Решение по дело №78/2021 на Районен съд - Каварна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№260010

 

гр. Каварна, 18.05.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесет и първи  април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Щопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 78 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.8 от Закона за арендата в земеделието.

Образувано е по искова молба с вх.№260616/26.10.2020г., подадена от М.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си адв.Т.Т. ***, съдебен адрес ***, офис 301, против В.П.В. с ЕГН ********** ***.

В исковата си молба ищецът излага, че на 24.07.2015г. с ответницата са  сключили Договор за аренда, вписан в СВ Каварна под вх.рег.№****. По силата на този договор, ищецът й предоставил нива с площ от 70500 кв.м., с идентификатор ***.13.21 по КККР на с.К., общ.Каварна, за временно и възмездно ползване. Договорът бил прекратен, поради изтичане на срока, за който бил сключен. Посочва, че при сключване на договора страните се споразумели, годишното арендно плащане да е в размер на не по-малко от 20 лева на декар за първата година, като подлежало на актуализация съгласно чл.2 от Раздел ІІІ от Договора за аренда. Като причина за ниския размер на арендното плащане сочи, че с ответницата и съжителстващият с нея мъж, станали близки семейни приятели и затова уговорили толкова ниска рента.

Ищецът твърди, че от момента на сключване на договора и до настоящия момент ответницата не била заплатила никакви арендни вноски. Първоначално имала финансови затруднения, но по-късно през 2020г. заявила, че оставя земята (няма да я стопанисва) и няма нищо да му заплати.

Ищецът претедира заплащане на сума от 80 лева на декар за стопанските 2017, 2018 и 2019г., или общо сумата от 16 920 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 16 920 лева, представляваща неосъществено арендно плащане за стопанските 2016-2017г., 2017-2018г., 2018-2019г., произтичащо от Договор за аренда Акт №***., вписан в СВ Каварна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В о.с.з., ищецът редовно призован се явява лично и се представлява от адв.Т.Т. ***. Поддържа исковата молба. Оспорва насрещния иск, като неоснователен.

Ответникът В.П.В. е депозирала писмен отговор чрез упълномощен адв.В.К., съдебен адрес ***.  В него счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва, че между страните е налице сключен договор за аренда, за срок от пет години, на посочва, че в договора било записано, че арендната вноска не може да бъде по-малко от 20 лева на декар за година и подлежаща на актуализация.

В отговора излага още, че през есента на 2015г. постигнали устна договореност с ищеца, че тя ще засее нивата и след като бъдат избити разходите по засяването на нивата, тогава ищецът ще има право на получаване на половината от продукцията, в предвид на това, че лавандулата е дълготрайна култура.така ответницата започнала засяването на 140 000 броя лавандула, за които заплатила 23 800 лева. За засяването на този разсад, ответницата заплатила 4 500 лева на лицето Н. Т. Д. за ползването на машината за засяване на продукцията.

Предявява насрещен иск срещу първоначалния ищец за заплащане на сумата от 23 800 лева, равностойността на закупения посадъчен материал и за сумата от 4 500 лева, представляваща заплатена сума за засяване на невата на ищеца.

В о.с.з., ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от В.К.. оспорва исковата молба и поддържа насрещния иск.

Ответникът по насрещният иск е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Счита исковете за неоснователни. Посочва, че ищцата по насрещния иск е реализира доходи от ползването на процесната нива в размер на около 32 000 лева, по нейни лични данни, 800 кг. лавандулово масло, както и ежегодни държавни субсидии от фонд Земеделие в общ размер на 10 000 лева. Позовава се на изтекла погасителна давност, тъй като са изтекли повече от пет години за реализиране на права по исковете.

Каварненският районен съд, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото Договор за аренда, вх.рег.№****, им.партида №****. на СВ Каварна се установява, че М.Т.Р., като арендодател е отдал под аренда на В.П.В., като арендатор нива с площ от 70 500 кв.м., имот с идентификатор ***.13.21 по КК на с.К., общ.Каварна. договорът е сключен за пет стопански години, като между страните  е уговорено, че арендната вноска е в размер на не по-малко от 20 лева на декар за година и вноската се дължи до 01.12 на съответната стопанска година. Уговорено е още в договора, че такси, данъци и разходи за обикновено употребление на имота да са за сметка на арендатора.

От договора за покупко-продажба на посадъчен материал (лавандулов разсад), сключен на 02.08.2015г. между С.И.–управител на „***“ ЕООД, като доставчик и ЗП В.П.В., като купувач е видно, че ответницата е закупила 140 00 бр.посадъчмен материал от лавандула, предназначени за засаждане в нива с площ от 70 500 кв.м., имот с идентификатор ***.13.21 по КК на с.К., общ.Каварна. Цената, която е следвало да заплати купувача е в размер на 23 800 лева. На 12.11.2015г. в гр.Казанлък доставчикът е предал на ЗП В.П.В. владението на 140 000бр. посадъчен материал лавандула, видно от приемо-предавателен протокол. Към отговора са приложени разписки за предадена сума – от 02.08.2015г. за сумата от 9 000 лева; от 04.08.2016г. за сумата от 7400 лева и от 11.08.2017г. за сумата от 7400 лева, или общо 23 800 лева, платени от ЗП В.П.В. на фирма „***“ ЕООД гр.Казанлък, за посадъчен материал лавандула. От разписката за предадена сума пари от 03.12.2015г. от ЗП В.В. на Н. Т. Д. е видно, че същата е предадена за костибена кампания за 2015г. на лавандулово засаждане за нива с площ от 70 500кв.м., с идентификатор ***.13.21 по КК на с.К..

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата В.П.В. не е заплащала ренти на М.Р..

От приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза, компетентно изготвена, вещото лице дава заключение, че за стопанските 2016-2017г. средната реализация на лавандулово масло е 105 лв/кг., за стопанската 2017-2018г. – е 150 лв/кг. и за стопанската 2018-2019г. е 70лв/кг. Вещото лице посочва, че пазарната поземлена рента за периода 2015-2019г. е 80лв/дка.

По делото са разпитани свидетели, водени от двете страни.

Свидетелите на ищеца са К.Г.и К.Р..

Св.Г. посочва, че ищецът Р. има около 240 дка земи, като той ги обработва от 2004-2005г., с изключение на тези 70 дка, които били засети с лавандула през периода 2015-2020г. и, за които имало сключен друг аренден договор. След 2020г. той обработвал и тези 70 дка, той разорал лавандулата, тъй като бил изтекъл срока на арендния договор, а той самия сключил договор за аренда с ищеца. Свидетелят твърди, че тяхното дружество заплаща рента в размер минимум на 80 лева и максимум 100 лева.

Свидетелката К.Р., която е съпруга на ищеца твърди, че от ответницата не е получавана рента за отдадената земя. Твърди, че ответницата и Е.И., с когото тя съжителствала, станали семейни приятели и уговорили, че след първата година ще делят продукцията наполовина. Посочва, че за тези пет години съпругът й не е получавал лавандулово масло. Единствено лавандулов цвят, който са ходили да изварят в дестилерията, след което съпругът й занесъл няколко туби масло у дома. Твърди, че не е присъствала на получаване на парични средства, но знае, че на Е. и В. са дадени 9 000 лева, за лавандуловото масло.

Противоположни са показанията на свидетелите на ответната страна – Е. М. И. и И. В. М..

Св.И. твърди, че  инициатор за сключването на арендния договор бил той. С ищеца били колеги от РУ Албена. Ищеца се интересувал от отглеждането на лавандула, питал свидетеля за добив, приход, разход, тъй като той самият отглеждал лавандула на друго място. В последствие настоял да отглеждат заедно, но нямали финансова възможност и свидетелят уредил разсад от фирма „***“ ЕООД Казанлък. Били уговорени устно условията, а свидетелят настоял да се сключи и писмен договор, но с минимална рента, тъй като било уговорено да делят наполовина, след избиване на разходите. През 2018г., един от тировете с листна маса сварили в дестилерията в Каварна и Р. изкарал 82,250 кг. лавандулово масло. След това маслото било продадено за 245 лева за кг., като 6,350 кг. Р. оставил за себе си. Получената сума от 18 780 лева ги взел Р., а след това дал на св.И. 9000 лева.

Св.И. М. познава и двете страни. Знае, че са съдружници, но не знае да има сключен договор за аренда. Присъствал е при реализиране на лавандуловото масло през 2019г., когато Р. донесъл своето, в туби по 10 литра.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По първоначалния иск:

Съдът е сезиран с иск по чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Ищецът носи тежестта да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника по договора за аренда. Следва да установи, че е предоставил процесният недвижим имот – нива с площ от 70500 кв.м., срещу арендно плащане в размер на не по-малко от 20 лева на декар за пет стопански години от 2015г. до 2020г. Ищецът претендира плащане за три стопански години 2016-2017г., 2017-2018г. и 2018-2019г.

Ответникът следва да установи, че е платил на ищеца арендните суми за стопанските години, дължими по процесния договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗАЗ, размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента, като арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти. В случая се установи, че арендното плащане е било уговорено в размер на не по-малко от 20 лева на декар за година.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона /ал. 2/. От събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказа да е имало постигнато взаимно съгласие между страните за увеличаване паричния размер на арендното плащане за целия период на действие на договора. Следва да бъде отбелязано, че съгласно константната съдебна практика /макар и незадължителна/, обективирана например в Решение № 118/27.07.2015 г. по дело № 2137/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., актуализация на размера на арендната вноска е допустима, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му и тя не представлява изменение на арендния договор по смисъла на чл. 16 от ЗАЗ в частта за арендната вноска. В случая безспорно в процесния аренден договор не е предвидена такава клауза при подписването му, нито е уговаряна допълнително чрез сключен анекс към тях. В глава трета от ЗАЗ /чл. 16-18/ е предвидена и конкретна процедура по изменение на арендния договор. Според чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане. Съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗАЗ, насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок и едва ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд /чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ/. В настоящия случай обаче не се доказа да е спазена описаната по-горе процедура от страна на арендодателя, а именно същият да е отправил писмено предложение в тази връзка до насрещната страна, по което да не е постигнато споразумение, нито пък е постановено изменение на арендното плащане със съдебно решение. Ето защо, след като не се събраха доказателства за постигнато взаимно съгласие между страните за изменение в размера на арендното плащане, следва да се приеме, че същото е останало непроменено още от сключване на договора за аренда. Обстоятелството, че средният добив от културата лавандула е 80 лева, не може да се тълкува като съгласие за повишаване размера на плащането чрез актуализация на арендната вноска.

Безспорно се установи, а и не се спори между страните, че е налице валидно сключен договор за аренда, вписан в СВ Каварна под вх.рег.№****. Установи се също така, че ответникът не е заплащал рента на ищеца (така св. показания на Е.И. и съдебно-счетоводната експертиза).

Според условията на самия договор арендаторът следва да заплаща арндна вноска в размер на не по-малко от 20 лева, като подлежи на годишна актуализация. В договора обаче не е упоменато по какъв начин ще се извърши актуализацията, дали следва да се вземат предвид средния добив за определена култура и т.н. Поради това и съдът счита, че следва да уважи размера до сумата от 20 лева за дка, за трите стопански години, т.е 4230 лева, като за разликата до претендираните 16 920 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По насрещните искове:

Ответната страна е предявила насрещни искове за заплащане на сумите от 23 800 лева, равностойността на закупения от ответницата разсад лавандула и за сумата от  4500 лева, представляващ заплатена парична сума за засяването на нивата в с.К., искове с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Не се установи ответникът по насрещния иск да е получил нещо без основание, че да се иска връщане на заплатените от ищеца суми. Още повече, че в договора за аренда не са предвидени клаузи след изтичане на договора, арендодателят да заплати разходите по снабдяване с посадъчен материал и разходи за сеитба да са за сметка на арендатора. Договорът е изтекъл и новият арендатор е изорал лавандулата.

Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски, съобразно на уважената част от иска. Математически изчислено, дължимата сума е в размер на 481,08 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, която е в размер на 750 лева.

Воден от гореизложеното, Каварненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  В.П.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 4 230 (четири хиляди двеста и тридесет) лева, представляваща арендна вноска за стопанските 2016-2017г., 2017-2018г. и 2018-2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до претендираните 16 920 (шестнадесет хиляди деветстотин и двадесет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.В. с ЕГН ********** ***, срещу М.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, искове с правно основание чл.55 от ЗЗД, за заплащане на сумите от 23 800 (двадесет и три хиляди и осемстотин)  лева и 4500 (четири хиляди и петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА В.П.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 481,08 (четиристотин осемдесет и един лева и осем стотинки) лева, разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет) лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................