№ 2056
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100501654 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ,,Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
З.‘‘ АД , чрез адв. С.С. срещу разпореждане от 13.12.2021 г. по изп. д. №
987/2021г. по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие Софийски
градски съд. Със същото разпореждане съдебният изпълнител е оставил без
уважение подадена молба от дружеството-длъжник с вх. № 25481 от
15.11.2021г. за намаляване на адвокатското възнаграждение по изп. дело №
20218950402770 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895, въведено под нов №
20219240400987 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на разпореждането
от 13.12.2021 г. Излагат се доводи, че не следва да бъде присъединявано
допълнително адвокатското възнаграждение от 180 лева в изпълнителното
производство. Счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е
над минималния предвиден размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Моли да бъде коригиран и размерът на начислената по т.26
от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Препис от жалбата е връчен на взискателя Т.З., който счита, че същата е
неоснователна.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ Г.К., в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител сочи, че извършените от
процесуалния представител действия в хода на производството по
изпълнителното дело не се свеждат само до подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, а също са му възложени правни действия имащи за цел
удовлетворяването на вземането, а именно с молба с вх. № 25012/08.11.2021г
1
конкретно е посочен изпълнителен способ- запор на банкови сметки на
задълженото лице. Доколкото обемът на работа и видът действията, които ще
извърши процесуалният представител на взискателя са неизвестни то и не
може да се счете че разноските са прекомерни. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, същата
изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното производство е образувано по подадена на
19.10.2021 г. от името на Т.М.З., чрез адвокат Й.А. молба за образуване на
изпълнителното дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
29.09.2021 г. на основание съдебно решение № 1099/21.06.2021г. и
определение № 3273/17.09.2021г. по въззивно гражданско дело № 1268 от
2021 г. по опса на Окръжен съд - Варна, ГО, с които „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З.“ АД е осъдено да заплати сумата от 618.60
лева, от които 265.00 лева – разноски във въззивното производство, както и
245.00 лева разноски по изпълнителното дело; 108.60 лева такси по Тарифата
към ЗЧСИ, от които т.26 в размер на 60.60 с ДДС. Със същата молба
взискателят моли да му бъдат събрани посочените в изпълнителния лист
суми, ведно с разноските в изпълнителното производство в размер на 48.00
лева държавна такса образуване на изпълнителното дело и адвокатски
хонорар в размер на 240.00 лева и 5 лева, представляваща държавна такса за
издаване на изпълнителен лист. С молбата е представен договор за правна
помощ и доказателство за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
240 лева.
С разпореждане от 20.10.2021 г. ЧСИ Г.К., е образувал изпълнителното
дело и в последствие на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Същата е получена на 22.10.2021 г.
На 08.11.2021г. е постъпила молба от Т.З., чрез адв. Й.А., с която моли
да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника и да му бъдат
присъдени допълнително сторените по делото разноски в изпълнителното
производство в размер на 18.00 лева държавна такса за налагане на запор на
банкова сметка и адвокатски хонорар в размер на 180.00 лева с ДДС. С
молбата е представен договор за правна помощ и доказателство за изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.
С разпореждане от 09.11.2021 г. съдебният изпълнител е определил
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за извършване на действия
2
с цел удовлетворяване на парично вземане в размер на 180.00 лева с ДДС.
На 09.11.2021г. със запорно съобщение е наложен запор върху всички
сметки на длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.“ АД до
размера на задължението.
На 15.11.2021 г. длъжникът е депозирал възражение срещу
присъединяването за събиране в производството по ИД № 20218950402770 на
допълнителен адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 180.00
лева към вече претендирания такъв. Счита, че не следва да се събира
адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум, определен от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С разпореждане от 13.12.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
основателна поради следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС
длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния
изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност
/така решение № 393/15.05.2015 г. -гр. д. 5473/2014 г. -ВКС ІV г. о. /.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е
свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. Такъв е
и настоящият случай, което искане по своето същество е и възражението
срещу присъединяване за събиране в изпълнителното производство на
допълнителен адвокатски хонорар в полза на взискателя към вече
претендирания такъв. Предвид установената по-горе фактология по
отношение на направеното възражение за допълнително адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената
страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата
страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът, респ.
съдебният изпълнител е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10
3
от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има
ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя
присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на
страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали
уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не
обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ
на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /в редакцията и от 31.07.2020 г.,
обн. ДВ бр. 68/ за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т. 2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв. да е 200 лв., и за вземания над 1 000 лв. – 1/2 от съответните
възнаграждения предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7. В конкретният случай
процесуалния представител на взискателя - адв. Й.А. е подал молба за
образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист. В
молбата е посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
След като от представителя на взискателя не са извършвани същински
изпълнителни действия освен да се подаде молба за образуване на
изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност
се налага извода, че направеното от длъжника възражение (по чл. 78, ал. 5
ГПК) се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за допълнително адвокатско възнаграждение от 180.00 лева към
вече присъдените 240.00 лева следва да бъдат намалени до вече присъдения
минимален размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското
възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното
производство, адвокатското възнаграждение е именно сумата от 200.00 лева
+ 20 % ДДС.
Що се отнася до пропорционалната такса по т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в
размер на 60.60 лв., настоящият съдебен състав намира същата за неправилно
определена от съдебния изпълнител доколкото в базата за изчисляването й е
включено и адвокатското възнаграждение на взискателя, а същата следва да
се определи само съобразно сумата по изпълнителния лист. Сумите по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството са в
размер на 618.60 лева, от които 265.00 лева присъдени разноски, 245.00 лева
разноски по изпълнителното дело. Съгласно т.26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ от 100
до 1 000 лв. 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. В конкретния случай
пропорционалната такса възлиза на 26.50 лв. Към тази сума следва да се
4
прибави ДДС и общият дължим размер на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ
възлиза на 31.80 лв лв. с ДДС.
При тези изводи постановлението на ЧСИ Мариян Петков от 13.12.2021
г. по изп. д. № 987/2021г. следва да се отмени като бъдат намалени разноските
за адвокатско възнаграждение до 240 лв., и пропорционалните такси по чл. 26
от ТТРЗЧСИ до 31.80 лв. с ДДС.
Предвид изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.12.2021 г. по изп. д. № 987/2021г. по
описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие Софийски градски съд и
вместо него ПОСТАНОВЯВА
НАМАЛЯВА на основание чл. 435, ал.2 т.7 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за платено от взискателя по изп. д. № 987/2021г. по описа на ЧСИ
Г.К., с рег. № 924 и район на действие Софийски градски съд адвокатско
възнаграждение от 420 лв. на 240 лв.
НАМАЛЯВА чл. 435, ал.2 т.7 от ГПК във вр. с чл. 26 от ТТРЗЧСИ
разноските за начислени пропорционални такси по изп. д. № 987/2021г. по
описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие Софийски градски съд от
60.60 лв. на 31.80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5