Р Е Ш Е Н И Е № 209

гр. Сливен, 17.10.2019 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,        в публично заседание  на четиринадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                              и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията           административно  дело №   357    по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба „Сървиз 47“ ЕООД ***, ЕИК ***против Решение № 89 от 19.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което е оставена без уважение жалба против Постановление за налагане на п.о.м.(ПНПОМ) на основание чл. 121, an. 1 от ДОПК, с изх. № С190020-023-0000931 /19.03.2019г., издадено от п.и.при ТД на НАП - гр. Бургас, офис Сливен. В жалбата се твърди, че обжалваното решение и атакуваната о.м., обективирана в процесното ПНПОМ, са неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Счита, че не са налице изискванията на чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагането на п. о. м. Твърди, че решаващият орган неправилно е преценил, че са спазени административно-производствените правила за издаването на оспорваното постановление. Заявява, че о. нужда била изцяло недоказана, като налице били нарушения на относимите разпоредби на ДОПК и на субсидиарно приложимите норми на АПК и ГПК. Не били спазени изискванията за налагане на п.о.м.по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, което представлявало отменително основание по чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Не бил спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Твърди, че липсва мотивирано искане за налагане на ПОМ, което освен това било без достоверна дата. По преписката липсвали каквито и да са индиции за предполагаемия размер на очакваните бъдещи в. Липсвала обосновка и на необходимостта от налагането на именно наложената по вид и по размер о.м.. Недопустимо било решаващият орган да коригира съществения процесуален пропуск на п. и., изразяващ се в неспазване на установената форма по чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В случая се касаело за недопустимо петкратно п. - с оглед размера на предполагаемото бъдещо в. (в общ размер … лв.) и размера на данъчната оценка на в. и.(… лв.), което грубо нарушавало принципа на съразмерност, като съдебна практика приемала подобно с. за незаконосъобразно. Посоченото било в несъответствие с целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Липсвали данни за собствеността на в. и.- той можел да е на всеки един субект, като с. му не било изследвана, нито посочена, което правило постановлението незаконосъобразно. Не била извършена преценката по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, което представлява самостоятелно отменително основание. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание чрез п. по закон-у. Г.К. и п. адв. И. Д.от АК – Велико Търново поддържа жалбата. Твърди, че в постановлението за налагане на п.о.м.са допуснати очевидни фактически грешки, които не били изправени до този момент. Не бил спазен принципа за съразмерност на основание чл. 6 от АПК, както и в административната преписка не се съдържат доказателства, които точно да мотивират налагането на тези о. м.. Дружеството имало добро ф. и и. състояние, добра ф. история имало непрекъсната и с нарастващи темпове т. д., поради което не можело да се направи извод, че ще се затрудни събирането на евентуални бъдещи з.. Не било ясно защо п. и. е не е избрал най-подходящата о.м., която да не спира дейността на дружеството. Претендира направените по делото съдебно деловодни разноски.

Ответникът по оспорването, чрез п. п.- юриск. Д. Г. Ж., оспорва жалбата. Дружеството имало учреден договор за з. върху … т. автомобила. Мярката в. върху н. и.била наложена по искане на д. и не възпрепятствала дейността му. Действието на наложената мярка било продължено до 19.11.2019 г..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С искане № Р-02002018007280-039-001/15.03.2019 г. на орган по приходите на основание чл.121 ал.1, чл. 124 ал.4 във вр. с чл.121 ал.1 от ДОПК, е поискано налагане на предварително о. на з., които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002018007280-020-001/28.11.2018 г. и срок за извършването й 08.04.2019 г.. В искането е посочен и очакваният размер на з.: … лв. в това число главница … лв. представляваща данък добавена стойност и лихва … лв., изчислена към 15.03.2019г..

В мотивите на искането за предварителното обезпечаване на задължения е посочено, че са установени следните факти и обстоятелства: На з. лице е възложена ревизия по УИН: Р-0200218007280-020-001 със ЗВР от 28.11.2018г., връчена на 07.12.2018 г. със срок на ревизията от 3 месеца. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02002018007280-020-002, ревизията е удължена.                

Основен предмет на дейност на „Сървиз 47" ЕООД е т. на е. с други м. и о. със с. предназначение, н. другаде и части за тях – п. к., о. системи, системи за с., г.-н. г. и др. Във връзка с ревизията са отправени искания за извършване на насрещни проверки от други органи по приходите на „П. -68" ЕООД с ЕИК по Булстат *** и на „К. 2012" ЕООД с ЕИК по Булстат ***. Насрещните проверки са извършени по реда на чл.32 от ДОПК..

С молба Вх. № ИТ-00-2408/13.03.2019г. ДЗЛ е поискало спиране на ревизионното производство на основание чл.34, ал. 1, т.4 от ДОПК за срок от три месеца. Р. лице притежавало ППС съгласно предоставена информация от МВР-"Пътна полиция" и н. и. Ревизионният акт щял да бъде издаден на 31.10.2019 г. Налагането на п. о. м. било необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с и. на р. лице, вследствие на които събирането на з. ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

От данни и доказателства за установеното и. състояние на р. лице е установено че р. лице притежава следното и. съгласно попълнените от него справки:

Справка № 1 за налични н. и. се установява, че р. лице притежава н. и.- О. на адрес ***. С. на дружеството върху този и.е установена с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим и.№ .. том … peг. № … дело № … от …г., вписан под № …, акт …, том … дело …. на Служба по вписванията гр. Сливен.

В справка № 2 за наличните м. п. с. лицето е посочило, че притежава към 20.12.2018 г. VW Туapeг, *** със застрахователна стойност … лв., SKODA Фабия, *** със застрахователна стойност … лв. и LEXUS RX450HL *** със застрахователна стойност … лв. Посочено е че притежава и к. трактор ***, със стойност на придобиване … лв. МПС, представляващи т. автомобил ШКОДА ФАБИЯ с Рег. *** и к.трактор с Рег. № *** са предмет на договор за з. в полза Търговска банка ОББ АД, вписан в Централен регистър за особените з. на 26.02.2019 г. Другите два от автомобилите посочени като с. на р. субект се ползват по договори за л. към 20.12.2018 г..

С Постановление за налагане на п.о.м. № С-190020-023-0000931/19.03.2019 г., (ПНПОМ) на п.и. при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК е наложена в. върху н. и.на „Сървиз 47" ЕООД, представляващ самостоятелен обект в сграда, КИД 67338.518.58.1.7, с предназначение за т. дейност, с площ 121.81кв. м., находящ се в ***, придобит с НА № … том … per. № … дело №… от …г„ вписан под №…, акт …, том … дело …. на Служба по вписванията гр. Сливен, с данъчна оценка ….лв. за сумата от ….лв. в т.ч. главница в размер ….лв и лихви изчислени към 15.03.2019г. в размер на …лв., представляваща предполагаемия размер на з., които ще бъдат допълнително установени с РА.

ПНПОМ на п.и.при ТД на НАП – Бургас е съобщено по електронен път на жалбоподателя на 12.07.2019 г.. Против същото е подадена жалба на 15.07.2019 г. до Териториалния директор на ТД на НАП Бургас. С оспореното решение Директорът на ТД - Бургас на НАП е обсъдил жалбата и е издал решението, с което жалбата е оставена без уважение.

Решението е връчено на жалбоподателя на 08.08.2019 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-7071/16.08.2019 г., подадена по пощата на 15.08.2019 г. т.е. в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата като подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения административен акт в преклузивния за това срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Постановлението е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на приложимото материално право.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от п. и. налагането на п.о.м.с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената о.м. може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на п. и., съответно на териториалната дирекция, чийто директор го е издал.

Жалбоподателят не оспорва установените факти. Поддържа, че при налагането на ПОМ са допуснати съществени процесуални нарушения, налагането на о. м. не е обосновано в достатъчна степен и същата е прекомерна.

