Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260522 19.02.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 5052 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против П.Й. Ч., ЕГН **********, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 97.27
(деветдесет и седем лева и 27ст.) лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 16.01.2017 г. и договор за мобилни услуги от дата
24.12.2017 г., с абонатен
номер №*****, за периода от 18.04.2018г. до 17.08.2018г., сумата от 312.51 (триста и дванадесет лв. и 51 ст.) лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с абонатен номер №*****,
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет и сума размер на 175.89 (сто седемдесет и пет
лева и 89ст.) лева, представляваща незаплатени лизингови вноски,
както следва: 137,53лева (сто тридесет и седем лева и 53ст.) по договор за
лизинг от 24.12.2017г., дължими за мобилно устройство NOKIA модел 2 Black, за
периода от 08.2018г. до 08.2019 г. и сума в размер на 38,36 лева (тридесет и
осем лева и 36 ст.) по договор за лизинг от
28.09.2017г., за мобилно устройство LENOVO модел Moto
С 4G Gold, за периода от 08.2018г. до 08.2019г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 21.10.2019 г. до окончателното им заплащане, за които суми е
издадена заповед № *** от 15.11.2019 г. по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Ищецът твърди, че ответникът П.Й.Ч.,
по силата на договор за мобилни услуги от дата 16.01.2017 г., е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №****, като е титуляр
на мобилен номер ***** с избрана абонаментна програма „Нонстоп 30,99лв.“ с
неограничени национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца до
16.01.2019г. Твърди се, че абонатът е
подписал заявление за смяна на номера от дата 21.11.2017г. и е избрал да ползва
мобилен номер ******, като е запазил абонаментна програма и крайния срок на
първоначалния договор. Сочи, че ответникът, на 24.12.2017 г., е взел втори
абонаментен план с предпочетен мобилен номер ******* с избрана абонаментна програма
„Тотал 10,99лв.“, с уговорен срок на действие за 24 месеца - до 24.12.2019г.
Изложено е, че към договорите за
мобилни услуги са сключени договори за лизинг, както следва: Договор за лизинг
от дата 28.09.2017г., по силата на който на абоната е предоставено за ползване
мобилно устройство LENOVO модел Moto С 4G Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 2,74лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 2,74лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. Договор за лизинг от същата дата
24.12.2017г., по силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно
устройство NOKIA модел 2 Black за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 8,09лв., съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 8,09лв. да
придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната №*****. Изложено е, че съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Ищецът твърди, че е
издал фактура №*******/18.05.2018г. за отчетния период на потребление от
18.04.2018-17.05.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 48,61 лева, платима в срок до 02.06.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Издадена е фактура
№*******/18.06.2018г. за отчетния период на потребление от 18.05.2018-
17.06.2018г., с дължима стойност за плащане в размер на 48,63лева, платима в
срок 03.07.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 97.24 лева, фактурирани за предходните
два отчетни месеца май и юни 2018 г. С кредитно известие №*******/18.06.2018г.
е извършена корекция, като е сторнирана сумата в размер на 10.80 лева за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е месечната лизингова вноска в размер на 10.83лева и е отразен незаплатения баланс в размер на
97.24 лева, за предходните два отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 97.27 лева.
Твърди се, че неизпълнението на
ответника да заплати стойността на
услуги на стойност 97.27лв., е ангажирало договорната му отговорност по
т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника П.Й.Ч. за ползваните
абонаменти и е издал на 18.09.2018 г. крайна фактура
№******. В нея е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги в размер на 312.51 лева. Фактурирана е цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, в размер на 175.89 лева и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните
три отчетни периода в размер на 97.27 лева.
Обосновава се, че абонатът е бил
в неизпълнение, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента „Нонстоп
30.99лв.“ до 16.01.2019г., както и че не
е спазил крайния срок за ползване на абонамента „Тотал
10.99“, който срок е до 24.12.2019г. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги. Ето защо в крайната издадена фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Изложено е, че предвид влизане в
сила на постигната спогодба с Комисия за
защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 312.51 лева е формирана
съобразно новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т.11 от
договорите за услуги. Претендираната неустойка в размер на 312.51, представлява
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер. В случай че към абонаментен план е предоставено устройство за ползване
на услуги, абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща
лизингова цена.
Твърди се, че за абонаментен план
„Нонстоп 30.99лв.“ е начислена неустойка в размер на 105.98лв., като стойността
на месечния абонамент в взета без ДДС, или 25.82лв. х 3 = 77.47лв., а разликата
до пълния размер от пълния размер, представлява предсотавяната
на абоната отстъпка от абонаментните такси. Към абонаментен план Нонстоп
30.99лв. е начислена и неустойка, в размер на 134.48 лева, представляваща
разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата
лизингова цена, която абонатът е следвало да заплати по уговорен погасителен
план за ползване на устройството. За абонаментен план „Тотал
10.99 лв.“, е начислена неустойка в размер на 27.48 лева, като стойността на
месечния абонамент в взета без ДДС, или 9,16лв. х 3 = 27.48лв. Към Абонаментен
план „Тотал 10,99лв“. е начислена и неустойка, в
размер на 44.57лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова
листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да
заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството.
Твърди се, че поради прекратяване
на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства
LENOVO модел Moto С 4G Gold
и NOKIA модел 2 Black са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3, ал. 2
от договорите за лизинг, месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите до 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Обосновава се, че поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент, като на основание чл.12, ал. 2 от Общите условия
към договорите за лизинг месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги,
За мобилно устройство NOKIA модел
2 Black, взето във връзка с мобилен номер, се дължи сума, в размер на 137,53лева (сто тридесет и седем
лева и 53ст.), от месец 08/2018г. Съответно периодът, за който са дължими
предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от месец
08.2018г. до 11.2019г. За мобилно устройство LENOVO модел Moto
С 4G Gold, се дължи сума, в размер на 38,36лева, от
месец 08.2018г., т.е периодът, за който
са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски е от 04.2018г. до 08.2019г.
Иска се уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
Ответникът не подава отговор на
исковата молба и не взема становище по делото.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима.
Разгледани по същество предявените искове са неоснователни,
като съображенията за това са следните:
В разглежданата хипотеза се
твърди, че между страните са сключени договори за мобилни услуги с два
абонаменти плана за два мобилни номера, като към всеки план е сключен договор
за лизинг на мобилно устройство, или общо дава лизингови договора. Твърди се,
че ответникът е бил в забава при изпълнението на задълженията си по така сключените договори,
поради което същите са прекратени предсрочно, с едностранно изявление на доставчика
на мобилни услуги. Претендират се стойността доставените мобилни услуги,
неустойка за предсрочно прекратяване и стойността дължимите лизингови вноски до
края на срока на договорите за лизинг, като се поддържа предсрочната им
изискуемост.
Съдът намира, че следва да
изтъкне, че изложените в исковата молба фактически твърдения и правни доводи се
отличават с висока степен на противоречивост. Допуснато е смесване между
извършените счетоводни операции и правопораждащите вземането юридически факти.
Така например от една страна се твърди, че вземането в размер на 97.27 лева е
вземане за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по договор за мобилни услуги от 16.01.2017 г. и договор за мобилни услуги от
24.12.2017 г., а от друга, че с издадените фактури, отразяващи именно това
вземане, са начислени също и суми, дължими по договорите за лизинг на мобилни
устройства. Що се касае до претендираните неустойки
се твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че те са формирани като
математически сбор от неустойки по договора за мобилни услуги и неустойки
договорите за лизинг, като твърденията всъщност отразяват издадената фактура, а
от друга страна същите се претендират като неустойки вследствие на предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси. Съдът констатира, че в исковата молба не е направено
стриктно разграничение между отделните вземания. Това обаче в случая не се
отразява на допустимостта на исковия процес. Предметът на делото е очертан
посредством отправеното до съда искане – петитума на исковата молба и
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като съдът ще се произнесе по
основателността на предявените искове, в предметната рамка на спора, т.е. така
както са предявени на посочените от ищеца фактически основания.
Установява се от приетите по
делото доказателства, че страните са били в договорни отношения по силата на
сключени договори за мобилни услуги и лизинг на две мобилни устройства. Установява
се, че на 18.08.2018 г., а не на 18.09.2018 г, както се твърди в исковата молба,
е издадена такта наречената крайна фактура /л.27/, отразяваща прекратяване
на договорните правоотношения между страните по делото. С нея процесните
вземания, в общ размер на 585,67 лева, със срок на плащане 02.09.2018 г., са
разбити по пера.
По отделните искови претенции:
Съдът приема, че сумата от 97.27
лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 16.01.2017 г. и
договор за мобилни услуги от дата 24.12.2017 г., с абонатен номер №*****, за
периода от 18.04.2018г. до 17.08.2018г. не е доказана по основание и размер. Договорът
за мобилни услуги по своята правна характеристика е разновидност на договора за
изработка, като за да възникне вземането за изпълнителя следва работата да
изпълнена съобразно договорното и приета от възложителя. При така предявения
иск за установяване съществуването на задължение, породено от договор за
мобилни услуги, в тежест на претендиращия вземането е да докаже пораждането,
съществуването и размера на своето вземане, т.е. в тежест на ищеца е да докаже,
че е предоставил услуги по договора за мобилни услуги на ответника, в обем
съответен на начислените му абонаментни такси и услуги. В случая ищецът не е
ангажирал надлежни доказатеслствени искания в тази
насока, като с доклада по делото този факт е разпределен в негова доказателствена тежест. Изразил е становище, че приложените
по делото фактури доказват вземането, което не се споделя от съда. Фактурите, с
които ищцовата страна се домогва да докаже вземането, а и въобще счетоводните
отразявания, не доказват реално предоставените и ползвани услуги по договора за
мобилни услуги. Тези документи установяват какво ищецът счита, че ответникът е потребил и дължи като стойност. Счетоводните записвания не
доказват предоставянето, респективно ползването на услугата, нито коректното ѝ
таксуване, а отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца. Документите
не носят подпис на ответника и не го обвързват като негово изявление. Същите
установяват единствено твърдения на факти на ищеца по делото, но не доказват
тези факти. Липсват доказателства за реално предоставените и ползвани от
ответника услуги по договорите за мобилни услуги и за стойността, която се
дължи от абоната на доставчика на услуги. По делото лисват доказателства, че
СИМ-картите са били активни в рамките на исковия период. Това е основание да се
приеме, че исковата претенция се явява недоказана по основание и размер и като
такава подлежи на отхвърляне.
Претендираната сума от 312.51
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, в трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания
абонаментен пакет, не се дължи не само предвид акцесорния характер на вземането
за неустойка, но и тъй като вземането произтича от нищожна клауза. Както бе
изтъкнато и по-горе в обстоятелствената част на исковата молба са наведени
твърдения, които обосновават по-висок размер на неустойката в сравнение със
сумата, която би се дължала за три абонаментни такси. Ищецът сочи методика на
изчисление на неустойката, която не кореспондира в цялост с отправеното до съда
искане. В края на краищата обаче това е без правно значение за допустимостта на
иска, тъй като съществуването на вземането в този му размер ще бъде разгледано
на база твърденията, обосноваващи
неговото възникване, а именно, че сумата от 312, 51 лева е стойността на
три месечни абонаментни такси. От представените по делото доказателства е
видно, че исковата сума е значително по-висока от сбора от три абонаментни
такси по двата абонаментни плана. Въпреки това обаче искът не може да бъде дори
и частично уважен.
Неустойката е уговорена в размер
на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след
предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава
насрещна престация и да ползва предоставените от
оператора услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от
договора без да дължи насрещна престация до края на
срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на
длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази
стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното
задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен,
абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без
да може да ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за
неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не
пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. и решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. Обстоятелството,
че в кредиторът претендира заплащане на неустойката частично, а именно в размер
на сбора от три стандартни месечни абонаментни такси, не санира
недействителността на клаузата, която представлява правопораждащият
юридически факт. След като последната е изцяло недействителна, не може по нея
да се претендира дори частично изпълнение.
Следва да се изтъкне, също и че според
чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да задържи сума, получена за престация,
която не е извършил, когато сам прекрати договора. При прекратен договор за
мобилни услуги по инициатива на доставчика, последният няма право на неустойка,
тъй като сам е избрал да прекрати договора. В този аспект сключената с КЗП
спогодба по колективен иск, която по принцип не би могла да създаде
обременителни задължения за потребителите на мобилни услуги, следва да се
приеме, че обхваща случаите на прекратяване на договора по инициатива на потребителя, без да е налице неизправност на доставчика на мобилни услуги.
В тази хипотеза е допустимо да бъде предвидена клауза, че потребителят ще дължи
три месечни абонаментни такси, и то не стандартни, а догорените между страните,
като подобна клауза би била отметнина, а не
неустойка.
Съдът приема, че вземанията за
лизингови вноски не се дължат. Договорите за лизинг са прекратени, т.е.
развалени поради неизпълнение. Издадената от ищеца фактура от 18.08.2018 г.
отразява именно развалянето на договорите, което е настъпило преди датата на
нейното издаване. Фактурите отразяват вече настъпили данъчни събития, в
качеството им на счетоводни документи. От гледище на гражданското право,
счетоводните документи, в частност фактурите, представят изявления на
подписалите ги лица. В случая издадената на 18.08.2018 г. фактура отразява признание
на ищеца за неизгоден за него факт, а именно, че договорът за лизинг е
прекратен. Фактът е неизгоден, тъй като при разваляне, лизинговите вноски до
края на срока не се дължат. С фактурата се претендират всички лизингови вноски
до края на срока на договорите за лизинг, в която насока са и направените в
исковата молба твърдения. Настоящият съдебен състав намира, че при разваляне на
договор за лизинг, каквото е налице в случая – прекратяване на неизпълнен
двустранен договор, чрез едностранно изявление, лизинговите вноски до края на
срока на договора не се дължат. Няма данни по делото кога изявлението за
разваляне е достигнало до ответника, но съдът приема, че токова изявление е
било направено, тъй като фактът, че договорът е развален се признава от
ищцовата страна и е отразен в издадената фактура. Лизинговите вноски не могат
да бъдат предсрочно изискуеми, тъй като договорът за лизинг е разновидност на
договора за наем. Лизингът е договор с периодично изпълнение, при който
изпълнението на насрещните задължения, т.е. двете престации, намират оправдание
една в друга. Ако договорът бъде развален, развалянето няма обратно действие,
лизинговата вещ подлежи на връщане, а лизингополучателят не дължи плащане на
лизингови вноски занапред от развалянето. Дори и подобно плащане да е
договорено под формата на неустойка, а именно клауза за предсрочна изискуемост
на лизинговите вноски, същата би била нищожна. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в мотивите на решение
№ 72 от 18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. , която
напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Предсрочната изискуемост е
институт на едностранните договори – заем и кредит, тъй като те, по аргумент от
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не подлежат на разваляне. Тя не е приложима при прекратяване
на договорите за лизинг и наем, тъй като правните последици са различни.
С оглед изложеното се налага
извод за цялостно отхвърляне на предявените искове. Ответникът не претендира
разноски, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК ********* против П.Й. Ч., ЕГН **********, с правно основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 97.27 (деветдесет и седем лева и 27ст.) лева, представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 16.01.2017 г. и договор за мобилни услуги от дата
24.12.2017 г., с абонатен номер №*****, за периода от 18.04.2018г. до
17.08.2018г., сумата от 312.51 (триста и дванадесет лв. и 51 ст.) лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с абонатен
номер №********, представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти на ползвания абонаментен пакет и сума размер на 175.89 (сто седемдесет и пет лева и 89ст.) лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски, както следва: 137,53лева (сто
тридесет и седем лева и 53ст.) по договор за лизинг от 24.12.2017г., дължими за
мобилно устройство NOKIA модел 2 Black, за периода от 08.2018г. до 08.2019 г. и
сума в размер на 38,36 лева (тридесет и осем лева и 36 ст.) по договор за
лизинг от 28.09.2017г., за мобилно
устройство LENOVO модел Moto С 4G Gold,
за периода от 08.2018г. до 08.2019г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.10.2019 г. до
окончателното им заплащане, за които суми е издадена заповед № *** от 15.11.2019 г. по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е.К.