РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. гр. Добрич, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно гражданско дело №
20233200500125 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба с рег. № 260674/01.08.2022 год. на А. С. А. с ЕГН ********** от с. Б.,
общ. Б., срещу решение № 260022/04.07.2022 год. по гр. Дело № 577/2020 год.
на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката
против С. Л. И. от с. Б.; Община К., представлявана от кмета Г. Д., и Община
В., представлявана от кмета И. П., за признаване за установено, че ½ ид.ч. от
следния недвижим имот: дворно място с площ от 1495 кв.м. с идентификатор
03174.501.193 с построената в него жилищна сграда с площ от 61 кв.м., срещу
който е насочено изпълнението по изпълнително дело № *** по описа на СИС
при РС – Б. не принадлежи на длъжника С. Л. И..
Според жалбата решението на районния съд е необосновано,
немотивирано, дори недопустимо. В него били изложени факти и
обстоятелства, несъответстващи на обективната истина и приети за
установени от първоинстанционния съд неясно на каква база. Събраните по
1
делото гласни доказателства и съдържащото се в отговора на ответницата
признание на твърдяното от ищеца, предполагало предявеният иск да бъде
удовлетворен. Именно такъв бил резултатът по друг гражданско правен спор
между същите страни за принадлежащо на ищеца право на собственост върху
други недвижими имоти, придобити по време на брака между страните, но
изцяло с лични средства на съпруга. Този резултат трябвало да бъде
съобразен и по настоящото дело. В жалбата се съдържа и подробно
изложение на причините за сключване на граждански брак между страните,
отношенията им по повод общото дете, незнанието на ищеца за задължения
на ответницата за издръжка към друго нейно дете и обстоятелствата,
съпътствали продажбата на спорния имот на трето лице при положение на
вписана изпълнителна възбрана С доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му,
като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на
предявените искове. Оспорва се изводите на първоинстанционния съд в
обратния смисъл, като се настоява, че съдът не е обсъдил и преценил всички
доказателства, представени от страна на жалбоподателката в хода на
производството.
Спорни са въпросите по делото относно наличието или липсата на
правен интерес у ищцата от предявения отрицателен установителен иск за
собственост, които въпроси са свързани с допустимостта на предявените
искове. Спорни са въпросите относно заявените права на ищцата върху
процесния имот.
Спорно е твърдяното от ищцата обстоятелство, че нейният праводател
К. С. А. е бил единствен собственик на процесния имот към датата на
сключване на договора за покупко-продажба от 29.11.2019 г.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от Община К. сочещ, че решението на Районен съд – Б. е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено
в сила. Останалите насрещни страни: С. Л. И. и Община гр. В. не са
представили отговор.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
2
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба, предмет на разглеждане по настоящото дело, е
подадена на 01.08.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен
интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение,
като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен,
доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 18.07.2022 г.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от
ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата
отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от
ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в
рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно
за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен
състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена
форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се
разкрие нейното съдържание.
Производството по гр. дело № 577/2020 г. по описа на Балчишкия
районен съд е образувано по искова молба с вх. № 261089/10.11.2020 г.,
уточнена с молба вх. № 261404/27.11.2020 г., молба вх. № 260286/21.01.2021
г. и молба вх. № 260380/26.01.2021 г., на А. С. А. с ЕГН ********** от с. Б.,
общ. Б., в качеството й на трето лице на изпълнението по изпълнително дело
№ *** г. по описа на ДСИ при Балчишкия районен съд, чрез упълномощения
адвокат А. А. от АК – гр. Добрич, с която срещу С. Л. И. с ЕГН ********** от
с. Б., общ. Д., ***, като длъжник по посоченото дело, и срещу взискателите по
същото дело: Община К., с административен адрес: гр. К., бул. „България“ №
12, представлявана от кмета Г. И. Д., и Община В., с административен адрес:
гр. В., бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета И. Н. П.,
са предявени пасивно субективно съединени отрицателни установителни
3
искове на основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че първата ответница не е собственик на
недвижимия имот, спрямо който е насочено принудително изпълнение по
изп.д. № *** г. по описа на СИС при БРС, а именно 1/2 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 03174.501.193 по кадастралната карта на с.Б.,
представляващ дворно място с площ от 1 495 кв.м., ведно с построената
върху него жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м и с идентификатор
03174.501.193.3 по кадастралната карта на селото.
