Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№.........................гр.София,
07.03.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, ІІ-В състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети
май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: Зорница Хайдукова
Мл. съдия Димитър Петров
при секретаря А.Л. като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 1419 по описа за 2004 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.196 - чл.211 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./.
С
решение от 15.08.2003 г., постановено по гр. дело № 7670/1999г. на СРС, 49
състав е отхвърлен предявеният от Ц.И.Т.
***, П.Д. Н. и Е.А.Й. иск с правно
основание чл.108 от ЗС, с предмет- ревандикацията на следния недвижим имот:
северната част от надпартерния етаж / с изглед към улицата/ , състоящ се от :
стая, кухня и други сервизни помещения, заедно с 19.6% ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място, в което е построена, съставляващо имот пл.№ 9 от
кв.10 по плана на гр.************ /бивша ул.“С.“/. С решението е отхвърлен
предявеният от Ц.И.Т. срещу П.Д.Н. и Е.А.Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
– за заплащане на сумата от 1 000,00лв., претендирана като обезщетение за
ползването, от което е била лишена ищцата на гореописания недвижим имот за периода 01.09.1994г.-
24.02.1999г.
Решението
се обжалва от ищцата Ц.И.Т..
Въззивницата
заявява искане за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на отменителните
основания: незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Възразява, че
от събраните по делото доказателства се установява правото й на собственост
върху процесния имот, а обстоятелството, че той се владее от ответниците –
физически лица е безспорно. Претендира отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.
Въззивмаемата страна, Столична община /СО/
оспорва жалбата, като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното
решение като законосъобразно и правилно. Заявява искане за присъждане на
разноски за въззивното производство- юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите страни
П.Д.Н. и Е.А.Й., оспорват жалбата, като неоснователна. Възразяват, че ищцата не
е активно материално-правно легитимирана да получи търсената защита, тъй като
не е наследник на собственика на процесния имот Г.А.. Подробни съображения в
подкрепа на заявеното становище въззиваемата страна П.Н. развива в депозирани
по делото писмени бележки на процесуалния й представител – адв.Е. Ц.. Не
претендират разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.188,ал.3 от ГПК
/отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на ответника СО е
недопустимо, като постановено по нередовна ИМ. С определение от съдебно
заседание на 18.11.2009г. въззивната инстанция е констатирала нередовността на
ИМ по предявения ревандикационен иск срещу ответника СО, произтичаща от липсата
на заявени обстоятелства в ИМ, от които може да се направи извод за наличие на
правен интерес от търсената съдебна защита срещу този ответник. В ИМ ищцата не
твърди собствеността й върху процесния имот да се оспорва от този ответник,
нито поддържа имота да се владее от него без правно основание. На ищцата е
дадена възможност в 7 дн.срок, считано от датата на заседанието, в което е
присъствал неин пълномощник, да отстрани горепосочената нередовност на ИМ. В
рамките на законоустановения 7 дн.срок и към датата на приключване на устните
състезания по делото пред настоящата инстанция , нередовността на ИМ в частта
на предявения срещу СО иск по чл.108 от ЗС не е отстранена. Ето защо, съдът
приема, че първоинстанционното решение, в частта, с която искът по чл.108 от ЗС
е отхвърлен срещу ответника СО следва да бъде обезсилено, като недопустимо, ИМ
в частта на тази претенция следва да бъде върната, като нередовна и
производството по делото по нея прекратено. В останалата част, обжалваното
решение е допустимо.
Съдът
е сезиран с обективно и субективно съединени искови претенции с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД
срещу ответниците П.Н. и Е.Й..
По иска с правно
основание чл.108 от ЗС
Основателността
на предявения ревaндикационен иск изисква от ищцата, съгласно правилото за
разпределение на доказателствената тежест,
закрепено в нормата на чл.154,ал.1 от ГПК, да установи правото си на
собственост върху процесния имот, придобито на заявеното основание и
упражняваното от ответниците владение върху имота. От своя страна, ответниците
носят доказателствената тежест да установят наличието на правно основание за
упражняваното владение.
По
първия елемент от фактическия състав на чл.108 от ЗС- правото на собственост на
ищцата върху процесния имот: Настоящият съдебен състав намира за необоснован и
неправилен извода на първоинстанционният съд, с който е прието, че правото на
собственост не е доказано по делото, поради липсата на доказателства наследодателката
на ищцата - Г.А., да е била собственик на процесния имот към момента на
отчуждаването му по реда на ЗОЕГПНС. Настоящият съдебен състав приема, че
от представения по делото АДС № 1742/
11.07.1949г. и документите по приетата в рамките на въззивното производство
отчуждителна преписка на името на Г.А. по реда на ЗОЕГПНС под № 60/1948г.
безспорно се установява, че процесният имот е бил собственост на Г.А., както и
фактът, че имотът е отчужден от нея по реда на ЗОЕГПНС. Както АДС, така и
документите по отчуждителната преписка представляват официални писмени
документи по смисъла на чл.143,ал.1 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК,
които не са оспорени от ответниците. Като официални писмени документи те се
ползват с формалната и материална доказателствена сила за удостоверените с тях
факти, а именно, че процесният имот е бил собственост на Г.А. и че е отчужден
от нея по реда на ЗОЕГПНС. На следващо място, от документите по приетата по
делото отчуждителна преписка по ЗОЕГПНС е видно, че за отчуждения имот на
собственика Г.А. не е изплатено обезщетение. Между страните по делото няма
спор, а и от приетото във въззивното производство неоспорено заключение на ССЕ
се установява, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ /25.02.1992г./,
процесният имот е бил включен в капитала на общинската фирма „Б.С.“- О. К..
Безспорен е фактът, че процесният имот съществува до размерите, в които е
отчужден.
От
съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че по
делото безспорно се доказва наличието на законоустановените предпоставки от
нормата на чл.1,ал.1 от ЗВСОНИ и приема като последица от това, че процесният
имот е възстановен на наследниците на Г.А.. Основният спорен между страните по
делото въпрос е дали ищцата се легитимира като единствен наследник по закон на бившия
собственик на имота- Г.А.. По делото е представено удостоверение за наследници
№ 384/ 26.09.1998г. , от което се установява, че Г.А. е починала на 1952г. и е
оставила за единствен наследник по закон- дъщеря Т.И.К., последната е починала
на 29.10.1963г. и е наследена от ищцата Ц.И.Т., като последното обстоятелство
се потвърждава и от удостоверение за наследници № 2349/ 23.03.1992г. Съдът
намира за недоказано заявеното от ответницата П.Н. оспорване на истиността на
удостоверението за наследници на Г.А. в частта, с която е удостоверено, че
ищцата е неин наследник по закон. В съответствие с правилото на чл.154,ал.3 от ГПК /отм./, от ответницата не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергават съдържанието на удостоверението за наследници за посочения факт,
като официален писмен документ. Съдът намира за неоснователно и заявеното от ответницата
П.Н. възражение, че ищцата не наследява собствеността върху процесния имот от Г.А.,
основано на твърдението , че процесният имот се явява „новооткрито наследство“
по смисъла на чл.91“а“ от ЗН, а ищцата е осиновена от дъщерята на Г.А. – Т.К.,
след смъртта на Г.А.. Предвид доказания
факт на одържавяването на процесния имот и неговата реституция след смъртта на
собственика му – Г.А., същият безспорно представлява „новооткрито наследство“
по смисъла на чл.91“а“ от ЗН. Това означава, че същият се включва в
патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството му-
1952г. Към момента на откриване на
наследството на Г.А. призована за наследяване е нейната единствена наследница
по права линия от първа степен- дъщерята Т.К..
На основание наследяването по закон процесният имот е включен в
патримониума на Т.К. и се счита за нейна собственост към момента на откриване
на нейното наследство през 1963г. Осиновяването на ищцата от Т.К. е допуснато
преди 1963г. – с влязлото в сила определение № 620 от 06.08.195г. по ч.гр.дело
№ 4505/1952г. по описа на ІІ гражданско отделение, представено на л.381 от
въззивното дело. Като дъщеря на Т.К. ищцата е придобила на основание
наследяване по закон цялото имущество, притежавано от първата към момента на
откриване на нейното наследство през 1963г., включващо и процесният имот. Настоящият съдебен състав съобразява, че
предявеният от процесуалния представител на ответницата – адв.Е. Ц. /в лично
качество/ иск срещу ищцата Ц.Т. с правно основание чл.270 от ГПК /отм./ - за
прогласяване нищожността на осиновяването на ищцата от Т. /Т./ К. , поради
нищожност на определение № 620/08.06.1952г. по ч.гр.дело № 4505/1952г., като
постановено от незаконен състав, е отхвърлен с влязлото в сила на 27.12.2012г. решение № І-40-101 от
31.08.2010г. по гр.дело № 24 281/ 2009г. на СРС, 40 състав /л.560-л.561 от
въззивното дело/. Следва да се посочи, на последно място, че тълкуването на
понятието „новооткрито наследство“ по смисъла на чл.91“а“от ЗН, поддържано от
ответницата П.Н. притиворечи на самата законова норма, чието задължително
тълкуване е дадено с т.2 от ТР № 1/ 04.11.1998г. по т.дело № 1/1998г. на ОСГК
на ВКС, съгласно което понятието „новооткрито наследство“ не променя момента
към който наследството се открива, посочен в чл.1 от ЗН и това е датата на
смъртта на наследодателя, а означава, че то само се прибавя към останалото
имущество, което е било в патримониума на наследодателя към този момент и
съответно- наследява се от призованите към наследяване наследници.
Предвид
горните мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно
доказана собствеността на ищцата върху процесния имот на основание наследяване
по закон от Г.А. и реституция по реда на чл.1,ал.1 от ЗВСОНИ. По делото е
обявено за безспорно по реда на чл.109, ал.4 от ГПК /отм./ обстоятелството, че
процесният имот се владее от ответницата П.Н., като същата го е владяла от
1976г. и продължава да го владее и към настоящия момент. От своя страна
ответникът Е.Й. не оспорва факта, че също владее процесния имот. От
ответниците, в съответствие с носената от тях доказателствена тежест, не е
установено наличието на правно основание за упражняваното владение. При така установеното наличие на трите законови
предпоставки от фактическия състав на чл.108 от ЗС – право на собственост на
ищцата върху процесния имот, владение на ответниците върху него и липса на
правно основание за упражняваното владение от последните, съдът приема, че
предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
По иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД
При
доказаната основателност на иска по чл.108 от ЗС основателен се явява и
обусловеният от него иск по чл.59 от ЗЗД. Ответниците не оспорват
обстоятелството, че са владели процесния имот в рамките на исковия период от
време 01.09.1994г.- 08.02.1999г. и както
вече бе посочено по-горе в мотивите, не установяват наличието на правно
основание за упражняваното владение. Ето защо, същите дължат на ищцата
обезщетение за ползването, от което тя е била лишена без основание през този
период в размер на средно пазарния наем, който тя бил получила. От приетото в
първоинстанционното производство заключение се установява, че средно пазарният
наем за процесния имот за исковия период от време възлиза на сумата от
1 251,68лв. Тъй като ищцата претендира като обезщетение по-малката сума от
1 000,00лв. в съответствие с принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес съдът приема, че искът по чл.59 от ЗЗД следва да бъде уважен
в рамките на заявения размер от 1000,00лв.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него-
постановено друго, с което исковете срещу ответниците – физически лица
да бъдат уважени, а искът по чл.108 от ЗС срещу ответника СО- върнат като
нередовен, респ.- решението в частта, с която е уважен- обезсилено.
При горния изход на делото и на основание
чл.64,ал.1 от ГПК /отм./ ответниците- физически лица дължат на ищцата
направените от нея разноски пред първата инстанция в размер на 167,10лв.,
/включващи държ.такса, адв.възнаграждение и депозит за вещо лице/ и за въззивното производство в размер на 142,50лв.
/държ.такса и адв.възнаграждение/. На
основание чл.64,ал.3 от ГПК /отм./ ищцата дължи на ответника СО направените от
него разноски пред СРС и СГС, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. в размер на 200,00лв. /по 100,00лв.
за всяка инстанция/.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, решението от 15.08.2003 г., постановено по гр.
дело № 7670/1999г. на СРС, 49 състав в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц.И.Т. *** с правно основание
чл.108 от ЗС, с предмет- ревандикацията на следния недвижим имот: северната
част от надпартерния етаж / с изглед към улицата/ , състоящ се от : стая, кухня
и други сервизни помещения, заедно с 19.6% ид.ч. от общите части на сградата и
дворното място, в което е построена, съставляващо имот пл.№ 9 от кв.10 по плана
на гр.************ /бивша ул.“С.“/.
ВРЪЩА, като нередовна, исковата молба в частта на
предявения от Ц.И.Т. *** с правно
основание чл.108 от ЗС, с предмет- ревандикацията на следния недвижим имот:
северната част от надпартерния етаж / с изглед към улицата/ , състоящ се от :
стая, кухня и други сервизни помещения, заедно с 19.6% ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място, в което е построена, съставляващо имот пл.№ 9 от
кв.10 по плана на гр.************ /бивша ул.“С.“/ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.
ОТМЕНЯ
решението от 15.08.2003 г., постановено по гр. дело № 7670/1999г. на СРС, 49
състав в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен предявеният от Ц.И.Т. срещу П.Д. Н. и Е.А.Й. иск с правно основание чл.108 от ЗС, с
предмет- ревандикацията на следния недвижим имот: северната част от
надпартерния етаж / с изглед към улицата/ , състоящ се от : стая, кухня и други
сервизни помещения, заедно с 19.6% ид.ч. от общите части на сградата и дворното
място, в което е построена, съставляващо имот пл.№ 9 от кв.**по плана на гр.************
/бивша ул.“С.“/, както и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Ц.И.Т. срещу П.Д.Н. и Е.А.Й. иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 000,00лв.,
претендирана като обезщетение за ползването, от което е била лишена ищцата на
гореописания недвижим имот за периода
01.09.1994г.- 24.02.1999г., ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Д. Н. и Е.А.Й., че Ц.И.Т. е собственик на
следния недвижим имот: северната част от надпартерния етаж / с изглед към
улицата/ , състоящ се от : стая, кухня и други сервизни помещения, заедно с
19.6% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е построена,
съставляващо имот пл.№ 9 от кв.10 по плана на гр.************ /бивша ул.“С.“/ и ОСЪЖДА П.Д. Н. и Е.А.Й. да предадат на Ц.И.Т. владението на
гореописания недвижим имот, на основание
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА
П.Д.Н. и Е.А.Й. да заплатят на Ц.И.Т. , на основание чл.59 от ЗЗД – сумата от
1 000,00лв., представляваща обезщетение за ползването, от което е била
лишена ищцата на гореописания недвижим
имот за периода 01.09.1994г.- 24.02.1999г.
ОСЪЖДА
П.Д.Н. и Е.А.Й. да заплатят на Ц.И.Т.
– сумата от 167,10лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
142,50лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.64,ал.1 от ГПК
/отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.И.Т.
***– сумата от 200,00лв.- разноски
по делото за пърноинстанционното и въззивното производство, на основание
чл.64,ал.3 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1 месечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.