№ 1792
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100510195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20242179 от 03.11.2020 г., постановено по гр. д. № 63128/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 125 състав, е признато за
установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, с
рег. № ****, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, срещу Р. ЯНК. АС. положителен
установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Р. ЯНК. АС. дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 1 592,39 (хиляда петстотин деветдесет и два лева тридесет и
девет стотинки) – неплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-
****/07.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.03.2018 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18650/2018 г. по
описа на СРС, I Гражданско отделение, 125 състав. Отхвърлени са предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните
суми: 1./ сумата в размер на 606,45 (шестстотин и шест лева четиридесет и пет стотинки)
лева – възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. – 20.01.2019 г., 2./ сумата в размер на
144,33 (сто четиридесет и четири лева тридесет и три стотинки) – мораторна лихва за
периода 20.04.2017 г. – 11.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 18650/2018 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 125 състав. С
първоинстанционното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №
20125886/27.05.2021 г., в тежест на ответницата са възложени сторените от ищеца разноски
съобразно с уважената част от исковете, както следва: 65,83 лева – разноски в заповедното
производство, и 147,36 лева – разноски в исковото производство.
Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове с правно основание
1
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ищеца „БНП П.П.Ф.“
С.А., Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България. В жалбата се излагат доводи за
недопустимост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по своевременно
направеното от страна на ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 238 и сл. ГПК. В разпоредбата на чл. 239, ал. 3 ГПК е предвидено, че
когато съдът прецени, че не са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение, същият следва да отхвърли искането за постановяване на такова с нарочно
определение и да продължи разглеждането на делото по общия ред. В процесния случай не
било налице подобно произнасяне на районния съд по реда на чл. 239, ал. 3 ГПК, което
обуславяло недопустимост на първоинстанционното решение съгласно практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 157/29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. по описа на ВКС, I ТО.
При изложените съображения моли съда да обезсили атакувания съдебен акт и да върне
делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират
се разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата Р. ЯНК. АС..
Първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон България, срещу Р. ЯНК. АС. положителен установителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер
на 1 592,39 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-
****/07.01.2016 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
18650/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба сe излагат твърдения, че на 07.01.2016 г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – ****, по силата на който ищецът „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България – като кредитодател, е предоставил на
ответницата Р. ЯНК. АС. – като кредитополучател, потребителски кредит в размер на сумата
от 2 000 лева. Между страните било постигнато съгласие за сключване на договор за
застраховка на плащанията, при уговорена застрахователната премия в размер на 403,20
лева. Общата стойност на плащанията по кредита възлизала на 3 739,68 лева, платима на 36
месечни погасителни вноски, всяка една от които на стойност от 103,88 лева и включваща
изплащане на главница, заедно с оскъпяването съгласно ГПР – 46,38 %, и годишния
лихвен процент – 35,90 %, с оглед конкретно уговорените в договора параметри.
Усвояването на сумата от кредитополучателя се удостоверявало с полагането на подпис на
последния в поле „Удостоверение на изпълнението“. След 20.03.2017 г. кредитополучателят
бил преустановил изплащанията по договора, като считано към тази дата бил погасил 13
месечни вноски, а неплатеният остатък от кредита възлизал на 2 198,84 лева. По силата на
чл. 5 от договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в
целия му размер. В случая била налице допусната от кредитополучателя забава за плащане в
срок на две месечни погасителни вноски и предсрочната изискуемост настъпила, считано от
2
20.04.2017 г. От тази дата кредитополучателят изпаднал в забава и дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва. До него била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с изрично отбелязване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
на кредитора в пълния им размер. В чл. 9 от договора било уговорено между страните, че
всички изявления на кредитора ще се считат узнати от кредитополучателя, ако са били
доставени на адреса, посочен в този договор. Във връзка с дължимите от ответницата суми
била постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 18650/2018 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 125 състав, срещу която
длъжникът е депозирал в срок възражение. При тези съображения се моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата, че му дължи
сумата от 1 592,39 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS –
****/07.01.2016 г.; сумата от 606,45 лева – възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. –
20.01.2019 г.; сумата от 144,33 – мораторна лихва за периода 20.04.2017 г. – 11.03.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18650/2018 г. по описа на СРС, I
ГО, 125 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното плащане. Претендират се сторените по делото
разноски. В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите
вземания. В исковата молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл. 238 и сл. ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата. В проведеното първо открито съдебно заседание по делото последната,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
По делото е приложено заповедно дело № 18650/2018 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 125 състав, от което се установява, че на 21.03.2018 г. „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, е депозирал пред Софийски районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. ЯНК. АС. за сумата от 1 592, 39 лева –
неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS –
****/07.01.2016 г.; сумата от 606,45 лева – възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. –
20.01.2019 г.; сумата от 144,33 – мораторна лихва за периода 20.04.2017 г. – 11.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски. В т. 12 от заявлението са описани същите обстоятелства като заявените в исковата
молба.
