Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, XXI
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесети първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря АННА Д. изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1258
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40 ал.
1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото е образувано по жалба на К.Г.И. ***,
ЕГН **********, срещу решение № Р-ЗДОИ-15 от 31.05.2021 г., издадено от К. Н. –
отговорник ЗДОИ, съгласно Заповед № 107/12.02.2015 г. на Кмета на Община Аврен,
с което е отказан достъп до обществена информация, поискана от жалбоподателката
със заявление вх. № 3-ЗДОИ-2/19.01.2021 година.
В жалбата се релевира неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че в нарушение на чл. 38
ЗДОИ административният орган не е посочил фактическото и правното основание за
постановения отказ, поради което не може да се извърши преценка по отношение на
неговата законосъобразност. Изразява се несъгласие с мотивите в обжалваното
решение, че поисканата информация не попада в обхвата на чл. 2 ЗДОИ. Сочи се,
че предмет на искането не е запознаване с процедурата по продажба на право на
строеж, регламентирана в съответните нормативни актове, както неправилно е
приел административният орган, а конкретна информация за конкретни продажби на
отстъпено право на строеж, която не се съдържа в посочените в решението
законови и подзаконови нормативни актове. Отправеното до съда искане е за
отмяна на обжалвания отказ и задължаване на органа да предостави достъп до
исканата обществена информация.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
чрез представител по пълномощие, като се претендира присъждане на разноски
съгласно представен списък.
Ответната страна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Счита, че поисканата със заявлението по реда на ЗДОИ информация по никакъв
начин не би могла да послужи на заявителката за съставяне на собствено мнение
относно дейността на задължения по ЗДОИ субект – Община Аврен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба
№ 1 от 2004 година.
Жалбата е подадена
пред надлежен съд, от легитимирано лице – адресат на оспорения индивидуален
административен акт, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от оспорването, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заявление за достъп до обществена
информация вх. № 3-ЗДОИ-2/19.01.2021 г. К.Г.И. *** информация за всички
извършени продажби на отстъпени права на строеж по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ****,
общ. **** за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г., като е посочила актовете, в които счита,
че се съдържа информацията и които иска да й бъдат предоставени.
Във връзка със заявлението е постановено оспореното
решение, издадено от К. Н. – отговорник ЗДОИ, съгласно Заповед № 107/12.02.2015
г. на Кмета на Община Аврен, с което е отказан достъп до поисканата от
жалбоподателката информация. Отказът е мотивиран с неприложимост на поисканата
информация относно съставяне на собствено мнение на заявителката за дейността
на задължения по закона субект – Община Аврен. Посочено е, че процедурата по
продажба на право на строеж е строго регламентирана в Закона за общинската
собственост, Закона за собствеността и Закона за устройство на територията,
като всеки гражданин на Република България има достъп до законовата материална
база и при желание би могъл да се запознае с нея и по този начин да си набави
достатъчно информация относно дейността на задължените по ЗДОИ субекти в
сферата на учредяването на отстъпено право на строеж. Заключено е, че
поисканата със заявление вх. № 3-ЗДОИ-2/19.01.2021 г. информация не попада в
обхвата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, поради което е отказано нейното предоставяне.
При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган.
В чл. 3 ЗДОИ са изброени задължените
субекти, които създават и съхраняват обществена информация. Съгласно ал. 1,
предложение последно на посочената правна норма такива са и органите на
местното самоуправление в Република България. Съобразно чл. 38, ал. 1, изречение
първо от Закона за местното самоуправление и местната администрация орган на
изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Според новелата на чл.
37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) право на строеж върху имот
– частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от
кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно
предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план. Въз основа на резултатите от търга или
конкурса, съответно – на решението на общинския съвет, кметът на общината
издава заповед и сключва договор – чл. 37, ал. 7 ЗОС. В разпоредбата на чл. 28,
ал. 2 ЗДОИ е регламентирано,
че в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение
От гореизложената правна регламентация се
налага извод, че задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ е кметът на общината.
Доколкото в случая със заявление вх. № 3-ЗДОИ-2/19.01.2021 г. К.И. е поискала
предоставянето на информация относно извършени продажби на отстъпено право на
строеж по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, общ. ****, компетентен да се произнесе по същото е Кметът
на Община Аврен или друг държавен орган, на когото на основание чл. 28 ал. 2 ЗДОИ
изрично и писмено са делегирани компетенциите на кмета по този закон.
Компетентността е нормативно признатата
способност на даден орган да издаде определен акт. Същата може да произтича от
изрична нормативна разпоредба или да е делегирана (прехвърлена) от титуляря на
друг орган. За да е правно допустимо делегирането, винаги е необходимо изрично
нормативно овластяване, като освен това същото следва да бъде направено изрично
и писмено. Обжалваното решение № Р-ЗДОИ-15 от 31.05.2021 г. е издадено от К. Н.
– отговорник ЗДОИ, съгласно Заповед № 107/12.02.2015 г. на Кмета на Община
Аврен. Въпреки дадените от съда с определение № 1631/01.07.2021 г. изрични
указания за представяне на упоменатата в оспорения акт Заповед № 107/12.02.2015
г. на Кмета на Община Аврен, съответно доказателства за наличие на
компетентност на К. Н. да издаде процесното решение, такива не са представени и
не са налични по делото. Видно от информацията, съдържаща се на официалния
интернет сайт на Община Аврен (https://www.avren.bg/), орган по
предоставянето на административната услуга предоставяне на достъп до обществена
информация е кметът на общината. По делото няма данни за делегирането на това
правомощие от кмета на друго длъжностно лице въпреки предвидената в чл. 28, ал.
2 ЗДОИ възможност. Липсата на доказателства за делегиране на компетенциите на
Кмета на Община Аврен по ЗДОИ на К. Н. води до липса на материална (предметна) компетентност
на последния да издаде оспореното решение, което обуславя неговата нищожност.
Липсата на компетентност е първото основание за оспорване на административните
актове, регламентирано в чл. 146 АПК (вж. чл. 146, т. 1 АПК). Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на административния акт поради
издаването му от орган, който няма правомощия за това.
Предвид констатирания особено съществен
порок на обжалвания акт не е необходимо излагането на мотиви по отношение на
неговата процесуална и материална законосъобразност. Нищожността на обжалваното
решение следва да бъде обявена, след което преписката трябва да бъде върната на
компетентния административен орган – Кмета на Община Аврен, за произнасяне по
заявлението на К.Г.И. съгласно дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на правния спор в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни
разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса за
образуване на делото, и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които
ответната страна следва да бъде осъдена да й заплати.
Воден от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 40,
ал. 1 ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на решение № Р-ЗДОИ-15 от
31.05.2021 г., издадено от К. Н. – отговорник ЗДОИ, съгласно Заповед №
107/12.02.2015 г. на Кмета на Община Аврен, с което е отказан достъп до
обществена информация, поискана от К.Г.И. ***, ЕГН **********, със заявление
вх. № 3-ЗДОИ-2/19.01.2021 година.
ИЗПРАЩА
преписката на Кмета на Община Аврен за ново произнасяне по
заявление за достъп до обществена информация вх. № 3-ЗДОИ-2/19.01.2021 г на К.Г.И.
при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към съдебното решение.
ОСЪЖДА Община Аврен да
заплати на К.Г.И. ***, ЕГН **********, сумата от 510 (Петстотин и десет лева),
представляваща разноски по делото.
На основание чл. 40 ал. 3 от Закона за
достъп до обществена информация настоящото решение не подлежи на касационно
оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: