Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седми юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретаря Елка Иванова като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.
дело № 2137 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Т.С.,
действаща със съгласието на своята майка И.С., чрез адв.Бр.Б. срещу решение №
3635 от 03.08.2018г., постановено по гражданско дело № 5393 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на дължимата
от П.В.С. в полза на детето Т.С. издръжка за разликата над присъдените 350лв.
до претендирания размер от 650лв.
Във
въззивната жалба се излага, че така постановеното решение в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателката намира, че
първоинстанционният съд е преценил неправилно събраните по делото
доказателства, като определения размер на издръжката, дължима от баща й е
необосновано занижен. Възприетата от съда за достатъчна сума за покриване на
разходите на ищцата в размер на 500лв. не кореспондира с нуждите на подрастваща
и е недостатъчна да задоволи нейните социални, битови и културни
потребности. От представените по делото
доказателства се установява нарастването на потребностите на ищцата и
средствата за тяхното удовлетворяване, поради което и нейният баща следва да
участва с по-голям дял. Излага се също, че ответникът разполага с материални
възможности, които му позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер
Счита, че съдът не е определил правилно размера на доходите, получавани от
ответника и не е съобразил, че същите са по-високи от доходите, получавани от
майката. Не са взети предвид и доказателствата, установяващи променените нужди
на ищцата, свързани с необходимите допълнителни разходи за закупуване на
учебници, участие в допълнителни училищни и спортни мероприятия.
Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде
определена месечна издръжка за детето Т., дължима от П.С. в размер на 650 лева.
Претендира за присъждане на разноските по делото.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата
молба Т.С., действаща със съгласието на своята майка и законен представител И.С.,
твърди,
че ответникът е неин баща. С
влязло в сила решение № 597 от 19.02.2013 г., постановено по гр.д. № 9753/2012 г., по описа на
Варненски районен съд, ответникът,
като баща на ищцата е осъден да й заплаща издръжка в размер на 100 лева, считано
от 06.07.2012 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. На 14.02.2017 г., майката на ищцата и неин
законен представител И.С. и П.В.С. сключили споразумение, по силата на което П.С.
се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева месечно,, с падеж
първо и пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
подписване на споразумението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. Предявява иск за
изменение на присъдената издръжка, посредством нейното увеличение на 650лв.,
считано от датата на предявяване на иска. Излага се, че към момента на подаване
на исковата молба ищцата вече е почти на 15 години и трайно са
нараснали нуждите й от храна, облекло, разходи за обучение и извънкласни
занимания. Ищцата е ученичка във
Варненска търговска гимназия и нуждите й в следващите години ще се увеличават.
В тази връзка има допълнителни разходи за учебници, униформи и транспорт до
училище. Паралелно с това, с оглед доброто й физическо и интелектуално развитие
спортува, което налага необходимостта от заплащане на такса и закупуване на
необходимото за тази цел облекло.
Същевременно ответникът има добре заплатена работа и разполага с финансови
възможности, които му позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер. Възнаграждението
което получава надвишава 6000 лв. Месечно и няма задължения за осигуряване на издръжка
на лица,
упоменати в чл. 141 от СК.
В срока за отговор ответникът П.В.С.
е оспорил
исковата претенция, като оспорва изложените в исковата молба твърдения, че
получава трудови възнаграждения във висок размер и разполага със финансови
възможности да заплаща претендираната издръжка. Твърди, че в периодите от м.
януари до м. март на всяка календарна година не получава доходи и не е трудово
ангажиран. През останалата част на годината работи по график, като шест седмици
полага труд и две седмици е в неплатен отпуск. През най-силните месеци, когато
полага непрекъснато труд получава възнаграждение в размер на 1250 евро, като
това се случва през четири месеца в годината. Излага още, че има лично
задължение към родителите си , които са му помогнали финансово за да изпълни споразумението
от 14.02.2017г., като заплати кредит и сума в размер на 10 000лв. в полза
на бившата си съпруга.Заявява готовност да заплаща месечна издръжка в размер на
220лв. Твърди, че не са налице нужди и потребности на ищцата, които да
обуславят издръжка в претендирания размер, като заплащането на такава издръжка
е непосилно за ответника.
ВОС,
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното: От Удостоверение за
раждане се установява, че родители на детето Т.С.,
ЕГН ********** са И.С. и П.В.С..
Към момента на разглеждане на делото пред настоящата
инстанция, ищцата е на 17 години.