С разпореждане от 27.03.2018 г. по ч. гр. д. № 18650/2018 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 125 състав, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 96,86 лева, от
които: 46,86 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което се
оспорват вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – **** от
07.01.2016 г., видно от който ищецът – като кредитодател, е предоставил на ответницата –
като кредитополучател, потребителски кредит в размер на 2 000 лева, при застрахователна
премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията" в размер на 403,20 лева, такса
ангажимент 70 лева, при 36 равни месечни погасителни вноски, всяка от които на стойност
от 103,88 лева, и общ размер на плащанията 3 739,68 лева. ГПР възлиза на 46,38 %, а
лихвеният процент е 35,90 %. В съдържанието на договора е инкорпориран погасителния
план, видно от който месечните погасителни вноски се дължат, считано от 20.02.2016 г. до
3
20.01.2019 г. В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на
сумата, посочена в поле "Общ размер на кредита". Предвидено е, че посочената сума в поле
"Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, отбелязана в съответното поле,
срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Предвидено е
също, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. В чл. 5 от договора страните са се
съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените
разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на
две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземане, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Посочено е, че с
полагане на подпис върху договора кредитополучателят удостоверява, че е получил
посочената в група „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ сума по посочената в чл. 1 банкова
сметка.
Представен е сертификат № PLUS-****, сключен с посредничеството на "Директ
Сървисис" ЕАД, от който се установява сключване на застраховка "Защита на плащанията".
Към същия са приложени Общи условия за застраховка "Защита на плащанията" – и двата
документа са саморъчно подписани от застрахованото лице Р. ЯНК. АС..
Представено по делото е извлечение по кредит PLUS-****.
Приложена по делото е и покана за доброволно изпълнение, адресирана до
ответницата с посочен актуализиран размер на просрочения дълг и указание за настъпилата
предсрочна изискуемост поради непогасяване на две или повече месечни вноски.
В определение по реда на чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните. Съобщил им е, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и им
е указал изрична възможност да вземат становище в тази насока. В хода на
първоинстанционното производство страните не са изразили становище по въпроса за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.
С молба вх. № 25141316/07.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца е
уведомил съда за невъзможността му да присъства на насроченото първо открито съдебно
заседание по делото поради служебна ангажираност. С молбата се отправя повторно искане
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
В проведеното на 08.10.2020 г. открито съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. С определение от
същата дата първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение. Отказът си СРС е мотивирал със служебните си
задължения, вменени му в чл. 7, ал. 3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно.