Според изложените в първоначалната искова молба и в последващите
уточняващи молби твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез
упълномощения адвокат, А. С. А. е придобила, по силата на сключен с К. С.
А. договор за покупко-продажба от 29.11.2019 г. недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 1 495 кв.м., ведно с построената в
него къща със застроена площ от 61 кв.м. Ищцата сочи, че нейният
праводател е бил единствен собственик на процесния имот тъй като имотът е
бил придобит изцяло с негови лични средства, независимо, че по това време
А. е бил в брак с ответницата С. Л. И.. Цитира се решение на Добричкия
районен съд по гр. Дело № 514/2020 г., постановено по иск на К. С. А. за
признаване за установено по отношение на С. Л. И., че ищецът е
изключителен собственик на „всички придобити“ по време на брака между
страните недвижими имоти. В тази връзка А. А. отрича правата на
ответницата И. по отношение на спорния имот като настоява, че „едноличен
собственик на имота“ е бил К. А., който го е прехвърлил на ищцата, от който
момент последната се легитимира като негов собственик.
ДСИ при РС – Б., по искане на взискателя Община – К., е насочил
изпълнението върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
03174.501.193 по кадастралната карта на с.Б., представляващ дворно място с
площ от 1 495 кв.м., ведно с построената върху него жилищна сграда със
застроена площ от 61 кв.м и с идентификатор 03174.501.193.3 по
кадастралната карта на селото, като според А. няма основание за това, тъй
като имотът не е собственост на длъжника И., а е нейната, придобита валидно
от действителния собственик К. С. А..
Според ищцата К. С. А. и С. Л. И. са бивши съпрузи, като по време на
брака им въз основа на договор за покупко-продажба от 02.02.2018 г. са
4
придобили процесния имот, но това е станало изцяло с лични средства на
съпруга и без принос на съпругата, поради което и негов собственик е станал
само съпругът. В тази насока се сочи влязло в сила Решение № 260021 по гр.
д № 514/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, по силата на което
праводателят К. А. е признат за изключителен собственик на прехвърления
имот.
Ищцата твърди, че е придобила процесния недвижим имот с
идентификатор 03174.501.193, с площ от 1495 кв.м., ведно с построената в
него жилищна сграда, находящ се в село Б., община Б., по силата на договор
от 29.11.2019г., като А. и И. продали на А. имота за сумата от 20 000 лв.
С молба с вх. № 261404 от 27.11.2020 г. ищцата е посочила, че срещу ½
от имота е насочено изпълнение по изпълнително дело с взискател Община
К. и длъжник С. И.. Иска да бъде установено, че изпълнението по изп. дело №
*** г. по описа на СИС при Районен съд Б. е насочено срещу имущество,
нейна собственост, а ищцата е трето за изпълнението лице.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК С. Л. И. е заявила, че предявените
искове са „напълно основателни и доказани“. Ответницата не оспорва, че
процесният имот е собственост на ищцата.
Община К. е посочила, че заявената искова претенция е недопустима,
поради липсата на правен интерес у ищцата от търсената защита. Според
изложените в тази връзка съображения от ответната община спорният имот е
продаден на ищцата след като е била налице вписана възбрана върху имота
като обезпечителна мярка във връзка с принудителното изпълнение по дело
№ *** г. по описа на СИС при БРС, поради което извършената
разпоредителна сделка с имота от страна на К. С. А. и С. Л. И. в полза на А. С.
А., е непротивопоставима по отношение на взискателите: Община К. и
Община В., които имат право да удовлетворят вземането си срещу длъжника
чрез принудително изпълнение върху имота.
Община В. в своя отговор е солидарна с изложеното от Община КаВ..
Настоява се, че извършените разпоредителни действия с процесния имот от
страна на длъжника са недействителни спрямо взискателя по посоченото
изпълнително дело и присъединилите се кредитори. Ответникът намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
5
С определение № 260049/26.01.2021 г. РС – Б. е прекратил
производството по гр. Дело № 577/2020 г. поради недопустимост на
предявения иск.
