ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, …………………… 2020г.
Варненският
апелативен съд,
търговско отделение в закрито заседание на десети ноември през двехиляди
и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като
разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 463 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Община Варна и
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД със седалище гр.Варна срещу
определение № 1809 от 06.08.2020г. по търг.дело № 939/20г. по описа на
Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото по иска на двамата
жалбоподатели срещу ответника „Ем Ер Ел Шипинг Лимитед“, дружество регистрирано
в Антигуа и Барбуда и по иска на Община Варна срещу ответника „Брит Глобъл
Спешълти“, дружество регистрирано във Великобритания.
В частната
жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно – постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Твърди че
не става ясно кои от изискуемите положителни процесуални предпоставки за
провеждане на иск срещу тези двама ответници не са налице. Излагат че в
исковата молба и уточнителната молба са очертали предмета на спора, обосновали
са правно-защитимия си интерес от воденето на делото, като ясно са посочили че
са предявили претенция, основаваща се на института на непозволеното увреждане,
като допълнително са обосновали и солидарната им гаранционна отговорност.
Твърдят че
изложените от съда мотиви относно допустимостта на исковете по същество касаят
тяхната евентуална основателност, чието разглеждане обаче не е предмет на
настоящия етап на производството. Твърдят че евентуалната неоснователност на
исковете не обуславя тяхната недопустимост при условие, че съдът е сезиран с
надлежно искане за тяхното разглеждане и спорът е подведомствен на съдилищата.
Оспорва
извода на съда, че не е компетентен да разгледа иск срещу ответника „Брит
Глобъл Спешълти“, тъй като според гаранционното писмо компетентен е чуждестранен
съд, като твърди че клаузата, предоставяща подсъдност на английски съд дори и
да е приложима, не обхваща настоящата хипотеза, а касае само спорове,
произтичащи от самия текст на писмото, какъвто не е настоящият случай. Още
повече, че дори и да съдържа текст за компетентност на чуждестранен съд, това е
въпрос за местна подсъдност, за която българският съд не следи служебно по
правилата на ГПК.
Моли съда
да отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
На
основание чл.130 от ГПК размяна на книжа по частната жалба не е извършвана.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока
по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 939/20г. по описа на ВОС е образувано
по предявен иск от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу „Ем Рейз
лимитед“, дружество регистрирано в Малта, „Ем Ер Ел Шипинг лимитед“, дружество,
регистрирано в Антигуа и Барбуда и „Максал Шипинг“ ЕООД със седалище гр.Варна,
солидарно, за сумата 3 444лв., претендирана като стойността на извършени
разходи за подводен оглед на мястото на инцидента, обезщетение за вреди от
забава в плащането до завеждане на иска в съда
и законна лихва до окончателното плащане и по иск на Община Варна срещу
„Ем Рейз лимитед“, дружество регистрирано в Малта, „Ем Ер Ел Шипинг лимитед“,
дружество, регистрирано в Антигуа и Барбуда, „Максал Шипинг“ ЕООД със седалище
гр.Варна и „Брит Глобъл Спешълти“, дружество, регистрирано във Великобритания,
солидарно, за сумата 26 928.65лв., претендирана като стойността на
извършени разходи за изваждане на аварийно отдадена котва и верига от напорен тръбопровод ф 500 за отпадъчни
води, находящ се под дъното на Варненското езеро, ведно със законна лихва до
окончателното плащане.
Легитимацията на ищците произтича за Община Варна като собственик на
увреденото съоръжение, за „В и К – Варна“ като оператор на съоръжението.
Изложени са факти в исковата молба за настъпване на инцидент на
16.07.2015г., при който за да предотврати неконтролируемото си движение кораб
„Максал“ отдал аварийна котва. При това действие котвата му закачила
тръбопровода и след безуспешни опити за извиране обратно по решение на капитана
на кораба котвената верига е отрязана за да се предотврати скъсване на
тръбопровода. При извършен оглед за установени следи от надирания по тръбата,
причинени от котвата на кораба, както и че тръбата е повдигната от околния
грунд.
Твърди се че ответникът „Ем Рейз лимитед“ е собственик на кораба към
датата на произшествието, ответникът „Ем Ер Ел Шипинг Лимитед“ е настоящият
собственик на кораба, придобил собствеността му м.декември 2015г. след
причиняване на вредата. Ответникът
„Максал Шипинг“ ЕООД към датата на причиняване на вредата и към момента
е корабен мениджър по смисъла на чл.225а от КТК. Ответникът „Брит Глобъл
Спешълти“ е дружество, поело лично задължение – гаранция за заплащане на Община
Варна обезщетение до размера на сумата 250 000 евро за покриване на отговорността
на корабопритежателя.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството по отношение на исковете предявени срещу настоящият собственик
на кораба и срещу дружеството, поело лично задължение по издаденото гаранционно
писмо.
По отношение на исковете на двамата ищци срещу ответника „Ем Ер Ел Шипинг лимитед“, настоящият
собственик на кораба, придобил собствеността му м.декември 2015г. след
причиняване на вредата въззивният съд намира че липсват твърдения в исковата
молба и уточнителната молба, в които да се сочат факти и обстоятелства,
обосноваващи неговата отговорност. Въпреки изрично дадените с определение №
1775 от 17.07.2020г. указания за уточняване на твърдения относно пораждане на
вземане срещу този ответник за обезщетяване на вреди, причинени от събитие,
настъпило преди придобиване на собствеността от това лица, единствените
твърдения са за това, че първия, втория и третия ответник, макар и юридически
обособени, са едно и също лице, което е или третия ответник „Максал Шипинг“
ЕООД или неговия управител, или посоченото лице като действителен собственик на
дружеството. Други обстоятелства, от които да произтича вземането на ищците не
се твърдят.
Касае за различни юридически лица, като по-късно придобилият право на
собственост върху същия кораб не е отговорен за облигационните задължения на
своя праводател. Само твърдението за идентичност на едно юридическо лице с
друго не е достатъчно да легитимира ищците като носители на правото на иск
срещу собственика на кораба към момента. Поради което и доколкото липсва
притезание на ищците срещу този ответник, производството по предявените срещу
него искове е недопустимо и следва да бъде прекратено.
По отношение на ответника „Брит Глобъл Спешълти“:
По твърденията в исковата и уточнителната молба, въззивният съд приема,
че се твърди поето лично задължение от третото лице по договорки със
застрахователя на кораба да плати на Община Варна сума съобразно условия,
посочени в нея. Дали този ответник е представител на застрахователя и отговорността
му произтича от задължението на застрахователя, дали отговорността му е
самостоятелна, произтичаща от поетия в гаранцията ангажимент, и в двата случая
съставът на въззивния съд намира, че се касае за договорна отговорност, а такъв
предявен иск няма. Поради което и
въззивният съд намира че производството по иска срещу „Брит Глобъл Спешълти“ за
вреди от непозволено увреждане е недопустимо и следва да бъде прекратено.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1809 от 06.08.2020г. на Варненски ОС,
търговско отделение, по търг.дело № 939/20г.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1
от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК от жалбподателите с
частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: