№ 1023
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500470 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищцата М.
АТ. АТ., ЕГН: **********, подадена от упълномощения й процесуален представител адв.
Марияна Пушева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 3 против
определение № 761 от 04.02.2022 г., постановено по гр. д. № 3977/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение
№ 1573 от 10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3977/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас, в частта за разноските съгласно депозирана молба от 29.12.2021г., с която се иска
отхвърляне на претенцията на ответника АТ. Г. П., ЕГН: ********** за присъждане на
направените в първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580
лв.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения, че в представения от
ответника договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно от 2021г. наред с
другите нередовности – липса на дата и гражданското дело, за което се отнася, както и липса
на подпис от ответника, не е отразен начина на плащане на уговореното като стойност 580
/без посочена валута/ адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката счита, че за да се
присъдят претендирани по делото разноски, следва да е доказано, че същите са направени от
страната като разход, като за целта в договора за права защита и съдействие следва да се
посочи начинът им на плащане – в брой или по банков път, като в първия случай вписването
в договора, че плащането е в брой има характера на разноски, доказваща плащането, а във
втория случай- следва да се налице доказателства за плащането по банков път. В подкрепа
на доводите, изложени в жалбата се цитира съдебна практика. Моли за отмяна на
обжалваното определение и оставяне без уважение на искането на ответника за присъждане
1
на разноските по делото, както и за присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба АТ. Г. П. е
депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователността й. Посочил е,
че е налице представен от него в първата инстанция договор за правна защита и съдействие,
ведно с пълномощно, които макар да не са подписани от него, са съставени след устна
уговорка с процесуалния му представител – адв. Бойко Даков. Излага съображения за
неоснователност на доводите в жалбата, че адвокатското възнаграждение не е платено, като
сочи, че липсата на отразяване на начина на плащане няма значение щом сумата е била
платена. По наведените в писмения отговор доводи моли за потвърждаване на обжалваното
определение на районния съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Производството пред районния съд по гр.д. № 3977/2021г. по описа на БРС е
образувано по повод предявен от ищцата М.А. иск по чл. 59, ал. 9 от СК срещу ответника
АТ. Г. П. за изменение на постановения с решение по гр.д. № 5272/2018г. по описа на БРС
режим на лични отношения на ответника с малолетното дете на страните - АТ. АТ. П..
С постановеното по делото, необжалвано и влязло в законна сила съдебно решение от
10.12.2021г. по гр.д. № 3977/2021г. по описа на БРС, първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск и е присъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580лв.
С допълнителна молба в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищцата е направила искане за
изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските и оставяне без
уважение на молбата на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 580 лв. Изложени са съображения, че не са налице законовите предпоставки за
присъждане на разноски в полза на ответника поради липса на доказателства за направени
такива съобразно указанията, дадени в ТР 6/2012г на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че в договора
за правна защита и съдействие и пълномощното към него липсва подпис на ответника като
клиент, не е отразено начина на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 580 /без посочена валута/.
В отговора си по молбата по чл. 248 от ГПК, ответникът е заявил, че действително в
представения по делото екземпляр, представляващ копие от договора за правна защита и
съдействие и пълномощно липсва негов подпис, но впоследствие такъв е положен със син
химикал върху вече представеното по делото копие. Излагат се и доводи за неоснователност
на възражението на ищцата, че уговореното адвокатско възнаграждение не е платено, като
се сочи, че същото е платено в брой, макар да липсва отразяване на този факт в договора.
2
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, постановено на основание
чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на
решението, в частта за разноските. Приел е, че са неоснователни твърденията на ищцата за
липса на подпис на ответника в договора за правна защита и съдействие и пълномощното,
представени по делото. Счетено е, че е налице отразяване, че уговореното възнаграждение е
платено в брой от ответника – съобразно нарочното изявление в писмения му отговор по
молбата чл. 248 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, я намира за основателна, а обжалваното
определение за неправилно, по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК за да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
исканото адвокатско възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска по делото следва
да има данни, че такова е уговорено и платено на адвоката, т.е. да представлява направен от
ответника разход.
Относно въпросите, свързани с присъждане на разноските по делото с Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78
от ГПК. Тъй като в процесния случай се търси присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, следва да се докаже, че същото е платено. Затова в договора за правна
защита и съдействие следва да бъде указан вида на плащането, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде изрично отразен в договора за правна защита и съдействие и само в този случай той
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Когато е уговорено плащането на
възнаграждението да бъде по банков път, плащането се установява чрез представянето на
банков документ, най - късно до приключване на устните състезания.
В случая в договора за правна защита и съдействие, сключен между ответника и
упълномощения адвокат е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
580 лв. е било платено, но не е отбелязан начина на плащането му- в брой или по банков
път. Затова във вида, в който е представен по делото, договорът за правна защита и
съдействие, подписан от ответника и адвоката му, може да служи само като доказателство за
уговаряне на адвокатското възнаграждение в посочения в него размер, но не и като
доказателство за реално плащане на възнаграждението от ответника на процесуалния му
представител по делото. /в т. см. освен горепосоченото ТР е налице и трайна съдебна
практика в същия смисъл, обективирана в определение № 50 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
3
№ 2205/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова, определение №
601 от 24.09.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2203/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка
Йонкова, определение № 314 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 470/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Мариана Костова, и определение № 150 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 7705/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова/.
Съобразявайки задължителните за съдилищата разяснения на разпоредбата на чл.78
от ГПК, дадени с ТР №6/2012 от 6.11.2013г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК следва извода, че тъй
като в процесния случай липсва каквото и да е отразяване в договора за правна защита и
съдействие, че плащането е уговорено в брой, същият не може да служи като разписка за
плащане на адвокатското възнаграждение, независимо от последващото след решаване на
делото изявление на ответника, направено в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, че
плащането е извършено в брой. От друга страна, дори и да е следвало плащането да се
извърши по банков път не са представени писмени доказателства от ответника за
изплащането на възнаграждението по банков път чрез представяне на нарочен документ.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че тъй като липсват данни
уговореното адвокатско възнаграждение от 580 лв. изобщо да е платено от ответника, т.е. да
представлява направен от него разход по делото, който с оглед изхода на делото да му бъде
възмезден от ищцата, искането за присъждането му на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът намира искането на ищцата по чл. 248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, чрез оставяне без уважение искането на
ответника за присъждане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на претендираното като разноски
по делото адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. за основателно, което налага
отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с
което искането по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважено.
Поради основателност на частната жалба в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в
размер на 15 лв. и платено е брой- съгласно представената разписка адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 761 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 3977/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1573 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 3977/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта за разноските, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника АТ. Г. П., ЕГН: ********** за присъждане на направените в първата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
4
ОСЪЖДА АТ. Г. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“
№ 77- адв. Бойко Даков ДА ЗАПЛАТИ на М. АТ. АТ., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 3- адв. Марияна Пушева- БАК направените във
въззивното производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение
в общ размер от 215 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5