Така постановеното определение е отменено от Добричкия окръжен съд
с определение № 45/01.04.2021 г. по в. ч. гр. Дело № 126/2021 г., по
съображения, че преценката на районният съд по допустимостта на исковете е
преждевременна и необоснована, доколкото не са били изискани и приложени
по делото цитираните изп.д.№*** г. на СИС при Балчишкия районен
съд,изп.д.№*** г. на СИС при Добричкия районен съд и изп.д.№*** г. на
СИС при Районен съд[1]К..
Въпреки дадените изрични указания в тази насока РС – Б. при
продължаване на съдопроизводствените действия по делото не е изискал и
приложил посочените изпълнителни дели.
Предвид характера на предявения иск /чл. 440, ал. 1 от ГПК/ –
отрицателен установителен иск за собственост, с оглед необходимостта да се
извърши преценка на неговата допустимост ОС – Добрич с определение от
27.02.2023 г. е изискал изпълнително дело № *** г. по описа на СИС при РС –
Б., изпълнително дело № *** г. по описа на СИС при РС – Добрич,
изпълнително дело № *** г. по описа на СИС при РС – К..
Изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ при РС – К. е образувано
по молба на Г. А. Н. с ЕГН ********** от гр. К., в качеството му на баща и
законен представител на детето Г. Г. Н., родена на *** г., въз основа на
изпълнителен лист от 31.07.2003 г. издаден по гр. Дело № 334/2003 г. по
описа на РС – К., по сила на който С. Л. Д. с ЕГН ********** е осъдена да
заплаща в полза на малолетната си дъщеря Г. Г. Н.а месечна издръжка в
размер на 30 лв. за периода от 15.09.2002 г. до 19.05.2003 г. и по 35 лв.,
считано от 20.05.2003 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска. Съгласно представения изпълнителен лист от 06.01.2015 г. по гр. Дело
№ 584/2014 г. по описа на РС – К., месечната издръжка в полза на детето Г. е
увеличена до размера на 100 лв., начиная от 07.08.2014 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска.
Поради това, че дължимата издръжка в полза на детето не е изплатена
6
от длъжника е съставен констативен протокол и издръжката е изплатена на
взискателя от държавата за сметка на длъжника по реда на Наредбата за
определяне на реда за изплащане от държавата присъдена издръжка,
първоначално чрез Община В., в последствие чрез Община К..
На 29.05.2019 г. по искане на взискателите по Изпълнително дело №
*** г. по описа на ДСИ при РС – К. е била наложена Възбрана върху
процесния недвижим имот.
С разпореждане от 20.01.2020 г. на ДСИ при РС – Б. е образувано ново
изпълнително дело № *** г. на основание чл. 427, ал. 2 от ГПК – след
изпращане по подсъдност на изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ
при КРС, поради постъпило искане от страна на взискателите да се извърши
опис и продажба на възбранени недвижими имоти, находящи се в с. К., общ.
Б. и с. Б., общ. Б..
Установено е, че изпълнително дело № *** г. е изпратено по подсъдност
на ДСИ при РС – Добрич като е образувано изпълнително дело № *** г.
Впоследствие с разпореждане от 26.10.2020 г. на ДСИ при РС – Б. на осн. чл.
427, ал. 2 от ГПК постъпилото изпълнително дело № *** г. е преобразувано
под № *** г.
По искане на взискателя Община – гр. К. за събиране на вземането му
срещу длъжника С. Л. И. принудителното изпълнение е насочено срещу
процесния имот като съдебния изпълнител е насрочил опис на имота на
02.12.2020 г. и е назначена съдебно-техническа експертиза за определяне на
актуална пазарна оценка на имота. С разпореждане от 05.11.2020 г. ДСИ при
РС – Б. е отказал да отмени наложената възбрА. върху процесния имот. С
разпореждане от 02.12.2020 г. описът на спорния имот е насрочен на
03.02.2021 г., а с разпореждане от 03.02.2021 г. описът е насрочен на
02.04.2021 г. С разпореждане от 02.04.2021 г. описът на имота е отменен, като
нова дата за опис не е определена. На осн. чл. 432 от ГПК ДСИ при РС – Б. е
спрял производството по изпълнително дело № *** г.
Установено е по делото, че праводателите на ищцата К. С. А. и С. Л. И.
са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на *** г., е бил прекратен с развод по
силата на решение № 397/05.04.2019 г. на Добричкия районен съд по гр. Дело
№ 4527/2018 г., влязло в законна сила на 25.04.2019 г.
Не се спори също така, че по време на брака на А. и И. съпругът, като
7
купувач, е сключил с Н. В. И., като продавач, договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *** г, на нотариус с район на действие при
Балчишкия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №
***, с предмет: недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1 495
кв.м. с идентификатор 03174.501.193, ведно с построената в него жилищна
сграда с площ от 61 кв.м., находящ се в с. Б., общ. Б..
На 29.11.2019 г. правото на собственост върху посочения имот е било
прехвърлено от съпрузите К. С. А. и С. Л. И. в полза на ищцата като е бил
сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***
на нотариус с рег. № *** и район на действие района на БРС, срещу сумата от
20 000 лв., изплатена от купувача на продавачите по банков път, напълно към
момента на сключване на договора. Съгласно т.5 от нотариалния акт,
продажбата е извършена при положение на „Възбрана“ върху имота, вписана
с акт №***г.
Добричкият районен съд с решение № 260021/17.08.2020 г. по гр. Дело
№ 514/2020 г., влязло в сила на 15.09.2020 г., е признал за установено по
отношение на С. Л. И., че нейният бивш съпруг К. С. А. е изключителен
собственик на придобите по време на брака между страните недвижими
имоти, включващи имот, находящ се в с. К., общ. Д., имот, находящ се в с. С.,
общ. Д., имоти, находящи се в землището на с. Ж., общ. Д., като по
отношение на процесния имот, находящ се в с. Б., общ. Б. производството по
делото е било прекратено, поради недопустимост на иск в тази част.
На л. 1552-ри от изпълнително дело № *** г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител /ДСИ/ при Районен съд – К. е приложено разпореждане
от 29.05.2019 г. за налагане на ВЪЗБРАНА върху собствения на длъжника С.
Л. И. недвижим имот, представляващ ½ идеална част от поземлен имот –
дворно място с площ от 1 495 кв.м., находящо се в с. Б., общ. Б., ***,
представляващо имот с кадастрален идентификатор 03174.501.193, ведно с ½
идеални част от построената в описаното дворно място жилищна сграда с
кадастрален идентификатор 03174.501.193.3, със застроена площ от 61 кв.м.
Според чл. 452, ал. 1 от ГПК извършените от длъжника разпореждания
със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо
взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори,
освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС.
8
Според чл. 452, ал. 2 ГПК когато изпълнението е насочено върху имот,
недействителността има действие само за извършените след вписването на
възбраната разпореждания, т.е. разпоредителните действия на длъжника са
непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или
възбраната. По силата на процесуалния закон това лице може да се позове на
непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е
необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността,
ако е имало качеството взискател, или качеството присъединен кредитор в
изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост лицето, в
чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи
принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната
движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за
обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане.
Изложената фактическа обстановка налага извода, че РС – Б. е сезиран
с иск по реда на чл. 440 от ГПК. С този отрицателен установителен иск за
собственост, ищцата заявява отричане правото на собственост на първата
ответница, в качеството й на длъжник по образуваното изпълнително дело, по
което взискатели са вторият и третият ответник. Целта е да се защити
притежаваното от А. А. право върху вещта чрез преустановяване на
принудителното изпълнение върху чуждата вещ.
Провеждането на искова защита по реда на чл. 440, ал. 1 от ГПК
изисква наличие на правен интерес у ищеца, в качеството му на трето на
изпълнението лице, чието вещно право върху недвижим имот е засегнато чрез
насочено спрямо имота принудително изпълнение. Предметът на този иск е
отричане правото на собственост на длъжника върху имота, с оглед защита на
притежаваното от ищеца право върху вещта чрез преустановяване на
принудителното изпълнение върху чуждата вещ.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.
дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС правата на третото лице върху вещта не
са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, но обуславят правния интерес от
предявяването му. Правният интерес обаче се преценява и с оглед наличието
на образувано и неприключило изпълнително производство със страни –
ответниците по иска.
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в
9
случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с
изпълнението се засягат правата на тези лица. Според дадените с посоченото
ТР разяснения по приложението на закона засегнатото право може да бъде
както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и
притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или
пък облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача
по публичната продан или съществува възможност да се погаси след
извършването й.
Този иск е допустим и е налице правен интерес за предявяването му,
когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са
предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права
на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на
изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят
правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да
бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се
отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово
задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Правото на
иск не е поставено в зависимост от това, дали ищецът се намира във владение
на вещта или не.
В случая ищцата А. С. А. обосновава правния си интерес от настоящото
исково производство от факта на сключения от нея на 29.11.2019 г., като
купувач, и К. С. А. и С. Л. И., от друга страна като продавачи, договор за
покупко-продажба на процесния имот, срещу който имот е налице
принудително изпълнение по висящото изпълнително дело № *** г. по описа
на ДСИ при РС – Б.. Последното процесуално действие касаещо този имот е
разпореждане на ДСИ от 02.04.2021 г., с което се отменя насрочения за
02.04.2021 г. опис, а нов опис ще бъде насрочен „след отмяна мерките във вр.
с извънредната епидемиологична обстановка“.
По изпълнителното дело е приложена обезпечителна заповед №
7/10.05.2021 г. на Балчишкия районен съд по гр. Дело № 189/2021 г., с която е
наложена обезпечителна мярка: „Спиране на изпълнението по изпълнително
дело № *** г. по описа на ДСИ при РС – Б.“.
10
Съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д.
№ 2013 г., ВКС, ОСГТК вписаната възбрана поражда действие съгласно чл.
453 ГПК и извършените след вписването разпоредителни сделки с имота не
могат да бъдат противопоставени на взискателя по изпълнителното
производство, само ако длъжникът в действителност е собственик на
възбранения имот. Когато имотът в действителност не е собственост на
длъжника, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат
непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана
възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да
породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му
няма да има никакво вписване.
С вписване на възбрана по искане на някой от взискателите по
конкретното изпълнително дело последващите разпореждания на длъжника с
възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените
кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към
възбранения имот, ако последните са придобили права върху имота след
вписване на възбраната. По отношение на взискателите последващите
възбраната разпоредителни сделки са относително недействителни
(непротивопоставими) и за тях собственик на отчуждената в полза на трети
лица недвижима вещ е длъжникът по изпълнението, поради което
взискателите могат да удовлетворят изпълняемото право от цената на имота.
В този смисъл засягането на правата на ищцата от предприетите
изпълнителни действия е в резултат на правните последици на вписаните
възбрани в хода на изпълнителния процес, изразяващи се в признатата от
закона недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено
от длъжника – чл. 452, ал. 2 ГПК и непротивопоставимостта на невписаните
преди възбраната актове – чл. 453, т. 1 от ГПК. В конкретния случай
заявените от ищцата собственически права на посоченото в исковата молба
основание – договор за покупко-продажба, като преди неговото сключване
върху процесния имот е била вписана възбрана в полза на взискателите,
обуславят извода, че тези права нямат самостоятелен и противопоставим на
взискателите характер, а са производни на правата на длъжника, при което
съгласно чл. 453, т. 1 ГПК, същите не могат да се противопоставят на
взискателите, щом са вписани след възбраната.
11
В случая ищцата основава правата си на сключения на 29.11.2019 г. с
ответницата и бившия й съпруг К. С. А. договор за покупко-продажба, по
силата на който е придобила правото на собственост по отношение на
процесния имот, като същевременно с това навежда правоизключващи
възражения, касаещи собственическата легитимация на С. Л. И. по отношение
на същия имот. В тази връзка следва да се отбележи, че извършеното от
ответницата признание на иска, включително и заявеното от нея с нарочна
„декларация“, че единствен собственик на процесния имот е бил бившият й
съпруг К. А., включително и всички извършени действия, касаещи
прехвърлянето на процесния имот в полза на третото за изпълнението лице А.
А., и то след като имотът е бил възбранен, имат за цел да се запази имота от
принудително изпълнение, респ. да бъдат накърнени правата на взискателите
Община К. и Община В. да удовлетворят вземането си чрез неговата
продажба.
Излагайки твърдения, с които се обоснована правния й интерес от
настоящото исково производство, че единствен собственик на имота към
датата сключване на договора е бил А. ищцата недопустимо заявява чужди
права пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК от 2009 г. вещите,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Лично
имущество съгласно чл. 22, ал. 1 от СК са вещни права, придобити преди
брака, както и по време на брака по наследство и дарение. Тези вещи
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Разпоредбата на чл. 21 от СК
презюмира съвместния принос на съпрузите по време на брака в
придобиването на вещи или права върху вещи, поради което й създава
съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие
име е станало придобиването.
Съгласно ППВС № 5 от 31.10.1972 г на ППВС въпросът дали един
недвижим имот, движима вещ или право върху вещ са придобити по време на
брака се решава с оглед момента, в който юридически става придобиването на
правото на собственост, съобразно общите правила
за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
За пълнота следва да се отбележи неоснователността на твърденията на
12
ищцата, че с влязло в сила съдебно решение е признато за установено по
отношение на С. И. изключителното права на собственост на К. А. по
отношение на поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 1 495
кв.м., находящо се в с. Б., общ. Б., ***, представляващо имот с кадастрален
идентификатор 03174.501.193, ведно с построената в описаното дворно място
жилищна сграда с кадастрален идентификатор 03174.501.193.3, със застроена
площ от 61 кв.м. С цитираното по-горе решение на ДРС по гр. Дело №
514/2020 г. производството по делото по отношение на този имот е
прекратено като недопустимо.
В настоящата хипотеза предявените от ищцата установителни искове по
чл. 440 ГПК са недопустими, предвид изложените от А. С. А. твърдения за
придобиване на собствеността, с които по същество не се отричат правата на
длъжника, доколкото заявената собственическа легитимация по отношение на
спорния имот произтича от правата, които включително и С. И. е имала върху
същия имот. Тъй като сделката, по силата на която ищцата А. А. е придобила
права върху процесния имот, е сключена след вписана по цитираното
изпълнително дело възбрана, то тя не би била противопоставима на
взискателите по това дело и предявяването на настоящите искове по чл. 440
от ГПК срещу длъжника и взискателите по делото е лишено от правен
интерес.
Изложените съображения обосноват извода, че предявените
отрицателни установителни искове са недопустими. Първоинстанционното
решение, с което тези искове са разгледани, е недопустимо и следва да се
обезсили. Макар и да не е налице оплакване за недопустимост на решението
във въззивната жалба и резултатът да не е изгоден за въззивника, съгласно чл.
269, изр.първо от ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на
обжалваното решение, а забрА.та да са влошава положението на
жалбоподателя по чл. 271, ал. 1, изр.второ от ГПК се отнася при неправилно,
но не и при недопустимо решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция претенцията на
въззивната страна за присъждане на разноски се явява неоснователна.
Разноски се дължат в полза на въззиваемите страни, но доколкото такива не
се претендират от тях не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Добричкият окръжен съд
13
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260022/04.07.2022 год. по гр. Дело №
577/2020 год. на Балчишкия районен съд, като
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от А. С. А. с ЕГН
********** от с. Б., общ. Б., в качеството й на трето лице на изпълнението по
изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ при Балчишкия районен съд,
срещу С. Л. И. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ***, като длъжник по
посоченото изпълнително дело, и срещу взискателите по същото дело:
Община К., с административен адрес: гр. К., бул. „България“ № 12,
представлявана от кмета Г. И. Д., и Община В., с административен адрес: гр.
В., бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета И. Н. П.,
отрицателни установителни искове на основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че първата
ответница не е собственик на недвижимия имот, спрямо който е насочено
принудително изпълнение по изп.д. № *** г. по описа на СИС при БРС,
представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 03174.501.193 по
кадастралната карта на с. Б., общ. Б. – дворно място с площ от 1 495 кв.м.,
ведно с построената върху него жилищна сграда с идентификатор
03174.501.193.3, със застроена площ от 61 кв.м. по кадастралната карта на с.
Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на Република България при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14