По възраженията за недопустимост на обжалваното съдебно решение, съдът намира
следното:
Съгласно процесуалната уредба в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК съдът постановява
неприсъствено решение срещу ответника по делото при кумулативно наличие на следните
предпоставки: 1./ ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, т. е. същият
не оспорва предявения иск (не го признава, но и не го оспорва), с което се преклудира
възможността му да осъществи защита по същество чрез предявяване на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения съгласно чл. 133
ГПК; 2./ ответникът не се явява и в първото заседание по делото (без да е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие), което изключва възможността му да вземе участие в
изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си
задължения по чл. 143 ГПК и 145 ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и с
указанията на съда по чл. 146 ГПК, т.е. преклудира се и възможността му да представя и да
сочи доказателства; 3./ ответникът е предупреден за последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в открито съдебно заседание; 4./
неприсъствено решение срещу ответника се постановява, когато искът е вероятно
основателен, тъй като в исковата молба са посочени всички факти, които пораждат
претендираното право или го изключват, съответно погасяват отричаното право и са
представени или са посочени допустимите доказателства за това. Ако искането е направено
от ищеца и съдът го е приел за основателно, той следва да постанови неприсъствено
решение срещу ответника и да уважи иска. Когато представените доказателства не създават
вероятност за основателността на иска, съдът следва да отхвърли искането с нарочно
определение – чл. 239, ал. 3 ГПК, и да премине към разглеждане на делото по общия ред,
като изготви доклад по делото съобразно нормата на чл. 146 ГПК и да укаже на страните как
се разпределя доказателствената тежест между тях и за кои обстоятелства не сочат
доказателства.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното на 08.10.2020 г. открито
съдебно заседание Софийски районен съд се е произнесъл по своевременно направеното
още с исковата молба искане по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото, като е оставил последното без
уважение. Съдът е изложил като мотив за отказа си да постанови неприсъствено решение
обстоятелството, че при уважаване на искането не би могъл да упражни служебните си
задължения, вменени му в чл. 7, ал. 3 ГПК. Следователно, противно на поддържаното от
жалбоподателя, районният съд е спазил процесуалните изисквания на разпоредбата на чл.
239, ал. 3 ГПК, като с изричен акт е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено
решение, поради което постановеното от него решение по общия ред, предмет на обжалване
пред въззивната инстанция, е процесуално допустимо.
Изтъкнатият от СРС мотив за отхвърляне на искането по чл. 238, ал. 1 ГПК поради
необходимост съдът да упражни служебните си задължения по чл. 7, ал. 3 ГПК, а именно да
следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /какъвто е и
процесният договор/, по своето естество представлява преценка за липса на вероятна
основателност на предявения иск. Като е процедирал по този начин, районният съд е
5
действал в съответствие и с постановките на Тълкувателно решение № 1/2022 по т. д. №
1/2020 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно мотивите на което дори и при предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, процесуалният закон
изисква съдът да преценява вероятната основателност, респ. неоснователност на иска, като
не може да се обоснове вероятна основателност на иска само поради неподаване на отговор
на исковата молба от ответника, ако правата на ищеца произтичат от нищожна правна
сделка.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че възраженията на жалбоподателя
досежно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
непроизнасяне на съда по искането на ищеца по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК, са неоснователни
и решението на решението на СРС е процесуално допустимо.
Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Пред въззивната инстанция не са въведени каквито и да било оплаквания, касаещи
правилността на обжалвания съдебен акт, поради което в рамките на правомощията си по
чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По въпроса за разноските във въззивното производство:
Предвид този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата. Същият
обаче не е претендирал разноски във въззивното производство, поради което такива не
следва да му се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II E въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20242179 от 03.11.2020 г., постановено по гр. д. №
63128/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 125 състав, в
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер на 606,45
(шестстотин и шест лева четиридесет и пет стотинки) лева – възнаградителна лихва за
периода 20.03.2017 г. – 20.01.2019 г., и сумата в размер на 144,33 (сто четиридесет и четири
лева тридесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода 20.04.2017 г. – 11.03.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18650/2018 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 125 състав.
Решението е влязло в сила в частта, в която е признато за установено по предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България, срещу Р. ЯНК. АС. положителен установителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1 592,39 лева – неплатена
главница по договор за потребителски кредит PLUS-****/07.01.2016 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18650/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 125
състав
Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7