№ 292
гр. Н., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20223620100638 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на подадена жалба на основание чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.34 от ЗСПЗЗ от страна на жалбоподателя „Агрострой“ – ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „Цар Освободител“, №38,
представлявано от М.Д., с пълномощник адв. Р.К. от *АК, против Заповед №*** г. на
Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш..
Жалбоподателят, чрез представителя си, твърди, че с посочената заповед е наредено от
дружеството да се изземе поземлен имот с идентификатор *** в землището на Н., както и
възможността, на основание чл.34, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ дружеството да внесе в седем
дневен срок от издаването на заповедта сумата от 10 446,75 лева за неправомерно ползване
на земеделската земя за стопанската 2020/2021 г. Счита, че актът е издаден при съществени
нарушения на административно производствените правила, поради неспазени задължение
по чл.26 и чл. 35 от АПК, принципите на истинност и служебното начало.
Административният акт бил издаден без изяснени факти, относими за преценката на
наличието на предпоставките за това. Действително в акта се посочвало, че е издаден след
една теренна проверка във връзка с резолюция *** от *** г. на директора на ОДЗ-Ш.. Не
било ясно обаче въз основа на какви данни са направени анализите, действително ли имотът
е собственост на Държавен поземлен фонд, респективно Министерство на земеделието. Не
било изяснено и има ли ползвател на правно основание към датата на заповедта. Самата
процедура изисквала най-малко две проверки на земи от Държавния поземлен фонд за
установяване на неправомерно ползване. От проверката не станало ясно какви констатации
са направени, с каква култура е засята площта и други важни данни. Жалбоподателят счита
заповедта за нищожна,защото имотът бил предоставен по реда на чл.24, ал.2 и чл.24 „б4 от
ЗСПЗЗ за ползване /със заповед №*** г. на Министъра на земеделието и горите/, на
ползвателя „Професионална гимназия по селско стопанство“-гр.Н.. Към момента на
издаване на оспорваната заповед ползвателя ползвал имота на неотпаднало правно
основание, намира за налично и противоречие с материалния и процесуалния закон. Освен
това административния орган подменил в посока увеличение средното годишно рентно
1
плащане в оспорения административен акт, като взел предвид средното рентно плащане за
стопанската 2021 /2022 г. в размер на 50 лева, вместо това за предходната стопанска година
в размер на 47 лева.
Предвид тези съображения, подробно развити в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена.
Административният орган - Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., чрез
представителя си *** С.Ч. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и моли съдът да
потвърди обжалваната заповед. Подробно развива мотиви за това.
След като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, жалбоподателят е надлежна страна в
процеса, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Делото е подсъдно на
Районен съд –Н. и се разглежда по реда на АПК, съгласно разпоредбата на пар.19, ал.1 от
ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).
Със Заповед №*** от *** г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., на
основание чл.34, ал. 8 във вр. с ал.1 от ЗСПЗЗ, е наредено да се изземат 69, 645 дка
земеделска земя с начин на трайно ползване нива, находяща се в землището на гр. Н., обл.
Ш.ска,ПИ с идентификатор ***, собственост на Държавния поземлен фонд, с ползвател –
жалбоподателя. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е било установено
неправомерно ползване на имота, собственост на ДПФ, без правно основание от страна на
„Агрострой“ – ЕООД, а в диспозитивната част на административния акт, освен нареденото
изземване на земите, е посочено, че в 7 дневен срок от издаване на заповедта, дружеството
може да внесе по сметка на ОД“Земеделие“-Ш. сумата от 10 446,75 лева, , представляваща
трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището от 50 лева, или за
69,645 дка по 150 лева общо 10446,75 лв.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и същата
съдържа реквизитите по чл.59, ал.1 от АПК. Възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения и конкретно изискванията на чл.26 и 35 от АПК, съдът счита за
неоснователни. В обжалваната заповед е отбелязано и от уведомление по чл.26, ал.2 от АПК
във вр. с ал.1 от същия кодекс изх.№ от *** г. получено от жалбоподателя на *** г. става
ясно, че заповедта е издадена, след уведомление за започнато административно
производство срещу „Агрострой“ – ЕООД. Жалбоподателят е имал възможност да се
запознае с административната преписка, както и да предостави документ, удостоверяващ
валидно правно основание за ползването на имота или други доказателства от значение за
изхода на производството. В самото уведомление е било вписано, че констатациите на
административния орган за ползването на земеделската земя са били направени на база
извършена теренна проверка и данни от регистрите в ОСЗ –Н. и данни от изготвени
пространствени сечения на имотите, като констатацията е документирана в констативен
протокол от *** г. по Резолюция *** на директора на ОД „Земеделие“ Ш.. Видно от
съдържанието на констативния протокол от *** г., изготвен и подписан от комисия с
посочен състав, имот №*** с площ 69,645 дка към датата на проверката е засят с пшеница от
настоящия жалбоподател „Агрострой“ – ЕООД, обработващ и съседните парцели.
Следователно дружеството е уведомено за начина, по който административният орган е
направил изводите си за ползването на земята и не може да се приеме, че в случая е налице
нарушение на посочените от жалбоподателя законови разпоредби. Видно от съдържанието
на Решение №49 за възстановяване на правото на собственост на Държавен поземлен фонд,
на позиция 1 е посочен имота с №*** дка, местност „***“, имот №*** по плана за
земеразделяне при граници и съседи:имот ***-нива на наследниците на Т.П. и нива ***-
полски път на Общински-други територии. Този имот е идентичен с ПИ с идентификатор
*** и е собственост на Държавния поземлен фонд. Със заповед №*** г. на Министъра на
2
земеделието и аграрната реформа е отменена Заповед №*** от *** г., с която пък на СПТУ
по механизация на селското стопанство –гр.Н. са предоставени за ползване 796 дка
земеделски земи в землището на Н., собственост на ДПФ. С последваща заповед №*** от
*** г. на зам. министър на земеделието и горите е отменена заповед №*** г. на Министъра
на земеделието и аграрната реформа и по-точно т.2 от нея, с която на „СПТУ по
механизация на селското стопанство“, сега ПГСС гр. Н., е отнето правото на ползване, като
отново е запазено право на ползване на общо 209,19 дка, между които и имот №*** с площ
*** дка в землището на гр. Н.. От писмената кореспонденция между ОД „Земеделие“ –Ш. и
директор ПГСС-Н. става ясно, че учебното заведение , поради промяна на щата и статута на
професионалната гимназия, както и наличната техника, не позволяват самостоятелно
обработване на предоставените земеделски земи занапред. Жалбоподателят не навежда
твърдение за договорни отношения с ПГСС по повод обработката на земеделската земя, на
което тя е била предоставена за ползване. Процедурата на чл.34 , ал.1 от ЗСПЗЗ на която се
позовава жалбоподателя действително се различава и се реализира от кмета на съответната
община. В конкретния случай обаче земята е собственост на ДФЗ и е валиден текста на
чл.34, ал.8 от същия закон. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния
поземлен фонд заповедта се издава от директора на областната дирекция "Земеделие".
Сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерството на земеделието, храните и
горите. В настоящия случай безспорно се установява, че земеделската земя ПИ с
идентификатор *** в землището на гр.Н., обл.Ш. е собственост на ДФЗ, ползва се
неправомерно от жалбоподателя „Агрострой“ – ЕООД и подлежи на изземване. На
жалбоподателя е запазена възможността в седем дневен срок от датата на издаването на
заповедта да заплати сума в размер на 10446,75 лева представляваща трикратния размер на
годишното рентно плащане, по посочената в заповедта банкова сметка, определена на
основание заповед РД *** от *** г. на министъра на земеделието и касаеща приходите от
такси, наем, аренда и др. В тази и част заповедта следва да се измени, поради неправилно
техническо определяне на дължимия размер на сумата. Базата за определяне на дължимия
трикратен размер на средното годишно рентно плащане е предходната година. В случая е
взет предвид размера на това плащане за стопанската 2021/2022 г., а е следвало да се ползва
за база това за стопанската 2020/2021 г. , който е 47 лева. Следователно дължимата обща
сума е 9819,95 лева.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обстоятелствата, отразени в обжалваната
Заповед №*** г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., които
обстоятелства са послужили като фактически основания за издаването на заповедта, се
доказват по настоящото дело. Поради това съдът счита, че заповедта се явява
законосъобразна и като такава следва да се потвърди, като бъде изменена само в частта по
т.2, само относно размера на дължимата сума за неправомерното ползване.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК на ответника се
дължат разноски, като е представляван от ***, но доколкото е дал повод за завеждане на
делото, предвид неправилното изчисление на дължимото трикратно рентно плащане за
неправомерно ползване за стопанската 2021/2022 г., съдът не присъжда ***ско
възнаграждение.
Водим от горнотои на основание чл.172, ал.2,, предл 4 –ри от АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед №*** г. ,издадена от Б.Г. - Директор на Областна дирекция
“Земеделие” – гр. Ш. само в частта по т. 2 ,според която: „Агрострой „ЕООД,с ЕИК:
*********,с адрес:гр.Н.,обл.Ш. ,може да внесе по сметка на Областна дирекция
„Земеделие“-Ш. за неправомерното ползване на процесната земеделската
3
земя,представляваща : Поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в землището на град
Н.,общ.Н.,обл.Ш.,с площ от 69.645 дка,с начин на трайно ползване „нива“, през стопанската
2021/2022година сумата от 10 446.75лв. ,като вместо посочената сума ,ОПРЕДЕЛЯ
ДЪЛЖИМА в размер на 9819,95 лева./девет хиляди осемстотин и деветнадесет лева
деветдесет и пет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №*** г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” –
гр. Ш. в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Ш. в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4