гр.Средец и взимане от
училището в гр. Бургас било организирано от бащата, който с още двама родители
се редували в това. Допълнително, почти всеки ден бащата отново пътувал до гр.
Бургас, за да заведе синовете си на тренировки, които били в различни дни,
понеже децата били в различни възрастови групи.
Сочи още, че ищцата се
опитвала да го накаже за това, че не иска да живеят като семейство, като се
държи арогантно с ответника и ограничава контактите му с децата. Тя обяснила на
децата, че нямат право да се виждат с него извън режима, определен с
привременните мерки, защото в противен случай ще ги вземат социалните. Това се
отразило много зле на децата. Въпреки проведените множество разговори, Г.
категорично отказвал да отиде да спи в дома на майка си. Понеже ответникът
искал за възпита достоен човек, спазващ правилата в обществото, успял да му
наложи да отиде при майката. Въпреки това, двамата се виждали всеки ден, защото
детето само отивало при него. То оценявало, че бащата разговаря с него като с
възрастен, равен. За да не се усложнява ситуацията, всяка вечер бащата го
изпращал в дома на майката, пренебрегвайки своите чувства и желания. Заявява,
че детето споделя, че в дома на майката му крещят, укоряват и заплашват затова,
че посещава баща си. Бабата по майчина линия потърсила ответника, за да потърси
помощ от него, защото не ги слушал, на което бащата отговорил, че не знае какво
се случва в тяхната къща и не може да контролира Г., защото когато е при него,
той е добър. От нея ответникът разбрал, че е потърсена помощ от социален
работник, с който ответникът се срещнал и останал с впечатление, че бил разбран, че той не е проблемът за
отношението на детето. Заявява, че е загрижен за детето и невъзможността
майката да се справи с него. Стигнало се дотам Г. да извърши противообществена
проява, за което било викано в полицейското управление за беседа. Макар да не
знаел за какво става въпрос, намира, че това е сигнал, че детето не се чувства
добре и е знак на протест срещу съществуващото към този момент положение.
Заявява, че по време на
съжителството си с ищцата, той се грижил за изхранването на семейството, не
спирал да работи, за да осигурява финансови средства. За да може да изхранва
децата си получавал също и средства от своята майка, която работела в чужбина.
Сочи още, че ищцата работи в
заведение, до късно вечер, като намира, че работното й време не е съобразено с
отглеждането на децата /в обратната насока бил социалния доклад/. Твърди, че
според общи на страните познати, детето стои до късно с майка си в заведението
и я чака да свърши работа. Заявява също, че условията в дома на майката не са
подходящи за отглеждането на децата- коректно в социалния доклад било
отбелязано недостатъчното пространство и намерението на ищцата да извърши ремонт,
но това не се случвало. Намира също, че това е една от причините Г. да
предпочитал да спи в неговия дом, защото при майка му дори нямало легло за
него. По-малкото дете естествено отнемало повече време и грижи, поради което Г.
не можел да се приобщи към тяхното семейство, а и те явно не полагали адекватни
усилия за това.
В отговора си на насрещната
искова молба, ищцата я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена. Сочи, че твърденията в нея не отговарят на истината. В нито един
момент тя не била настройвала децата срещу бащата или да им въздейства, но се
случвало точно обратното. Бащата използвал желанието на по-големия им син да
тренира и непрекъснато се опитвал да го убеди, че майката е против неговите
тренировки и му пречи. Позволявал си да го манипулира, като ме казвал, че тя е
против това детето да тренира. Вече няколко пъти детето се обръщало с думи към
нея „Ще видиш какво ще направи тате в съда“, както и „Нищо не можеш да направиш
на тате“. Бащата се опитвал да вмени на децата, че не са желани при майка си,
че не им е хубаво при нея, че не им се позволяват различни неща, че тя се държи
зле с тях, което негово поведение тя намира за недопустимо. Няколко пъти бащата
заявявал, че по време на определения му от съда режим по привременните мерки с
преспиване, ще вземе само по-голямото дете, като се опитвал недопустимо да
разделя и настройва децата едно срещу друго. Така вменявал на по-малкото дете
вина, че баща му обича повече по-големия му брат. Намира също, че бащата настройва
децата и най-вече по-голямото от тях, тъй като при инцидента с него /извършване
на деяние, което се проверявало от полицията/, очевидно неразбирайки
значимостта на стореното и че това може да повлияе негативно на бъдещето му,
при разговора си с нея за това детето
заявило, че сега баща му щял да може да го вземе и така му помагал за спечели
делото. По тази причина ищцата потърсила
незабавно съдействие от социалните служби, за да се проведат разговори и
консултации с психолог. Намира, че на Г. се внушава от баща му, че трябва да му
помогне да спечели делото. Също така в
няколко разговора по телефона с детето, бащата говорел с пренебрежение за
майката- че няма нужда да й се обръща внимание и че всичко ще се нареди, когато
го вземат от майката. Оспорва твърденията на ответника, че тя е тази, която се
опитва да налага вижданията си на децата. Заявява, че се опитва да защитава интересите
на децата по възможно най-добрия за тях начин, както и да съобрази техните
желания и по възможност да ги изпълнява. Оспорва твърденията за лошите условия
в дома й. Твърди, че ответникът живее на семейни начала с друга жена, която без
да има право, се месела в живота на децата им, коментирала ги, обиждала ищцата
и я заплашвала. Изказва предположение, че бащата не живее в гр.Средец, а в
Бургас, вероятно в дома на новата си приятелка. Заявява, че когато децата се
върнат от посещение при баща си, всеки път те са напрегнати и изнервени През
следващите дни се успокоявали постепенно. Счита, че в тях се натрупват
противоречия, вероятно в резултат на настройването им от страна на бащата.
Заявява, че държи децата да имат нормални и здравословни отношения с децата, но
е и с цената на лъжи, манипулации и злоупотреба. Според нея гореизложеното
говори за липса на родителски капацитет у бащата.
Районният съд е приел писмени
доказателства, разпитал е свидетели, изискал е социален доклад, изслушал е в
съдебно заседание детето Г., приел е съдебно-психологическа експертиза.
С решението си съдът е предоставил
упражняването на родителските права върху децата на майката при
съответен режим на лични отношения между бащата и тях, подробно описан в
решението, и е осъдил бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на
по 180 лв. за всяко от децата, от датата на подаването на исковата молба, ведно
със законната лихва върху тази сума.
Приел е, с оглед възрастта на децата, която е счетена
за относително ниска и в която същите се формират като индивиди, че те се
влияят изключително много от заобикалящата ги среда, както и че тази възраст
обуславя нуждата от засилена грижа, любов, топлина, семейна среда и подкрепа
спрямо децата, която в случая може да се осигури по-добре от майката. Както
преди, така и след раздялата, майката осигурявала адекватни грижи за
семейството, поради което е счел, че в интерес на децата е грижи за тях
занапред да полага майката. Отчел е съществуващата силна привързаност между
двете деца и нежеланието им да бъдат разделяни, поради което е изведен извод,
че това не би било подходящо за емоционалното им състояние. Посочено е още, че
след раздялата си с бащата, майката е осигурила жилищните нужди на децата, с
които се настанили в дома на родителите й, ремонтирала е жилището, за да бъде
пригодено за ползване и от децата. Посочил е също, че майката е трудово
ангажирана и може да разчита на финансовата помощ на своята майка, която работи
в Италия.
Въззивното производство е
висящо само в частта относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката на децата- по жалба на бащата. В останалите части
/за отхвърлените части от исковете за издръжка, както и за ползването на
семейното жилище/ решението не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.
При служебната проверка на
постановеното решение в обжалваните от страните части, съдът намира, че същото
е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество.
Районният съд е обсъдил
поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като е
установил правилно фактическата обстановка по делото и е изложил подробни и
задълбочени изводи относно правно-релевантните за спора обстоятелства.
Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях и ги прави свои, без да е необходимо да ги преповтаря.
С оглед трайно формираната
съдебна практика, въззивната инстанция следва да изложи и собствени мотиви.
Съгласно чл.59, ал.4 СК, приложима на
основание чл.127, ал.2 СК чрез изрично препращане, съдът разрешава въпросите
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, мерките
относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения между
родителите и децата и издръжката на децата, след като прецени всички
обстоятелства, с оглед интересите на децата. В тази норма неизчерпателно са
изброени основните критерии, на които следва да се основава преценката на съда,
а именно- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
В чл.3 от Конвенцията за правата на
детето, по която Република България е страна, е прокламиран принципът, че
висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а
съответно и на държавните институции е да осигурят на детето такава закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на
детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия
най-добър интерес. В §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на същия закон е
конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва неговите
желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Безспорно е, че страните са живели на
съпружески начала от 2006г. до средата на 2019г., като непосредствено след това
било образувано и настоящото дело, предвид невъзможността на родителите да
постигнат съгласие по въпросите, касаещи мерките относно децата /упражняване на
родителски права, местоживеене, издръжка, режим на лични отношения/. Имат две
деца- малолетните Г., роден на ***г. и К.- роден на ***г. Предвид това, че
децата са от мъжки пол и не са в кърмаческа възраст, поради което да се нуждаят
от непосредствени майчини грижи, няма пречка същите да бъдат отглеждани от
двамата родители.
Детето Г. учи в училище „Кирил и Методий“
в гр.Средец, като видно от приложената ученическа книжка успехът му е отличен
/факт, за който страните не спорят/, а К.- в училище „Петко Росен“ гр.Бургас.
Безспорно е, че и двете деца тренират футбол, като първото от тях- активно, в
Детски футболен клуб „Звездичка“ – Бургас /считано от 2011г. за първото дете и
от м.февруари 2018г.- второто дете, виж служебната бележка на л.37, като
по-късно детето е преместено в друг футболен клуб/.
До раздялата си страните, заедно с двете си
деца, обитавали къща в гр.Средец- масивна, едноетажна постройка със застроена
площ от 55 кв.м., която била закупена през м. декември 2010г. по време на
фактическото им съжителство, на името на ответника, върху която сграда и УПИ, в
който е построена, била учредена договорна ипотека в полза на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД /така- нотариален акт на л.8 от делото на РС- Средец/. Жилището се
състои от три стаи, салон, баня със санитарен възел и мокро помещение /така-
социален доклад- л.68, гръб/. Непосредствено преди фактическата раздяла на
страните, на 12.06.2019г. ответникът дарил къщата, ведно с дворното място,
както и обзавеждането в него /включително двете детски легла- видно от
нотариалната покана- л.11/ на своята майка Е.Д..
Ищцата напуснала гореописания имот заедно
с по-малкото дете, след като на 14.06.2019г. получила нотариална покана /л.11/
от майката на ответника, в която й е бил даден тридневен срок за освобождаване
на имота, а ответникът и по-голямото дете се преместили в Бургас /св.Вълчева и
обясненията на детето Г./. Ищцата се установила се в дома на своите родители в
гр.Средец, представляващо двустаен апартамент /две стаи и кухня, коридор и баня
със санитарен възел- така социален доклад/. Майката и детето К. ползват хола,
който е обособен като детска стая. Другата стая се ползва от бащата на ищцата-
Стоян Тодоров /не се спори, че майка й работи в Италия/. В жилището е направен
ремонт от ищцата /така – социален доклад и показания на св.Вълчева/, за да бъде
пригодено за нуждите на децата.
От социалния доклад се установява, че
двете жилища са обзаведени с необходимите вещи и са подходящи за отглеждането
на деца на възрастта на Г. и К..
Не се установяват твърденията на ищцата,
че ответникът се е преместил да живее при друга жена, както и за намесата на
последната в отношенията между страните.
Не се спори по делото, че въпреки
постановените привременни мерки по делото, от м. септември 2019г. детето Г. се
е установило да живее при своя баща в гр.Средец.
Ищцата е образувала изпълнително дело за
предаване на детето Г. /така изпълнителен лист и удостоверение, представени
пред БОС/.
При изслушването си в районния съд /л.80,
гръб/, детето Г. заявява, че държи да е при своя баща. Заявява, че не се
чувства добре при своята майка, защото го обиждала, биела го, пренебрегвала го
с пари и държание. Не му обръщала никакво внимание, както и за ученето. Спрямо
брат му се държала добре и му давала джобни, а към него се държала доста грубо.
Пред него и баща му майка му казвала, че ще се откаже от него. Обиждала пред
него и баща му. Настройвала го, както и брат му срещу баща му. За разлика от
нея баща му се държал много добре и с двете деца, давам им джобни колкото
поискат. Баща му помагал с английския, а за останалото не било необходимо,
защото се справял сам. Сочи, че малкият му брат е споделил, че майка им не му
разрешава да ходи при баща си, а и той лично подочул, че майка му казала на
брат му, че ако иска да остане при нея, не трябва да ходи и да говори с баща
си. Заявява, че повечето случаи, когато се върне след тренировка, майка му не е
сготвила, но има и случаи, когато готви. Същевременно детето заявява, че иска
да е заедно с брат си, разбира се с него, но да живеят при баща му.
Идентични обяснения относно
взаимоотношенията си с родителите детето е дало при изслушването си във връзка
с изготвянето на социалния доклад, както и пред психолога, при обследването във
връзка с допуснатата съдебно-психологическа експертиза. Отрича бащата да го е
настройвал против майката. Пред психолога Г. признава, че бащата ги наказва да
стоят с вдигнати ръце, както и че рядко ги удря.
Пред социалните работници във връзка със
социалния доклад, допуснат във връзка с привременните мерки, детето К. е
изразило по-силна привързаност към майка си. Пред психолога по допуснатата СПЕ,
К. заявява, че обича и двамата родители,
иска да прекарва време и с двамата. За поощрение майка му му казвала „браво“,
„много хубаво“, докато баща му го черпел с фреш. Майката го наказвала с
отнемане на телефона за известно време, а бащата- да стоят с вдигнати ръце за
по 25 минути. Посочил е, че е чувал баща си да казва на майка му „коза“ и
„овца“, а тя наричала баща му „шизофреник“.
В заключението си, което настоящият
съдебен състав цени като обективно, в.л.Даниела Бинева е посочило, че
по-голямото дете и със средно ниво на интелектуално и психологическо развитие,
докато при по-малкото тези нива са посредствени. Бащата се ползва с по-голям
авторитет пред Г.. Детето го възприема като силен, справедлив, достоен да бъде
модел за подражание, докато по отношение на майката е задействан друг
механизъм- естествения за противопоставяне, отделяне от майката, както и за
самостоятелно функциониране като зряла вече личност. Експертът е посочил още,
че Г. изобразява първо бащата, а самият той го следва безусловно. Рисува майка
си като „блееща“ овца, встрани от останалите членове на семейството. За детето К.
авторитети са както бащата, така и майката, като превес има полагащия към
монета грижи родител- майката. Експертът е посочил също, че К. е силно
емоционално привързан към майка си, в чието присъствие е спонтанен, непринуден,
търси физически контакт и ласка, сътрудничи при обследването, докато в
присъствието на баща си е по-премерен, плах в отговорите си, бързо се отдръпва,
макар да търси физически контакт, като цяло е дистантен.
В заключението е изведе извод, че има
налице констатирана начална степен на отчуждение спрямо майката от страна на
детето Г.. Отношението на бащата е довело до негативни впечатления и настройки
по отношение на майката и при двете деца, като спрямо детето Г. това се
изразява в разрушаване на връзката му с майката.
Според експерта, не се отчита негативно
въздействие на някой от родителите спрямо другия, чрез манипулации и внушения.
Устно, при отговорите си в съдебно
заседание експертът сочи, че споделеното от бащата сочи на омаловажаване на
родителския капацитет на майката, акцентирането на ситуации, при които се
изтъква колко е неспособна майката да се грижи за синовете си. За разлика от
това отношението на майката е по-толерантно.
При изслушването им от въззивната
инстанция по реда на чл.59, ал.6 СК, поради пропуск на районния съд да стори
това, въззивната инстанция констатира следното.
Бащата желае да му бъдат предоставени
родителските права, защото децата през повечето време били с него, той ги
гледал и се грижил за тях. Г. постоянно бил с него и не искал да живее с майка
си. Майката не му давала да се вижда или чува с по-малкото дете. Преди делото
децата били навсякъде с него- по плажове, басейни. Пет пъти в седмицата водел
големия син на тренировка, а малкия водил също около година и половина.
Майката заявява, че иска родителските
права, за да живеят двете деца заедно, да не са разделени и да не се настройват
едно срещу друго. Заявява, че успехът на по-големия син се дължи на оказвания
от нея пълен контрол. Заявява, че не одобрява това, че малкият й син, баща му и
приятелката на последния спят в едно легло, когато детето го посещава в
съботите и неделите. Твърди, че никога не е настройвала децата против баща им,
за разлика от него.
От свидетелските показанията на водените
от страните свидетели се установява, че и двамата родители се грижат добре за
двете деца, както преди, така и след раздялата им. Установяват се твърдяните от
ответника системни, засилени грижи спрямо детето Г., във връзка с развитието му
като футболист. Ищцата не оспорва полаганите от ответника грижи като
придружител в болницата, докато децата са боледували.
Свидетелките, водени от ищцата,
установяват, че отношенията им се влошили от две- три години, като бащата е
употребявал физическо насилие спрямо майката. Св.Вълкова сочи, че е виждала
ищцата със синини. И двете свидетелки безпротиворечиво установяват, че детето Г.
се държи изключително грубо с майка си, използва нецензурни и обидни думи
спрямо нея, заявявало е, че са му казали, че майка му не го обича. Свидетелките
сочат, че отношението на детето е такова, защото при бащата всичко му е
позволено, докато майка му се опитва да го ограничава и да го възпитава. Освен
това се установява /така св.Вълчева/, че когато с множество други деца, Г.
участвал в разбиването на бензиностанция, заявил на въпросите на свидетелката,
че иска на майка му да е гадно и че е направил това заради баща си, за да може
да отиде при него.
За разлика от тези свидетелки, водените
от ответника свидетели нямат непосредствени отношения за поведението на детето Г. към майка му,
поради което твърдят, че същия е много възпитан, докато според тях детето К. е
по-непослушно. Прави впечатление, че казаното от тези свидетели за
неглижирането на децата от тяхната майка не е от техни лични наблюдения, а от
казаното от бащата. Същото се отнася и до твърденията, че майката работи до
късно в заведение в града, а по-малкото дете стои при нея.
След съвкупна преценка на събраните
доказателства, въззивната инстанция намира, че и двамата родители имат дефицити
в родителския капацитет /допускат децата им да стават свидетели на взаимно
грубо и обидно отношение помежду им, което е крайно негативно за възпитанието
на децата, а освен това срива авторитета и на двамата родители/. И двамата
допускат между децата да съществува разделение, тъй като бащата фаворизира
по-голямото дете /видно и от желанието му децата да бъдат разделени/, докато
майката отделя повече внимание на по-малкото.
Въпреки това, въззивната инстанция
намира, че родителските качества на майката са по-добри от тези на бащата,
чието презрително отношение към майката, очевидно се копира от детето Г. в
отношението му към нея, до степен детето
да е склонно да върши противообществени прояви /макар да не се води на отчет в
ДПС/. В тази връзка следва да се отбележи, че поведението и отношението на
детето спрямо майката е крайно неприемливо и очевидно толерирано от бащата,
доколкото не се установява последният да е провеждал да се е опитал да го
коригира.
Ето защо, при равнопоставеност
между страните по всички останали показатели, от значение за определянето на
родителските права, Бургаският окръжен съд приема, че родителските права спрямо
двете деца следва да се предоставят на въззиваемата.
Тъй като фактическите и правни
изводите на първоинстанционният съд съвпадат изцяло с тези на въззивния, решението
на първия следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Понеже не са изложени
оплаквания в останалите части на решението, касаещи личните отношения между
бащата и децата, съдът не следва служебно да преразглежда решението на БРС
относно режима на лични отношения и издръжката на децата.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски. От друга страна въззиваемата не е направила
искане за разноски, поради което и такива не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1, т.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №225 от 23.12.2019г. по гр.д.№403/19г. на РС-
Средец в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ:
относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, режима
на лични отношения на бащата с децата и издръжката на децата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.