Решение по дело №610/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1974/26.02.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история, като органът не изследва последното местоживеене на жалбоподателя в Сирия и региона на страната, както и риска от евентуалното му завръщане там. Изложени са доводи, че решението противоречи на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС, както и на Решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07. Според жалбоподателя не е ясно дали след смяната на властта няма да възникнат нови зони на конфликти, както и дали няма да му бъде наложено наказание, тъй като напускането му на Сирия може да се изтълкува като отказ от военна служба. Посочва, че в практиката си ЕСПЧ приема, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата, като по силата на член 3 Държавата носи отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. П., поддържа жалбата.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет в писмен отговор, чрез ст. юриск. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

За допустимостта:

Решението е връчено на жалбоподателя на 10.03.2025г., за което в оспореното решение е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез ответния орган на 11.03.2025г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

С молба подадена рег. № УП 34394/03.09.2024г. до ДАБ, жалбоподателят гражданин на Сирия е поискал закрила от Република България.

С Решение № 126/02.09.2024г. жалбоподателят е настанен в РПЦ - гр.Харманли.

Жалбоподателят е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34394/03.09.2024 г. като А. А. А. Х., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Хама, с постоянен адрес в Сирия, [населено място] обл. Хама, етническа принадлежност – арабин, религия – мюсюлманин, сунит, професия – готвач, с начално образование, неженен, без документи за самоличност и без други документи. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: майка, баща, петима братя и пет сестри. На А. А. А. Х. е издадена регистрационна карта на чужденец, представена с жалбата.

На жалбоподателя са връчени на арабски език Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и Указания относно компетентен орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България, за което същият е положил подписа си на 02.09.2024г. Жалбоподателят е подписал и Допълнение към указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл.29, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците.

С Покана рег.№ УП-34394/03.09.2024г., А. А. А. Х. е уведомен, чрез преводач, че на 26.09.2024г. с него ще бъде проведено интервю.

С Писмо рег. № УП-34394/05.09.2024 г., Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата от А. А. Х. молба за закрила. В писмо с рег. № М-17444/17.10.2024 г. (рег. № УП-34394/18.10.2024 г. в ДАБ при МС) от Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

В проведеното на 11.11.2024г. интервю А. А. А. Х. е заявил, че е роден в [населено място], обл. Хама, а от 2017г. е живял в [населено място], Ливан, като през 2021г. се е завърнал в Сирия и се установил в палатков лагер Атма, обл. Идлиб и от там напуснал Сирия. Посочил е, че напуснал Ливан защото властите в Ливан депортират сирийци и не разрешават да останат там и да работят. Живял в ливан нелегално и там не са му издавани документи. Х. е завил, че е напуснал Сирия нелегално на 10.08.2024г. за Турция, където останал 10 дни и не са му издавани документи, и тръгнал към България, тъй като турците спрели да регистрират сирийци. В България влязъл на 21.08.2024г. и за първи път в България подава молба за закрила. Посочил е, че е не е бил арестуван и осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Х. е декларирал, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради религията която изповядва; не е членувал в политическа партия или организация, не е отбил военна служба. Посочил е, че в Сирия са майка му и баща му, един брат и три сестри. Като причини да напусне страната си Х. е посочил, че е заради войната и военните действия от време на време между Ф. А., свободната и редовната армия в обл. Илдиб, като в палатковия лагер имало бомбардировки, а Ф. А. търсили млади момчета за да воюват на тяхна страна. Като друга причина Х. посочил лошото икономическо положение, липсата на препитание, липсата на работа. Напуснал Сирия за да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот. Х. заявил, че родното му място е под контрола на Ф. А.. Посочил, че е бил свидетел на бомбардировки през 2014г., когато живял в [населено място], обл. Хама. Декларирал е, че към него или семейството му е нямало лична заплаха, никога не му е оказвано насилие, той и семейството му не са пострадали от военни действия. Х. заявил, че би се върнал в Сирия ако войната свърши. Посочил е, че целта му е била да достигне до Австрия при брат си и там да се установи.

По делото е приложено становище на интервюиращия орган, с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1974/26.02.2025 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А. Х., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 10.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Ответният орган е приел, че за А. А. А. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, като Х. не е направил твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване". Според ответния орган, сочените от кандидата причини за напускането на страната му са неотносими към разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, според които „преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се установява в конкретния случай. В оспорения акт е посочено, че за А. Х. липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото няма основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. След позоваване на тълкувателно решение на СЕС от 17 февруари по дело № С- 465/07 е изложено, че понятията "смъртно наказание“, „екзекуция“, „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание" наложени на молителя в страната му на произход, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство. Разгледана е възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт", но с оглед бежанската история на А. А. А. Х. е прието, че не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в страната му на произход.

Ответния орган се е позовал на справка на Дирекция „Международна дейност" (ДМД) на ДАБ при МС с вх. № МД-02-60/29.01.2025 г. за актуалната политическа обстановка в Сирия, която според органа насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия и се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, в посока подобрение на условията на живот и безопасност. В решението е обсъдено и влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Въз основа на справка ответния орган е направил извод, че в страната на произход на молителят Сирия, не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територията.

Позовавайки се на пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в Люксембург, ответния орган е приел, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Сирия следва да е изключително, каквото не е и не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Така според органа за Х. не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като липсват данни за отрицателни предпоставки по чл. 9, ал. 4 и 5 от ЗУБ.

В оспорения административен акт е посочено, че за кандидата липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България и за него не са налице условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ), тъй като не се позовава на причини от хуманитарен характер.

В заключение в оспорения административен акт е посочено, че за кандидатът е неприложим принципа за забрана за връщане "non-refoulement" по чл.4 ал.3 от ЗУБ, като при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот.

В хода на съдебното производство от страна на ответника по делото са приложени справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС относно Сирия с вх.№ МД - 02-200/08.04.2025 г. и вх.№ МД - 02-160/14.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Решение е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. Ответният орган подробно и поотделно е изложил съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя, така и обстановката в страната му на произход.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството пред административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в производството, връчени са му писмени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода на административното производство по общия ред с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. Ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на А. А. А. Х. за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това.

Административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си.

Административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като последователно, обективно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.

Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. При издаване на оспореното решение, административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и справката на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ относно Сирия, с отчитане на общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и приобщените доказателства към административната преписка, съдът счита, че липсват предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя Х.. Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че в бежанската история на чужденеца, не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие „основателно опасение от преследване", нито се твърди спрямо А. Х. да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход – Сирия. Както е посочено и в мотивите на оспореното решение от цялата бежанска история става ясно, че от жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на преследване.

Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за основателно опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично или да е било обект на репресии. В хода на интервюто чужденецът не твърди да е бил системно преследван, постоянно да му е било упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. Пред интервюиращия орган, Х. е заявил, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради религията която изповядва; не е членувал в политическа партия или организация, не е отбил военна служба. Посочил е, че към него или семейството му е нямало лична заплаха, никога не му е оказвано насилие, той и семейството му не са пострадали от военни действия.

Доводите на жалбоподателя, че не е ясно дали няма да му бъде наложено наказание, тъй като напускането му на Сирия може да се изтълкува като отказ от военна служба, не обосновава извод за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, а и липсват каквито и да е данни и доказателства, в подкрепа на това твърдение. Опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В глава V, буква „В" от „Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците е посочено, че независимо дали военната повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за криминално престъпление, като наказанието в различните страни е различно и обикновено не се счита за преследване. Пак там е посочено, че опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията.

Заявената от жалбоподателя информация е съобразена от административния орган и правилен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Ответният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценка по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия, като е приел, че в Сирия, не е наличен въоръжен конфликт при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територията. Отчетено е и влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности.

Жалбоподателят не излага твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 от ЗУБ. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се сочат от търсещия закрила.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. С оглед динамичната и променяща се политическата и икономическа обстановка в Сирия, по делото са представени две нови справки от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх.№ МД - 02-200/08.04.2025 г. и вх.№ МД - 02-160/14.03.2025 г.

От приетите и неоспорени справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС представени от ответника се установява, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в Сирия, Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от НTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. На 29 януари 2025 г. А. ал Шараа, който на практика ръководи страната след падането на режима на А., е назначен за временен президент на Сирия, конституцията от 2012 година е суспендирана, а парламентът е разпуснат. На 18 февруари 2025 г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Цитирана е статия на BBC News от 9 март 2025 г., в която се посочва, че лидерът на Сирия А. ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство.

Според справките на 9 декември 2024 г. Администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили, ръководена от "Хаят Тахрир ал Шам" (НTS) обявява амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на сирийския президент Б. А.. В изявление, публикувано ден след свалянето от власт на А., посочената администрация обявява амнистия и заявява, че животът на войниците ще бъде в безопасност и че последните не трябва да бъдат нападани.

Според справките, считано от 8 декември 2024 г., към 27 март 2025 г., 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в Сирия от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души, като повечето бежанци се завръщат от Ливан и в по-ниска степен от Турция, Йордания, Ирак и Египет. Същевременно, според последните данни от работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27 ноември 2024 г. насам около 926 000 вътрешно разселени лица (ВРЛ) също са се завърнали в районите си на произход в Сирия (посочено в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/).

Пак в справките е посочено, че ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица, като всичките 11 подкрепяни от Комисариата обществени центъра в Латакия и Тартус функционират. В края на март и в началото на април 2025 г. ВКБООН и неговите партньори раздават над 2730 комплекта нехранителни артикули в района. ВКБООН и партньорите предоставят психосоциална подкрепа, консултации на разселени семейства, пострадали от грабежи и вандализъм, както и жизненоважна помощ в цяла Сирия, подкрепяйки хиляди разселени и завърнали се лица.

По отношение на областта Хама, където е родното място на жалбоподателя и където е живял до 2017г., според справките там се предоставят правни консултации, обхващащи регистрации на брак и равод, сделки с недвижими имоти, обработка на изгубени документи и правни процедури за завърнали се лица. В Хомс и Хама на 5785 лица са предоставени 1208 основни предмета за помощ и зимни доставки.

За областта Идлиб (последното местоживеене на жалбоподателя в Сирия - палатков лагер Атма) в справките е посочено, че ВКБООН и партньорите предоставят жизненоважна помощ в цяла Сирия, подкрепяйки хиляди разселени и завърнали се лица, като само в Алепо и Идлиб, над 45 сесии за повишаване на осведомеността относно основано на пола насилие достигат до 466 души, а същевременно са разпространени 4500 ключови съобщения за защита от сексуална експлоатация и насилие. В Североизточна Сирия (където е областта Идлиб) 2217 завърнали се семейства (9403 лица) получават зимни комплекти, а 649 резервоара за вода са раздадени на 557 семейства.

В предоставената информация няма данни за наличие на повсевместен въоръжен конфликт и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. А отделно от това А. Х. е посочил, че майка му, баща му, три от сестрите му и един от братята му продължават да живеят в Сирия.

Съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила.

Не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", заложен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и отразен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

В настоящия случай органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Поради изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1974/26.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.