След
прекратяване на брака на И.С. и П.В.С. с
решение, постановено по гр.д. № 9753/2012г. на РС Варна, упражняването на
родителските права по отношние на Т. е предоставено на майката, а на бащата е
определен режим на личен контакт, като същият е осъден да заплаща издръжка в
размер на 100лв.
Със споразумение с нот. заверка на подписите с рег.№ 650/14.02.2017г.
сключено между родителитена ищцата, П.С. се е задължил да заплаща месечна
издръжка в полза на Т.С. в размер на 200лв., считано от 14.02.2017г.
Не се спори между страните, а и от представената по
делото писмени доказателства се установява, че Т.С. е ученичка във Варненска
търговска гимназия «Г.Раковски», редовна форма на обучение. Не е спорно също,
че преките и непосредствени грижи за ищцата се упражняват от нейната майка,
която осигурява и преимуществено средствата за издръжката й.
По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 20.08.2016г.,
от който се установява, че И.С. е наела двустаен апартамент в гр.Варна и
заплаща наем в размер на 330лв. месечно.
Съгласно представените пред първата инстанция трудов договор и справка от
НАП Варна, И.С. през 2017г. и 2018г. е получавала трудово възнаграждение за
4-часов работен ден по трудово правоотношение в размер на 230лв.
От представените фактури, квитанции и касови бонове се
установява, че майката на ищцата е заплащала суми за билет за Т.трална
постановка, за закупуване на дрехи, обувки, хранителни продукти и сметки за
електроенергия.
Съгласно представената по делото справка от НАП Варна отг
21.06.2018г. за 2015г., 2016г. И 2017г. Ответникът С. няма подадени данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
Видно от представен пред първата инстанция фиш за зплата
за м. 12.2017г. работодател на ответника С. е Вайкинг Круизис, пре който
ответникът е заемал длъжност «стюард на служеибна стая», с нетна заплата в
размер на 951,24 евро, след приспадане на съответните удръжки за осигуровки,
униформа, хранене и настаняване.
От
представените пред въззивната инстанция в превод на български писмени
доказателства – фиш за заплата за м. 12.2017г., писмо с приложения, издадени
от «Вайкинг круизис», решения за
получване на детски надбавки от фонд за семейни обезщетения, уведомления за
отпадане на детски надбавки и двеник за получени заплати, П.С. е служител във
«Вайкинг кетъринг»АД и заема длъжност «стюард на служебна стая»; нетната
заплата за м. 12.2017г. е в размер на 951,24 евро; С. е получавал и детски
надбавки за периодите и в размери както следва: 28.04.2013г. – 30.04.2013г.
-1620 швейцарски франка; 01.01.2014г.-05.01.2014г.-33,35 CHF; 14.03.2014г.-31.05.2014г. – 513,35 CHF; 01.06.2014г.-31.12.2014г.-1400 CHF; м.
01.2015г.33,35;.20.03.-31.08.2015г.-1073,35 CHF;01.09.-31.12.2015г.-800 CHF;18.03.-30.09.2016г.-1286,65 CHF; 01.10.2016г.-22.12.2016г.-573,30 CHF, или общо-7 333,35 CHF.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на
необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява
нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на
определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В
конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Теа,
изразяващо се порастване на детето, посещение на редовна форма на обучение в
средно училище, закупуване на училищни пособия, необходимост от средства за
заплащане на такси за извънкласни форми на обучение и спортуване. От изложените
твърдения съставът намира, че основателни са посочените твърдения, че
израстването на детето и обучението му изисква и повече средства за закупуване
на учебници и помагала, както и средства за заплащане на такси за извънкласни
занимания, за закупуване на дрехи и за транспорт и дневни разходи.
Постановеното решение, с което е определена издръжката в размер на 100лв., е
влязло в сила, когато детето е било на 10 години в 4 клас. От сключването на
споразумението – 14.02.2017г., с което бащата е поел задължение да заплаща
издръжка в размер на 200лв. са изминали три години, като определената издръжка
е под установения в закона минимален размер. Към настоящия момент ищцата е на
17 години, продължава да учи, като поради израстването и продължаване на
обучението й се налагат и повече разноски за храна, облекло, дневни разноски,
учебници и заплащане на такси за обучение.
Затова и
съставът на съда приема, че е налице трайно изменение на потребностите на
ищцата.
Не се
установява изменение в нуждите на детето, възникнали поради изключителните
способности или специални потребности изискващи заплащане на средства в размер
многократно превишаващ обичайния за дете на неговата възраст.
Изменение в
доходите на бащата не е твърдяно, като липсват данни за доходите му към периода
на определянето на предходната издръжка. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че в периода от една година назад преди подаване
на исковата ответникът е реализирал доходи около 950 евро средномесечно, както
и, че в предходни периоди от 2014г. – 2016г. е получил детски надбавки в размер
общо на 7 333,35 CHF. Предвид
липсата на твърдения и данни, че ответникът е давал средства над размера на
договорената издръжка или е превеждал получените като детски надбавки суми на
ищцата, съдът намира, че е налице и изменение във възможностите на
задълженото лице. Настоящият състав на съда, приема, също, че предвид
обстоятелствата, че ответникът е в трудоспособна възраст и не са навеждани
твърдения и не са представени доказателства, че страда от заболявания, които
препятстват или ограничават възможността за полагане на труд, същият би могъл
да си осигурява доход в размер над средната за страната работна заплата.
Предвид всички
изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите на
издържаното лице, обусловено от възрастта, е настъпило. Налице е и изменение
във възможностите на задълженото лице да заплаща издръжка. Същото налага
допускане на изменение на размера на определената издръжка като бащата следва
да бъде осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 450 лв. месечно. Този
извод се налага като съставът определя необходима издръжка за 17-годишно дете
средно 600 лв. месечно. От тях 150 лв. са за сметка на майката, която е и
родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето.
Ответникът следва да заплаща остатъкът от издръжката от 450 лв. Изменение
следва да бъде допуснато като определената издръжка бъде увеличена в посочения
размер от 450 лв. При определяне на дължимата издръжка от страна на ответника,
съдът взема предвид и обстоятелството, че същият получава доходи в значително
по-висок размер от тези на майката, както и, че в продължителен период от време
е получавал към трудовото си възнаграждение детски надбавки за едно дете. Отчит
и обстоятелството, че същият няма задължения за осигуряване на издръжка на
други непълнолетни деца.
Предвид изложените съображения, решението на ВРС в частта, с която искът
за изменение на издръжката за разликата над 450лв. до претендирания размер от
650лв. следва да бъде потвърдено. В частта, с която искът за изменение на
издръжката е отхвърлен за разликата над 350лв. до 450лв., решението следва да
бъде отменено и искът в тази част да се уважи.
Налага се корекция на решението и в частта за разноските. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 504 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на въззиваемия следва да се
възложат и разноските, заплатени от бюджета на ВОС, сторени за събиране на
доказателства чрез съдебна поръчка и превод на представените документи, които
са общо в размер на 338,20лв.
Предвид изхода от спора, въззиваемият следва да заплати на въззивницата Т.С.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител И.С. сумата от
202лв., представляваща разноски във въззивното производство съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 3635 от 03.08.2018г., постановено по гражданско дело № 5393 по описа за 2018
г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от TEA С. ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител И.С., ЕГН: ********** срещу П. В.С. ЕГН: **********, иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената с решение по гр.д. №9753/2012г. на ВРС издръжка, в
полза на детето TEA С. и дължима от П. В.С., за разликата над 350
лв. до 450 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима от П. В.С. ЕГН: **********, в полза на TEA С. ЕГН:
**********, действаща със
съгласието на своята майка и законен прадставител И.С., като я увеличава на 450лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба – 16.04.2018г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3635 от 03.08.2018г., постановено по
гр.д. № 5393/18г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато изменение на
присъдената с решение по гр.д. №9753/2012г. на ВРС издръжка, в полза на детето TEA С. ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен прадставител И.С., и дължима от П. В.С. ЕГН: **********, посредством увеличаването й на 350 лв.
ИЗМЕНЯ решение №3635/03.08.2018г. постановено по гр.д. №5393/18г. по
описа на ВРС, в частта за разноските, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ, ЧЕ
П. В.С. ЕГН: **********,
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
по уважената част от иска за изменение на издръжката сума в размер на 504 лева, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА П. В.С. ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на ВОС сумата в
размер на 338,20лв., представляваща съдебни
разноски на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА
П. В.С. ЕГН:
********** да заплати на TEA С. ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител И.С. сумата от 202лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени пред въззивната инстанция, съразмерно на
уважената част от жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: