Определение по дело №548/2018 на Окръжен съд - Ловеч

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

                                      №…..

                          ....................гр.Ловеч

 

         ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СЕВДА ДОЙНОВА

                                                               НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                               ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                         

   разгледа  докладваното  от съдия Димитрова,

в.ч.гр.дело № 548/2018 г.по описа на Ловешкия окръжен съд,

за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК. 

Постъпила е частна жалба с вх.№ 5475/30.10.2018 г. /изпратена с пощенско клеймо от 29.10.2018 г./ от Г.М.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Б.П. от САК, със съдебен адрес: *** срещу определение № 454/19.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 312/2018 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е прекратено на основание чл.129,ал.3 от ГПК, производството по гр.д.№ 312/2018 г. на РС Тетевен.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Излага  съображения, че на 04.05.2018 г. в Районен съд - Тетевен е подал искова молба срещу „Банка Пиреос България" АД, ЕИК *********, Н.В.Н. и И.Н.Н., с която моли да бъде постановено решение за заличаване на тежащата върху собствения на ищеца Г.М.Г. невдижим имот договорна ипотека, вписана в Службата по вписванията под вх. per. № 272 от 02.03.2006 г., акт 2, том I, дело № 189/2006 г., включително и нейното подновяване, вписано в Службата по вписванията под хв. Per. № 314 от 15.02.2016 г., акт № 15, том I, дело № 196/2016 г. Към исковата молба е приложил платежен документ за платена държавна такса по банковата сметка на Районен съд - Тетевен в размер на 30 лв. По предявената искова молба е образувано гр.дело № 311/2018 г. по описа на РС - Тетевен и му били дадени указния да довнесе държавна такса в размер на 50 лв., които изпълнил в указания му от съда седемдневен срок.

           На следващо място посочва, че на 31.07.2018 г. по делото е проведено открито съдебно заседание и с протоколно определение от заседанието, съдът оставил исковата молба без движение, като дал указания на ищеца да посочи цената на предявения иск. В предоставения седемдневен срок депозирал пред съда молба с вх. № 4570/2018 г., с която изпълнил указанията на съда да уточни цената на предявения от него иск, като изложил подробни аргументите, че цената на иска следва да бъде определена на основание чл.69, ал.1, т.2 ГПК - съобразно данъчната оценка на недвижимия имот, тъй като ипотеката в съдебната практика и правната теория се определя като вид вещно право. В подкрепа на тезата си към молбата представил и актуална съдебна практика.

           Алтернативно, поискал от съда да определи цена на иска, като вземе предвид специфичните особености на предмета на делото, а именно - обстоятелството, че ищецът Г.М.Г. е само ипотекарен длъжник, който със свой имот обезпечава чуждо задължение - задължението на „Орхание 1" ООД, а не и страна по Договора за инвестиционен кредит №273/2005 от 08.08.2005 г., вземането по който обезпечава процесната ипотека, както и обстоятелството, че в случая са ипотекирани 25 отделни жилищни сгради и в Анекс № А1 - 279/2016г. от 21.02.2006 г. към Договора за инвестиционен кредит е посочено и каква част от дълга се обезпечава с всеки един от имотите. Според чл.5 от Анекса № А1 - 279/2016 г. при извършването на продажби на жилищните сгради, построени в УПИ И-34, кредитополучателят ще погасява главницата по Договора за инвестиционен кредит в размер на левовата равностойност на минимум 210 евро за кв.м., но не по-малко от равностойността на 23100 евро за жилищна сграда., срещу което банката-кредитодател се задължава да предоставя нотариално заверено съгласие за частично заличаване на ипотеката върху продадената жилищна сграда. Това е и размерът, до който ипотеката, чието заличаване се иска, тежи върху имота, собственост на ищеца. Посочената клауза от Анекса поражда облигационно задължение за банката да извършва частично заличаване на ипотеките върху съответните продадени жилищни сграда. Следователно, ищецът има правен интерес да докаже плащането на уговорената в чл.5 от № А1 - 279/2016 г. цена по отношение на неговата жилищна сграда, поради което цената на иска, предявен от Г.М.Г., следва да бъде 23100 евро. С оглед на изложеното, да се приеме, че процесната ипотека, тежаща върху имота на ищеца, обезпечава целия размер на задължението на „Орхание 1" ООД, ЕИК ********* (към настоящия момент в несъстоятелност), е неоправдано и не се подкрепя от представените по делото документи.

             На следващо място в жалбата твърди, че въпреки изпълнението на указанията, дадени с протоколното определение, РС-Тетевен с обжалваното определение № 454/19.09.2018 г. е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Посочва, че съгласно чл. 70, ал. 1 от ГПК въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. А в случай, че съдът не приеме посочената от ищеца цена, следва сам да определи цената на иска, като се произнесе с изрично определение в тази насока, с което да увеличи цената на иска. В конкретния случай, РС Тетевен, вместо да постанови определение, с което да увеличи цената на предявения иск и да определи дължимата държавна такса, преждевременно е прекратил производството по делото. Посоченото представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до нарушаване правата на ищеца.

Моли да бъде отменено атакуваното определение и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 115 Е, чрез пълномощника юрисконсулт А.К.. Твърди, че обжалваното определение е допустимо, правилно и законосъобразно, постановено съгласно закона и съдебната практика, а подадената жалба и наведените с нея твърдения са изцяло неоснователни на следните основания: Въпросът за цената на иска е от първостепенно значение и е абсолютна процесуална  предпоставка  за  неговата формална допустимост,  доколкото разпоредбата на чл.127, ал.1, т.З ГПК въвежда като задължително изискването за редовност на исковата молба посочването на цената на иска, когато той е оценяем. Цената на иска, ако последният е оценяем, се посочва от ищеца и това е именно негово задължение, установено по чл.70, ал.1 ГПК. Съдът не е оправомощен да посочва цената на иска, а само да следи за изпълнението на това задължение от страна на ищеца. Въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат също и от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Счита, че в дадения от съда 7-дневен срок за определяне на цена на иска, ищецът не е изпълнил указанията на съда, която в случая по иск с правно основание чл.179 ал.1 пр.2 ЗЗД, е следвало да заплати държавна такса процентно съответна на сумата, за която е учредена договорната ипотека.

            Моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт и същата е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по гр.д.№ 312/2018 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпила искова молба от Г.М.Г., чрез адв.Балговест П. от САК срещу „Банка Пиреос България"АД гр.София, с ЕИК *********, Н.В.Н. с ЕГН ********** и И.Н.Н. с ЕГН **********, двамата от гр.Ботевград, бул.”Божко Божилов” № 41, с посочено правно основание чл.197,ал.1 от ЗЗД, за заличаване на договорна ипотека, вписана в Службата по вписванията под вх. per. № 272 от 02.03.2006 г., акт 2, том I, дело № 189/2006 г., включително и нейното подновяване, вписано в Службата по вписванията под вх. рer. № 314 от 15.02.2016 г., акт № 15, том I, дело № 196/2016 г. по отношение на имот: еднофамилно двуетажно жилище № 1-а,ляво от жилищна група Б-2, обозначено с пореден № 21, със застроена площ 54,10 кв.м. и РЗП от 110,80 кв.м., подробно индивидуализирано, ведно със съответното вещно право на строеж върху собствения, находящ се в м.”Стара Рибарица” и съответстващ на парцел ІІ, пл.№ 34 в кв.129 по ПУП на с.Рибарица, Ловешка област, и при описаните в акта граници.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, между които удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК № **********/08.03.2018 г. на Община Тетевен, отдел „МДТ” за процесния имот, 3 бр.нотариални актове за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 2006 г.,  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, т.ІV, рег.№ 3481, дело № 594/2006 г. на нотариус Румяна Вутева, рег.№ 392 в НК, с район на действие района на РС Тетевен, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, т.V, рег.№ 3162, дело № 654/2007 г. на нотариус Румяна Вутева, рег.№ 392 в НК, с район на действие района на РС Тетевен, молба за подновяване на вписване на договорна ипотека  от 2016 г., вносна бележка за внесена държавна такса по сметката РС Тетевен в размер на 30,00 лева.

 С определение от 05.04.2018 г. първоинстанционния съд оставил без движение исковата молба и указал на ищеца да довнесе държавна такса в размер на 50 лв. В указания срок ищецът е довнесъл дължимата държавна такса. РС Тетевен извършил размяна на книжата и в срока по чл.131 от ГПК постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

В проведеното на 31.07.2018 г. първо открито съдебно заседание съдът на основание чл.129,ал.4 от ГПК оставил без движение исковата молба като указал на ищеца да посочи цена на иска, тъй като в исковата молба липсва реквизита цена на иска, предявения иск е оценяем и цената му се определя съответно на сумата, за която е учредена договорната ипотека. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че цената на иска не може да се определя от данъчната оценка на имота. На ищеца е указано в определен от съда срок да посочи цената на иска и да представи документ за внесената държавна такса върху нея и доказателства бил ли е в брак или не, когато е закупил имота, предмет на иска, както и за последиците от неизпълнение указанията на съда.

В указания от съда срок е постъпила по делото молба от ищеца с вх.№ 4570/07.09.2018 г. /с пощенско клеймо от 05.09.2018 г. и в срока по чл.61,ал.2 от ГПК преди отм. с Д.В.бр.65/2018 г./, с която заявява, че цената на иска с правно основание чл.179,ал.1 от ЗЗД следва да се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 от ГПК – на базата на данъчната оценка на ипотекирания недвижим имот, за което е представил удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. Алтернативно е направил искане, ако съдът не приеме, че цената на иска е данъчната оценка на имота, да приеме че цената на иска е 23000 евро, тъй като това е сумата по чл.5.1 от Анекс № А1-279/21.02.2006 г. сключен между „Банка Пиреос” АД и „Орхание 1” ООД, която сума ищецът ще доказва, че е постъпила в полза на банката. Към молбата е приложено удостоверение за семейно положение.

С определение № 454/19.09.2018 г. по гр.д.№ 312/2018 г. на РС Тетевен, първоинстанционния съд прекратил на основание чл.129,ал.3 от ГПК, производството по делото като приел, че ищецът в указания от съда срок не е внесъл дължимата държавна такса, която в случая по иск с правно основание чл.179,ал.1,предл.2 от ЗЗД, се определя съответно на сумата, за която е учредена договорната ипотека.

В производството, в което е постановено обжалваното определение, е предявен установителен иск за заличаване на вписването на договорна ипотека, учредена върху недвижим имот, с посочено правно основание чл.179,ал.1,предл.2 от ЗЗД.

Съгласно чл.179,ал.1 от ЗЗД и чл.19,ал.1 от Правилника за вписванията, вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване – чл.179,ал.1,предл.2 от ЗЗД и чл.19,ал.1,предл.2 от ПВ /Решение № 431/08.11.2011 г. по гр.д.№ 1759/2010 г. на ВКС, ІV г.о. По арг. От чл.19,ал.3,изр.1 от ПВ, според който заличаване може да иска всеки заинтересован, с процесуална легитимация на такъв иск разполага купувача по сключения на 13.09.2007 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между втория и третия ответник, в качеството им на продавачи и ищеца, в качеството на купувач, обективиран с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, т.V, рег.№ 3162, дело № 654/2007 г. на нотариус Румяна Вутева, рег.№ 392 в НК, с район на действие района на РС Тетевен и продажна цена на сделката в размер на 30000,00 евро.

В настоящия случай ищецът е представил удостоверение за данъчна оценка на процесния имот от 08.03.2018 г. с данъчна оценка в размер на 5240,00 лева. Видно от представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, т.V, рег.№ 3162, дело № 654/2007 г. на нотариус Румяна Вутева, рег.№ 392 в НК, с район на действие района на РС Тетевен се установява, че пазарната цена на процесния имот е 30000,00 евро с левова равностойност в размер на 58674,90 лева по фиксирания курс на еврото в БНБ /1 евро=1,95583 лева/. Съгласно чл.68 от ГПК, паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Размерът на цената на иска съгласно правилото на чл.69, ал.1,т.4 от ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т.2, а именно данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Искането по чл.179 от ЗЗД не е самостоятелно, защото заличаването на вписване на договорна ипотека е последица от спора за съществуване на вземането, което е обезпечено с ипотека. В настоящия случай съдът намира, че пазарната цена на вещното право е 30000 евро с левова равностойност в размер на 58674,90 лева Съгласно разпоредбата на чл.71,ал.2 от ГПК, когато предметът на делото е право на собственост или друго вещно право върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска или на ищеца следва да бъде указано да внесе по сметката на РС Тетевен държавна такса в размер на 586,75 лева. Ищецът вече е внесъл държавна такса в размер на 80,00 лева като следва да довнесе разликата до 586,75 лева или сумата 506,75 лева.

При тези правни изводи въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно. Исковата молба на ищеца следва да се остави без движение с указание да довнесе в едноседмичен срок от връчване на съобщението държавна такса по сметката на РС Тетевен в размер на 506,75 лева и за последиците по чл.129,ал.3 от ГПК. 

    Делото следва да се върне на Районен съд – Тетевен за изпълнение на дадените  указания.

    Воден от горните съображения,  съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 454/19.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 312/2018 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е прекратено на основание чл.129,ал.3 от ГПК, производството по гр.д.№ 312/2018 г. на РС Тетевен.

              ВРЪЩА делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване указанията на въззивния съд.

  Определението   е окончателно.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

                   

                                                                       2.