Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.Б., 14.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря:РАДОСТИНА СТОИЛОВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №263 по описа за..2020 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от архитект Е.И. ***,срещу наказателно постановление №Д-7 от 13.07.2020г.на
инж.И.М.К.,Началник на Регионална Дирекция за Национален строителен контрол-гр.Д.,с
правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е постъпила в деловодството
на възиваемата страна и ведно със административната преписка е изпратена в
Районен съд-Б.,,където е получена с Рег.№260927 от 02.11.2020год.,като е
образувано настоящото АНХД№263/2020 по описа на Районен съд-Б..
В жалбата си,жалбоподателят твърди,че е наказателното
постановление е издадено в нарушение на процесуалният и материалния
закон.Твърди се,че не е налице вина и не е извършено визираното в наказателното
постановление административно нарушение.
Моли
наказателното постановление,като незаконосъобразно да бъде отменено,изцяло.
В съдебно заседание,редовно
призован,жалбоподателя се явява лично и представлявана от процесуален
представител-адвокат Ю.Х. ***.
В съдебно заседание,процесуалният представител
поддържа жалбата.Сочи доказателства,прави доказателствени искания.Твърди,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено при нарушаване на
процесуалния и материалния закон.Счита,че е налице маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Пледира,че поддържа жалбата по доводите подробно
изложени в нея.Според процесуалният представител,наказателното постановление да
бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.Претендира деловодни разноски в
размер на 440 лева.Представя писмена защита.
Възиваемата страна,редовно
призована се представлява в с.з от ю.к. З.Г.
и от юрк.Т.С.К..
Процесуалният
представител на възиваемата страна оспорва изцяло жалбата,като твърди,че
наказателното постановление е законосъобразно.
Пледира,съдът
да потвърди,като законосъобразно,изцяло,процесното,обжалвано наказателно
постановление.Прави възражение за прекоморност на претендираните разноски под
формата на адвокатско възнаграждение.
По
делото,като свидетел е разпитана инж.С.А.С.-актосъставител.
Съдът след преценка на събраните
писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 10.02.2020год.в Община-гр.Б. е
извършена проверка от контролните органи на РДНСК-Д..Проверката е осъществена с
оглед проверка на законосъобразността на издадения от Главния архитект на
Община-Б. индивидуален административен акт,и съгласувания одобрен проект
инвестиционен проект към него.Проверката която е извършена е по реда на чл.156
от ЗУТ,въз основа на писмо с вх.№РС-Б-95-00-109 от 04.02.2020 год.с което по
процедурата по чл.149 ал.5 от ЗУТ,главния архитект на Община-Б. уведомява РДНСК
за издадено Разрешение за строеж№5 от 30.01.2020год.
При
проверката било установено,че жалбоподателката-архитект Е.И.,в качеството си на
проектант по част „Архитектура“ е проектирала в идейна фаза част „архитектура“
към инвестиционния проект за строеж:“Обслужване търговски обекти-първи етап от
застрояване на параклис с обществено обслужване със ЗП-165,45кв.м.
РЗП-165,45кв.м.“находящ се в УПИ VIII,кв.316 по
плана на гр.Б.,ПИ с идентификатор 02508.87.91 по ККР на гр.Б.,област Д..Възложител
на проекта е К.А.Д..
Проверяващите
приели,че е налице нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.1 изр.2 от Закона за
устройство на територията.
Разпоредбата
на чл.108 от ЗУТ гласи:“
Подробните устройствени планове
конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и
землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните
планове са задължителни за инвестиционното проектиране.“
Свидетелката С.С. приела,че
жалбоподателката е допуснала административно нарушение на чл.108 ал.1 изр.2 от
Закона за устройство на територията
С
оглед на това,тя съставя Акт за установяване на административно нарушение№Д-3
на 11.05.2020год.
АУАН
е връчен на жалбоподателката.
Въз основа на образуваната
административна преписка,административно-наказващия орган издава наказателно
постановление№Д-7 от 13.07.2020год.с което за допуснатото административно
нарушение,на основание чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ е наложил административно
наказание на жалбоподателката,а именно Глоба в размер на 3000лева( три
хиляди лева).
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 08.10.2020г.Жалбата
е подадена в деловодството на възиваемата страна с вх.№РС-Б-95-01-217 на 16.10.2020г.Жалбата е
пусната по пощенски куриер,видно от касов бон за заплащане на куриерска
услуга,представен от защитата на жалбоподателката и приет като писмени
доказателство това е станало на 15.10.2020год.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Регионална Дирекция
за Национален строителен контрол,-Д..
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление
С оглед анализа на събраните
доказателства,съдът приема,че е налице несъответствие между наличните
доказателства и твърдяната фактическа обстановка от страна на възиваемата
страна.По делото са представени доказателства на коя дата и по какъв начин е
връчено само Разрешение за строеж№5 от 30.01.2020год. но не и
Заповед№ДК-11-Д-01 от 18.01.2020год.за отмяна на Разрешение за
строеж№5/30.01.2020год.
Действително проверката по чл.156 от ЗУТ е започнала на10.02.2020год.т.е. в срока на обжалване на строителното
разрешение.Въз основа на проверката е издадена и Заповед№ДК-11-Д-01 от
18.02.2020год.с която е отменено процесното строително разрешение.Същевременно
съдът констатира липса на доказателства за връчване на гореописаната заповед на
лицата имащи право да я обжалват.Като доказателство е посочено писмо до
възложителя К.А.Д.,до Главния архитект на Община-Б. и по ДНСК-С..Това е обаче е
само доказателство,че и изпратено писмо относно процесната заповед.Липсват
доказателства,че тя е получена от съответните лица и ,че е влязла в сила в този
смисъл.Представения констативен протокол от 21.04.2020 год.изготвен от
длъжностни лица,че заповедта е влязла в сила,съдът приема за недостатъчно
достоверен.