Възражението е неоснователно. Видно от мотивите на органа – издател на ПНПОМ и приложените към самото постановление доказателства, по отношение на жалбоподателя в хода на ревизията се очаква да бъдат установени значителни п. з.. От друга страна, е констатирано, че единствения актив, което дружеството притежава и може да послужи за удовлетворяване събирането на тези п. з. е н. и.спрямо който е наложена ПОМ. Макар и с кратки мотиви, искането е мотивирано – т. е. в него по недвусмислен начин са изложени фактите, установени при ревизията и съображенията какво налага издаването на ПНПОМ. В този смисъл е необосновано възражението на оспорващия, че искането за налагане на ПОМ не отговаря на изискванията на чл.121 ал.1 от ДОПК. Такива мотиви съдържа и обжалваното ПНПОМ на п.и.при ТД на НАП – Бургас, в които са посочени фактическите и правните основания за издаването му, съобразно изискването на чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, о. се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на п. з., включително когато е разсрочено или отсрочено.

Преценката за това дали събирането на з. ще бъде затруднено се извършва от п. и. и е в рамките на оперативната му самостоятелност, която не е обект на съдебен контрол. Съдът е оправомощен да контролира единствено предпоставките и процедурата по налагане на о. м. Постановлението, с което е наложена о. м., е съобразено с изискванията на чл.196, ал.1 от ДОПК. Не са налице условията по чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на о. м., п. и. дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите п. в. и при съобразяване на условията по чл. 121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи о. м. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на з. на „Сървиз 47" ЕООД в случая е направена на база предполагаемите размери на з. на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото ф. и  и. състояние, респективно, че притежава и. и/или в., достатъчни да покрият стойността на очакваните з. по р. акт. Действително от представените в съдебно заседание извлечения от с. отчети на дружеството за 2017 г. и 2018 г. се установява, че същото е отчело п. в дейността си за посочените години. Това обаче не означава, че към момента на налагане на ПОМ същото разполага с необходимите а., за да удовлетвори евентуалното бъдещо п. з.. От мотивите на административния орган става ясно, че два от т. автомобили – с. на р. субект са продадени на 23.05.2017г. и на 10.01.2019г. Данни за това липсват в административната преписка, но това обстоятелство не се оспорва  от жалбоподателя. Останалите МПС, товарен автомобил Шкода Фабия с № *** и к. трактор с № *** са предмет на договор за з. в полза Търговска банка ОББ АД. Единственият ликвиден а. на дружеството, който е без тежести, е п. и., върху който е наложена п. о. м..  Ето защо, следва да се приеме, че след като от п. и. е извършена преценка на възможността предполагаемото з. да се изпълни с разполагаемото и. на д. и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на о. м.. Самият жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с друго и. над … лв., колкото е общия размер на предполагаемите з., поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на п.о.м.на основание чл. 121 от ДОПК.

Спазена е разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК. С оглед на затрудненото удовлетворяване на бъдещото п. в., при наличие на о. върху а.на лицето, се въздейства неблагоприятно върху неговата дейност. В тази връзка законодателят е предвидил в чл. 121, ал. 3 от ДОПК забрана на не какво да е затруднение, а само на такова, което представлява "сериозно възпрепятстване дейността на лицето". Нещо повече, втората визирана хипотеза в чл. 121, ал. 3 от ДОПК предвижда още по - изявен превес на публичния интерес като посочва, че о. се допуска дори ако сериозно се възпрепятства дейността на лицето стига да не води до нейното спиране. В случая жалбоподателя не е представил конкретни доказателства, че наложената п. о.м. да е довела до визираните в чл. 121, ал. 3 от ДОПК ефекти върху дейността му. Налице са само твърдения за възпрепятстване на дейността, които по никакъв начин не са подкрепени с доказателства. Следва да се има предвид, че наложената ПОМ само препятства бъдещо разпореждане с н. и., като по никакъв начин не ограничава неговото ползване от оспорващия. В този смисъл тази мярка дори по някакъв начин да ограничава дейността на лицето, тя не води до спиране на тази дейност.

Постановлението е издадено в предписаната от закона форма – арг. от чл. 196 от ДОПК, като съдържа посочените в ал. 1 реквизити. Заповедта за възлагане на р. във връзка с която е направено искането за налагане на ПОМ не е елемент от задължителните реквизити на ПНПОМ съгласно горепосочения текст, като обстоятелството, че оспорващия не може да разбере защо е посочена и заповедта за удължаване на р., не може да доведе до неговата незаконосъобразност. В  ПНПОМ конкретно е посочено, че възложена р. е по УИН: Р-0200218007280-020-001 със ЗВР от 28.11.2018г., връчена на 07.12.2018г., срок на ревизията 3 месеца. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на р. № P-02002018007280-020-002, р. е удължена.

В съответната форма е издадено и оспореното пред съда решение на ответника, като в него са посочени съобразените по преписката фактически обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и приложимото според ответника право. Самата о.м. е наложена от п. и. в съответствие с разпоредбите на чл. 205 от ДОПК.

В конкретният случай съдът не намира, че постановлението на п. и., а и решението на ответника нарушават принципите по чл. 6 от АПК, вкл. и принципа за съразмерност. Наложената в. в никакъв случай не цели прекомерно засягане на правата на жалбоподателя, нито цели засягането на негови и. права и интереси извън легитимната цел за о. на предполагаемия п. д. В този смисъл нито п.и., нито ответникът целят с актовете си вредоносен за жалбоподателката резултат, който да надхвърля рамките на легитимната цел на о. на конкретно посочен и установен п. д. чрез з. на вземане на жалбоподателя и то само и единствено до размер, установен точно и ясно в процесуалния закон. Действително данъчната оценка на процесния н. и.значително надхвърля стойността на предполагаемите п. з. на оспорващия, доколкото обаче същият не разполага с друго и., което може да послужи за удовлетворяване на евентуалното му з. към държавата, то наложената ПОМ съответства на изискването на чл.195 ал.7 от ДОПК.

Определяща за налагането на о. м. е о. нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с и., с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно п. п. з. е невъзможно само когато р. лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма и. в подходящи размери или в последствие - поради отчуждаването му, няма такова. Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане а. на длъжника да покрива размера на очакваните з., видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване. Преценката за затрудненото събиране на з. на жалбоподателя в конкретния случай е направена на база предполагаемите размери на з. му, като е изследван въпроса за наличното и., и с оглед необходимостта от предприемане на неотложни действия с цел о. на предполагаемото в., п.и. правилно е пристъпил към постановяване на о. м. чрез налагане на в. върху притежавания от дружеството н.и. с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с и. на лицето. Въпросните мерки биха допринесли за удовлетворяване п. в. предвид характера и размера на предполагаемите з. и за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност административният орган е преценил установените факти. Съвкупно преценени данните сочат на наличие на о. нужда и риск от затруднено събиране на п. в. поради правното състояние на а., в случай, че не се предприемат действия за тяхното надлежно о.

Следва да се има предвид, че жалбоподателя разполага с възможността, регламентирана в разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, да поиска заменянето на един вид о. с друго равностойно о., която представлява конкретно нормативно проявление на принципа на пропорционалност в о. производство.

Освен това жалбоподателя не е представил о. в пари, безусловна и неотменяема б. г. или д. ц. к., поради което съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното Постановление за налагане на о. м. е издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което решението на директора на ТД на НАП – Бургас следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото искането на оспорващия за присъждане на разноски се явява неоснователно. Ответникът по оспорването не е правил искания за присъждане на разноски.

 Ръководен от изложените съображения и на основание чл.197 от ДОПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сървиз 47“ ЕООД ***, ЕИК ***против Решение № 89 от 19.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197 ал.4 от ДОПК.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: