Р Е
Ш Е Н
И Е № 235
гр. Пловдив , 20.02.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 20.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното
от съдия Ст.Михова в.гр.д.№ 365 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
3 от ГПК ,образувано по жалба на ипотекарния длъжник В.Г.Д., ЕГН:**********,***, адв.С.С., против постановления от 04.11.2019г. на ЧСИ
Петко Илиев по изп.д.№476/2019г.
за възлагане на Н. И. А. , ЕГН:**********, на следните недвижим имот:самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.530.1555.1.17 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изп.д. на АГКК , с
административен адрес на обекта:град Пловдив, ул.“***, апартамент №3, с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, с площ от 116 кв.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.В жалбата
са развити доводи за незаконосъобразност на
постановлението за възлагане
, поради ненадлежно наддаване при проведената публична продан на имота,
тъй като единственото подадено
наддавателно предложение не е подписано от наддавача , както и поради
ненадлежно уведомяване на жалбоподателя
за публичната продан на имота по реда на чл.47 от ГПК чрез трикратно посещение на адреса, едно от
които в неприсъствен ден и с интервал поне
от една седмица. По така изложените съображения се
иска отмяна на
обжалваното постановление за
възлагане на недвижимия имот.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК възражение е подадено
само от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ,чрез пълномощника
юрисконсулт Д.Г., в което взема становище за неоснователност на жалбата и
настоява за нейното отхвърляне.
ЧСИ Петко Илиев излага мотиви за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на обжалваното постановление за възлагане на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Въззивният съд намира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт по чл. 435, ал.
3 ГПК и в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбоподателят
има качеството на ипотекарен длъжник ,
като собственик на имота, върху който в полза на първоначалния взискател
„Уникредит Булбанк“АД е учредена договорна ипотека. Следователно правното му
положение при насочване на изпълнението върху ипотекираният имот е като на
длъжник по изпълнението, тъй като изпълнителният лист има сила и срещу него,
доколкото изпълнението е насочено върху ипотекирания имот (чл. 429, ал.
3 ГПК) и не е трето лице по смисъла на закона и съгласно т .2 от Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК съдопроизводственият
ред за разглеждане на жалбата, срещу постановлението за възлагане, е този по
чл. 437, ал. 1 ГПК- в закрито съдебно заседание. Предвид това, жалбата на ипотекарния длъжник може да се основе само на
доводи, при които законът допуска право на обжалване от длъжника (арг. от чл. 173, ал.
1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 ГПК
вр. чл. 435, ал.
2 ГПК и чл. 435, ал.
3 ГПК.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал.
3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице,
внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като
наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Наддаването е надлежно, когато са
спазени изискванията на чл. 489
и чл. 490 от ГПК. Под ненадлежно извършено наддаване законът има предвид
нарушения на самата наддавателна процедура, а не нарушения в действия преди
осъществяването на тази процедура.
Съгласно
задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, връчването на поканата за доброволно
изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но
не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка
при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са
действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни
предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с
право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана
стъпка. Обявяването на купувач е следва наддаването, но то подлежи на проверка
само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.
В
изпълнение на така дадените
задължителни указания следва
да се приеме, че
изложените в жалбите
доводи, че жалбоподателят не е
ненадлежно уведомен за публичната
продан, са извън предмета
на проверка и
не подлежат на
разглеждане от съда при обжалване
на постановлението за възлагане.
С
оглед горното следва
да бъдат проверени
твърденията на жалбоподателя
за допуснати нарушения
на закона при
провеждане на публичната продан, изразяващи
се в това,че наддаването не е
било извършено надлежно.
От
данните, съдържащи се в изпратеното на ОС-Пловдив копие на изпълнително дело
№476/2019г. , е видно, че за периода от 25.09.2019 г. до 25.10.2019 г. е била
насрочена пета по ред публична продан, първа при нова начална цена на процесния
недвижим имот. За посочения период е
постъпило в регистратурата на
РС-Пловдив само едно наддавателно
предложение на 14.10.2019г. с подател Н.И.
А., което не е подписано от наддавача.
От
съставения протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на
наддавач се установява, че в работния ден след изтичането на срока за подаване
на наддавателни предложения - 28.10.2019 г., в присъствието на явилите се лица,
ПЧСИ Ангел Гиев е пристъпил към обявяване
на постъпилите наддавателни предложения. ПЧСИ е обявил, че е постъпило само едно наддавателно предложение
от Н. И. А., което не е подписано от
наддавача.Като е констатирал, че Н. А. присъства в залата и е направила изявление,че поддържа наддавателно предложение , ПЧСИ е приел
същото за редовно.Поради липсата на други наддавателни предложения е
обявил Н. А. за купувач на имота за сумата
от 87500 лева. В едноседмичен срок от приключване на проданта - на 05.11.2019
г. купувачът е внесъл предложената цена, която след приспадане на внесения
задатък възлиза на 78860 лева.
С
постановление от 04.11.2019 г. ЧСИ П.Илиев на основание чл.496, ал.1 ГПК е
възложил недвижимия имот на Н. И. А..
По така изнесената фактическа обстановка
съдът намира оплакванията на жалбоподателя за ненадлежно наддаване при
провеждане на публичната продан на недвижимия имот за основателно.
Основният спорен по делото
въпрос е досежно валидността на единственото постъпило в срок наддавателно
предложение , предвид липсата на подпис в същото от неговия автор.
Решаващият състав на съда
приема,че липсата на подпис на наддавача
в наддавателното предложение, е порок, водещ до невалидност на предложението.
Действително, процесуалният закон в чл.
489, ал. 2 ГПК не поставя изрично изискване наддавателното предложение да бъде
подписано. От друга страна процесуалния закон не въвежда изрично и изискване
наддавателното предложение да бъде представено писмено, но това следва от
логиката на закона, която изисква подаването му в запечатан плик. От тук
нататък е налице законова празнота, относно допълнителните изисквания за
валидност на наддавателното предложение, която обаче е запълнена от практиката.
Тази празнота се състои в липсата на посочване като задължителен реквизит на
наддавателното предложение да бъде подписано, респ. когато то се подава от
пълномощник да бъде подписано с
отбелязване на упълномощаването и да е придружено с валидно
пълномощно. В практиката и теорията няма спор относно изискванията, които
следва да бъдат спазени, за да бъде
валидно извършено едно волеизявление в писмена форма. Както бе посочено по-
горе, процесуалният закон
имплицитно съдържа изискване за такава форма на наддавателното предложение,
която е свързана с действителността на това юридическо
действие. Особеност на всяко писмено волеизявление е
обстоятелството, че при създаването му може да има разминаване между физическия
му автор, а именно лицето изпълнило физически текста и неговия юридически
автор, а именно лицето подписало текста, респ. документа, на последния и по
същество му се приписва материализираното в текста волеизявление. Ето защо при
липса на подпис под изпълнения текст всякога липсва идентификация на
юридическия му автор/издател. Това е така, тъй като
фактически липсва удостоверяване, че направеното волеизявление принадлежи на
лицето, което се приписва да го е извършило, макар и в самия текст под/ над/ в
него да са посочени имената на сочения за юридически автор. Подписаният частен документ, какъвто е наддавателното
предложение, представлява пълно доказателствено средство за авторството на
изявлението. Безспорно, при поставен подпис, е ясно и е достатъчно да се приеме
кой е автора на съдържащото се в него изявление. В случая, при липса на подпис,
такава сигурност съдебният изпълнител няма. Неподписаният документ не
удостоверява по никакъв начин кой е автора на изявлението и това е
обстоятелство, което при един исков процес подлежи на доказване. В случая
обаче, пред съдебния изпълнител не може да се развие такова производство по
установяване авторството на предложението, неподписано от издателя си. Този
порок на наддавателното предложение и липсата на доказателство относно
авторството на изявлението, не може да бъде саниран в последващ момент.
Съдебният изпълнител извършва преценка за съответствието на наддавателното
предложение със законовите изисквания, без да е овластен да тълкува волята на
наддавача, да му дава възможност да уточнява, допълва или поправя вече
направено предложение. Разпоредбата на чл. 489, ал. 5 ГПК указва, кой
е последният момент за извършване на
валидни наддавателни предложения, а именно края на работното време в последния
ден, който в настоящия случай е 25.10.2019г. Следователно, всяко наддавателно предложение, направено извън този срок, се счита за невалидно, а изявлението на лицето Н. А. при
отваряне на наддавателните предложения за потвърждаване, че предложението изхожда
от нея, е от 28.10.2019г. и е именно такова, тъй като не може да се приеме,
че то санира порока на наддавателното й предложение с обратна сила, която по
същество в правото е изключение от общия принцип на действие занапред. Освен това устното потвърждаване не санира порока, тъй
като предложението си остава неподписано, т.е. с недоказан автор.
Допълнителен аргумент за изискването за подписване на
направеното в писмена форма наддавателно предложение е и разпоредбата на
чл.492, ал.2 от ГПК, която императивно предвижда в случаите на устно наддаване,
наддавачът да се подпише изрично срещу направеното наддавателно предложение,
записано в протокола. Следователно, законът не допуска наличие на неподписано
/подписа е доказателство за авторството/ наддавателно предложение, както тези
направени в писмена форма в запечатан плик, съгласно разпоредбата на чл.489,
ал.2 от ГПК, така и тези направени по реда и условията на чл.492, ал.2 от ГПК в
устна форма, но изрично отразени протокола и надлежно подписани
/подписа следва да е срещу предложението, а не в края на протокола/ от
наддавача.
Освен горното е налице и съдебна практика - например
решение №189/29.10.2019г. по гр.д.№1888/2019г. на ВКС, 3-то гр. отд., в което е
посочено, че за да е валидно наддавателното предложение, следва да е подадено
в запечатан плик, да е подписано от
лицето или лицата, от които изхожда (стига да не са сред кръга по чл. 490 ГПК и
при липса на предпоставките на чл. 489, ал. 6 ГПК), да съдържа предложената
цена с цифри и с думи, и да е представена квитанцията за внесения
задатък (от 10 на сто върху началната цена, освен ако е налице изключението на
чл. 489, ал. 1, изр. 2 ГПК), на което изискване за подпис от лицето от което
изхожда процесното наддавателно предложение, депозирано на 14.10.2019г., не отговаря.
Воден от тези
мотиви, настоящият състав приема, че направената констатация на ПЧСИ в протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения и на купувач съставен на 28.10.2019г. е незаконосъобразна и следователното направеното наддавателно
предложение от Н. А. е невалидно.
При това положение процедурата по наддаването и
възлагане на имота по най-високата предложена цена се явява опорочено,
респективно действията по извършване на
проданта-процесуално незаконосъобразни , което е основание за отмяна на
постановлението за възлагане на имота.По тези съображения съдът намира подадената жалба за основателна, а обжалваното постановление следва да се отмени.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ипотекарния длъжник В.Г.Д., ЕГН:**********, постановления
от 04.11.2019г. на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821, с район на действие
ПОС, по изп.д.№476/2019г. за възлагане
на Н. И. А. , ЕГН:**********, на следните недвижим имот:самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.530.1555.1.17 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изп.д. на АГКК , с
административен адрес на обекта:град Пловдив, ул***, апартамент №3, с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, с площ от 116 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,на
основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.