Съдът
приема,че при изготвяне на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Посочената,като нарушена правна
норма,а именно разпоредбата на чл.108 ал.1изр.второ от ЗУТ е обща норма.Административно
наказващия орган е следвало да индивидуализира и квалифицира конкретното
нарушение,като посочи точната нарушена норма,която би следвало да е във връзка
с нормата на чл.108 ал.1 изр.второ от ЗУТ.Административно-наказващия орган в
нарушение на процесуалните правила не е посочил конкретната или конкретните
нарушени разпоредби от Наредба№4 от 21.05.2001год. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти и/или Наредба№7 от 22.12.2003г.за правилата и
нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Съдът констатира,че не е посочена
конкретната дата на твърдяното административно нарушение,като в АУАН и в
наказателното постановление е посочено,че нарушение е осъществено през 2020
година.Според съда е налице съществено процесуално нарушение на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Административно-наказващия орган не е изпълнил задължението си да анализира дали са
налице условията на чл.28 от ЗАНН в този конкретен случай.За пълнота на
мотивите съдът счита,че имено в този случай са налице условията за маловажност
на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Не са последвали обществено опасни
последици от деянието нито за дееца нито за член на обществото.Липсват данни за
други подобни нарушения от страна на жалбоподателката.
Наказващия орган не е
съобразил като смекчаващо вината обстоятелство факта,че видно от строителното
разрешение ,че инвестиционните проекти одобрени на 30.01.2020год.е посочено ,че
са във фаза идеен проект в съответните части.
Във фаза идеен проект започва
проектирането. Тази фаза е концептуална. В нея се изготвят множество варианти
на конкретното инвестиционно намерение, свързано със строителството. Решават се
визията и габаритите на сградата, приблизителна стойност,ситуирането на
сградата в парцела, строителните материали, функционалното решение, площта на
помещенията, височината на етажите,т.е. съчетава се заданието за проектиране на
възложителя с конкретните проектно-проучвателни дейности.
Тези
обстоятелства,административно-наказващия орган е следвало да прецени като
смекчаващи вината обстоятелства,които също обуславят по ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние.
Преценка
относно наличието или не на условията на чл.28 от ЗАНН,административно-наказващия орган не е направил.
Наказващият
орган не е изпълнил задължението по чл.53 ал.1 от ЗАНН преди да издаде
наказателното постановление,да провери налице ли са или не основанията за
прилагане на чл.28 от същия закон.Съгласно ТР № 1/12.12.2007г./ на ВКС при
извършване на преценка относно наличието на предпоставки за прилагане на чл.28
от ЗАНН,наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,като отграничи
„маловажните случаи” на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 от ЗАНН.
В
процесния случай в наказателното постановление изобщо липсват данни за
съображения и мотиви,защо наказващия орган не счита за приложима посочената
привилегия на закона,при наличие на обективни предпоставки в тази насока/нарушението
е първо по ред,безспорна липса на данни за извършени предишни нарушения,не са
обследвани евентуалните твърдения на жалбоподателя.Не е обсъден фактът,относно
наличието или не на вредоносни последици от деянието.
Липсата
на мотиви в наказателното постановление относно не прилагане на чл.28 от ЗАНН,представлява липса на предмет за проверка по законосъобразност от страна
на съда,което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
При
служебна проверка за правилността на наказателното постановление чрез
извършване на проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН,предписващ
освобождаване от административно наказателна отговорност при установена
маловажност на деянието,преценката за приложението на този текст подлежи на
съдебен контрол/ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС/.Тази проверка включва в обсега си
обективни и субективни признаци,касаещи степента на обществена опасност на
деянието и дееца и сравнението и с други сходни и типични за деянието
хипотези,административни нарушения извършени от нарушителя,постигане целите на
наказанието,въпреки освобождаването от административно наказателна
отговорност,отношението на извършителя към извършеното и към последиците от
извършеното,имотното състояние,възраст и прочие.
С оглед гореизложеното,съдът
приема,че процесното обжалвано наказателно постановление е опорочено до степен
на незаконосъобразност и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото,съдът
счита,че следва да се произнесе и по въпроса за претендираните от защитата на
жалбоподателката деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката,видно от
представените доказателства се е представлява в съдебно заседание от
процесуален представител,а именно адвокат Ю.Х. ***.Представен е списък с
разноски. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 440
лева.Възиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателката.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на жалбоподателката И.. да се присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 440 лв. Такъв размер на разноските е посочен и в представения от адв. Ю.Х. списък и той съответства на посочения в чл.18 ал.4 вр.чл.7 ал.2т.2 от Наредба№1 от 09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и съобразявайки обстоятелството, че делото е с фактическа и правна сложност и бе разгледано в няколко съдебни заседания, съдът намира, че на жалбоподателката И. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение именно в размер на 440 лева
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №Д-7
от 13.07.2020г. на инж.И.М.К., Началник на Регионална Дирекция за Национален
строителен контрол-Д. ,с което за констатирано през 2020 година в Община-Б.,административно
нарушение на чл.108 ал.1 изр.2 от ЗУТ,на Архитект Е.И. *** е наложено административно
наказание,а именно ГЛОБА в размер на
3000лв.(три хиляди лева)като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН
КОНТРОЛ, ЕИК ****, адрес гр. С., **да
заплати в полза на Архитект Е.И. *** направени деловодни разноски,представляващи
адвокатско възнаграждение ,в размер на 440 лева(четиристотин и четиридесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :